РЕШЕНИЕ
№ 1985
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110161095 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба "******" АД, с която по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК са предявени установителни искове за признаване за установено, че ответникът
Н. В. И. дължи на ищеца сумата по издадената заповед № 16749/04.06.2024 г. по ч.гр.д.
№ 29292/2024 г. по описа на СРС, 41 с-в – 620,88 лева, главница за потребени ******
за периода 11.12.2016 г. - 18.09.2023 г. в имот с административен адрес: ****** по
договорна /съдебна/ сметка към кл. № ******, като за вземанията са били издадени
фактури, дължими в периода 24.03.2017 г. – 26.10.2023 г., както и сумата 126,89 лева –
мораторна лихва за периода 24.04.2017 г. – 26.10.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът има качеството потребител на услугите,
доставяни от ищеца на адреса на водоснабдения имот, като това му качество
произтича от придобитото право на собственост върху имота преди старта на
информационната система на Имотен регистър към Агенция по вписванията.
Ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща цената на потребените услуги,
с оглед което и бил неизправна страна по договора. Заявеното искане е предявените
установителни претенции да бъдат уважени. С исковата молба ищецът е представил
документи, които иска да се приемат като доказателства по делото. Заявено е било
искане на основание чл. 186 ГПК съдът да задължи ******, Дирекция „******“ да
представи удостоверение кое е данъчно задълженото лице за процесния имот за
периода 2016 г. – 2023 г., алтернативно дали ответникът е данъчно задължено лице за
този период.
Ответникът Н. В. И., чрез адв. Д. Ч., оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Заявява изрично, че не оспорва размера на начислените
от ищеца вземания, но оспорва да има качеството потребител и страна по договор за
доставка на ****** с ищеца за процесния имот. Позовава се на изтекла погасителна
давност. Оспорва също да е изпаднала в забава. Счита, че представената справка от
Агенция по вписванията не установява право на собственост за ответника върху
1
процесния имот. Ищецът също така не бил представил фактурите за начислените
вземания. Не били представени и документи за отчет на уредите в имота. Моли за
отхвърляне на исковете и претендира разноски за производството
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
С оглед становищата на страните с доклада по делото като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството са отделени следните обстоятелства: че
през исковия период ищецът е доставил на адреса на процесния водоснабден имот
****** на стойност 620,88 лева и е начислил върху същите лихва за забава в размер на
126,89 лева. Не се оспорва съдържанието на ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-
2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., публично достъпни на следния ел.адрес: ******,
както и че по силата на ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г. давността за вземанията е
спряла да тече за периода на извънредното положение до 21.05.2020 г.
В тежест на ищеца, с оглед очертаните между страните като спорни
обстоятелства, е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между
страните през исковия период е съществувало договорно правоотношение, по силата
на което е предоставил ****** за процесния период, че са налице обстоятелства,
обусловили спиране и/или прекъсване на давностния срок за вземанията с оглед
датата, от която искът се счита предявен /17.05.2024 г./, както и размера на
претендираното вземане.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението и останалите
възражения, наведени с отговора на исковата молба.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
По делото като писмено доказателство е приета справка № ******/18.10.2023 г.,
издадена чрез отдалечения достъп от Агенция по вписванията за вписвания,
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – ****** за Н. В. И., видно от
която са извършени вписвания във връзка с наложени възбрани върху ******, находящ
се в ******.
От страна на ******, Дирекция „******“, отдел ****** е изпратена
информация, че за периода м.12.2016 г. – м.09.2023 г. данъчно задължени лица за
процесния имот са Н. В. И. и И. С. И.. Не е представена декларация, въз основа на
която общинските органи са вписали тези лица като данъчно задължени за
заплащането на данък за недвижимия имот. Такова искане ищецът не е заявил, с оглед
което и по делото не е установено дали ответникът е подал такава декларация или
другото лице, посочено като данъчно задължено за същия имот.
Други доказателства във връзка с възникването на облигационното
правоотношение за доставка на ****** за конкретния недвижим имот от страна на
ищеца не са ангажирани.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията
на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
2
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ******", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ******.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от
19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от
13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ****** са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.
2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
производството доказателства се налага извод, че в конкретния случай и с оглед
направените оспорвания ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване основателността на предявения главен иск. Не се установява от
приобщените в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателства
ответникът да е имал качеството потребител на ****** по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б.
"а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през
исковия период. От представените справка, с която ищецът се е снабдил чрез
отдалечения достъп, предоставян от Агенция по вписванията, както и информацията от
******, че лицето е данъчно задължено за имота, без да е ясно въз основа на какъв
документ, подписан от кой субект, общинските власти са вписали Н. И. като данъчно
задължено лице, не могат да се приемат за установени твърденията на ищеца, че
договорно правоотношение с ответника е възникнало с оглед притежаваното от
последния право на собственост върху имота.
По отношение на представената справка относно вписванията, заличаванията и
отбелязванията, издадена от Агенция по вписванията, настоящия съдебен състав
намира за необходимо да посочи, че в действителност имотният регистър е система от
данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от
партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията
/ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията,
отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от
съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от
партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени
лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР
актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на
правото, освен при придобиване на право по давност. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР
съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали
са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с
който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
3
С т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, се възприе разрешението, че обезпечителната мярка възбрана на
недвижим имот се налага чрез вписването и в нотариалните книги по партидата на
ответника - съгласно чл. 36, ал. 1 от Правилника за вписванията, в партидната книга се
нанасят последователно накратко под името на всеки собственик и на определената за
него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят
до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден
актът. Ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот, вписаната
възбрана ще породи действие, като съгласно чл. 453 ГПК, извършените след
вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца.
Когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението,
извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат
непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана
възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи
действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има
никакво вписване. Съгласно чл. 74 ЗКИР, вписванията се извършват по реда на
Правилника за вписванията по персоналната партида на ответника, поради което
вписването по имотни партиди не поражда никакво правно действие, т.е. приемането
на Закон за кадастъра и имотния регистър не променя изложените мотиви относно
безпредметността на проверката за собственост при налагане на обезпечителна мярка
"възбрана".
В случая в представената справка са налице вписвания и отбелязвания само по
отношение на наложени върху имота възбрани, предпоставка за налагането на които,
както се посочи, не е установяване от съответния орган (съд, съдебен изпълнител) на
правото на собственост на ответника (длъжника) в производството. Ето защо и не
може да се приеме, че от тази справка се установява ответницата да притежава
правото на собственост върху имота или идеална част от същото.
На следващо място, фактът, че от страна на ****** по делото е посочено, че Н.
И. е данъчно задължено лице наред с И. И. за процесния имот, също не е достатъчно,
за да приеме съдът, че ищецът е доказал качеството на ответника на потребител по
договорното правоотношение. В настоящото производство не е представена
декларацията, послужила като основание данъчните власти да впишат тези лица като
данъчно задължени субекти за заплащане на данъците за имота, съответно не е
изяснено дали ответникът е подал тази декларация, за да се приеме, че е налице
извънсъдебно признание от нейна страна, че е собственик на имота, което да е заявено
пред надлежен общински орган. Доколкото качеството на собственик и потребител е
оспорено с отговора на исковата молба, то и въз основа на материалите по делото не
може да се заключи, че този правнорелевантен факт е установен от страна на ищеца.
На последно място, не е ясно въз основа на какви данни и информация ищецът е
разкрил партида за имота на името на ответника. Не се твърди и не се установява
ответникът да е подавал заявление за откриване на партида на нейно име.
Недоказването на наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка
на ****** като елемент от фактическия състав на вземането, което се претендира, води
до извод за неоснователност на предявения главен иск, с оглед което същият следва да
бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва. По изложените съображения предявеният иск с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД съшо следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
4
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Сторените разноски са в размер на 400 лева
– заплатено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
страната.
В заповедното производство длъжникът е представляван безплатно, като на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. съдът определя адвокатско възнаграждение за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК в размер на 50 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „******“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: ******, срещу Н. В. И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ******, ******, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Н. В. И. дължи на „******“
АД сумата 620,88 лева (шестстотин и двадесет лева и 88 стотинки), представляваща
главница за потребени ****** в имот, находящ се на адрес:******, кл. № ******, за
период от 11.12.2016 г. до 18.09.2023 г., както и сумата 126,89 лева (сто двадесет и
шест лева и 89 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 24.04.2017 г.
до 26.10.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 16749/04.06.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29292/2024 г. по описа
на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
******, да заплати на Н. В. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******, партер, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:******, да заплати на адв. Д. Й. Ч., САК, лич. № **********, със
служебен адрес: ******, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата 50 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК
за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5