О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ … …
град
Кърджали, 22.08.2023 год.
Административен
съд – Кърджали, ………………………...… в закрито съдебно заседание ………………………….
на двадесет и втори август …………………………………………………………………….………………………………………………………………….……….……
през 2023/две хиляди
двадесет и трета/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………………………………..………….……
Мариана Кадиева ……...……………………..….…….……..…
с участието на ……………………………..…. Бонка
Василева - прокурор от Окръжна прокуратура
- Кърджали, …
разгледа докладваното
от ……………………………………………………………. съдията Виктор
Атанасов ……....……..............…..…
административно дело …… №252 ….....…... по описа за ...........................................
2023 год. …………………….............
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.203 и следв. от АПК, във
вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба
от Ю.А.А., с
постоянен адрес ***, ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.М.М.Б. от АК-***, със съдебен адрес за призоваване и връчване
на книжа – ***, срещу Национален осигурителен институт – София, със седалище и
адрес на управление – ***, представляван от управителя му И. Ц. И., с посочена
цена на иска, в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него
разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по административен
ред на Разпореждане №2113-08-1555#6 от 27.10.2022 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по
настоящото дело разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.07.2022 год. подал заявление за
отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО и че с Разпореждане
№2113-08-1555#6 от 27.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, му било отказано отпускането на заявената от него
лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Недоволен от постановеното разпореждане, ищецът обжалвал
същото пред директора на ТП на НОИ - Кърджали. Предвид липсата
на правни познания и опит, в хода на
административното производство
бил представляван от упълномощен от него адвокат, за което заплатил адвокатско възнаграждение, в размер на 100 лева. Сочи, че с Решение
№2153-08-542 от 02.12.2022 год. на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата му срещу горното разпореждане
била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на
НОИ – Кърджали обжалвал пред Административен съд – Кърджали, като с Решение
№67 от 15.02.2023 год., постановено по адм.дело №577/2022 год. по описа на
Административен съд - Кърджали, решението на директора
на ТП на НОИ - Кърджали било отменено, както и потвърденото
с него Разпореждане Разпореждане №2113-08-1555#6 от 27.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. Сочи също, че въпреки отмяната
на горните административни актове, поради липсата
на правна възможност за присъждане на разноските, направени в хода
на административното производство, съдът не се е произнесъл по този въпрос. Счита, че в случая
е неприложима нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като липсва друг процесуален
ред за присъждането
на разноските, направени при оспорването по административен ред. Твърди, че разноските
за адвокатско възнаграждение при обжалването на Разпореждане №2113-08-1555#6 от 27.10.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, представляват за него имуществена вреда. Излага подробни
съображения за наличие на предпоставките чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска от съда да
постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да му
заплати сумата от 100 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с
обжалването по административен ред на Разпореждане №2113-08-1555#6 от
27.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при
ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.
Редовно
призован за насроченото съдебно заседание, ищецът Ю.А.А.,
с постоянен адрес ***, ***, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по иска, редовно призован – Национална осигурителен институт - град
София, редовно призован, се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител – юрк.Н. Н. Х., която оспорва исковата молба като неоснователна и
заявява, че поддържа депозирания
отговор на исковата молба и моли искът да бъде отхвърлен. Счита, че с извършеното изменение в текста на
чл.120, ал.2 от КСО, обнародвано в ДВ и влязло в сила от 01.08.2023 год.,
законодателят изрично потвърждава изложените в отговора мотиви, че
при обжалване по административен ред, жалбоподателят няма право на платеното
възнаграждение за адвокатска защита. Сочи, че за да бъде
основателен искът с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да са
налице кумулативно три предпоставки, а именно - незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице и вреда от такъв административен
акт, както и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, който е
отменен по съответния ред и причинените вреди, като счита, че тези предпоставки
в случая не са налице. Твърди на първо място, че от отменения административен
акт, а именно - от обжалваното разпореждане, не е произтекла пряка и
непосредствена вреда за лицето и че отказът да му се отпусне пенсия към този
момент, не причинява вреда на лицето, тъй като впоследствие, с отмяната на
административния акт, пенсия на лицето е отпусната от датата, на която то е
придобило право за нея, т.е. от самия отменен административен акт не са
произтекли каквито и да е било преки вреди за лицето. Счита, че заплатеното адвокатско
възнаграждение не води до увреждане на лицето, тъй като срещу заплащането му
той е получил адвокатска услуга, довела до положителен краен резултат за него.
Прави възражение по отношение на адвокатския хонорар на ищеца в настоящото
производство/вероятно по отношение на размера на адвокатското възнаграждение/.
По делото е депозиран и отговор на исковата молба от упълномощен
процесуален представител, в който се заявява, че искът е допустим, но че е
неоснователен. Развити са подробни доводи в тази насока, като в отговора се
иска да
бъде отхвърлен така предявения иск, като неоснователен и недоказан. Сочи се, че
твърдяната от ищеца вреда не е в пряка и непосредствена връзка с обжалваното
разпореждане и че в съдебното производство по административно дело №577/2022
год., на ищеца Ю.А.А. са били присъдени деловодни
разноски и при уважаване на настоящата претенция, би се стигнало до двойно
заплащане, както и се твърди, че освен това се цели да се присъдят още веднъж и
деловодни разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, заплатено на
процесуалният му представител в настоящото производство. В отговора моли, в полза на ответната страна да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в
случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали
адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие
с принципа за съразмерност, заложен в АПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение,
че предявеният иск
е основателен и предлага
настоящият съдебен състав да уважи депозираната искова молба.
Счита, че са налице трите необходими и кумулативно изискуеми се предпоставки на
чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция, в размер на 100.00 лева –
налице бил отменен незаконосъобразен административен акт, видно от приложеното
решение по адм. дело №577/2022 год. на АдмС - Кърджали; налице била и имуществена вреда, в размер
на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на лицето срещу
незаконосъобразния акт и била налице и пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между тези два елемента, доколкото лицето е нямало
да ангажира адвокат и нямало да заплати такова възнаграждение, ако не му се е
наложило да се защитава срещу незаконосъобразния административен акт, с който
му е била отказана пенсия. В този смисъл счита, че исковата молба е основателна
и доказана и моли съдът да я уважи в цялост.
В срока за произнасяне, съставът на Административен съд - Кърджали, разгледал и приел за
решаване настоящото адм.дело №252/2023 год. по описа
на същия съд, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка по допустимостта на така
подадената искова молба намира, че същата е НЕДОПУСТИМА, поради следните
съображения:
От приетите доказателства по
изисканото и приложено към настоящото дело, административно дело №577/2022 год.
по описа на Административен съд - Кърджали, се установява безспорно, че със
заявление с Вх.№2113-08-1118 от 08.07.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, ищецът
Ю.А.А. от ***, е поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
С Разпореждане №2113-08-1118#7 от
19.10.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП па НОИ – Кърджали/л.18/, на заявителя Ю.А.А. е
отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма необходимия,
съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, действителен осигурителен стаж от
15 години. Горното разпореждане е било оспорено от ищеца А. с жалба Вх.№1012-08-851/04.11.2022
год. на ТП на НОИ Кърджали, подадена
чрез адв.Д. К. от АК - ***. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 03.11.2022
год./на л.33, стр.1 от делото/, с
което адв.Д. К. е упълномощена да представлява ищеца в това производство, като
от негово име да изготви, подпише и подаде жалба срещу Разпореждане №2113-08-1118#7
от 19.10.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, но не и срещу
посоченото в исковата молба Разпореждане №2113-08-1555#6 от 27.10.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали. Към това пълномощно
е наличен и договор за правна защита и съдействие №** от *** год., сключен
между ищеца Ю.А.А. и адв.Д. К., за правна защита и
съдействие пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с обжалването на
горното Разпореждане №2113-08-1118#7 от 19.10.2022 год. на ръководител „ПО“ в
ТП па НОИ – Кърджали, изискан в оригинал и приет като доказателство по
настоящото дело/л.33, стр.2/, с договорено възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева, платено в брой
към датата на сключване на договора, според вписаното в същия.
С Решение №2153-08-542 от 02.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.15-л.16/, е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Ю.А.А. срещу Разпореждане №2113-08-1118#7 от 19.10.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, а не срещу
Разпореждане №2113-08-1555#6 от 27.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, посочено в исковата молба.
Това решение на директора на ТП
на НОИ – Кърджали е било обжалвано в срок, по съдебен ред, като с Решение №67 от 15.02.2023 год., постановено по адм.дело №577/2023 год. по описа на Административен съд –
Кърджали/л.7-л.14/, е отменено Решение №2153-08-542
от 02.12.2022 год. на директора на ТП на
НОИ - Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-1118#7 от
19.10.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, а не посоченото в
исковата молба Разпореждане №2113-08-1555#6 от 27.10.2022 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали и преписката е върната на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали,
за ново произнасяне по заявлението за пенсиониране, подадено от Ю.А.А.. С това съдебно решение, на жалбоподателя са присъдени деловодни разноски,
в размер на 500 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.12.2022 год.
Препис от това съдебно решение е получен от директора на ТП на НОИ - Кърджали
на 16.02.2023 год., като няма данни за неговото обжалване, поради което е
влязло в сила на 21.03.2023 год. и с писмо Изх.№184 от 08.03.2023 год. на АдмС – Кърджали, в изпълнение на това влязло в сила
решение, преписката по заявлението с Вх.№2113-08-1118 от 08.07.2022 год. на ТП
на НОИ - Кърджали, подадено от Ю.А.А., е върната на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне
в законоустановения срок, като писмото, ведно със
заверен препис от посоченото, влязло в сила съдебно решение, е получено в ТП на
НОИ – Кърджали на 10.03.2023 година.
Последните обстоятелства се
установяват по безспорен начин и от доказателствата, събрани в хода на
производството по административно дело №38/2023 год. по описа на АдмС - Кърджали, приложено по настоящото дело.
При така приетото за установено
от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи относно
допустимостта на иска:
Изпълнено е условието на чл.203,
ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с
надлежна процесуална легитимация и е насочен против надлежен ответник.
Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за
да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във вр. с чл.1
от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния
акт, по съответния ред. В процесния случай, с
исковата молба се претендират имуществени вреди от отменено разпореждане, издадено от административен орган -
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при
ТП на НОИ, във връзка с осъществяване на правомощията му по чл.98, ал.1,
т.1 от КСО и в изпълнение на административна дейност. В закона не е предвиден
специален ред за обезщетяване на разноските, направени в хода на административното
производство, поради което предявеният иск принципно се явява допустим за
разглеждане, по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр.
с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби
доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБългария, според която, държавата отговаря за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
За да възникне право на
обезщетение, в това производство е необходимо да са налице едновременно няколко
предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или
бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Наличието на незаконосъобразен административен акт - индивидуален, общ или нормативен, от една
страна е елемент от фактическия състав на отговорността, но от друга страна е процесуална
предпоставка за допустимост на иска. Незаконосъобразният акт следва да е отменен
по един от
способите за това - от по-горестоящия
административен орган (чл.97, ал.1 от АПК), при възобновяване на производството
(чл.103, ал.5 от АПК) или от съда - чрез
отмяната му с влязъл в сила съдебен
акт. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от
ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Имуществената вреда се изразява в разликата между имуществото на ищеца след
засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като
претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Съдът в настоящия състав намира,
че в случая категорично не е налице първата предпоставка – незаконосъобразен
административен акт – посоченото разпореждане, издадено от административен
орган, което да е отменено с влязло в сила съдебно решение. Обезщетението за
причинени имуществени вреди, в размер на 100.00 лева, се претендира в исковата
молба в резултат на платено адвокатско възнаграждение за обжалване по
административен ред на Разпореждане
№2113-08-1555#6 от 27.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в
ТП на НОИ – Кърджали, за което се твърди, че впоследствие е отменено с влязлото
в сила решение, постановено по административно дело №577/2022 год. по описа на АдмС – Кърджали. С този номер и дата на издаване - №2113-08-1555#6
от 27.10.2022 год., разпореждането на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП
на НОИ – Кърджали, което било отменено от съда, е посочено общо 11/единадесет/
пъти в пространното изложение на исковата молба, включително, с този номер и
дата на издаване, е посочено и в петитума на същата,
с който се иска присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с
обжалването по административен ред на Разпореждане №2113-08-1555#6 от 27.10.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали. С този
номер и дата на издаване разпореждането е описано и като приложено
доказателство към исковата молба, но такова не е налично към нея, като е
приложено съвсем друго разпореждане - Разпореждане №2113-08-1118#7 от
19.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. Никъде
в това изложение не е посочен номер и дата на издаване на каквато и да е друго
разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали,
което да е било обжалвано по административен ред, във връзка с което обжалване
да са направени разноски от ищеца и които да се претендират като обезщетение в
настоящото производство.
При преценката и анализа на
приобщените по делото доказателства обаче се констатира, че ищецът Ю.А.А. не е обжалвал по административен ред, пред директора на
ТП на НОИ – Кърджали, Разпореждане
№2113-08-1555#6 от 27.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Кърджали, а съвсем друго разпореждане, а именно - Разпореждане №2113-08-1118#7 от 19.10.2022
год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, като във връзка с
обжалването на това Разпореждане №2113-08-1118#7 от 19.10.2022 год. на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е направил разноски – заплатил е
адвокатско възнаграждение, в размер на 100.00 лева, което изрично е вписано и в
приетия в оригинал, като доказателство по делото, договор за правна защита и
съдействие №111 от 03.11.2022 год., сключен между ищеца Ю.А.А.
и адв.Д. К., а не във връзка с обжалване на посоченото в исковата молба
разпореждане. Впоследствие, с посоченото в исковата молба, влязло в сила,
съдебно решение №67 от 15.02.2023 год., постановено по административно дело
№577/2022 год. по описа на АдмС – Кърджали, е
отменено не Разпореждане №2113-08-1555#6
от 27.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Кърджали, както се твърди в исковата молба, а е отменено съвсем друго
разпореждане, а именно - Разпореждане
№2113-08-1118#7 от 19.10.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали.
Така, по настоящото дело липсват
каквито и да е доказателства, ищецът Ю.А.А. да е
обжалвал по административен ред, т.е. по реда на чл.117 от КСО, пред директора
на ТП на НОИ – Кърджали, Разпореждане с №2113-08-1555#6
от 27.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Кърджали, съответно липсват и каквито и да е доказателства да е направил разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на такъв акт, както и
липсват доказателства, Разпореждане с №2113-08-1555#6 от 27.10.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, като
незаконосъобразно, да е отменено по съответния ред. Дори нещо повече, по делото
липсват доказателства за това, дали въобще има издадено такова Разпореждане с №2113-08-1555#6 от 27.10.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, липсват и
доказателства за това, какво е разпоредено с него и съответно,
кой или кои са неговите адресати – дали такъв е ищецът в настоящото
производство или друго лице или лица.
Както бе посочено и по-горе, съгласно чл.204, ал.1
от АПК, за да бъде допустим
искът по чл.203 от
АПК,
във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен
след отмяната на административния акт по съответния ред,
като отклонение от този
принцип е въведено с чл.204,
ал.3 и ал.4 от АПК за случаите, в които се претендира обезщетение
от нищожен или оттеглен административен акт, или от
незаконосъобразно фактическо
действие или бездействие. Липсата на визираните
предпоставки в нормата на чл.204 от АПК, неслучайно наименована
„Допустимост на иска“ и най-вече липсата в случая на посочения в исковата молба
незаконосъобразен административен акт – Разпореждане №2113-08-1555#6 от
27.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Кърджали, който да е бил отменен по съответния ред, води до недопустимост на
исковата молба, което предпоставя оставянето й без
разглеждане по същество и прекратяване на образуваното съдебно производство по
нея.
Ето защо, предвид
всичко изложеното по-горе, се налага в срока за произнасяне да
бъде възобновено съдебното следствие по настоящото административно дело №252/2023
год. по описа на Административен съд – Кърджали и да бъде отменено протоколното
определение от 11.08.2023 год., за даване ход по същество на делото, като предявеният срещу Национален
осигурителен институт – София иск от Ю.А.А. от ***, с който се претендира заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 100.00/сто/ лева, изразяващи се в
направени от него разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по
административен ред на Разпореждане №2113-08-1555#6 от 27.10.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
30.06.2023 год. до окончателното й изплащане, следва да се остави
без разглеждане по същество, като процесуално
недопустим, а производството
по настоящото административно дело №252/2023 год. по описа
на Административен съд – Кърджали следва да бъде прекратено, на основание чл.204, ал.1 от АПК.
Във връзка с изразената претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в депозирания отговор на исковата молба от процесуалния
представител на ответника, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.10 от ЗОДОВ урежда въпроса с разноските при разгледан по същество
иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, т.е. при допустим иск и съответно, не предвижда
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение при прекратяване на съдебното производство, поради недопустимост на
иска, както в настоящия случай. С чл.10 от ЗОДОВ е предвидено специално
ограничение относно начина на разпределяне на отговорността за разноски, направени в производства по ЗОДОВ. За
настоящия състав не подлежи на съмнение,
че тази разпоредба е специална
и изключва прилагането на общите правила по АПК – чл.143 и по ГПК, по отношение на разпределянето на отговорността за разноските. Хипотезите, при които ищецът
дължи разноски, се свеждат до
изрично посочените в чл.10,
ал.2 и ал.4 от ЗОДОВ, сред които не попада случаят, когато съдът оставя без разглеждане исковата молба и прекратява производството по делото. Задължението за понасяне на разноски във
всеки конкретен случай следва да
се основава на изрична разпоредба на закона. Настоящият съдебен състав приема, че §1 от
ЗР на ЗОДОВ, съответно и чл.78, ал.4 от ГПК, не намират
приложение в случая, тъй като не
се касае за „неуреден случай“ по
смисъла на §1 от ЗР на
ЗОДОВ. Предвид изложеното, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по иска,
направено от процесуалния му представител в депозирания писмен отговор на
исковата молба, е неоснователно и като такова, следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.159, т.1, във вр. с чл.204, ал.1 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА съдебното
следствие по административно дело №252/2023 год. по описа на Административен
съд – Кърджали.
ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.08.2023
год., постановено в открито съдебно заседание по административно дело №252/2023
год. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е даден ход по
същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от Ю.А.А., с постоянен адрес - ***, ***, с ЕГН **********, чрез
пълномощник – адв.М.М.Б. от АК-***, срещу Национален
осигурителен институт – София, със седалище и адрес на управление – ***,
представляван от управителя му И. Ц. И., с посочена цена на иска, в размер на
100.00/сто/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платен в брой
адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Разпореждане
№2113-08-1555#6 от 27.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП
на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното й заплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №252/2023 год. по описа
на Административен съд - Кърджали.
Определението може да
се обжалва с частна жалба, чрез Административен съд – Кърджали,
пред Върховния административен съд на Република България, в 7/седем/-дневен срок
от съобщаването или връчването му на страните.
Преписи
от настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
С Ъ Д И Я :