Решение по дело №257/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 27 септември 2019 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20197220700257
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 189

 

гр. Сливен, 27. 09. 2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети  септември,  две  хиляди  и  деветнадесета  година,  в  състав:

             

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛЯ  ИВАНОВА

 

При участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 257 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от П.С.Г. с адрес: ***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 19-1670-000046 от 07.06.2019 г., издадена от Началника на РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 180 дни. В жалбата си оспорващият твърди и излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалния закон. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Административният съд, след като прецени наведените в жалбата доводи, становището на оспорващия, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР– Сливен, Началникът на РУ – Сливен към ОД на МВР – Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

На 18.11.2014 г. на оспорващия П.С.Г. с ЕГН: **********, е издадено СУМПС № *********, валидно до 18.11.2019 г.

На 04.06.2019 г. от Началника на Група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, на оспорващия Г. е издадена ЗППАМ № 19-1670-000044, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка, за това, че на 04.06.2019 г. около 13:35 ч. в гр. Сливен е управлявал МПС с Рег. № ******, без документ за сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. На същата дата е издадена застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с данни за МПС – товарен автомобил с Рег. № ******, валидна от 17:05:08 ч. на 04.06.2019 г. до 23:59:59 ч. на 03.06.2020 г.

На 07.06.2019 г. на П.С.Г. е съставен от служител на РУ на МВР – Сливен, АУАН Серия АА бл. № 277323, връчен му на същата дата, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за това че на 07.06.2019 г. около 14:00 ч., в гр. Сливен, по бул. „Родопи”, до сервиз SOS, в посока запад-изток, е управлявал МПС с Рег. № ******, след като СУМПС  е отнето по административен ред, считано от 04.06.2019 г.

На 07.06.2019 г. от Началника на РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 19-1670-000046. С нея на оспорващия П.С.Г. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети 2 броя рег. табели на МПС - ******. В мотивите на заповедта е посочено, че на 07.06.2019 г. около 14:00 ч., в гр. Сливен, по бул. „Родопи”, до сервиз SOS, в посока запад-изток, водачът Г. като управител и собственик на фирма „Гецови-Сливен“ ООД, е управлявал МПС с Рег. № ******, след като СУМПС е отнето по административен ред на 04.06.2019 г.; съставен е АУАН АА бл. № 277323 / 07.06.2019 г.

Търговско дружество „Гецови-Сливен“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, е със съдружници и управители: П.С.Г. и Н. С.Г. /видно от разпечатка от Търговския регистър при Агенция по вписванията/.

 Към датата на издаване на оспорената заповед – 07.06.2019 г., МПС с Рег. № ****** е регистрирано в АИС – КАТ на името на „Гецови-Сливен“ ООД с ЕИК: ********* – като негов собственик /видно от справка от АИС- КАТ/.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 13.06.2019 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на съда на 25.06.2019 г., от което следва, че е подадена  в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.    

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, след като свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 – за срок от 6 месеца до една година.

В разглеждания случай е установено, че на 07.06.2019 г. процесното превозно средство е било управлявано от водач, чието СУМПС е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, с което е нарушена разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Но оспорената заповед е издадена по отношение на ненадлежен адресат – оспорващия П.С.Г.. От доказателствата по делото е установено, че към датата на издаване на заповедта – 07.06.2019 г., процесното превозно средство е собственост на търговско дружество „Гецови-Сливен“ ООД, а П.С.Г. е един от неговите съдружници и управители. Обстоятелството, че Г. е съдружник и управител в дружеството не му придава качеството на собственик на превозното средство, чиито регистрационни табели са отнети с налагането на ПАМ. Адресат на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП може да бъде само лицето, визирано в правната норма – субектът, по отношение на когото законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ, и това е собственикът на МПС – в случая търговско дружество „Гецови-Сливен“ ООД. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ, тъй като негативните й последици касаят различно от собственика лице.

В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България: Решение № 14649 от 28.11.2018 г. по адм. дело № 5977 / 2018 г., Второ отделение; Решение № 2810 от 06.03.2018 г. по адм. дело № 832 / 2018 г., Седмо отделение.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР – Сливен, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 510 лева, от които: 10 лева - платена държавна такса, и 500 лева - договорено и внесено адвокатско възнаграждение.  

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1670-000046 от 07.06.2019 г., издадена от Началника на РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен, с която на П.С.Г. с ЕГН: **********,***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 180 дни, като са отнети 2 бр. рег. табели - ******.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи–  Сливен, да заплати на П.С.Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

                                 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: