Р Е Ш Е Н И Е №302
27.01.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 16781/2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор.
Съединени между „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Васил Левски № 114 , мецанин,
като ищец, и Р.П.М., ЕГН **********,***,
като ответник, допустими установителни искове с правно основание в чл. 79, чл.86 ЗЗД и чл.99 от ЗЗД във връзка с чл. 240 ЗЗД, във връзка с чл. 422 от ГПК.
Ищецът черпи права от три договора.
Твърди се, че на 22.07.2015 год. между
„Фератум България“ ЕООД и Р.М. бил сключен от разстояние договор за кредит ******,
по силата на който ответника получил 600 лв. назаем. Договорено било тази сума
да се върне заедно с лихва/кредиторово възнаграждание в общо размер на 71.94
лв., за срок от 180 дни.
При неизпъление, било договорено било М. да
плаща административна такса за неизпълнение вразмер на 100 лева.
Тъй като страните били договорили и
административна такса в случай на неизпълнение, се претендира 100 лв.
административна такса, както и и 27.80
лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на
настъпването на забавата - 19.01.2016 год. до 17.05.2018 год. – датата на
подаване на заявлението.
На същата дата 22.07.2015 год. бил сключен
между Р.М. и „Фератум Банк“ ЕООД договор за гаранция със същия ******, по
силата на който гарантът се задължил пред кредитора да гарантира изпълнението
на задълженията на кредитополучателя , като плати вместо него при неизпълнение,
при която хипотеза, кредитора имал право да заяви претенциите си директно към
гаранта. От своя страна, Р.М. се
задължила да плати, но не платила, такса гаранция в размер на 354.06 лв.
Последната вноска по договора за кредит
станала изискуема на 18.01.2016 год., като до този момент, в полза на кредитора
не били постъпили никакви плащания от страна на ответника. Възоснова договора
за гаранция , кредиторът поискал и получил от гаранта пълно изпълнение на
задължението на М. по договора.
Встъпвайки в правата на уовлетвориня
кредитор, „Фератум банк“ АД прехвърлило на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* вземанията си против М. , с
договор от дата 01.12.2017г. М.
била уведомена за цесията. От своя страна , новия кредитор се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение под № 4922 от 01.06.2018 г.
издадена по ч. гр. дело №8814/2018 год. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІІ
гр. състав. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Затова се иска от съда вземането да бъде
установено по реда на чл. 422 ГПК, за следните суми: 600 лв. - главница, лихва/кредиторово възнаграждание от 71.94
лв., административна такса за неизпълнение в размер на 100 лева, 354.06 лева
възнаграждание по договора за гаранция, ведно със законната лихва върху заетата
главница от датата на подаване на заявлението – 31.05.2018г. до окончателното
изплащане на вземането. В хода на
производството искът е прекратен в частта му от 27.80 лв. мораторна лихва върху непогасената
главница за периода от датата на настъпването на забавата - 19.01.2016 год. до
17.05.2018 год., поради оттеглянето.
Иска се и да се присъдят на ищеца сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска, чрез особен представите, подаденият от когото
отговор е в срока по чл. 131 от ГПК.
Оспорва се наличието на каквото и да било облигационно правоотношение между страните ,
тъй като договора под ****** бил нищожен на няколко основания – поради противоречие
с императивните правила на потребителската защита, поради противоречие с
добрите нрави (договореният като размер на кредиторовото възнаграждение лихвен
процент бил прекомерен), поради заобикаляне
на закона (в частност - чл.19 ал.4 от
Закона за потребителския кредит, тъй като в годишния процент на разходите не
била включена таксата за гаранта. Оспорва се и съществуването на цесията и
уведомлението до длъжника за нея. Моли се искът да бъде отхвърлен и да се
присъдят сторените по делото разноски.
Вещото лице по
проведената счетоводна експертиза дава заключение , че има на дата 22.07.2015г. извършено плащане в полза на М. от страна на
„Фератум България“ АД, на сума от 600 лева съгласно договор; тази сума трябвало
да бъде върната на шест равни месечни
вноски от по 111.99 лева, тоест, с лихва в размер от 71.94 лева, с падеж на
вноската на 21 -во число от текущия месец.
Няма направени от ответника плащания по нито
един от договорите.
Исковете са допустими като установителни, предвид това , че в полза на
ищеца има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
процесното вземане, която обаче е връчена на длъжника – ответник при условията
на чл. 47 ал. 5 от ГПК, спазен е срока
по чл. 422 от същия кодекс от страна на
ищеца и има идентичност между вземането, така, както е описано в заповедта за
плащане, от една страни, в исковата молба – от друга.
За да се произнесе по съществото на спора ,
съдът съобрази следното от фактическа и правна страна :
Съдът приема сключването на договора за заем с
****** между ответника и „Фератум
България „ АД, съобразно заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза, че сумата от 600 лева е и реално преведена на М.. Съдът кредитира
това заключение. По делото отсъстват данни, да е предоставена на ответника
преддоговорна информация съобразно приложимия с оглед твърденията на ищеца Закон за електронния документи и
електронния подпис, в редакцията му ( включително относно заглавието ) с ДВ,
бр. 14 от 20.02.2015г., но това непредставяне
не се санкционира само по себе си със
нищожност или недействителност на този договор, а по аргумент от чл. 18 ал. 3
от ЗПФУР във връзка с чл. 293 от Търговския закон , ответника не може да се
позове на такава нищожност, след като не
е оспорвал валидността на изпълнението. Заемната сума е предадена. Договорът за заем е реален, предаването на
сумата го обуславя , затова и съдът приема, че е сключен.
На следващо място, договорките между
страните не трябва да противоречат на разпоредбите на приложимия Закон за
потребителския кредит, в редакцията му към датата на сключването – ДВ , бр. 14
от 20.02.2015г.
За доказване на съществуването на договора,
ищецът е ангажирал писмени доказателства – неозаглавен лист с извлечение от
съществените му елементи ( договорът е подписан по електронен път) , и общи
условия, представени на хартиен носител.
В извлечението ( на л. 6 от делото ) в общите условия или другаде по делото , не фигурира посочване
на приложимия към договора лихвен процент, макар в чл. 8. 1 от договора между
страните изрично да е уговорено, че лихвата се изчислява в проценти от
отписната сума – от главницата. Вместо това, размера на лихвата е фиксирана за
периода на договора сума пари, 71.94 лева
и общото вземане на „Фератум България“ става 671.94 лева, без към
договора да има представен погасителен план, а вместо това се твърди , че цялата сума е изискуема еднократно с
изтичането на 180 дни от датата на сключване. Според заключението на вещото
лице обаче , вземането на кредитора е разсрочено на шест равни месечни вноски
от по 111.99 лева, нещо , което обаче в исковата молба не се твърди. Никъде не
фигурира и посочване на годишния процент на разходите, при което договорът е
изцяло недействителен на кумулативно настъпилите основания по чл. 22 във връзка
с чл. 11 ал. 1 т. 9 – 11 от Закона за потребитеския кредит, и П. би дължала връщане само и единствено на чистата стойност
на кредита от 600 лева.
Трябва
да се каже също така, че ищцовото дружество черпи права не от цесия с кредитора
по договора за кредит – „Фератум България“ ЕООД, а от такъв договор с гаранта –
„Ferratum Bank
p.l.c“, различно юридическо лице със седалище в М.. Цесията
е съобщена на длъжника от името и за сметка на последното дружество ( л.21) ,
легитимирайки успешно ищеца като носител на спорното притезание. Гаранта е
всъщност поръчител по писмен договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и следващите от Закона за
задълженията и договорите, доколкото отговаря за изпълнението на задължението
на кредитополучателя с цялото си имущество; дефинициите на „гарант“ и „поръчител„ в процесния договор
са еднакви по смисловото си съдържание. За да възникне за цедента процесното
вземане, нужно е , по аргумент от чл. 143 от Закона за задълженията и договорите, той да е платил цялото вземане на кредитора по договора за
кредит, нещо , което не е доказано
въпреки дадените изрични указания в доклада ( л.76 ) по делото. Следва
да се посочи и казаното от вещото лице в заключенито му , че към датата на
изготвяне на експертизата, задълженията
на М. по договорите са начислени в пълен размер като непогасени, обстоятелство
, което сочи, че плащане няма извършено
вкюлчително от гаранта. А никой не може
да прехвърли, включително чрез цесия, повече права, отколкото притежава, и оттам – цесионера
не е придобил процесното вземане.
Договора на М. с „Ferratum Bank p.l.c“ като гарант също остана
недоказан, по делото не е представено негово копие или други доказателства за
съществуването му.
Съдът следва да отхвърли исковете .
Разноските остават за сметка на ищеца , така
, както са направени. Ответната страна е била представлявана от назначен от
съда особен представител, самостоятелни разноски не е сторила.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил Левски №
114 , мецанин, да се признае за
установено по отношение на Р.П.М., ЕГН **********,***, че ответника дължи плащане на следните суми
по договор за кредит от разстояние ******/22.07.2015г., сключен с „Фератум
България“ ЕООД и договор за гаранция от същата дата с , за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 4922 по ч. гр. дело № 8814/2018
г.: 600 лв. - главница, лихва/кредиторово възнаграждание от 71.94 лв.,
административна такса за неизпълнение в размер на 100 лева, 354.06 лева
възнаграждание по договора за гаранция с „Ferratum Bank p.l.c“, ведно със законната лихва върху
заетата главница от датата на подаване на заявлението – 31.05.2018г. до окончателното
изплащане на вземането ,като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ