Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Тетевен ,06.06.
2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският районен съд ,
първи състав,в открито заседание
на двадесет и девети май през
две хиляди и деветнадесета година:
Председател: АНИ ГЕОРГИЕВА
Секретар :ВИОЛЕТА
МОНОВА
като разгледа
докладваното от съдията Георгиева гражданско дело № 214 по описа на
Тетевенският районен съд
за 2019 год., за да се произнесе – съобрази:
Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с
правна квалификация чл.143 ал.2 и
чл.149 от СК.
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба от Р.М.М. родена на ***г , като непълнолетна със съгласието на майката Д.А.И. *** , чрез
пълномощника адв. Т.Ц. от ЛАК срещу бащата ответник по делото М.М.М. *** .
В исковата
молба се твърди ,че родителите на
непълнолетната ищца са се разделили през
м. февруари 2018г. и тя и майка и се преместили да живеят при баба и по майчина
линия в с. Г., обл. Л.Твърди се ,че от раздялата на родителите бащата не е
давал средства за издръжка на детето . Ответника се занимавал с животновъдство
и имал добри доходи . Ищцата е ученичка в 9 „б”клас на НПГГСД „С М.”*** , поради което има
повишени потребности с оглед на възрастта и от пособия за училище , храна
,дрехи.Майката е безработна и трудно се справяла ,тъй като получавала само
семейните помощи за дете , които били крайно недостатъчни, претендира издръжка
една година назад от датата на завеждане на иска , т.е от 18.03.2018г до датата на иска
18.03.2019г ,а именно по 150 лв. месечно, както и издръжка завбъдеще по 200 лв.
месечно от датата на иска 13.03.2019г до
настъпване на законна причина за нейното
отменяване или изменяване , в едно със законната лихва върху всяка една просрочена вноска.
В съдебно заседание ищцата се явява лично с
майката и с адвокат Т.Ц. от ЛАК ,
ответника по делото се явява и с адв. П. К. от ЛАК , явява се и представител на
ДСП-Тетевен .
В
срока по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника
по иска , в който ответника
признава иска по основание , но оспорвал иска по размер и искането за
издръжка за минало време.Твърди ,че с майката на ищцата имат две деца , едното
е ищцата Р.М.М. , а другото е М.М.,род. на ***г. Твърди ,че Д.И. напуснала след
укоримо поведение жилището в с. Г заедно с дъщеря им, т.е ищцата. Признава ,че
през периода от раздялата м. март 2018г , до момента майката се грижела за
дъщерята , а бащата за сина, въпреки че последния бил пълнолетен , но бил
безработен.Предлага да заплаща издръжка по 150 лв. месечно начиная от
01.01.2019г. В законоустановеният срок е постъпило от
ответника становище по доклада, видно от което родителите на ищцата имат
още едно дете М.М.М. , род . на
17.01.2000г . живее при ответника и той се грижел
за него ,тъй като бил безработен , както и ,че
е заплащал разходите за телефон на ищцата и майка и .
Тетевенският
районен съд , след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
В края на м.
февруари 2018г родителите на ищцата се разделили и тя останала да живее с
майката Д.И. . Ищцата е ученичка в НПГГСД”С М.”*** и е записана в 9б клас за
учебната 2018/2019г. Ответника по делото е земеделски производител видно от
представената карта за регистрация
/л.13/.Видно от представеният по делото социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане ”-Тетевен /л.27/, ищцата Р.М. *** в жилището на бабата по майчина
линия след раздялата на родителите през м. февруари 2018г., като подкрепа
оказва семейството на майката.Майката на детето Д.И. е безработна и не поддържа
регистрация в Бюрото по труда .Бащата е земеделски производител занимава се с отглеждането на животни и е
осигурен на минимална работна заплата за страната . Фактът ,че пълнолетния син на
ответника и майката на ищцата живее при бащата и той се грижи за него ,тъй като
бил безработен , няма отношение към настоящия спор. В съдебно заседание по реда
на чл.176 от ГПК ищцата е заявила ,че баща и не и е заплащал телефонните
разходи след раздялата на родителите и , а и доказателства в тази насока
ответникът не представи.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства
удостоверението за раждане и социалният доклад на Дирекция социално
подпомагане-Тетевен , удостоверение №363/12.03.2019г НПГГСД”С М.”***, карта за
регистриран земеделски производител ,поради което съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.139 от СК,
право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се
издържа от имуществото си. В същото време разпоредбата на чл.140, ал.1 от СК
определя реда от лица, от които лицето, имащо право на издръжка може да я
търси.По отношение на иска по чл.149 от СК
издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
предявяването на иска, който в настоящият случай е предявен на дата 18.03.2019г. , тоест от 18.03.2018г. до13.03.2019г.
От представените от страните писмени доказателства се установява, че
ищцата живее при майка си Д.И. *** ,
майката е безработна , този факт се признава
с иска ,че получава семейните помощи за детето Р. , което е ученичка в
9б. клас .
Бащата е земеделски производител осигурен на
минимална работна заплата , факт , които съдът констатира от социалния доклад,
същия не е представил документи за доходите си /в случая това ще е данъчна декларация /, а съобразно връченото
му разпореждане съдът е указал ,че съобразно нормата на чл. 161 от ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може
да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства, поради което съдът счита ,че ответникът
има възможност да заплаща претендираната от ищцата издръжка .
С оглед на всичко изложено по-горе
настоящия състав намира, че : Задължението за издържане на децата до навършване
на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като
съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на
чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на МРЗ, който съгласно Постановление на Министерски съвет №320 от
20.12.2018г за определяне на нов размер на МРЗ
за страната , същата става в размер на 560 лв.Доколкото чл.142 ал.2 от СК предвижда , че минималния размер на издръжката е ¼ от МРЗ , то
актуалния минимален размер на издръжката считано от 01.01.2019г е 140 лв.
Правото на децата да получат издръжка от
своите родители в случая от бащата е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството " ненавършило пълнолетие дете ". При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко
дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя и не е под законо - установеният минимум .
При определянето на частта от цялостната издръжка,
която следва да поеме всеки от родителите, е
необходимо да се прецени възможността на всеки от тях да дава издръжка, като към дохода на родителя, при когото живее детето, следва да
се прибавят сумите за издръжка на същото, които би следвало да получава под
формата на семейни помощи за деца /детски добавки/, /в т. см. вж.
Постановление №5 от
Съгласно 63, ал. 4,т.1 от
Закона за държавния бюджет на Република България за 2018г. и чл.62, ал. 4,т.1 от Закона за държавния бюджет на Република
България за 2019г., размерът на месечните помощи за дете по чл. 7, ал.
1 от Закона за семейните помощи за деца за
2018г. е 40.00 лева за семейство с едно дете, а за 2019г. е 40.00 лева за семейство с едно дете. По делото липсват доказателства страните да участват в издръжката на друг
ненавършил пълнолетие низходящ , тъй като другото им дете М.М.М.
е навършил пълнолетие на 14.01.2018г.
Съдът като взе предвид и становището
на Дирекция социално подпомагане-Тетевен , което потвърждават изнесените в
исковата молба факти ,възрастта на детето , което към момента е навършило 15
години и е ученичка в 9б клас на НПГГСД”С М. *** , както и факта ,че същото живее с
майка си и помощ и оказват роднините по майчина линия , което е видно от
социалния доклад и като се съобрази с нормативната уредба уреждаща режима на
издръжката на ненавършили пълнолетие деца, а именно чл. 142 от СК счита, че
месечно за детето Р.М. са необходими и
достатъчни 200 лв. така както е претендирано в исковата молба , тъй като се
касае за непълнолетно дете , ученичка , която има нужда както от храна , дрехи
,учебни пособия , дневни пари за закуска в училище и др. По делото не се
установи ответникът да дължи издръжка и на други не навършили пълнолетие деца,
което съдът счита, че е в неговите възможности.Правото на детето да получава
издръжка от своя баща е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството " ненавършило пълнолетие дете ". При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства
на доходите на родителя.При преценка на размерът на евентуалната издръжка,
която ответникът следва да бъде осъден да заплаща на непълнолетното си дете
следва да бъдат съобразени не само нуждите на лицето, нуждаещо се от издръжка,
но и възможностите на дължащия я. В настоящият случай се установи ответникът е
земеделски производител отглеждащ селскостопански животни , тоест същия работи. При преценка на иска
съдът съобрази и обстоятелството, че даването на издръжка, освен
законоустановено е и морално и нравствено задължение на родителя, предвид
необходимостта от осигуряване на условия и възможности за едно добро
съществуване на децата. В този смисъл родителят следва да предпочете и да
отдаде предимство на задоволяване нуждите на детето си, пред своите собствени, дори това от своя
страна да налага изтърпяването на известни житейски лишения и трудности.
Поради
изложеното, съобразявайки нуждите на детето
, факта ,че майката към момента е безработна , съдът намира, че ответникът е в състояние да
заплаща без особени затруднения, на свето дете
дъщеря 200 месечна издръжка , като се има и предвид ,че детето е
ученичка в професионална гимназия.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът
намира, че иска с правно основание чл.143 ал.2 от СК, във вр. с чл.139 от СК за
детето Р.М.М. следва да бъде уважен за сумата 200 лева, като така определения размер на
издръжката е дължим, считано от датата на подаване на настоящата исковата молба
–18.03.2019г . до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на
издръжка, в едно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
По
отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл.149 от СК, с
който се претендира издръжка за детето за детето Р.М.М. за минал период от
18.03.2018г до датата на иска 18.03.2019г и като се вземе предвид факта ,че
детето е било14 годишно , тоест непълнолетно , то съдът намира същия за
основателен и доказан , за сумата от 150 лева месечно така както е предявен , тъй като
в този период бащата не е заплащал издръжка , като бащата в отговора твърди ,че
от момента на раздялата той се грижи за сина , а майката за дъщерята , тоест не
се отрича факта , че същия не е заплащал издръжка за претендирания от ищцата период за минало време една година назад.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6
от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на
държавни такси, ответникът следва да заплати държавна такса, съобразно уважения
размер на издръжката и по двата обективно съединени иска в общ размер на 504
лева за иска по чл.143 ,ал.2 от СК сумата от 288 лв. за иска по чл.149 от СК сумата от 216
лв. , както и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищцата ,
действаща чрез своята майка сумата от 200 лв. за процесуално представителство от един адвокат.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.1 ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение,
дори и без искане на страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА М.М.М. ЕГН ********** *** да
заплаща на своята дъщеря Р.М.М. , род. на ***г
, ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.А.И.
ЕГН ********** и двете с адрес *** на основание
чл.143, ал.2 от СК ИЗДРЪЖКА в размер на 200 /двеста /лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.03.2019г . в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини изменящи или
прекратяващи правото на издръжка.
ОСЪЖДА М.М.М. ЕГН ********** *** да
заплаща на своята дъщеря Р.М.М. , род. на ***г
, ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.А.И.
ЕГН ********** и двете с адрес *** , на
основание чл.149 от СК ИЗДРЪЖКА в размер на 150 /сто и петдесет / лева месечно или общо сумата от 1800/хиляда и
осемстотин /лева , представляваща издръжка за минало време за период от 18.03.2018г
до датата на подаване на иска в съда 18.03.2019г , в едно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини изменящи или
прекратяващи правото на издръжка.
ОСЪЖДА М.М.М. ЕГН ********** *** да
заплати на своята дъщеря Р.М.М. , род. на ***г
, ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.А.И.
ЕГН ********** и двете с адрес ***
сумата от 200 лв. разноски за процесуален представител по делото.
ОСЪЖДА М.М.М. ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на районен съд Тетевен сумата от
288 /двеста и осемдесет и осем /лв.,
представляваща държавна такса по делото, съобразно уважения размер на
издръжката по чл.143 от СК , както и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.М.М. ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на районен съд Тетевен сумата от 216/двеста и ше4стнадесет ./лв., представляваща държавна такса по делото,
съобразно уважения размер на издръжката по чл.149 от СК , както и 5 /пет/ лева
такса за издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението
на осн. чл.242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните
–12.06.2019 год.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: