Р Е
Ш Е Н
И Е № 55
гр.Враца, 21.03.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 29.01.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Веселка Николова
като разгледа
докладваното от съдията Пенка П.Петрова
търговско дело № 118 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Адв.Н.И.
от САК, пълномощник на Ц.А.Б. ЕГН **********, законен наследник на А.С.Б. ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Д.Ц.Н. с постоянен адрес ***
е предявила осъдителен иск по чл.226 КЗ от 2005 год. (отм) и чл.86, ал.1 ЗЗД с
цена 114 727.29 лв. против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.***, предствлявано от Р.Д. и А.Л.- изпълнителни
директори.
Цената на предявените
обективно съединени осъдителни искове е 114 727.29 лв. и представлява
стойността на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на деяние
извършено от М.Х.М. на 24.12.2012 год. Стойността на претендираните от ищеца
вреди е 75 000 лв., законната лихва върху тази сума в размер на 37 727.29
лв. считано от датата на увреждането-24.12.2012 год. до предявяването в съда на
исковата молба - 04.12.2017 год. включително и сумата от 2000 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение заплатено от ищеца за представителство по
гражданският иск в наказателното производство пред ВрОС.
Ответникът
е депозирал в съда обратен иск /вх.№ 717/22.01.2018 год./ против „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. -
Изпълнителни директори. Иска от съда при евентуално осъдително решение срещу
него на основание чл.74 от ЗЗД, съотв. 213 КЗ /отм./, да се осъди „ЗД Булинс“
АД за част от присъденото обезщетението, съобразно приноса на застрахования в
„ЗД Булинс“ АД водач на лекия автомобил И.Т.Т..
С
Определение № 81 от 07.02.2018 год. съдът е допуснал и конституирал ЗД „Бул
Инс“ АД като трето лице помагач на
ответника. Същият е упражнил правото си на отговор, с който е
оспорил предявения срещу него иск.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани три
експертизи -
автотехническа
експертиза, комплексна медико-автотехническа експертиза
и съдебно-медицинска експертиза.
В
исковата молба се твърди, че на 24.12.2012 год. на главен път 1-1/Е-79/, на км164+200
между гр.Мездра и гр.Ботевград, на разклона за с.Дерманци М.Х.М., ЕГН **********,
с адрес ***,като водач на автомобил марка ИВЕКО MX 190 Е 31 КУРСОР с per. № РР****АТ е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.15, ал.1, пр.1 от ЗДвП, като не е изпълнил
задължението си да се движи възможно най-вдясно по платното за движение и при
настъпило пътно транспортно произшествие е причинил по непредпазливост смърт на
повече от едно лице - на И.Т.Т., ЕГН ********** от с Ребърково, починал на
място управлявайки МПС - лек автомобил Нисан Премиера с peг. № ВР **** ВК и на пътника на предна дясна седалка в лекият автомобил А.С.Б.,
ЕГН **********, починал на 09.01.2013 год. в ОАИЛ на МБАЛ „Христо Ботев“ АД
гр.Враца. Починалият А. Б. е баща на ищеца. Срещу М.М. било образувано НОХД №342/2015 год. на ВрОС,
по което дело е постановена влязла в сила на 16.01.2017 год. присъда
№35/08.12.2015 год., с която той бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.3 пр.4 вр. б.“б' пр.1, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54,
ал.1 НК и бил осъден на 3 години лишаване от свобода, като на основание чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание било отложено за срок от 3
години считано от влизането на присъдата в законна сила. С присъдата М. бил
осъден да заплати на Д.Ц.Н., ЕГН **********, с адрес *** като законен
представител на малолетния граждански ищец Ц.А.Б. с ЕГН **********, сумата от
50 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на деянието, както и законна лихва считано от 24.12.2012 год. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 2000 лв. представляваща изплатен
адвокатски хонорар. Присъдата била обжалвана от гражданският ищец в частта
относно размера на присъденото по гражданският иск обезщетение, като с Решение №170 от
09.05.2016 год. по
ВНОХД № 107/2016 год. на
Апелативен съд София размера на присъденото обезпечението бил увеличен на
75 000 лв., който пък размер бил потвърден с Решение № 175 на 26.01.2017
год. по КНОХД 783/2016 год. на ВКС. По
НОХД №342/2015 на ВрОС във връзка с влязлата в сила присъда бил издаден
изпълнителен лист № 20/28.02.2017 год. на основание влязло в сила решение № 175
на 26.01.2017 год. по КНОХД 783/2016 год. на ВКС и решение №170/09.05.2016 год.
по ВНОХД № 107/2016 год. на САС и присъда №35/08.12.2015 год. по НОХД №
342/2015 год., съгласно които М.Х.М. бил осъден да плати Д.Ц.Н. като законен
представител на малолетния граждански ищец Ц.А.Б. сумата от 75 000 лв.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието, както и законна лихва считано от 24.12.2012 год. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 2000 лева представляваща адвокатско възнаграждение
и сумата от 5.00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Между М.Х.М.
и ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, бил сключен договор за застраховка ГО полица №
23112001806513/24.07.2012 год. с покритие от 24.07.2012 год. до 24.07.2013
год., с която застраховка застрахователят съгласно разпоредбата на чл.223 КЗ
(отм), се задължава да покрие в границите на определената в договора за
застраховка сума, отговорността на застрахованият за причинените от него
имуществени и неимуществени вреди на трети лица. Така сключеният договор за
застраховка Гражданска отговорност бил в писмена форма, действителен и е
породил действие предвид плащане на уговорената в полза на застрахования
премия. Ищецът твърди, че с настъпването на застрахователното събитие -
осъщественото на 24.12.2012 год. ПТП, при което е причинена смъртта на баща му А.С.Б.,
и събраните в наказателното производство доказателства, са мотивирали извода на
наказателният съд, че поведението на причинителят на вредата покрива признаците
на деликта по смисъла на чл.45 от ЗЗД.Според ищеца налице било противоправно и
виновно деяние, което е довело до нарушаване на правилата за движение по ЗДвП и
била налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесеният
от третото лице неблагоприятен резултат. На 20.03.2017 год. ищецът отправил до
ответника ОЗК „Застраховане“ АД искане за изплащане на обезщетение съгласно
Застраховка „Гражданска Отговорност“ полица № 23112001806513 валидна от
24.07.2012 год. до 23.07.2013 год. за МПС с peг. № РР **** АТ, по която ответника е застраховател за сумата от 75000 лв.
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди произтичащи от
престъпление в едно със законната лихва считана от датата на увреждането -
24.12.2012 год. до 15.03.2017 год. включително в размер на 32 216.29 лв., както
и сумата от 2000 лв. представляваща присъдено адвокатско възнаграждение по
воденият от гражданският ищец иск и сумата от 5.00 лева държавна такса за
издаване на изпълнителен лист съгласно изпълнителен лист № 20/28.02.2017 год.
или общо сума която е следвало да бъде изплатена в размер на 109 221.29 лв. Отправената
покана била окомплектована с доказателства установяващи основателността на
искането. В отговор на направеното искане застрахователят с писмо с изх.№
99-9870/27.04.2017 год. отговорил, че при него е заведена щета с №
0411-720-0001-2016, но било установено, че тя не е достатъчно окомплектована и
поради
което следвало да бъдат представени от ищеца още документи, които според ищеца
се намират при него. Пак според ищецът това искане представлявало буквален
отказ за заплащане на застрахователното обезщетение, защото всички
доказателства, които застрахователят бил поискал се намирали в кориците на гр.д. № 16503/2015 год. на СГС, по
което застрахователят бил страна и имал пълен достъп до него и можел незабавно
да се снабди с необходимите му книжа с оглед обстоятелството, че по негово
искане е приложено НОХД №342/2015г по описа на ОС Враца.
В
отговора се оспорват исковете по основание и размер. Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между водача на лек автомобил марка ИВЕКО MX 190 Е 31 КУРСОР с per. № РР****АТ и „ЗАД ОЗК- Застраховане” АД. Не се оспорва и
факта на настъпване на ПТП на посочената
дата и между посочените участници.
Оспорен е описания в
исковата молба механизъм на ПТП. Според ответника ПТП е настъпило при следния
механизъм: На
24.12.2012 г. около 4:50 ч„ М.М. управлявал товарен автомобил, като се движел
по ГП-Е79 с посока Ботевград - Мездра, със скорост около 58 км./час, при
ограничение на скоростта 60 км/час. В същото време, но в обратна посока с
превишена скорост (около 103 км/час, при ограничение на скоростта 90 км/час) се
движел лек автомобил „Нисан“, модел „Примера“, с per. № ВР **** ВК, управляван от употребилия
алкохол И.Т. (2,48 %о алкохол). Като пътник на предна дясна седалка в л.а.
пътувал А.Б.. Двете МПС наближили района на разклона за с. Дърманци, в който е
обособена средна лента, предназначена за ляв завой към селото, навлизането в
която е забранено за превозните средства, движещи се в посока Ботевград -
Мездра /като товарния автомобил/ и съответно разрешено за движещите се в посока
Мездра - Ботевград /като лекия автомобил/, с оглед възможността за извършване
на ляв завой към селото и при условие, че спрат на обособена стоп линия, с
оглед изчакване на насрещно движещите се МПС. В района на разклона за село
Дърманци (Т-образно кръстовище) двамата водачи се възприели взаимно от около
140 м. Лекият автомобил се движел в лентата за насрещно движение, направо срещу
товарния автомобил, който се движел в своята лента за движение (крайна дясна,
спрямо посоката му на движение). За да избегне челен удар водачът на товарния
автомобил задействал спирачната система и навил волана леко наляво. Колелата на
товарния автомобил блокирали и той се понесъл в ляво спирайки. В същия момент
водачът на л.а., който продължил движението си направо без да задейства
спирачната система и да намали скоростта си, навлязъл в участъка на уширението
на пътя, непосредствено преди отбивката за с. Дърманци и следвайки естествения
вираж на пътя, се отклонил надясно спрямо посоката си, като продължил
движението си направо в допълнителната средна лента, предназначена за ляв завой
към селото. В резултат на това, че двамата участници предприели отклонение в
една и съща посока, в участъка на стоп линията на средната лента, между лекия
автомобил „Нисан“ и МПС марка „Ивеко“, настъпил сблъсък. За лекият автомобил
инициалният удар е настъпил от лявата страна (около шофьорската врата), поради
движението му под ъгъл в момента на удара, а за товарния автомобил ударът е
настъпил в предна лява част (около предна лява гума). След удара лекият
автомобил отскача наляво спрямо посоката на движение на товарния автомобил, а
товарният автомобил продължава още няколко метра напред преди да се установи в
покой. В момента на удара лекият автомобил се е движел с непроменена скорост -
около 103 км/час, тъй като водачът, който бил в състояние на алкохолно
опиянение, не предприел своевременно спиране, а за товарния автомобил ударът е
настъпил, при движение с около 28 км/час. Местоударът е в зоната на
кръстовището, непосредствено на стоп линията в края на средната лента.
Във
връзка с изложения механизъм на ПТП са направени няколко възражения:
Според
ответника процесното ПТП не е настъпило само и единствено по вина на водача на
товарния автомобил М.М. и вредоносният резултат - смъртта на А.Б., е съпричинен
от действията на водача на лекия автомобил И.Т..
Така
направеното възражение ответникът е основал със следните обстоятелства: водачът
И.Т.Т. на л. а. марка „Нисан“ е шофирал с
превишена скорост и в състояние на силно алкохолно опиянение, с което е
предпоставил реализирането на целия причинен процес, в това число както
възникването на опасността, така и невъзможността тя да бъде предотвратена, тъй
като алкохолното повлияване е ограничило възможността му да преценява правилно
скорост, разстояние, да взима своевременни решения, да спазва правилна
траектория в избраната пътна лента и пр.
Шофьорът
на лекия автомобил е предпоставил възникването на опасната ситуация, като е
управлявал МПС изцяло в пътната лента за насрещно движение или се е намирал
частично или изцяло в пътната лента, предназначена за движение в неговата
посока, като интоксикацията му е възпрепятствала напълно възможността му да
реагира адекватно на възникналата опасност, изразяваща се в отклонението на
товарния автомобил наляво. За това свидетелства факта, че липсват спирачни
следи, т.е. водачът на МПС марка „Нисан“ не е предприел спиране и не е изменил
скоростта си. С оглед избягване на сблъсъка с товарния автомобил, водачът И.Т.
е предприел навлизане в средна пътна лента, предназначена за завой наляво - към
с. Дърманци. Изпълнението на посочената маневра представлява правонарушение, с
извършването на което водачът Т. е допринесъл за настъпването на сблъсъка и
съответно за настъпването на вредоносните последици.
В
подкрепа на тези възражения, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат посочва,
че в мотивите на влязлата в сила присъда срещу М.М. е прието като смекчаващо
вината обстоятелство, съпричиняването на смъртта на А.Б. от страна на водача Т.
на лекия автомобил, в който същия е пътувал. Първоинстанционният наказателен
съд е приел, че „при
реагиране на водача на лекия автомобил/за каквото няма данни по делото/с аварийно
спиране, лекият автомобил е могъл да спре преди мястото на удара на 15 м от
стоп линията на лентата за с. Дърманци и челен удар между двата автомобила не
би настъпил. “ (стр. 9, абзац втори от Мотивите към Присъда № 35 от 18.12.2015
г., постановена по НОХД № 342/2015 г., по описа на ОС-Враца).
На
следващо място, на самостоятелно основание се прави възражение, че вредоносният
резултат е съпричинен от действията на пострадалия, А.Б., който е пътувал
без поставен предпазен колан на предна дясна седалка в л. а „Нисан“, модел
„Примера“, с per. № ВР **** ВК,
управляван от И.Т.Т., при водач, за който пострадалият е знаел, че е употребил
значително количество алкохол. С поведението си А.Б. е нарушил разпоредбата на
чл. 137а ЗДвП, с което е допринесъл за тежестта на получените травми.
Съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на А.Б., което се изразява и в пътуване при
водач, употребил алкохол. От приетата по ВНОХД № 107/2016 г. химическа
експертиза се установява наличието на етилов алкохол в кръвта на водачът на л.
а „Нисан“, модел „Примера“, с per. №
ВР **** ВК, управляван от И.Т.Т., в размер на 2.48 промила, което количество
води до значително нарушение на мисловната дейност, речта, съобразителността,
вниманието и концентрацията, на движенията, което е от съществено значение за
настоящия случай. Пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил
алкохол, когато същото е проява на съзнателен и свободно формиран избор на
увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП.
С отговора се оспорва, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, вследствие
смъртта на баща му - А.Б.. Действително, съгласно Постановление № 4/1961 г. на
Пленума на ВС, синът на починалия попада в кръга на най-близките - той е негов
низходящ. Излага становище, че починалият е бил разделен с майката на ищеца и
не е живеел в едно домакинство с него, не е поддържал близки отношения с детето.
Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в прекомерен размер. В настоящото производство ищецът
по делото, чрез своя законен представител, претендира претърпени неимуществени
вреди в размер на 75 000 лева с мотивите, че предявеният в рамките на
наказателното производство граждански иск срещу М.М. е уважен до тази сума. Излага
се становище, че присъдата на наказателния съд, с която е уважен гражданския
иск, няма задължителна сила по отношение настоящия съдебен състав, предвид
факта, че твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат - от една страна от
водача на лекия автомобил и от друга от починалия вследствие на ПТП пътник, не
е съставомерно и следователно е обсъдено от наказателния съд единствено в
светлината на смекчаващо вината обстоятелство. В
тази връзка се позовава на представеното решение на касационния
съд в наказателното производство, където е изложено следното: „Безспорно Б. е допринесъл за кончината си,
доколкото се е возил без обезопасителен колан до водач, повлиян от употреба на
алкохол, за което обстоятелство е бил наясно, но този факт в случая е с
преимуществено значение за гражданската обезвреди, а не за настъпилото ПТП.“ (стр. 4, изр. последно от Решение №175/26.01.2017 г., постановено по
КНОХД№ 783/2016 г., по описа на ВКС, III НО).
Излага се становище за неоснователност на иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за
присъждане на законната лихва, считано от датата на произшествието от
24.12.2012г до датата на предявяване на исковата молба, както и на иска за изплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева, присъдено по граждански иск, разгледан в
рамките на воденото по случая наказателно производство, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане.
С
допълнителната искова молба вх.№ 1855 от 27.02.2018 год. се оспорва изцяло подадения
отговор от ответника, като
същевременно се излагат подробни съображения за пълната несъстоятелност,
неаргументираност и недоказаност на твърденията на ответника.
С
допълнителен отговор на искова молба вх.№ 2994 от 11.04.2018 год. ответникът
чрез пълномощника си изразява становище, че изложените в допълнителната искова
молба фактически твърдения са недоказани, а изложените правни доводи са
неоснователни.
Във
връзка с изложените в отговора възражения, че ПТП е съпричинено от
действията на водача на лекия автомобил, И.Т. ответникът е поискал
да бъде конституирано „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК ***, като трето лице помагач на
ответника и е депозирал в
съда обратен иск /вх.№ 717/22.01.2018 год./ против него.
Според
изложеното в обратната искова молба
основен причинител на процесното ПТП е водачът на МПС - л.а. марка „Нисан“, с per. № ВР **** ВК - И.Т.Т., който е управлявал МПС
с концентрация на алкохол в кръвта 2,48 %, управлявал е МПС с
превишена скорост, движейки се в платното за насрещно движение и е изменил
посоката си на движение, непосредствено преди удара, навлизайки в лента,
забранена за движение направо. Водачът Т. е имал валидна застрахователна полица
по застраховка „Гражданска отговорност“ с № 02112002388947/19.10.2012 г., към
датата на ПТП, сключена със „ЗД Булинс“ АД.
Застрахователите
по застраховка Гражданска отговорност на виновните водачи на МПС-та,
съпричинили ПТП отговарят, според квотата на съпричиняване на застрахования при
тях водач, т.е. за приноса на водача Т. ще отговаря „ЗД Булинс“ АД. Всеки от
застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ на двамата делинквенти има: правен
интерес да плати целият дълг на увреденото лице, след което на общо (по
аргумент от чл. 74 ЗЗД) или на специално (по аргумент от чл. 213 КЗ /отм./)
основание се суброгира в правата на увреденото лице срещу другия застраховател
по „Гражданска отговорност“, съобразно квотата на съпричиняване на
застрахования при него делинквент. В тази връзка при евентуално осъдително решение срещу „ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД, предявява иск срещу „ЗД Булинс“ АД с правно основание
чл. 74 ЗЗД, съотв. 213 КЗ /отм./ за платената част от обезщетението, съобразно
приноса на водача И.Т.Т..
С депозирания отговор на обратната искова молба, „ЗД Булинс“ АД оспорва иска на ЗАД „ОЗК - Застраховане”
като неоснователен, тъй като се претендира право, което не е възникнало в полза
на ищеца по обратния иск. ЗАД „ОЗК - Застраховане” няма право на иск срещу ЗД
“БУЛ ИНС” АД на основание чл. 213 КЗ /отм./. Фактическият състав на чл. 213 КЗ
/отм./ се отнася за регерсите права на застраховател по имуществена
застраховка, срещу застраховател по застраховка „ГО”, без отговорността да се
поражда от солидарно задължение на съизвършители, които са застраховали.
Застраховката „ГО” е разновидност на имуществените застраховки, но в случая
правата на ищеца ако въобще има такива и както са описани в обстоятелствената
част на исковата молба не произтичат и не могат да произтичат от фактическия
състав на чл. 213 КЗ /отм./, на който се основава обратния иск според обстоятелствената
му част.
Оспорва обратния иск на ЗАД „ОЗК - Застраховане” изцяло
по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй
като ПТП е настъпило на 24.12.2012 година, а обратният иск е депозиран на
22.01.2018 година.
Оспорва да е причинен деликт от И.Т., като водача на л.а.
„Нисан” и употребата на алкохол да е в пряка връзка с настъпилото ПТП. Виновен
за ПТП е изцяло водачът на тежкотоварния автомобил, застрахован със застраховка
ГО при ЗАД „ОЗК - Застраховане”. Има влязла в сила присъда, която недвусмислено
е посочила кое е виновното лице за настъпване на ПТП.
Евентуално на горното възражение, се твърди, че
застрахованият в ЗАД „ОЗК Застраховане” водач е с по - голям принос за ПТП, тъй
като ПТП настъпва в насрещното за товарния автомобил пътно плътно и в пътното
плътно за движение в посоката на лекия автомобил, в пътната лента предназначена
за ляв завой. ПТП е в насрещното пътно плътно за товарния автомобил, като така
той става основен ако не единствен причинител на ПТП-то.
С депозираната допълнителна искова молба ищецът по
обратния иск поддържа подадената искова молба по аргументите, изложени в нея .
Във връзка с ангажираното от ответника възражение за
неоснователност на иска, поради факта, че с исковата молба е предявено право,
което все още не е възникнало, ищецът по обратния иск твърди, че така
формулираният петитум на осъдителния иск е изцяло съобразен с процесуалния
закон и правната природа на обратния иск, в качеството му на механизъм,
посредством който ответникът по главния иск осъществява защитата на правата си
и преразпределя отговорността си към своите регресни длъжници. В подкрепа на
своите твърдения посочва и практика на
ВКС - Решение М 121 от 18,09,2014 г, на ВКС по пи д. М
2859/2013 г., I пи л, ТК
Предметът на обратния иск е регресното притезание, което
е обусловено от изхода на делото по главния иск, т.е. правото, предмет на
първоначалния иск, е преюдициално за регресното. Тук става дума за последващо
съединяване на искове, което винаги е евентуално, тъй като има връзка на
зависимост между регресното притезание и главния иск. Имайки за свой предмет
регресното притезание, обратният иск фактически представлява съдебно заявена
претенция за едно все още невъзникнало право, но това не влияе нито на неговата
допустимост, нито на основателността му.
Оспорва възраженията за неприложимост на чл. 213 КЗ
/отм./ и за изтекла погасителна давност. Излага становище, че в случая
приложение намира възприетото в трайната практика на ВКС разбиране, застъпено и
в т. 14 на ППВС №7/77 г., чието действие не е отменено, че щом основанието за
суброгационния иск, който застрахователят предявява възниква от Друг спрямо
застрахователното правоотношение фактически състав, в който като елемент се
включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове е
различен началният момент на давността - тя тече не от настъпване на
застрахователното събитие, а от изплащане на застрахователното обезщетение. В
случая изплащането на застрахователното обезщетение не е извършено, с оглед на
което суброгационното право не само не е погасено по давност, но не е
възникнало.
Счита за неоснователни изложените от ответното
застрахователно дружество аргументи за липса на вина, респективно за по-малък
принос на водача Т., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника
по обратния иск - ЗД „Бул Инс“ АД. Поддържа, че водача И.Т. с извършените множество нарушения на ЗДвП е съпричинил
настъпването на вредоносния резултат - смъртта на А.Б., тъй като е управлявал
МПС с превишена скорост, в състояние на силно алкохолно опиянение - 2,48 %о,
при което реакциите са значително забавени, а взимането на решения сериозно
затруднено, като е навлезнал с много висока скорост в насрещното движение, след
което в лента, която не е предназначена за движение направо. Водачът на лекия
автомобил И.Т. е нарушил следните разпоредби на ЗДвП; чл. 21, ал. 1 ЗДвП, забраняваща
движението с превишена скорост; чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, забраняваща
управлението на МПС под въздействието на алкохол; чл. 15, ал. 1 ЗДвП, задължаваща водача
да използва най-дясната част от платното за движение, чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
съобразно която на пътно платно с двупосочно движение, на водача е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване и заобикаляне. За
сравнение, М.М. е нарушил единствено нормата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП. Следователно,
извършените от И.Т. нарушения действително са повече и с по-голяма тежест.С
оглед гореизложеното, счита, че действията на водача И.Т., безспорно са
допринесли в значително по-голяма степен за реализирането на вредоносните
последици. В подкрепа на изразеното становище
по отношение съпричиняването на вредоносния резултат е влязлалата в сила Присъда
№ 35 от 18.12.2015 г., постановена по НОХД№ 342/2015 г., по описа на ОС-Враца срещу М.М., в чийто
мотиви е обсъдено и отчетено в качеството му на смекчаващо вината
обстоятелство, съпричиняването на смъртта на А.Б. от страна на водача на лекия
автомобил, в който същия е пътувал.
След съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка съдът
приема за установено следното:
От представеното
удостоверение за раждане е видно, че ищецът е роден на ***г и негови родители
са Д.Ц.Н. и А.С.Б.. От представеното удостоверение за наследници се установява,
че ищецът е единствен законен наследник на А.С.Б. .
От
представения протокол за оглед на ПТП по ДП №547/2012г. на РУ-Мездра се
установява, че местопроизшествието се намира на
главен път 1-1/Е-79/,
на км164+200 след изхода на гр.Мездра в посока гр.Ботевград, на разклона за
с.Дерманци. На местопроизшествието са намерени лек автомобил Нисан Премиера с peг. № ВР **** ВК и товарен автомобил марка ИВЕКО MX 190 Е 31 КУРСОР с per. № РР****АТ.
Представена е Присъда
№35/08.12.2015г,
постановена по НОХД №342/2015 год по описа на ВрОС, с която М.Х.М., ЕГН **********
е признат за виновен "в това, че на 24.12.2012г., около 04.50часа, на главен
път 1-1 /Е-79/, на км. 164+200 между гр. Мездра и гр. Ботевград за разклона на
с. Дърманци при управление на МПС- товарен автомобил „Ивеко МХ 190 Е 31 Курсор”
с рег. №РР **** АТ е нарушил правилата за движение- чл.15, ал.1, пр.1 от ЗДвП,
като не е изпълнил задължението си да се движи възможно най-вдясно по платното
за движение, по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а
именно: на И.Т.Т., ЕГН ********** ***, починал на същото място и по същото
време, управлявайки МПС лек автомобил „Нисан Примера”, с рег. №ВР **** ВК и на
пътника на предна дясна седалка в лекия автомобил- А.С.Б., с ЕГН ********** ***,
починал на 09.01.2013год. в ОАИЛ на МБАЛ „Христо Ботев” гр. Враца, поради което и на основание
чл.343, ал.3, пр.4, вр. б.”б”, пр.1, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54, ал.1 НК ГО
ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ „лишаване от свобода”, като на основание
чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА да е извършил нарушение по чл.20,
ал.2, изр.2, пр.2 ЗДвП."
С присъдата М. е осъден да
заплати на Д.Ц.Н., ЕГН **********, с адрес *** като законен представител на
малолетния граждански ищец Ц.А.Б. с ЕГН **********, сумата от 50 000 лв.
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат
на деянието, ведно със законна лихва считано от 24.12.2012 год. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 2000 лв. представляваща изплатен
адвокатски хонорар.
По делото е представено Решение №170 от
09.05.2016 год., постановено по ВНОХД № 107/2016 год. на Апелативен съд
София, с което размера на присъденото обезщетение е увеличен на 75 000 лв.
Този размер на обезщетението е потвърден
с Решение № 175 от 26.01.2017 год., постановено по КНОХД 783/2016 год. на ВКС, препис от което е представено по
делото.
Въз
основа на влязлата на 26.01.2017г в сила присъда №35/08.12.2015г, постановена
по НОХД №342/2015 год по описа на ВрОС, Решение №170 от 09.05.2016 год.,
постановено по ВНОХД № 107/2016 год. на Апелативен съд
София и Решение № 175 от 26.01.2017 год., постановено по КНОХД 783/2016
год. на ВКС е издаден изпълнителен лист
№20 от 28.02.2017г.
Ищецът е
отправил искане за изплащане на
обезщетение до ответника ОЗК застраховане АД гр.София. По искането на ищеца ОЗК
Застраховане АД е уведомило ищеца, че преписката не е окомплектована и е поискало да
бъдат представени всички документи по образуваното досъдебно производство
№547/2012г, автотехническа експертиза, протокол от оглед на местопроизшествие,
протокол от разпит на свидетели, снимков материал, съдебномедицинска експертиза
на труп и др. Във връзка с това уведомление адв. Н.И. е информирала
застрахователното дружество, че досъдебно производство №547/2012г е приключило
с мотив, че са налице достатъчно доказателства за извършено престъпление, с
оглед на което е образувано дело №16/2013г по описа на ОП Враца, което дело
приключва с обвинителен акт. Обвинителния акт е внесено в съда и въз основа на него е образувано НОХД
№342/2015г по описа на ВрОС, по което е постановена присъда №35/08.12.2015г.
Присъдата е влязла в сила на 26.01.2017г след постановяването на Решение №170 от 09.05.2016 год. по ВНОХД № 107/2016 год. на Апелативен съд
София и Решение № 175 от 26.01.2017 год., постановено по КНОХД 783/2016
год. на ВКС. Отделно от това посочва, че
ОЗК Застраховане АД е запознато с исканите материали, тъй като исканото
досъдебно производство №547/2012г по описа на РУ Мездра е приложено в НОХД
№342/2015 год, което по искане на ОЗК Застраховане АД е приложено по гр.д.
№16503/2015 на СГС.
С писмо
изх.№ЦУ15-4665/26.04.2017г пълномощникът на ищеца е уведомен, че ОЗК
Застраховане АД е приело, че не дължи плащане на застрахователно обезщетение по
заведената щета №0411-720-0001-2016, тъй като представените документи не са
достатъчни за основателността на претендираното обезщетение
По делото е допусната
и изслушана специализирана автотехническа експертиза, чието заключение не се
оспорва от страните и се възприема от съда. Вещото лице се произнася, че от
техническа гледна точка най-вероятният механизъм на настъпилото ПТП е следният:
На 24.12.2012 година около 04,50 часа в тъмната част на денонощието, товарният
автомобил „Ивеко” с per. № РР****АТ се е
движил по главен път Е79 със скорост от около 58 км/ч в дясната лента на
платното за движение в посока от Ботевград за Мездра. В определен момент, преди
разклона за с. Дърманци, водачът на товарния автомобил „Ивеко“ е видял и
възприел фаровете на насрещно движещият се лек автомобил „Нисан Примера, като
опасност от ПТП - движение срещу него, намирайки се на около 146 метра от него
и е реагирал на аварийно спиране с леко навит волан наляво. Товарният автомобил
„Ивеко“ е влязъл в режим на аварийно спиране с блокирани ходови колела, станал
неуправляем и независимо от волята на водача автомобилът се насочил наляво към
средната лента на платното за движение, навлязъл в нея и при достигане на
мястото на удара - челно с лявата част на предната броня е ударил насрещно
движещият се лек автомобил „Нисан Примера”.След удара товарният автомобил
„Ивеко” е продължил движението си с блокирани колела и след изминаване на още 6
метра, се установил в покой на място, отразено в Протокола за оглед - с преден
мост в средната лента. Лекият автомобил „Нисан Примера” с per. № ВР**** ВК се е движил по път Е79 в посока
Мездра - Ботевград със скорост от около 103 км/ч. По не установими причини, в
участъка на ПТП-то лекият автомобил „Нисан Примера” е навлязъл в средната лента
за движение на автомобили в посока разклона за с. Дърманди, като продължил
движението си в нея със скорост от около 103 км/ч към момента на удара и при
достигане на мястото на удара в средната лента се ударил челно с лявата
половина на предната броня в предната част на товарния автомобил „Ивеко”, след
което се е върнал назад и в ляво - в посока на огледа и се установил в покой на
място, отразено в Протокола за оглед.
Вещото лице е категорично,
че водачът на лекия автомобил „Нисан Примера” е имал възможност да забележи
насрещно движещия се товарен автомобил „Ивеко” в момента, който се е намирал на
разстояние около 146 метра от него от техническа гледна точка.Това разстояние е
било достатъчно за да може водачът на лекия автомобил „Нисан Примера” да се
върне в дясната лента на платното за движение в посоката му на движение, ако не
се е намирал в този момент на нея. Водачът на лекия автомобил „Нисан Примера” е
имал възможност да предотврати станалото ПТП, ако се е движил в дясната лента
на платното за движение в посоката му на движение преди и в момента на
разминаването с товарен автомобил „Ивеко”.
Вещото лице Ф.Т. по изслушаната
съдебно-медицинска експертиза се произнася, че субективно е да се определи кога
един човек би могъл да прецени в какво състояние е друг човек, употребил
алкохол, показващ 2,48 промила, тъй като тези възприятия са субективни, зависят
от интелектуалността на наблюдаващия, от степента на неговата възприемчивост и
от самото негово състояние, бил ли е употребил или не и той самия алкохол. Тази
концентрация на алкохол в кръвта от 2.48 промила отговаря на горната граница на
средна степен на алкохолно опИ.е и се характеризира със заначителни нарушения
на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката,
кооридинацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, сънливост,
сърдечно-съдови разстройства, признаци на подтискане на ЦНС с понижение на
чувствителността на болка. На практика, при такава степен на алкохолно
опиянение, едно лице е неадекватно. При тази концентрация може да се приеме, че
действията на индивида са повлияни от алкохола, което би било видимо и осезаемо
за околните.
Вещите лица по допуснатата комплексна съдебно медицинска
и автотехническа експертиза са констатирали, че лек автомобил „Нисан Примера”
срег. №ВР ****ВК е тотално унищожен - скършено купе, деформиран двигателен
отсек, лява странична част, предно панорамно стъкло, изпаднала предна броня, предни
светлини, откъснат преден мост, счупено арматурно табло, задействани предни „
аербег “, деформиран таван и под на купето, кормилно управление При станалото
ПТП е деформирано купето на автомобила, в предната част - двигателния отсег,
предната броня, кормилното управление, предния мост, предното панорамно стъкло
и предните светлини са счупени и е деформирана лявата странична част. Според
експертизата няма данни за увреждане по предната дясна врата на лекия автомобил
„Нисан Примера”. Лекият автомобил „Нисан Примера” с per. №ВР****ВК е бил оборудван с триточков
инерционен обезопасителен колан на предната дясна седалка, като подробно е описан
е механизма на функциониране му. Няма данни за навлезли интериорни/екстериорни
детайли от л.а., които биха могли да увредят пътника на предна дясна седалка, в
това число главата му.
От извършената
аутопсия се установило, че Б. е получил следните увреждания при процесния
инцидент: закрита черепно-мозъчна травма – общо мозъчен оток; мозъчна контузия
и кръвоизлив в дясно странично мозъчно стомахче, кръвонасядане на меките тъкани
на черепа; лицева травма; счупване на ляво рамо на долна челюст; разкъсно -
контузна рана по ръба на долна челюст; счупвания на зъби - трети и четвърти
горе вляво; четвърти горе вдясно и трети и четвърти долу вляво със счупване на
ляво рамо на долна челюст между втори и трети зъб, като счупванията са на ниво
- венец. Не би се стигнало до смъртен изход, ако Б. не бил получил уврежданията
в инцидента.
Според експертите напълно е възможно при поставен
обезопасителен колан да не получи уврежданията в областта на главата и лицето
при конкретния механизъм на ПТП.
По делото са разпитани като свидетели П.С., М.М., В.Н. и Д.П..
Св. П.С.: твръди, че вечерта преди катастрофата били се събрали в една къща на
приятелска сбирка, на която присъствали и пострадалите. Видял, че А. консумира
алкохол, а И. не го видял да употребява.. Тръгнал си от сбирката преди И. и А..Не
могъл да прецени И. дали е употребил алкохол, тъй като той лично бил употребил
алкохол.
Св. М.М. – водач на товарния автомобил Ивеко. Помни катастрофата на
24.12.2012 г. Тогава се движел по пътя Ботевград-Враца. Преди Мездра, след
бензиностанцията на Петрол видял една кола се движела срещу него и докато я
възприеме, тя се блъснала в него. Мислел, че тя ще завие така, че да се
разминат нормално, както си вървела пътя, но тя просто се блъснала в
управлявания от него автомобил. Твърди, че нямал възможност за маневриране. или да отбие на банкета, тъй
като отстрани имало преспи.
Св.В.Н./ баба на ищеца по майчина линия/ твърди, че А. много обичал сина си
Ц. и много добре се грижел за него докато били заедно с майката, а така също и
след раздялата на родителите. Ищецът оставал за седмица и повече при баща си, който се
грижел изцяло за него, водел го на детска градина, прибирал го, водел го за
риба. Според нея детето било много привързано към баща си и понесло много тежко
смъртта му. След като му съобщила за инцидента той се затворил в стаята и плакал
почти целия ден. Не можел да приеме смъртта на баща си и постоянно питал за
него. И в момента не е приел загубата на баща си все още, страшно много му
липсва, особено когато има игри с другите деца и те говорят за бащите си.
Св. Д.П.: Познава ищеца Ц. от майка му, с която се запознала малко след
като се е случила трагедията.
Наблюденията й са, че той е по-затворен и по-свит в себе си, защото усеща
липсата на баща си. От майката знае, че той понякога се затваря и плаче, тъй
като е бил много привързан към баща си.
При така изяснената
фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните правни изводи по
основния иск:
Между страните не се спори, че товарният автомобил
марка ИВЕКО MX 190 Е 31 КУРСОР с per. № РР****АТ е имал валидна
застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователната полица № 23112001806513/24.07.2012 год.
с покритие от 24.07.2012 год. до 24.07.2013 год. при действието на отменения Кодекс
за застраховането. Липсва спор и по въпроса за настъпването на процесното ПТП
на 24.12.2014г., при което е причинена смъртта на И.Т.Т., ЕГН ********** от с
Ребърково, починал на място управлявайки МПС - лек автомобил Нисан Премиера с peг. № ВР **** ВК и на пътника на предна дясна седалка в лекият автомобил А.С.Б.,
ЕГН **********, починал на 09.01.2013 год .
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е с правно по чл. 226,
ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ/отм./, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и
има вторичен характер трябва
да е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка
"ГО",както и предпоставките на чл.45 ЗЗД пораждащи отговорността на
прекия причинител на вредите, спрямо увредения - авторство; противоправност; вина; причинна връзка между вредите и това
поведението на водача на МПС. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. В случая са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника "ОЗК застраховане" АД, тъй като с влязлата в сила
присъда по н.о.х.д. № 342/2015 г. на Окръжен съд гр. Враца по отношение на водача
на товарният автомобил марка ИВЕКО MX 190 Е 31 КУРСОР с per. № РР****АТ са установени всички елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние, извършено виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинена смърт на бащата на ищеца. товарният автомобил е имал валидна
застраховка "Гражданска отговорност".
Съдът намира, че механизмът на ПТП и настъпилата смърт
на пострадалия, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП
са установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд, задължителна за настоящия съдебен състав на основание
чл. 300 от ГПК.
Видно от присъда
№35/08.12.2015 год. по НОХД № 342/2015 год. на ВрОС, решение №170/09.05.2016 год. по
ВНОХД № 107/2016 год. на САС и решение №
175 на 26.01.2017 год. по КНОХД 783/2016 год. на ВКС, както и изслушаната в
настоящото производство САТЕ, процесното ПТП е
настъпило по вина и на двамата водачи, които са имали техническа възможност да
се движат в лентите си за движение без отклонения, при което не би настъпило
процесното произшествие.
Водачът на товарният автомобил марка ИВЕКО MX 190 Е 31 КУРСОР с per. № РР****АТ, М.Х.М. е нарушил нормата на чл. 15, ал.1, от ЗДвП, като не
се е движил възможно най-вдясно по платното за движение.
Водачът на лекия автомобил Нисан Примера-И.Т.Т. е нарушил нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като се е
движил със скорост от 103 км/ч при разрешената скорост от 90 км/ч. Нарушил е и нормата на чл. 5, ал.3, т.1
от ЗДвП, в редакцията й към м.12.2012 г.,
съобразно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози. В
присъдата си наказателният съд е приел въз основа на събраните в наказателното
производство доказателства, че в кръвта на Т. е отчетена концентрация на алкохол от 2,48 промила. Видно от
заключението на приетата по настоящото дело СМЕ, неоспорено от страните по
делото, кръвно ниво 2,48 промила отговаря на горната граница на средна степен
на алкохолно опИ.е и се характеризира със значителни нарушения на мисловната
дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, кооридинацията
на движенията, силно забавени реакции, афекти, сънливост, сърдечно-съдови
разстройства, признаци на потискане на ЦНС с понижение на чувствителността на
болка. На практика, при такава степен на алкохолно опиянение, едно лице е неадекватно.
Водачът И.Т.Т. е
нарушил и нормата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП, съобразно която на пътя водачът на
пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение.
Нарушил е и нормата на чл. 16, ал. 1, т.1 от ЗДвП, съобразно която на пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.
Съдът като взе предвид гореизложеното и приетото в присъда №35/08.12.2015 год. по НОХД №
342/2015 год. по описа на ВрОС, че първопричината за случилото се ПТП е "противоправното
движение /в нарушение на правилата на ЗДвП/ на водача на лекият автомобил
„Нисан Примера”- пострадалият Т., изразено в навлизане в средната лента,
предвидена за ППС движещи се в посока Мездра- Ботевград /като лекия автомобил/
само за завиващите с ляв завой за разклона на с. Дърманци, но за които
съществува СТОП линията- да
пропуснат насрещно движещите се ППС. Водачът на лекият автомобил не само е
навлязъл в тази лента, но не е спрял и е продължил движението си с превишената
скорост от 103км/ч", приема, че ПТП е
настъпило при независимо съизвършителство на водачите на товарен автомобил ИВЕКО MX 190 Е 31 КУРСОР с per. № РР****АТ и лек автомобил Нисан Премиера с peг. № ВР **** ВК,
които са нарушили правилата за движение и виновното им поведение е станало
причина за настъпване на ПТП, от което е настъпила смъртта на А.Б.. Приносът на водача на
товарния автомобил М.М.
за настъпване на произшествието е 20% , а приносът на водача И.Т.Т. е 80%.
Съобразно приетото в съдебната практика, обективирана
в Решение № 192 от 2.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 416/2017 г., I т. о., ТК,
Решение № 121 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т. о., ТК и
др., при съпричиняване на вредоносния резултат от неколцина, застрахователят по
задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите отговаря до размерът на
застрахователната сума, но за обезщетяване пълния размер на вредата, а не
пропорционално на приноса на застрахования от него делинквент. Разпоредбата на
чл. 53 ЗЗД, установява солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки
от които отговаря спрямо увредения за всички, причинени от деликта вреди в
пълния им размер, а не съобразно приноса си. Въпреки, че застрахователят по
гражданската отговорност на един от деликвентите не отговаря спрямо увреденото
лице солидарно с останалите деликвенти или техните застрахователи, предвид
функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по
застраховка "Гражданска отговорност" отговаря по отношение на
увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за
всички вреди и в пълния им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по
договора за застраховка.
Следователно
ответникът "ОЗК-Застраховане" ЕАД следва да отговаря пред ищеца в пълен
размер.
Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди
се явява основателен.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението.
При определяне размера на заместващото обезщетение
при причинена смърт на родител – в конкретния случай на баща, е необходимо да се отчете начинът на извършването
на противоправното деяние, претърпените от ищеца психически страдания от загубата
на близък родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2012 г., както и нормативно определеният лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" – до 2 млн.
лв., при едно пострадало лице, при едно пострадало лице и до 10 000 000 лева - при две и повече пострадали лица какъвто
е настоящият случай (арг. чл. 266, т. 1, б. "а" КЗ, отм.).
От показанията на свидетелката В.Н./ баба на ищеца по майчина линия/
се установява, че ищеца и баща му приживе били много привързани
един към друг. Между тях имало силна емоционална връзка. Според нея детето било много привързано към баща си и понесло много тежко
смъртта му. Твърди, че и към момента на съдебното заседание, в което е проведен
разпита, не е приел загубата на баща си все още, страшно много му липсва,
особено когато има игри с другите деца и те говорят за бащите си. Съдът цени показанията
на тази свидетелка, тъй като същата като баба на детето има преки и
непосредствени впечатления както от отношенията на детето и бащата приживе,
така и за емоционалното състояние на детето след смъртта на бащата. Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля,
тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл.
172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се
и от
показанията на св. Д.П. за субективните
възприятия на последиците върху психиката на ищеца и изживените след кончината на неговия баща болки и страдания.
При определяне на заместващото обезщетение следва да
се вземе предвид обстоятелството, че загубата на баща, към когото детето е било силно
привързано, ще го съпътства през
целия му живот. И впоследствие то ще бъде лишено както от
емоционалния контакт, така и от неговата морална подкрепа, духовна опора и
материална помощ. Следователно, болките и страдания, които ищецът ще продължава да изпитва от загубата на баща си, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Следва да
бъде разгледано и заявеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Съпричиняване ще е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в
нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал. В конкретния случай възражението е основателно, тъй като пострадалият е пътувал в лекия автомобил без
поставен предпазен колан /установява се от приложената присъда и заключението на САТЕ/, от което е последвал удар на главата в
бордтаблото, вследствие на което е получена лицево-черепно-мозъчната травма, от
която е починал. На следващо място от изложеното в мотивите на присъдата се установява,
че пострадалият е знаел, че се качва в автомобила на шофьор употребил алкохол и
по този начин съзнателно се е поставил в опасност. Съобразно с приетото
Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК, това поведение е
рисково и пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол,
когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по
отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването
му при проявена нормална дължима грижа. Това поведение съставлява обективен
принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, последица от реализираното пътно – транспортно произшествие.
В Решение
№170 от 09.05.2016г., постановено от Софийски апелативен съд по ВНОХД
№107/2016г по описа на САС, са обсъдени
и взети предвид всички тези обстоятелства и съдът е определил дължимото от М.Х.М. на Ц.А.Б. обезщетение
в размер на 75 000лева. Този размер на обезщетението е потвърден от ВКС в
Решение №175 от 26.01.2017г, постановено
по КНОХД №783/2016г по описа на ВКС, в мотивите на което е посочено, че с
определеното от САС обезщетение е постигната
справедливостта. Настоящият съдебен състав като взе предвид
гореизложеното и обстоятелството, че отговорността
на застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ/отм./, е в обема на тази на деликвента и има вторичен характер, приема иска за
присъждане на обезщетение на ищеца ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на баща му, настъпила вследствие ПТП от 24.12.2012г за доказан в пълния
му размер от 75 000лева.
Основателността на главния иск обосновава
основателност и на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от
датата на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.),
застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД
виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. На
това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението
за лихви към увредения от датата на деликта. Неоснователно е възражението на
ответника, че лихви се дължат от деня на смъртта на бащата на ищеца 09.01.2013 г.. Деянието причинило уврежданията в резултат
на които е настъпила смъртта на пострадалия е извършено на 24.12.2012г. След направена служебна справка с помощта на електронен
калкулатор за законна лихва при
определения от БНБ, за съответния период основен лихвен процент, съдът
приема, че искът е доказан в претендирания размер от 37 727,29лева.
Съдът намира
за неоснователно искането за присъждане на сумата от 2000,00лева, представляваща присъдено
адвокатско възнаграждение на ищеца за представителство по гражданският иск в
наказателното производство пред ВрОС. Разноските са правени в производство, в
което ответника не е участвал и не е дал повод за завеждането му. Съгласно чл.
223, ал. 4 КЗ (отм.); застрахователят заплаща до размера на застрахователната
сума и разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на
гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса. Искът в частта за сумата 2000 лв. платено възнаграждение на адвокат в наказателното производство подлежи на отхвърляне., тъй като според чл. 268, т. 10 КЗ (отм.); застрахователят не
заплаща обезщетение за лихви и съдебни разноски, освен в случаите по чл. 223,
ал. 2 и.4
При този изход на делото по главния иск разноски се
дължат и на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Уважената част от
исковите претенции съставлява 98,26%, а отхвърлената 1,74%.
Ищецът е
освободен от държавна такса и разноски, поради което не е правил разходи за
такса и разноски. Платеното адвокатско
възнаграждение е в размер на 5000лева. На основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4 913,00лева.
На
основание чл.78 ал. ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 89,03лева
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът по
главния иск ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Врачански окръжен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер
на 4
509,09 лв..
С оглед основателността на предявените главни искове,
съдът дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност обратен
иск, предявен от ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД против третото лице – помагач „ЗД Бул Инс” АД с правно основание чл. 213, ал.1 от Кодекса за
застраховането (отм.);.
Настоящият
съдебен състав намира
за неоснователни възраженията на
ответника по обратния иск за неправилна правна квалификация и недопустимост на
предявения обратен иск. С Решение № 203 от
9.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 3537/2015 г., I т. о., ТК, постановено при
идентична фактическа обстановка, е прието, че именно това следва да е точната правна
квалификация на исковата претенция, предвид
изцяло имуществения характер на застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, а и при съобразяване с разпоредбата
на чл. 213, ал. 1, изр. 2-ро КЗ (отм.),
според която "в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне".
С оглед
изхода по главния иск и безспорно установеното независимо съпричиняване
предявеният обратен иск се явява доказан по основание. Предвид установеният
по-горе принос от 80% на И.Т.Т. - водач на лекия автомобил Нисан Примера, застрахован
при „ЗД Бул Инс” АД,е 80%., то иска се явява доказан
по размер за сумата от 90 181,83 лв., от които сумата от 60 000,00лева съответна част от
определеното обезщетение по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ и сумата от 30 181,83лева,
представляваща законната лихва върху определеното обезщетение, считано от
датата на увреждането 24.12.2012г до 04.12.2017г / датата на предявяване на
исковата молба от Ц.А.Б.. Така
определената сума е дължима от ответника по
обратния иск, само при условие, че ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД заплати на ищеца определеното обезщетение от 75
000лева и сумата от 37 727,29лева обезщетение за забава. Върху сумата от 60 000 лв. е дължимата законна лихва от 04.12.2017г /датата
на депозиране на исковата молба/ до датата на
извършеното плащане.
Неоснователно
е възражението на ответника по обратния иск за изтекла погасителна давност. В
случая, по отношение на регресния иск по чл.213 от КЗ /отм./, е приложима общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, който
срок започва да тече от момента на изплащането на застрахователното
обезщетение.
С оглед изхода на делото по обратния иск ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца по обратния иск разноските
направени от него във връзка с този иск, както следва: адвокатско
възнаграждение в размер на 2600 лв. с ДДС,
съобразно представения по делото договор за правна помощ № 222 от 28.09.2018 г. и 80% от платените
възнаграждения за вещите лица и свидетели
в размер на 1 584 лв. Общият
размер на дължимите от ЗД Бул Инс” АД на ЗАД „ОЗК Застраховане“ разноски е в размер на 4
184,00лева.
Ответникът
по обратния иск следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна
такса в размер на 3 607,27лв..
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.***, представлявано от Р.Д. и А.Л.- изпълнителни
директори
ДА ЗАПЛАТИ на Ц.А.Б. ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Д.Ц.Н. с постоянен адрес ***,
сумата
от 75 000лв./ седемдесет и пет хиляди/,
представляваща стойността на претърпените
от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта
на неговия баща А.С.Б.
ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП,
осъществено на 24.12.2012 г. на главен път І-1 /Е-79/ на км 164+200 между гр.
Мездра и гр. Ботевград, на разклона за с. Дърманци, общ.Мездра, виновно
причинено от водача М.Х.М., ЕГН ********** при управление на товарен автомобил ИВЕКО MX 190 Е 31 КУРСОР с per. № РР****АТ, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при
ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД с полица №
23112001806513/24.07.2012 г., сумата от 37727.29 лв./тридесет и
седем хиляди седемстотин двадесет и седем лева и двадесет и девет ст./, представляваща законната лихва
върху сумата от 75
000лв, считано от датата
на увреждането-24.12.2012 год. до предявяването в съда на исковата молба -
04.12.2017 год. включително, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на сумата от 2000лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
заплатено от ищеца за представителство по гражданският иск в наказателното
производство пред ВрОС
като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.***,
представлявано от Р.Д. и А.Л.- изпълнителни директори, ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.А.Б.
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Ц.Н. с
постоянен адрес ***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4913,00лв. /четири хиляди деветстотин и тринадесет
лева/.
ОСЪЖДА Ц.А.Б. ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Д.Ц.Н. с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.***, представлявано от Р.Д. и А.Л.-
изпълнителни директори, деловодни разноски за отхвърлената част от иска в
размер на 89.03лв. /осемдесет и девет лева и три ст./.
Решението е постановено при участието на ЗД Бул Инс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. -
Изпълнителни директори, в качеството му на
трето лице помагач, конституирано на страната на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ***.
ОСЪЖДА ЗД
Бул Инс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. - Изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.); на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.***, представлявано от Р.Д. и А.Л.-
изпълнителни директори,
сумата от 60 000 лв. /петдесет и шест хиляди лв./ регресно вземане, при условие, че ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД плати сумата от 75 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение, присъдено на Ц.Б. за вредите, претърпени от смъртта на баща му А.С.Б. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, осъществено на 24.12.2012 г. на главен
път І-1 /Е-79/ на км 164+200 между гр. Мездра и гр. Ботевград, на разклона за
с. Дърманци, общ.Мездра, виновно причинена, при условията на независимо
съпричиняване от водача М.Х.М. при управление на товарен автомобил ИВЕКО MX 190 Е 31 КУРСОР с per. № РР****АТ, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД с полица № 23112001806513/24.07.2012 г. и от водача И.Т.Т.
при управление на л.а. марка "Нисан Примера" с рег. № ВР **** ВК, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ЗД Бул Инс” АД с полица № 02112002388947 от 19.10.2012 г., валидна
от 19.10.2012 г. до 02.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 60 000 лв., считано от 04.12.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК заплати при
същите условия и сумата от 4 184,00лева. /четири хиляди сто осемдесет четири лева/ направени от ищеца по обратния иск разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА ЗД
Бул Инс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. - Изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.); на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.***, представлявано от Р.Д. и А.Л.-
изпълнителни директори,
сумата от 30 181,83 лв. /тридесет хиляди сто
осемдесет и един лева и осемдесет и три ст./ ,
представляваща лихви за забава, считано от 24.12.2012 г.
до 04.12.2017г / датата на предявяване на иска от Ц.А.Б. ЕГН **********/, при условие, че ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД плати сумата от 37
727,29 лв., представляваща присъдени на Ц.Б. лихви
за забава, считано от 24.12.2012 г.
до 04.12.2017г / датата на предявяване на иска от Ц.А.Б./ .
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.***, предствлявано от Р.Д. и А.Л.- изпълнителни
директори,
да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 4509,09левалв.
ОСЪЖДА ЗД Бул Инс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. -
Изпълнителни директори, да заплати в полза
на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на
4509,09левалв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: