РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. гр. Хасково, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640101137 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.558 ал.7 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД от Гаранционен фонд – София, БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет.4,
представляван от изпълнителните директори М. К. и С. С., против С. Р. Ш., ЕГН **********
и Ю. Р. Ш., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.**************, с която се иска
ответниците, в качеството им на законни наследници на починалия Р. А. Ш., ЕГН
**********, да заплатят на ищеца, всеки от тях сумата от по 1 445,50 лева, представляваща
½ част от общо изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета №
110391/5/16/2017г. за имуществени вреди в размер на 2891,00 лева, ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на предявяване на иска – 05.05.2022 г., до окончателното и
изплащане.
Ищецът твърди, че Гаранционен фонд, на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. "а", от
Кодекса за застраховане изплатил по щета №110391/28.04.2017г. обезщетение за
имуществени вреди за в размер на 2 891.00 лв. за увреден при ПТП, настъпило на
12.05.2017г. около 08:30ч в по път III-507 км 12+250м., л.а. „******* **" ДК № *******,
собственост на В. С. Х.. Виновен за катастрофата бил Р. А. Ш. /починал към датата на
депозиране на исковата молба/, който управлявайки л.а „****** ********" с ДК № *******
и движейки се с несъобразена с пътните условия скорост по път III-507 км 12+250м, изгубил
контрол над управлението на автомобила и ударил л.а „******* **", с ДКН *******, като
така причинил процесното ПТП. ПТП-то настъпило на републикански третокласен път 507
1
минаващ през Кърджали - Жинзифово - Чифлик - Мост - Долно Войводино - Манастир.
Участъкът, където настъпило произшествието се намирало между селата Жинзифово и
Чифлик, на около 2 км. преди село Чифлик.
Посочено е още в исковата молба, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ
(отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ Р. А. Ш. управлявал увреждащия автомобил без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Бил поканен от страна на
ищеца да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение, но задълженията не
били погасени. Твърди се, че Р. А. Ш. починал, а негови единствени наследници по закон
били ответниците.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което ответникът С. Р.
Ш., в качеството му на законен наследник на починалия Р. А. Ш., ЕГН **********, да бъде
осъден да заплати на ищеца - Гаранционен фонд, сумата от 1445,50 лева, представляваща ½
част от общо изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди по
процесната щета в размер на 2891,00 лева, ведно със законна лихва върху главницата от
1445,50 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.05.2022 г., до
окончателното й изплащане; както и да бъде осъден ответника Ю. Р. Ш., в качеството му на
законен наследник на починалия Р. А. Ш., ЕГН **********, да заплати на ищеца -
Гаранционен фонд, сумата от 1445,50 лева, представляваща ½ част от общо изплатеното от
Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди по процесната щета в размер на
2891,00 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 1445,50 лева, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда - 05.05.2022 г., до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски, за което е представен списък по
чл.80 ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на
исковата молба от нито един от двамата ответници. Преди провеждане на първото по делото
съдебно заседание, ответникът С. Р. Ш. представя удостоверение за вписан в Районен съд –
Кърджали отказ от наследството на Р. А. Ш., а в писмено становище пълномощника му –
адв. С. П. от АК – Хасково оспорва надлежната процесуална легитимация на своя доверител
с оглед депозирания отказ от наследство като сочи, че по делото липсват данни
наследниците да са приели наследството на общия си наследодател. Претедира присъждане
на направените разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. В
писмена молба поддържа основателност и доказаност на заявените претенции.
В открито съдено заседание ответниците не се явяват, не се явява и пълномощника на
ответника С. Р. Ш., адв. С. П. от АК - Хасково.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – Констативен
2
протокол за ПТП с пострадали лица № 2017-1036-134 от 12.05.2017г., съставен от служители
на ОДМВР – Кърджали; Писмо рег. №130000-5529/09.06.2017г. на ОДМВР – Кърджали до
Гаранционен фонд гр. София; Справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съставена на 18.05.2017г. от
Началник управление „ИС“;Уведомление за имуществени вреди вх. № 07-22-08-
3/16.05.2017г. на Гаранционен фонд гр. София по отношение на автомобил „******* **“ с
рег. № *******, собственост на В. С. Х.; Доклад по щета за имуществени вреди
№110391/28.04.2017г.; Заключителна техническа експертиза по щета
№110391/16.05.20217г., съставена на 01.06.2017г. за обезщетение при тотални вреди;
Заключителна техническа експертиза по щета №110391/16.05.20217г., съставена на
01.06.2017г. за рекапитулация; техническа експертиза по щета №110391/16.05.20217г.,
съставена на 01.06.2017г., съгласно оглед/опис на ЗК „Лев инс“; Свидетелство за
регистрация част I №********* за лек автомобил „******* **“ с рег. № ******* със
собственик В. С. Х., с надпис, добавен на ръка „Регистрацията е прекратена, поради
изплащане на щета 07.07.2017г.“ и Преводно нареждане №963B1O017191NIT от
10.07.2017г. на „УниКредит Булбанк“ с основание за плащане обезщетение по щета
110391/2017г., направено от Гаранционен фонд и Покана за плащане изх. №19.10.17-GF-
1207 до Р. А. Ш. от ищеца Гаранционен фонд гр. София, се установява, че на 12.05.2017 г.
около 08:30 часа по път III-507 км 12+250м. /републикански третокласен път 507 минаващ
през Кърджали - Жинзифово - Чифлик - Мост - Долно Войводино – Манастир/, на около 2
км. преди село Чифлик е настъпило ПТП между л.а. „******* **" с рег. № *******,
собственост и управляван от В. С. Х., л.а „****** ********" с рег. № ******* и трето МПС,
като водачът на л.а „****** ********" с рег. № ******* – Р. А. Ш., движейки се с
несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол над управлението на автомобила
и ударил л.а „******* **", с рег. № *******, като така причинил процесното ПТП. При така
описаното пътно- транспортно произшествие, са били причинени имуществени вреди по лек
автомобил „******* **" с рег. № *******, собственост на В. С. Х., като в следствие на
обстоятелството, че управляваният от Р. А. Ш. лек автомобил „****** ********" с рег. №
******* не е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" към датата на
настъпване на произшествието, пострадалият е насочил претенциите си за заплащане на
имуществените вреди към Гаранционен фонд - гр.София, поради което е била образувана
щета № 110391/28.04.2017 г. и Гаранционен фонд - гр.София е изплатил на В. С. Х.
обезщетение за настъпилите имуществени вреди в размер на 2891,00 лева на 10.07.2017 г.
Видно от Препис- извлечение от акт за смърт, издаден от Община Хасково на
30.08.2021г., въз основа на акт за смърт №5/25.12.2017г., съставен от Община Кърджали в с.
Бащино, общ. Кърджали, обл. Кърджали по отношение на лицето Р. А. Ш. и удостоверение
за наследници с изх. № 21/09.06.2022г., издадено от Община Кърджали по отношение
наследниците на лицето Р. А. Ш., същият е починал на **.**.**** г. като е оставил свои
наследници по закон – синовете си С. Р. Ш. и Ю. Р. Ш., ответници в настоящото
производство.
3
Ответникът С. Р. Ш. се е отказал от наследството на Р. А. Ш., ЕГН **********, бивш
жител на с. Бащино, общ.Кърджали, починал на **.**.**** г., който отказ е бил вписан в
специалната книга за това в РС – Кърджали под № 114/26.09.2022 г., видно от
Удостоверение с изх. № 2807/27.09.2022г. по ЧГД №2022140101183/2022г. на Районен съд –
Кърджали;
Според Писмо от „Българска Народна Банка“ с вх. рег. № 19419 от 30.11.2022 г.,
съдържащо справки за банкови и платежни сметки на физическо и юридическо лице, по
отношение на лицето Р. А. Ш., същият е имал открити две банкови сметки, първата от които
е била открита на 15.12.2016 г. и закрита на 28.09.2017 г., а втората – открита на 27.07.2015
г. и закрита на 26.02.2021 г. в „Банка ДСК“ АД. Въпреки дадената възможност на ищеца да
се снабди от „Банка ДСК“ АД със справка, от която да е видно имало ли е налични парични
средства по посочената банкова сметка към датата на смъртта на Р. А. Ш. - 24.12.2017 г.,
съответно имало ли е налични парични средства по посочената банкова сметка към датата
на закриването й – 26.02.2021 г. и от кое лице лице е било сторено това, както и да
представи извлечение за движението по сметката за извършените платежни операции за
период от 24.12.2017 г. и за което му е било издадено съдебно удостоверение, то такава
информация не бе представена по делото.
Не бе предоставена и справка от СГКК – Хасково относно регистрирани имоти на
името на Р. А. Ш., С. Р. Ш. и Ю. Р. Ш., за което ищецът също бе снабден със съдебно
удостоверение.
От представените от ищеца писмо с рег. индекс: 48-93-1/23.11.2022 г., издадено от
Община Хасково, Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ и удостоверения относно лицата
Р. А. Ш., С. Р. Ш. и Ю. Р. Ш. за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ и
Писмо с изх. № РД-12-02-1503-1/12.12.2022 г., издадено от Общинска служба „Земеделие“
гр. Хасково се установява, че Р. А. Ш. и ответниците нямат имущество, което да подлежи на
облагане на територията на Община Хасково, липсват данни за собственост и в системата на
ОС“Земеделие“ – Хасково. Според Писмо с рег. № 103000-22991/21.11.2022 г., издадено от
ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, съдържащо и справки за настояща
собственост на МПС посочените три лица е видно, че Р. А. Ш. притежава мотопед, а
ответниците нямат регистрирани МПС.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединение искове с правно основание чл.558 ал.7 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, които са
процесуално допустими. Според настоящия съдебен състав е налице активна и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска, тъй като ищецът -
юридическо лице съгласно чл. 518 КЗ /чл. 287, ал. 1 КЗ /отм./, твърди, че е изплатил
застрахователно обезщетение на пострадалия от ПТП, станало по вина на посоченото в
исковата молба лице, за което се твърди, че е наследодател на ответниците.
Разгледани по същество, искът срещу ответника С. Р. Ш. е неоснователен, а този
4
против ответника Ю. Р. Ш. е изцяло основателен, като съображенията за това са следните:
Основателността на иск при квалификацията на чл. 558, ал. 7 КЗ /чл. 288, ал. 12 КЗ
(отм.)/ вр. чл. 45 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
изплатено на пострадал от ПТП обезщетение от Гаранционния фонд; основателност на
извършеното плащане на обезщетение - наличие на предпоставките за ангажиране
отговорността на ГФ по чл. 557, ал. 1 КЗ /чл. 288, ал. 1 КЗ (отм.)/; деликтна отговорност на
причинителя на щетите по чл. 45, ал. 1 ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда,
противоправност, причинна връзка и вина. Следа да се отбележи, че с оглед осъществяване
на субрагацията в различни времеви моменти са приложими различни квалификации по
отменения и по действащия КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ – отм., Гаранционният фонд
изплаща по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за
имуществени вреди на чуждо имущество, ако ПТП е настъпило на територията на страната
ни и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на България, и
виновният водач няма сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. На основание чл.288 ал.12 от КЗ – отм., след изплащане на това
обезщетение, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.
Цитираните норми са аналогични на действащите към настоящия момент разпоредби на
чл.557 ал.1 т.2 б.”а” и чл.558 ал.7 от КЗ, обн. ДВ бр. 102/29.12.2015г.
В случая се установява, а и не е спорно обстоятелството, че на 12.05.2017 година,
около 08:30 часа, на път III-507 км 12+250м., е реализирано ПТП между лек автомобил
„****** ********" с рег. № *******, управляван от наследодателя на ответниците Р. А. Ш.
и лек автомобил „******* **" с рег. № *******, собственост и управляван от В. С. Х..
От неоспорения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2017-1036-134
от 12.05.2017г. следва, че това ПТП е настъпило в причинна връзка с виновно
противоправно поведение на наследодателя на ответниците, доколкото същият от дясна
лента е навлязъл в лява лента и се е ударил най-напред в товарен автомобил, след това в лек
автомобил „******* **" с рег. № *******, движещ се зад товарния автомобил. Посоченият
механизъм на настъпване на ПТП е описан в цитирания по-горе Протокол за ПТП, който
представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което обвързва съда с
материална доказателствена сила по отношение на фактите, отразени в него. В протокола за
ПТП е отразено, че по отношение на наследодателя на ответниците е взето отношение и по
чл.483, ал.1, т.1 КЗ, тоест, последният не е представил валидна застраховка „Гражданска
отговорност”, а водачът на увреденото МПС е представил такава при Лев инс, видно и от
справка в базата данни на Информационен център към ГФ на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „ГО” на автомобилистите - за управлявания от
Р. А. Ш. при процесното ПТП автомобил са налични застраховки със срок на действие
07.01.2016 г. – 06.01.2016г. ч. и от от 16.05.2017 г. – 15.05.2018 г.
Деянието на водача е и виновно, доколкото по делото няма доказателства, оборващи
законоустановената презумпция за вината му, а според писмо рег. №130000-
5
5529/09.06.2017г. на ОДМВР – Кърджали от Началник сектор „Пътна Полиция“ ОД МВР
Кърджали спрямо виновния водач били издадени Наказателно постановление № 17-1300-
000442/22.05.2017 г. за нарушение на чл.179, ал.2 от ЗДвП и Наказателно постановление №
17-1300-000440/22.05.2017 г. за нарушение на чл.683, ал.1 от КЗ, като и двете били влезли в
законна сила на 01.06.2017 г.
По отношение вида и размера на причинените вреди от ищеца са представени Доклад
по щета за имуществени вреди №110391/28.04.2017г.; Заключителна техническа експертиза
по щета №110391/16.05.20217г., съставена на 01.06.2017г. за обезщетение при тотални
вреди; Заключителна техническа експертиза по щета №110391/16.05.20217г., съставена на
01.06.2017г. за рекапитулация; техническа експертиза по щета №110391/16.05.20217г.,
съставена на 01.06.2017г., съгласно оглед/опис на ЗК „Лев инс“, които са частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, но тяхното
осъществяване в случая следва да се приеме за доказано по несъмнен начин при
съпоставката им с Протокола за ПТП, както и поради липса на други доказателства, които да
ги опровергават. От тях се установява, че необходимите средства за ремонт на лек
автомобил „******* **" с рег. № *******, включващи стойността на части, материали и
труд, са в размер на 3786.93 лв., но доколкото е налице тотална вреда, надвишаваща 70 % от
действителната стойност на автомобила, обезщетението е определено на 2891,00 лева.
Няма спор и че на 10.07.2017 г. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 2891,00 лева на собственика на увреденото МПС с преводно нареждане за
кредитен превод от същата дата.
Не се спори по делото, а и това обстоятелство се установява от описаните по-горе
препис – извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, че на 24.12.2017 г. Р. А.
Ш. е починал като е оставил наследници по закон – синовете си С. Р. Ш. и Ю. Р. Ш..
Съгласно чл. 558, ал.7 от КЗ, след изплащане на обезщетение за нанесени
имуществени вреди, фондът встъпва в правата на увредения до размера на заплатеното
обезщетение и разходите при определяне и изплащането на обезщетението. Прекият
причинител на вредите - Р. А. Ш., съобразно чл. 45 от ЗЗД е длъжен да обезщети
пострадалия за причинените имуществени вреди в резултат на предизвиканото ПТП. С
оглед на това, че обезщетението за нанесената имуществена вреда е заплатено на
пострадалия от Гаранционен фонд, ищецът се е суброгирал в правата на увредения до
размера на заплатеното обезщетение.
Предвид обстоятелството, че Р. А. Ш. е починал след ПТП, то ответниците, в
качеството им на негови наследници са пасивно легитимирани да отговарят по предявената
искова претенция, Тук следва да се посочи, че съгласно чл.5, ал.1 от Закона за наследството
/ЗН/, децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл.60, ал.1 ЗН,
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете, които получават.
В случая наследникът С. Р. Ш. се е отказал от наследството на Р. А. Ш., който отказ е
6
бил вписан в специалната книга за това в РС – Кърджали под № 114/26.09.2022 г.
Отказът от наследство е равносилен на неприемане на наследството. По силата на чл.
52 ЗН отказът от наследство става по реда, указан в чл. 49, ал.1 ЗН и се вписва по същия ред.
Отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването му в особената книга
при районния съд. Ако от датата на заявлението за отказ до датата на вписването му
наследството е прието, отказът е недействителен – в този смисъл са Решение №
80/29.01.1992 г. на ВКС по гр.д. № 1206/1991 г. I г.о. и Решение № 513/30.06.2010 г. на ВКС
по гр.д. № 1318/2009 г. I г.о.
Следва да се отбележи, че отказът от наследство не е обвързан и със срок. В случая
твърдението в исковата молба, че ответниците са наследници по закон на починалия Р. А.
Ш. и като такива отговарят за задължението му да обезщети причинените вреди обуславя
допустимост на иска, както бе посочено по-горе, тъй като, както правният интерес, така и
процесуалната легитимация, се определят от твърдяното, а не от доказаното.
Обстоятелството дали ответниците отговарят за задълженията, останали в наследството на
сина им, е въпрос по същество и на този въпрос съдът дължи отговор в решението по спора.
Отказът от наследство представлява едностранно изявление на едно лице, извършено
в предвидената в чл. 52 ЗН форма, с което призованият да наследи изразява волята си да не
приеме наследството. Ако се предхожда от действия по приемане на наследството, отказът е
недействителен и не може да породи предвиденото в чл. 53 от ЗН правно действие и да
доведе до уголемяване дяловете на останалите наследници. При наличие на спор относно
недействителността на отказ от наследство следва да бъде извършена преценка дали
действията и изявленията на призованите към наследяване, извършени след откриване на
наследството, не представляват приемане на наследството.
В настоящия процес ищецът не проведе успешно доказване на факта, че някой от
ответниците е приел наследството с конклудентни действия, респ. че преди направения
отказ ответникът С. Р. Ш. е приел изрично или мълчаливо наследството с извършването на
действие/я/, което/ито/ несъмнено да предполагат намеренията му да приеме наследството,
като ангажираните доказателства опровергаха това му твърдение. Ето защо съдът приема, че
депозираният от С. Р. Ш. отказ от наследството на Р. А. Ш., вписан в книгата за това в РС-
Кърджали на 26.09.2022 г. е действителен като е ирелевантно обстоятелството, че отказът е
извършен след депозиране на исковата молба и изтичане на срока по чл. 131 ГПК.
Тук е мястото да се отбележи още, че в мотивите на ТР № 148/10.12.1986 г. ОСГК е
застъпено становището, че отказът от наследство произвежда действие от откриване на
наследството и отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени в
наследството, а също така, че той не отговаря за задълженията на наследодателя, т. е. не е
бил наследник. Както приемането и неприемането на наследството произвеждат действие от
откриване на наследството, така и отказът от наследство произвежда действие от същия
момент. Това означава, че отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени в
наследството, а също така, че той не отговаря за задълженията на наследодателя, т. е. не е
бил наследник. Отказалият се от наследство в нито един момент след откриването му не е
7
имал право върху него. В последващата съдебна практика на на ВКС е застъпено
становището, че отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването му в
особената книга при районния съд, което изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав.
С оглед на всичко посочено се налага извод, че исковата претенция по отношение на
ответника С. Р. Ш. е неоснователна и искът спрямо него следва да бъде отхвърлен като
такъв.
Тъй като обаче ответникът Ю. Р. Ш. се явява наследник по закон на Р. А. Ш., то
искът в тази му част и спрямо него се явява основателен. Посоченият ответник не е
депозирал писмен отговор на исковата молба, не е представил становище и възражения
против обстоятелствата, твърдени от ищеца, както и не са представени доказателства за
направен отказ от наследство по отношение на този наследник, т.е. искът в тази му част се
явява и доказан по размер.
Съдът намира за нужно да допълни, че съгласно чл. 53 ЗН частта на отреклия се или
на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите
наследници, но доколкото с исковата молба се иска от съда да осъди всеки един от
ответниците да заплати приспадащата им се по ½ част от исковата сума в размер на 2891,00
лева, то Ю. Р. Ш., следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1445,50 лева,
представляваща ½ част от общо изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение за
имуществени вреди по процесната щета в размер на 2891,00 лева, ведно с поисканата
законна лихва считано от датата на предявяване на иска – 05.05.2022 г., до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на същия следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от иска, а
именно сумата от 60,32 лева, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и
представения списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, при този изход на
спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника С. Р. Ш. деловодни разноски,
а именно сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. Р. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.**************, на основание
чл.558 ал.7 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, да заплати на Гаранционен фонд – София, БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет.4,
представляван от изпълнителните директори М. К. и С. С., сумата от 1 445,50 лева,
представляваща ½ част от общо изплатено по щета № 110391/5/16/2017г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2891,00 лева, за увредения автомобил при ПТП, настъпило
на път III-507 км 12+250м. на 12.05.2017 г. по протокол за ПТП № 2017-1036-134 от
12.05.2017г., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска –
05.05.2022 г., до окончателното й изплащане.
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд – София, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет.4, срещу С. Р. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр.**************, иск с правно основание чл.558 ал.7 от КЗ, вр. чл.45
от ЗЗД, за заплащане на сумата от сумата от 1 445,50 лева, представляваща ½ част от общо
изплатено по щета № 110391/5/16/2017г. обезщетение за имуществени вреди в размер на
2891,00 лева, за увредения автомобил при ПТП, настъпило на път III-507 км 12+250м. на
12.05.2017 г. по протокол за ПТП № 2017-1036-134 от 12.05.2017г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на предявяване на иска – 05.05.2022 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Ю. Р. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.**************, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на Гаранционен фонд – София, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет.4, сумата от 60,32 лева,
представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – София, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление: ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет.4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
С. Р. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.**************, сумата от 500 лева, представляваща
направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
9