Р Е Ш Е Н И Е

№.................

         гр. София, 01.11.2018 г.

                                                   В  ИМЕТО Н А НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I - 21 състав в открито заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

 

при участието на секретаря Снежана Апостолова разгледа докладваното от съдията гражданско дело №949 по описа на СГС за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен e иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

Ищецът П.В.С. твърди, че ответникът Г.П.П. е дал показания в наказателното производството, въз основа на които ищецът е привлечен като обвиняем по ДП №154/09 г. по описа на ОД на МВР – гр. Шумен за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.9 и 10 НК с пострадал – Б.Д.Г.. Сочи, че Окръжна прокуратура - Шумен внесла обвинителен акт в Окръжен съд – Шумен, въз основа на който е образувано НОХД №303/2011 г., като в хода на съдебното производство ответникът е потвърдил показанията си. По така повдигнатото обвинение е бил осъден на доживотен затвор без право на замяна, но впоследствие е оправдан от Апелативен съд – Варна и ВКС. Поддържа, че според показанията на ответника ищецът през 2008 г. е притежавал фирма за дистрибуция на минерална вода и е държал в ползван от фирмата склад сак с боеприпаси и оръжия, използвани за убийството на Б.Д.Г.. Твърди се, че ответникът с показанията си е дал повод ищецът да претърпи страдания и тежки психически увреждания при двугодишното му пребиваване в ареста в гр. Шумен. Посочва също, че повдигнатото обвинение в тежко престъпление е довело до изключване от обществени постове, които е заемал и е опетнило името му в обществото. Счита, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 50 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът Г.П.П. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Твърди, че е изложил добросъвестно в наказателното производство фактите, които е възприел. Счита, че постановената оправдателна присъда не прави показанията му неверни, тъй като същата е поставена въз основа на голям обем доказателствен материал. Излага становище, че претърпените от ищеца вреди от наложената му мярка задържане под стража следва да се обезщетят по реда на ЗОДОВ. Оспорва и размера на сочените от ищеца вреди. Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай /решение №242 от 20.03.2009 г. по гр.д. №5739/2007 г., на III ГО на ВКС/.

За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца да установи, че в причинна връзка с противоправно поведение на ответника – даване на неверни показания пред органите на досъдебното производство и пред съда, е претърпял вреди, както и какъв действителният им вид и размер.

По делото е представен договор от 01.07.2008 г., по силата на който НСА „Васил Левски“ в качеството на наемодател отдава под наем помещение с площ от 73 кв.м., находящо се в бл. ** в жк. „Студентски град“ – гр. София, на наемателя „В.1“ ООД за срок от 01.07.208 г. до 30.06.2013 г.

С договор за покупко-продажба от 21.07.2008 г. ищецът е придобил от И.С.К.и С.М.М.100 дружествени дяла от капитала на „В.1“ ООД, представляващи 100 % от капитала на дружеството. Видно от приложеното удостоверение от Агенция по вписванията от 16.09.2008 г. ищецът е и управител на юридическото лице.

От протокол за разпит на ответника, в качеството му на свидетел в наказателното производство, в публичното съдебно заседание от 20.09.2010 г. на Окръжен съд – Шумен, се установява, че той е дал следните показания: „…ТамБ.ми предложи да работя при него във фирмата на П. за дистрибуция на минерална вода „Виста“… Около два месеца по-късно аз живеех в склада на П. за минералната вода и при менБ.държеше един сак, в сака имаше автомат „Калашник“ със сгъваем приклад, патрони за автомата с два пълнителя и бомба. Имаше и кутия с патрони за пистолет. Отзад имаше гуми от колата на П. и сака го държаха в гумите… Един след обяд,Б.дойде при мен в склада, тъкмо се бях изкъпал и поиска кутийката с патроните за пистолета, който беше в сака… Преди да излезеБ.сложи кутийката в джоба си и излезе… Кутийката беше синя на цвят, книжна, по моя преценка имаше 20 патрона в нея. Аз се облякох и отидох към „Куатро“, което се намира на 150 метра от склада, където живеех, за да пия кафе.Б.беше там. В дъното на заведението стоешеБ.заедно с П. иВ. Кеца…Б.иВ. излезнаха навън пред заведението,Б.подаде нещо наВ.. Аз предположих, че му даде кутийката с патроните, която взе от мен и която беше в джоба му…Между предаването на кутийката и разговора сК., който каза че е станало убийство, може би беше минало над един час.Б.и П. останаха в заведението…Може би пак след около часВ. Кеца се върна в заведението и той вече ми се видя по притеснен и пребледнял беше, и отиде на масата на П., пак в дъното, където си стояха преди това.“.

С присъда по ВНОХД №258/2013 г. на Апелативен съд - Варна е отменена първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Шумен по НОХД №303/2011 г. в частта, в която ищецът е признат за виновен за деяние по чл.116 ал.1 т.9 и 10 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.3 НК с пострадал Б.Г..

С решение №493 от 15.06.2015 г. на ВКС по н. дело № 1559/2014 г. е потвърдена въззивната присъда на Апелативен съд – Варна по ВНОХД №258/2013 г.

На свидетеля в наказателния процес е вменено задължението по чл.120 НПК да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси. За преценка дали извършеното от ответника деяние е противозаконно следва да се изследва дали с дадените показания от ответника на ищеца му се приписва авторството на престъпление и дали изложените обстоятелства са верни. Видно от представените и описани по-горе договори за наем на помещение в жк. „Студентски град“ и за прехвърляне на дружествени дялове, както и от удостоверението за актуално състояние, за процесния период ищецът е бил едноличен собственик на капитала и управител на „В.1“ ООД, като дружеството е наемател на помещение в жк. „Студентски град“. От изложеното следва да се заключи, че свидетелят е дал верни показания относно собствеността на посоченото търговско дружество и ползването на процесния склад. По отношения на останалата част от показанията на ответника ищецът не сочи доказателства за тяхната невярност. Съгласно практиката на ВКС, включително обективирана в решение №253/29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на III ГО и определение №1124/09.10.2013 г. по гр.д. №4805/2013г. на IV ГО, в случаите, в които се твърди деликтът да представлява приписване на престъпно обстоятелство, ответникът следва да проведе доказване по факта на извършване на престъплението, т.е. тази тежест се носи от него, независимо дали има произнасяне от наказателен съд. Аргумент за това е, че установено от гражданския съд обстоятелството, че има извършено престъпление не се ползва със сила на присъдено нещо, не е основание за ангажиране на наказателната отговорност на ответника, а е обективно обстоятелство, което е релевирано за освобождаване от отговорността по чл. 45 ЗЗД и е преюдициално за спора. За да бъде осъществен съставът на набедяването по чл.286 НК следва да се установи, че свидетелят е съобщил на надлежен орган на властта – орган, който има правомощието да образува наказателно производство, че някакво лице е извършило определено престъпление от общ характер, каквото то всъщност не е извършвало. Представените обвинителен акт, присъда на Апелативен съд - Варна и решение на ВКС по никакъв начин не установяват, че изложените от ответника-свидетел твърдения не съответстват на обективната истина, не се установява, че същите са и причината за внасяне на обвинителен акт срещу ищеца, респ. за постановяване на осъдителна, а след това и на оправдателна присъда срещу ищеца.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установи, че ответникът чрез даването на показания в наказателното производство е осъществил виновно и противоправно деяние спрямо ищеца, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло без да се разглежда наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявените права.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски, но доколкото същият не е представил доказателства за направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

      Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.С., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Г.П.П., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, настъпили в резултат на свидетелски показания, дадени по ДП №154/2009 г. по описа на ОДМВР – Шумен и по НОХД №303/2011 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: