Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260595 гр.
Пловдив, 23.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІ н.с., в
публичното заседание на 05.11.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при
секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2034/2020г.
по описа на ПРС, VІ н.с., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
19-1030-012882/16.01.2020г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с което на Н.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл.183, ал.5, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.119,
ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са ОТНЕТИ общо 8 /осем/
точки.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично в съдебно заседание. В кратката си жалба,
както и в съдебно заседание заявява, че иска наказателното постановление да
бъде отменено като недоказано и некомпетентно.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР, Сектор
„Пътна полиция” – Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител. В молба-становище излага доводи за неоснователност
на жалбата и пледира за потвърждаване на НП.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 22.12.2019г.
около 17,49ч. в гр.Пловдив на бул.“Санкт Петербург“ 133, жалбоподателят като
водач на лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег.N ********не пропуснал
движещия се по пешеходна пътека М8.1 пешеходец. Това било установено от
полицейски служители, които квалифицирали деянието като административно
нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДвП и на жалбоподателя бил съставен АУАН N GA 65796/22.12.2019г. Въз основа на
съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
В хода на
съдебното производство в качеството на свидетели били разпитани актосъставителят Ю.Н.Ч. и свидетелят по акта А.Т.Т.. От показнията на св.Ч. се
установява, че поддържа изложеното в АУАН, като заявява, че жалбоподателят не е
пропуснал движещия се по пешеходната пътека пешеходец. Св.Т. заявява, че е
участвал като свидетел по акта и описаното в него отговаря на установеното, но
няма конкретни спомени по случая. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите като обективни, кореспондиращи помежду си и с писмените
доказателства, приложени по делото.
При така
изложената по делото фактическа обстановка, която се установява по несъмнен и
категоричен начин Съдът приема, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя. По делото е
приложен АУАН, който съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП имат доказателствена сила. В
хода на съдебното производство по категоричен начин се установи от
свидетелските показания, че жалбоподателят се е движил с лек автомобил и не е
пропуснал движещият се по пешеходна пътека пешеходец. Предвид на това правилно
административният орган е квалифицирал нарушението като такова по чл.119 ал.1
от ЗДвП. Последната разпоредба вменява задължение за водачите на нерелсови
превозни средства да пропускат преминаващите по пешеходна пътека пешеходци. По
категоричен начин бе установено, че жалбоподателят не е изпълнил това си
задължение, поради което Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил вмененото
му нарушение.
Правилно административно
наказващият орган е ангажирал административно наказателната отговорност на
жалбоподателя по чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП като му е наложил административно
наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. Посоченият размер е фиксиран от
законодателя и не са налице основания за неговото изменение или отменяне.
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване
на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Административнонаказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
В случая
правомерно са отнети 8 контролни точки на жалбоподателя Н.М., предвид
обстоятелството, че той е извършил нарушението по чл. 119, ал.1 ЗДвП, като броя
на отнетите точки е съобразен с естеството на осъщественото нарушение. Съгласно
чл.6 ал.1 т.14 от Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012
г. на МВР се отнемат 8 контролни точки при нарушение, когато не се осигурява
предимство на пешеходна пътека и нарушителя се наказва по чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП. Ето защо и правилно са отнети 8 контролни точки.
Предвид на
всичко изложено до тук Съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-012882/16.01.2020г. на Началник Група към ОД на МВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Н.П.М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за
нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР са ОТНЕТИ общо 8 /осем/ точки.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.