Решение по дело №4791/2018 на Софийски градски съд

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                           гр. София, 9.09.2021 г. 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                   ЧЛЕНОВЕ: Йоана  Генжова

                                                                      Нели  Маринова

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4791 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 12.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 52544/ 2013 г. на Софийски районен съд, І ГО, 37 състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че В.И.К. /ЕГН **********/ и Х.Г.К. /ЕГН **********/ дължат на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ********/ суми от по 429.72 лв. всеки, представляващи цена на потребена в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „********, през периода 14.07.2010 г.- 11.10.2010 г. и през периода 25.10.2011 г.- 30.04.2012 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.07.2013 г. до окончателното им изплащане, и суми от по 57.68 лв. всеки, представляващи лихви за забава върху главниците за периода 31.07.2010 г.- 04.06.2013 г., като исковете са отхвърлени: относно главницата- за горницата до пълния предявен размер от общо 2 202.55 лв. и за периодите 01.01.2010 г.- 13.07.2010 г. и 12.10.2010 г.- 24.10.2011 г., и относно лихвите за забава- за горницата до пълния предявен размер от общо 407.18 лв. и за периода 3.03.2010 г.- 30.07.2010 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците В.К. и Х.К. са осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.“ ЕАД общо сумата 459.62 лв. /по 1/2 всеки/- разноски за исковото производство, и общо сумата 101.03 лв.- разноски за заповедното производство /гр.д.№ 11255/ 2013 г. на СРС, 88 състав/. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на ответниците В.К. и Х.К. суми от по 140.96 лв. на всеки- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са отхвърлени предявените от дружеството искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД ГПК относно главницата за топлинна енергия- за горницата над сумата 859.44 лева общо /2 х 429.72 лв./ до пълния предявен размер от общо 2 202.55 лв. /разлика от 1 343.11 лв./, а също и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочената сума- главница, ведно със законната лихва, с  присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна В.И.К. /ответница по делото/- оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

С определение от 8.01.2020 г., влязло в сила на 29.07.2020 г., въззивното производство е прекратено на основание чл.230, ал.2 ГПК в частта, в която предмет на разглеждане е подадена от „Т.С.“ ЕАД въззивна жалба срещу решението по гр.д.№ 52544/ 2013 г. на СРС, І ГО, 37 състав, постановено по отношение на Х.Г.К. /починал/.

Третото лице- помагач на ищеца- „Н.“ ЕАД- *** не изразява становище по жалбата на подпомаганата от него страна.

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от „Т.С.” ЕАД срещу В.К. установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 671.56 лв.- главница /горница над сумата 429.72 лв. до претендирания размер от 1 101.28 лв./, като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че част от процесните главни вземания- предмет на предявения от „Т.С.” ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, не са дължими, поради основателност на заявеното от ответницата В.А. правопогасяващо възражание за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД, при съобразяване на обстоятелството, че давността е прекъсната на 5.07.2013 г., когато е подадена исковата молба по делото.

Не е допуснато при постановяване на обжалваното решение поддържаното в жалбата нарушение на материалния закон. Основателно е възражението на ответницата по делото /чл.120 ЗЗД/ за изтекла погасителна давност за част от вземанията за стойността на претендираната топлинна енергия, а именно за процесните вземания, чиято изискуемост  е  настъпила до 5.07.2010 г. Това  са вземанията  за цената на

                                                Л.2 на Реш. по гр.д.№ 4791/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в

 

 

доставена в имота през периода от м.01.2010 г. до м.05.2010 г. /вкл./ топлинна енергия на обща стойност 369.33 лв. /81.60 лв. + 113.28 лв. + 102.29 лв. + 55.34 лв. + 16.82 лв./- според приложеното от топлопреносното предприятие към исковата молба извлечение от сметка /л.8-9 от делото на СРС/, а според констатациите на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от настоящия съд като обективно дадено, възлизащи на общо 425.86 лв., включая дължима за м.01.2010 г. сума от 138.13 лв. вместо посочените в извлечението 81.60 лв.

При установената по делото фактическа обстановка, предвид настъпилата преди 5.07.2010 г. изискуемост на част от посочените по- горе вземания- в общ размер от 425.86 лв., правилно е прието в обжалваното решение, че същите са погасени по давност. Съобразно даденото в Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС разрешение относно приложимия за процесните периодични главнични вземания специален давностен срок и при съобразяване на обстоятелството, че давността е прекъсната на 5.07.2013 г., когато е подадена исковата молба по делото, се налага извод за основателност на поддържаното от ответницата правопогасяващо възражение за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД за сумата 212.93 лв. /1/2 от горепосочената сума/- главница, което правилно е уважено с обжалваното първоинстанционно решение, довело до отхвърляне на иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за посочената сума като неоснователен, поради погасяване на вземането по давност.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че не може да бъде призната дължимостта и на вземанията, претендирани за периода м.06.2010 г.- 13.07.2010 г. и за периода 12.10.2010 г.- 25.10.2011 г., тъй като не се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти и обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу ответницата. Според даденото по изслушаната в първо-инстанционното производство съдебно- техническа експертиза заключение, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено, през периода м.06.2010 г.- 13.07.2010 г. топломерът в абонатната станция на процесната сграда не е измервал правилно количеството енергия, т.е. не е бил годно средство за измерване, поради което и наличието на потребление и размерът на потребената в сградата и респ. в процесния имот топлинна енергия не могат да бъдат определени. За поставения след 12.10.2010 г. топломер, отчитал топлинната енергия до 25.10.2011 г., няма данни да е преминал метрологични проверки, поради което и за този период също не може да се установи наличието на потребление и размер на потребеното количество енергия. Посочено е от експерта, че данните за посочените два периода поставят под въпрос начислените на абоната суми, тъй като не може да се твърди със сигурност, че постъпилото в абонатната станция на процесната сграда количество топлинна енергия е измерено вярно и че определеното като изразходвано от абоната количество топлинна енергия е също вярно. Правилно следователно, при определяне дължимата за процесния период стойност на потребената в имота топлинна енергия е приспадната сумата 962.54 лв. /общо/, начислена за посочените по- горе два периода, част от която- в размер на 481.27 лв. /1/2 част/, неоснователно се претендира от ответницата В.К..

При това положение, с оглед релевираните в жалбата доводи, които са неоснователни, въззивникът не може да постигне признаването за дължима на сума в по- голям от определения от СРС размер по реда на чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД. Предвид горното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на иска постановеното от СРС решение като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната отхвърлителна част.

С оглед изхода на въззивното производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна, на която следва да бъде присъдена сумата 300 лв.- разноски за платено адвокатско възнаграждение, чийто размер е намален до минималния размер по Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по възражението на въззивника за прекомерност, заявено в писмени молби от 28.11.2018 г. и 1.04.2019 г.  

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                       Р     Е     Ш     И  :     

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 52544/ 2013 г. на Софийски районен съд, І ГО, 37 състав, в обжалваната част, в която предявеният от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу В.И.К. /ЕГН **********/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е отхвърлен относно главницата за топлинна енергия- за сумата 671.56 лв., представляваща горница над сумата 429.72 лв. /призната за дължима с решението на СРС/ до размер на сумата 1 101.28 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 11255/ 2013 г. на СРС, 88 състав, и в частта относно присъдените на ответницата В.К. разноски по чл.78, ал.3 ГПК.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ********/ да заплати на В.И.К. /ЕГН **********/ сумата 300 лв. /триста лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

 

Решението по гр.д.№ 52544/ 2013 г. на СРС, І ГО, 37 състав, е влязло в сила като необжалвано от страните в останалата му част.

 

 

 

                                               Л.3 на Реш. по гр.д.№ 4791/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в

 

Решението е постановено при участието на „Н.“ ЕАД- ***- като трето лице- помагач на ищеца „Т.С.“ ЕАД- *** в производството по делото.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

 

 

                                                                          2.