Р Е Ш Е Н И Е № 208
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 25.05.2021г.
Видинският районен
съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори април,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2149 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от Ю.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1407, ул.”Хенрих Ибсен” № 15, представлявано от Лилия Димитрова, с иск
за установяване недължимостта на парична сума към ответника поради погасяване
на вземането по давност.
Поддържа
се от ищеца, че на 18.02.2011г. е образувано изп.Дело № 151/2011г. по описа на ЧСИ
Виолета Томова с район на действие ОС – Видин, на основание издаден
изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.Д.№
1175/2010г. по описа на ВРС, с взискател „ОББ“ АД и длъжник ищецът Ю.М.К., ЕГН **********; че с договор
за цесия, вземането на взискателя „ОББ“ АД е прехвърлено на ответника „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД; че на
11.02.2016г. по изпълнителното дело е подадена молба от цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с която
единствено уведомява ЧСИ за извършената цесия и че желае конституиране на
мястото на първоначалния кредитор, без да са искани и извършвани изпълнителни
действия въз основа на нея; че при официално запитване от длъжника до новия
кредитор за остатъка на дълга, е получил отговор, че към 09.11.2020г. той е в
размер на 7214.10 лева главница по договор за потребителски кредит от
07.02.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.06.2010г. до окончателното изплащане на вземането и 4869.29 лева – договорна
лихва. Поддържа се от ищеца, че последното изпълнително действие е извършено на
29.03.2011г., поради което задължението на длъжника е погасено по давност, но
поради висящността на изпълнителния процес за събиране на вземането по
процесния изпълнителен лист, има правен интерес от предявяване на иск по чл.439
от ГПК, с който оспорва вземането на кредитора.
Иска
се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите: 7214.10 лева главница по
договор за потребителски кредит от 07.02.2008г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.06.2010г. до окончателното изплащане на
вземането и 4869.29 лева – договорна лихва, пресъдени със заповед за изпълнение
по ч.гр.Д.№ 1175/2010г. по описа на ВРС, въз основа на която е образувано изп.Дело
№ 151/2011г. по описа на ЧСИ Виолета Томова с район на действие ОС – Видин,
като погасени по давност. Претендира пресъждане на разноските по
производството.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът е представил писмен отговор по
делото, с който признава предявения иск като допустим и основателен и моли да
се постанови решение по чл.237 от ГПК – при признание на иска. Не претендира
пресъждане на разноски от своя страна. Поддържа, че не е станал причина за
завеждане на делото, поради което разноски на ищеца не следва да се пресъждат,
а при евентуалност - прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител също е поискал съдът да постанови решение по
чл.237 от ГПК с оглед направеното признание на иска от ответника.
Съдът,
като взе предвид постъпилата искова молба, представените с нея доказателства,
направеното признание на иска от ответника, както и след като прецени, че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че е
признато право, с което страната може да се разпорежда, намира че следва да се
произнесе с решение по чл.237 от ГПК.
Не
се спори между страните и е видно от представените по делото писмени
доказателства, че между „ОББ“ АД и ищеца е бил сключен договор за предоставяне
на потребителски кредит; че въз основа на договора в полза на кредитора му е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.Д.№ 1175/2010г. по
описа на ВРС, въз основа на която е образувано изп.Дело № 151/2011г. по описа
на ЧСИ Виолета Томова с район на действие ОС – Видин; че вземането към длъжника
е прехвърлено към новия кредитор – ответника, който е конституиран като
взискател по изпълнителното дело; че вземането към новия кредитор за главница и
договорна лихва се установява по размер от представената писмена справка от
кредитора, както и че производството по изпълнителното дело е прекратено поради
неизвършване на изпълнителни действия по него повече от 2 години и че
погасителната давност на вземането е настъпила на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като от установяване на задължението със съдебен титул са изминали
повече от 5 години – обстоятелство, което се признава от ответника, поради
изложеното предявеният иск следва да бъде уважен.
По
отношение на разноските, съдът намира за неоснователен доводът на ответника, че
не е станал причина за завеждане на настоящото гражданско производство, поради
което и след като признава иска, разноските следва да бъдат възложени върху
ищеца на основание чл.78, ал.2 от ГПК. В настоящия случай ответникът не е станал
причина за завеждане на изпълнителното дело, тъй като то е заведено чрез
представяне изпълнителен титул от предишния кредитор и е конституиран в
изпълнителното производство по почин на длъжника. Но същият не е станал причина
за завеждане на настоящото гражданско производство, тъй като след прекратяване
на изпълнението оспорва извънсъдебно претенцията на ищеца за погасено по
давност вземане, тъй като му е предоставил официално справка за дължимите се от
длъжника към кредитора суми „в продължение на телефонен разговор“, видно от
текста на справката, а признава изцяло иска само в съдебното производство.
Основателно
е възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатското
възнаграждение на ищеца, което следва да се редуцира до размера, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно до 892.50 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност.
На
горепосоченото основание и въз основа на признанието на иска, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.М.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, че не дължи изпълнение на парично задължение на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, ул.”Хенрих Ибсен” № 15,
представлявано от Лилия Димитрова, за сумите: 7214.10 /седем хиляди двеста и
четиринадесет лв. и десет ст./ лева - главница по договор за потребителски кредит
от 07.02.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.06.2010г. до окончателното изплащане на вземането и 4869.29 /четири хиляди
осемстотин шестдесет и девет лв. и двадесет и девет ст./ лева – договорна
лихва, пресъдени със заповед за изпълнение по ч.гр.Д.№ 1175/2010г. по описа на
ВРС, въз основа на която е образувано изп.Дело № 151/2011г. по описа на ЧСИ Виолета
Томова с район на действие ОС – Видин, поради погасяване на задълженията по
давност.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, ул.”Хенрих Ибсен” № 15,
представлявано от Лилия Димитрова, да заплати на Ю.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, направените
разноски
по делото за платена държавна такса в размер на 483.33 /четиристотин осемдесет и три лв. и тридесет и три ст./ лева
и 892.50 /осемстотин деветдесет и два лв. и петдесет
ст./ лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :