гр. София, 21.05.2020г.
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-Б въззивен състав, в публично заседание на четвърти ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова
в. гр. д. № 3348
по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 528841
от 08.11.2018г., постановено по гр.д. № 55849/2017г. на СРС, 157 състав, са отхвърлени предявените
от Д.К.Ц. срещу Д.Т.Б. искове с правно основание чл. 51 от Закона за
адвокатурата, вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 2080 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди от неизпълнение на договор за правна защита и съдействие,
сключен на 15.04.2015г., изразяващи се в заплатени в производството по гр.д. № 378/2014г. на ЛОС, гр.д. № 430/2015г. на
Апелативен съд Велико Търново и гр.д. 1805/2016г. на ВКС държавни такси; за
заплащане на сумата от 2000 лв. – представляваща обезщетение за имуществена
вреда от неизпълнение на договор за правна защита и съдействие, сключен на
15.04.2015г., равностойна на заплатеното възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие по гр.д. № 378/2014г. на ЛОС и за заплащане на сумата от 920 лв.,
представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на
договор за правна защита и съдействие, сключен на 15.04.2015г. в общ размер на
10 000 лв., изразяващи се в стрес и напрежение от отхвърляне на
претенциите.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Д.К.Ц., в която са
развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Сочи,
че неправилно първоинстанционния съд е приел, че решението на АС – Велико Търново
е правилно, както и че адвокатът в изпълнение на своята работа не дължи
благоприятен за страната резултат, а усилие и в случая, каквото и да е бил
направил, това е нямало как да промени изхода от процеса. Поддържа се, че ответникът
е подал бланкетна въззивна жалба, тъй като същата не съдържала доказателствени
искания и доводи за незаконосъобразност, а едва в последствие е депозирал и
допълнителна такава след изтичането на срока по чл. 249, ал. 1 ГПК. Сочи се, че
поради гореизложеното делото пред въззивната инстанция е протекло едва в едно
съдебно заседание. Навеждат се доводи, че ответникът не е направил
доказателствени искания нито пред първата, нито пред въззивната инстанция,
които да установяват обстоятелствата, подлежащи на доказване съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест. Излагат се съображения, че по
делото, по което адв. Б. е представлявал ищецът, е останало недоказано
наличието на сключен договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. Г., както и извършено плащане за адвокатски
хонорар. Сочи се, че твърдените в исковата молба имуществени и неимуществени
вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на
ответника по договор за правна помощ и защита от 15.04.2015г. Моли се за отмяна
на първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с което да бъдат
уважени предявените искове.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.Т.Б., с който
жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в
сила, като излага подробни съображения относно неговата правилност и
законосъобразност.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна,
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата
оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените
в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният
съд намира следното:
СРС,
Гражданско отделение, 157 състав е бил сезиран с искове, с правно основание чл.
51 от ЗАдв., вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗАдв., вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 51 от ЗАдв. адвокатът отговаря за
причинените на клиента вреди за всяко виновно неизпълнение на задълженията си
по ЗАдв., по Етичният кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски
съвет. Ищецът поддържа, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана
за виновно неизпълнение на задълженията по чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от ЗАдв.
Съгласно тези разпоредби адвокатът е длъжен при упражняване на професията да се
ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните
интереси на клиента си по най-добрия начин и точно да осведоми своя клиент за
неговите права и задължения.
Съгласно общата разпоредба за неизпълнение на
договорите на чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да
иска обезщетение за неизпълнението. В случая ищецът се основава на гражданската
отговорност, породена от неизпълнението от ответника на задълженията му по чл.
40, ал. 2 и ал. 3 от ЗАдв. и сключените помежду им договори за правна помощ,
които по характера си представляват договори за поръчка. Въпреки позоваването
на неизпълнение на задължения по специален закон, отговорността има договорно
основание, защото задължението на адвоката за защита на правата и законните
интереси на клиента, произтича от сключения с клиента му договор за правна
помощ. Тъй като е налице договорна обвързаност между страните, за реализирането
на отговорността по този договор по смисъла на чл. 82 ЗЗД на обезщетение ще
подлежат вредите, пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Посочените изисквания за характера на вредите са меродавни и в двете хипотези
на цитираната правна норма, като разграничението е че при добросъвестност на
длъжника е предвидено допълнително условие – да са били предвидими при
пораждане на задължението. Вредите са преки, доколкото са в причинна връзка с
противоправното поведение на длъжника по договора.
В аспекта на изложеното, ищецът в настоящото
производство следва да установи при условията на пълно, главно доказване
фактическия състав на отговорността по чл. 82 от ЗЗД, а именно: сключен
договор, виновно неизпълнение на поетите с този договор задължения и вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от това неизпълнение. От
горепосочените предпоставки е установено наличието единствено на първата – сключените
договори с адвокат Б.. Ищецът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал.
1 ГПК, не е установил останалите предпоставки.
Не се спори по делото, а и от представените писмени
доказателства е видно, че между страните е бил сключен договор за правна защита
и съдействие от 15.04.2015г., с който ищецът е възложил на ответника правна
защита и съдействие, изразяващо се в осъществяване на процесуално
представителство на ищеца по гр.д. № 378/2014г.
по описа на ЛОС с договорено възнаграждение в размер на 1000 лв. и договор
за правна защита и съдействие от 05.01.2016г., съгласно който е уговорено
ответникът да изготви и депозира касационна жалба пред ВКС срещу решение на АС
– Велико Търново по гр.д. № 430/2015г. и да осъществява процесуално
представителство на ищеца пред ВКС с договорено възнаграждение в размер на 1000
лв.
Спорните по делото въпроси са дали ответникът е
изпълнил задълженията си като процесуален представител на ищеца в пълен обем, а
именно дали същият е представил доказателства за сключен договор за правна
защита и съдействие и за платено адвокатско възнаграждение между страните по
делото, предмет на гр.д. № 378/2014г. по
описа на ЛОС, както и дали са възникнали вреди за ищеца, които да са пряка и
непосредствена последица от подаването на бланкетна въззивна жалба и допълнение
към същата след срока по чл. чл. 249, ал. 1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи, че от
доказателствата по делото се установява, че ответникът е осъществил процесуално
представителство по предявени искове от Д.К.Ц. срещу Б.Г. и Адвокатско дружество „Т.и Г.”, които са
имали за предмет обезщетения за вреди в размер на заплатени държавни такси и в
размер на сумата, която ищецът не е успял да събере по запис на заповед поради
отричане на правото му, с влязло в сила решение. По така предявените искове е
било образувано гр.д. 378/2014г. по описа на ЛОС, по което съдът е дал указания
на ищеца за установяване на факта на уговореното с ответниците Т.и Г.
адвокатско възнаграждение. Даването на такива указания от съда е било напълно
ненужно, тъй като размерът на вредите по предявените искове е могъл да се
изведе от уговореното вземане по записа на заповед, наличните по делото бележки
за платени държавни такси по делата, както и другите документи, които са били
приложени по гр.д. 378/2014г. по описа на ЛОС, именно поради направено
доказателствено искане в тази връзка от ищеца и ответниците Т.и Г. да бъде
присъединено по делото гр.д. 245/2008г. по описа на Окръжен съд – гр. Силистра.
Освен това ЛОС е приел, че е налице сключен договор за правна защита и
съдействие между Д.Ц. и Т.и Г., което е обективирано в решение №
165/09.06.2015г., постановено по гр.д. № 378/2014г. по описа на ЛОС.
В доклада си по гр.д. № 378/2014г. съдът е допуснал процесуално
нарушение, като е дал горепосочените указания на ищеца във връзка с
разпределението на доказателствената тежест, вместо да отдели като безспорни и
ненуждаещи се от доказване размерът на претендираното обезщетение, тъй като
между страните не е бил налице спор относно този факт. Визираното нарушение на
ЛОС обаче не е от решаващо значение, с оглед на обстоятелството, че видно от
мотивите на постановения от него акт причината за отхвърлянето на исковите
претенции е била, че съдът е достигнал до извода, че процесуалните
представители на ищеца са осъществили в пълен обем необходимите процесуални
действия по гр.д. 245/2008г. по описа на Окръжен съд – гр. Силистра. Следва да се отчете и обстоятелството, че по
делото се установява, че адв. Б. е бил упълномощен като процесуален
представител на ищеца по гр.д. 378/2014г. по описа на ЛОС едва след
депозирането на исковата молба и след като вече е проведено първото по делото
съдебно заседание, като в следващото такова, а и след това ответникът е
предприел всички необходими процесуални действия за защита интересите на ищеца,
в това число отправяне на искане за възстановяване на срока по чл. 66 ГПК,
направени са редица доказателствени искания и уточнения на исковата молба, като
адв. Б. се е явявал по всички насрочени съдебни заседания по горепосоченото
дело. В резултат на активното поведение на защитника на ищеца са били събрани
всички относими доказателства по спорния предмет, поради което следва да се
стигне до извода, че неуважаването на исковата претенция от ЛОС по гр.д. №
378/2014г. не е вследствие на неполагането на дължимата адвокатска грижа от
страна на ответника по делото, а поради достигането на извода от ЛОС, че не е
налице неизпълнение на договорните задължения на Б.Г. и Адвокатско дружество „Т.и
Г.”.
По отношение на наведеното възражение в жалбата
относно подаването на бланкетна въззивна жалба от ответника, както и допълването й извън срока по чл. 269,
ал. 1 ГПК, настоящият въззивен състав намира следното:
Действително, по гр.д. 430/2015г. по описа на
Великотърновски Апелативен съд е била подадена въззивна жалба от ответника,
която съдържа два основни довода за неправилност на първоинстанционното решение
на ЛОС, а именно – необоснованост и неправилно приложение на разпоредбите на
процесуалния закон по отношение на института на силата на пресъдено нещо, като
с въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания. При
непосочването на конкретни доводи от страна на жалбоподателя въззивният съд е
бил ограничен от правомощията си по чл. 269 ГПК за извършване на служебна
проверка за нищожност, недопустимост и правилност при положение на императивна
материалноправна разпоредба и наведените
от ответника доводи за неправилно приложение на разпоредбите на процесуалния
закон по отношение на силата на пресъдено нещо.
Въззивният съд не може да сподели наведените доводи от
Д.К.Ц., че адв. Б. е следвало да
направи други доказателствени искания с депозираната от него въззивна жалба,
тъй като не са били необходими с оглед доказването на основателността на
предявените искове. Нещо повече, самият ищец не сочи конкретни доказателствени
искания, които ответникът според него е следвало да направи с въззивната жалба,
както по гр.д. № 378/2014г.
по описа на ЛОС, така и по гр.д. № 430/2015г. по описа на Апеталивен съд – Велико Търново и
които биха допринесли за уважаването на исковата претенция.
Не
могат да бъдат възприети и възраженията на ответника, че поради подадената
според него бланкетна въззивна жалба е било постановено потвърдително решение
на Апелативен съд –Велико Търново. Мотивите на ЛОС за неуважаването на
предявените искове са били свързани с неустановяването на факта за неизпълнение
на договора за правна помощ и защита и именно в тази връзка е било наведено и
възражение от адвоката за неправилно приложение на закона относно пределите на
силата на пресъдено нещо, поради което не е налице бланкетност на жалбата в
тази й част.
Настоящият въззивен състав освен това напълно се
солидализира с изложеното от първоинстанционния съд относно обстоятелството, че
в конкретния случай Апелативен съд - Велико Търново е разширил пределите си на
въззивна проверка /макар и в нарушение на процесуалните разпоредби/ и е обсъдил
наведените доводи от ответника с депозираното от него допълнение към въззивната
жалба. При постановяване на акта си по гр.д. № 378/2014г. по описа на ЛОС
въззивният съд е приел, че не е сключен договор за правна защита и съдействие с
адв. Г., защото адвокатското дружество „Т.и Г.” не го е преупълномощило и
защото няма вреди поради нищожността на записа на заповед, във връзка с което е
извършена служебна проверка от съда. По делото Апелативен съд - Велико Търново
е обсъдил всички налични доказателства, като не се установява да са съществували други доказателства,
които са могли да бъдат представени по делото, за да бъде уважената предявената
от ищеца искова претенция и първоинстанционното решение на ЛОС да бъде отменено.
Не може да бъде вменено във вина на процесуалния представител, че не разполага
с доказателства, които не съществуват, не са му били предоставени от
упълномощилото го лице или не се съдържат между кориците по присъединените към
гр.д. № 245/2008г. по описа на Окръжен съд – гр. Силистра, както и от другите
такива и да се очаква от него да бъдат представени по делото, тъй като същото
се явява обективно невъзможно.
Следователно не може да се направи извода, че поведението
на адв. Б. е станало причина за отхвърлянето на предявените искове, както и за
това, че Апелативен съд – Велико Търново е потвърдило решението на ЛОС.
От представените по делото доказателства съдът счита,
че не може да се направи извод, че ответникът по делото не се е ръководил от
върховенството на закона и че същият не е защитавал правата и законните
интереси на клиента си по най-добрия начин. Липсват доказателства, които да
обусловят извод, че адв. Б. не е положил дължимата грижа като процесуален
представител на ищеца на всички съдебни инстанции във връзка с предявените
искове от ищеца срещу Б.Г. и Адвокатско дружество „Т.и Г.”. Напротив, от всичко гореизложено може да се
направи извод за активно поведение от страна на ответника на всички съдебни
инстанции и осъществяването на адекватна защита на ищеца.
От приложените гр.д. № 378/2014г. на ЛОС, гр.д. №
430/2015г. на Апетаивен съд – Велико Търново и гр.д. № 1805/2016г. по описа на
ВКС се установява, че ответникът е изпълнил точно произтичащите от договора за
правна защита и съдействие задължения и е защитил по най-добрия начин правата
на клиента си в рамките на възложената му работа - представителство на всички
съдебни инстанции, като е подготвял и депозирал жалби и молби, правил е
относими и необходими за изясняване на спора доказателствени искания, както и
се е явявал във всички по делото съдебни заседания.
Следва да се държи сметка и за това, че уговорка за
постигането на определен резултат липсва в текста на приложените договори, като
дори и да беше налице тя би била в противоречие с нормите на Закона за
адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката, доколкото окончателната преценка за
основателността на заявената от клиента претенция е в изключителната
компетентност на съответния съд, чиято е и преценката за основателност на
повдигнато възражение за давност.
В заключение, не е налице неизпълнение на задълженията
на ответника по чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от ЗА по сключените между него и ищеца
договори за правна защита и съдействие, от които за ищеца да са настъпили
вреди, което обуславя извод за неоснователност на предявените искове, както за
имуществени, така и за неимуществени вреди.
Изложеното
води до извод, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено поради
съвпадане на крайния извод на двете инстанции.
При този изход на спора на въззивника не
следва да се присъждат разноски, поради което искането за присъждането на
такива следва да бъде оставено без уважение.
Искане за присъждането на разноски за
въззивното производство от въззиваемата страна не е направено, поради което и
такива не следва да бъдат присъждани.
С оглед цената на исковете и на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 528841 от 08.11.2018г., постановено по гр.д. № 55849/2017г. на СРС, 157 състав
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, въз основа на разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.