Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
гр. Сливен, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети юли, две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ БОЗУКОВ
При участието на секретаря ВАНЯ ФЪРЧАНОВА, като разгледа
докладваното от административния съдия административно дело № 188 по
описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с
правно основание чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба
на Д.Д.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Л.Ч., АК-С., против Решение № 48/03.05.23 г. на
Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр.
Бургас, с което е оставена без уважение жалбата му, срещу Разпореждане за
присъединяване изх. № С220020-105-0179078/23.05.22 г., издадено от публичен изпълнител
при ТД на НАП-Бургас-ИРМ Сливен.
С жалбата е обжалвано изцяло Разпореждане за
присъединяване от 23.05.2022 г.
по ИД № 20060002674/2006 г. на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, мълчаливо
потвърдено от Директора на ТД на НАП Бургас, но е пояснено, че ако след подаването
на настоящата жалба последва изрично решение по чл. 267, ал. 2 ДОПК, с което
обжалваното разпореждане бъде потвърдено, то настоящата жалба да бъде считана
за такава срещу изрично
потвърденото разпореждане, като се иска съдът
да отмени изцяло обжалваното разпореждане поради доброволно плащане на
присъединените публични задължения преди датата на разпореждането. На 03.05.23
г. е постановено Решение № 48/03.05.23 г. на Директора на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите – гр. Бургас, с което е оставена без уважение
жалбата му срещу Разпореждане за присъединяване изх. №
С220020-105-0179078/23.05.22 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас-ИРМ
Сливен и съдът приема, че жалбата е срещу Решение № 48/03.05.23 г. на Директора
на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. Бургас.
В съдебно заседание жалбоподателят – Д.Д.Г., редовно
призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от Д.Г., чрез адв. Ч., с която уведомява съда, че поради служебен
ангажимент не може да се яви в съдебно заседание. Моли да бъде даден ход на
делото. Иска срок за писмени бележки. Отделно от това представя допълнение към
жалба, както
следва:
I. През процесният период жалбоподателят се е о.
като с. се
лице - с. в „САКУРА ЛОГИСТИК" ЕООД,с ЕИК
*********:
През процесния период Д.Г. е бил с. в „САКУРА ЛОГИСТИК" ЕООД, с ЕИК
*********, и се е о. като такъв, включително и като е плащал здравни осигуровки.
Самоосигуряващите се лица упражняват правото си по чл. 169 ал. 4 ДОПК по реда, определен в
Заповед № ЗМФ-97/31.01.2018 г на Министъра на Финансите.
Самоосигуряването започва с подаване на декларация образец ОКД 5. Всеки месец се подава Декларация образец 1, с която се
декларира размерът на месечния осигурителен доход и дължимите осигурителни
вноски.
За
доказване на факта, че през процесния период Д.Г. се
е о. като с. се лице, моли съдът да уважи следните доказателствени искания:
На
основание чл. 192 ГПК да задължи ТД на НАП Бургас – офис Сливен да представи
заверени преписи от всички
Декларации образец ОКД - 5,
подадени от Д.Д.Г., с ЕГН **********, за периода 16.04.2019 г. - 31.12.2021 г.;
На
основание чл. 192 ГПК да задължи ТД на
НАП Бургас - офис Сливен да представи заверени преписи от всички Декларации образец № 1, подадени от Д.Д.Г., с
ЕГН **********, за периода 01.01.2020 г. - 30.01.2021 г.
На основание чл. 23 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ да направи необходимите справки в Търговския Регистър, чрез
които да се установи, че през процесния период Д.Д.Г., с
ЕГН **********, е бил с. в САКУРА
ЛОГИСТИК" ЕООД, с ЕИК *********.
Прилага договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.
Претенцията в списъка е 10 лв. – заплатена държавна такса и 500 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
За ответната страна – Директора на ТД на НАП Бургас,
редовно призован, се представлява от юриск. Д.,
надлежно упълномощена. Юриск. Д. моли съдът да постанови
решение, с което отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди оспореното
решение на Териториалния директор като законосъобразно и съответно оспореното
разпореждане за присъединяване. Счита, че от събраните доказателства се
установява, че жалбоподателят е имал публични задължения за предишни периоди и
сумите, които той е превеждал със сочените от него платежни нареждания са
отишли за погасяване на тези възникнали по-рано по време задължения. С оглед на
което след подаване на декларация образец 6 това е годишната декларация, с
която всъщност се формират задълженията за осигуровки на самоосигуряващите
лица, сумите които са останали от тези платежни нареждания през годината от
направените вноски ежемесечни от страна на жалбоподателя, част от тях са отишли
за погасяване на стари задължения и задълженията за осигуровки за тази година,
за която той си подава декларация образец 6, в размер на 305 лева, остават
непогасени. Именно с оглед на това, тъй като те подлежат на принудително
изпълнение, публичният изпълнител с разпореждане за присъединяване ги е
присъединил към вече образуваното изпълнително дело. В решението на директора
подробно са разгледани и анализирани всяка една от направените през годината
вноски, като е посочено точно кои задължения се погасяват с тези ежемесечни
вноски и съответно остатъкът непокрит вече от тези вноски подлежи на
принудително изпълнение. По отношение на изложеното в жалбата, че публично
вземане в размер на 100 лева, което действително е посочено като неолихвяемо в разпореждането и за което жалбоподателя
твърди, че не е налице такова, се установява, че това задължение е възникнало
от присъединени НП, подробно описани в решението и същите доколкото
представляват санкция действително са неолихвяеми,
тъй като върху тях лихва не се дължи. Те си стоят като главница и затова са
посочени на отделен ред. Това за яснота на жалбоподателя също е обяснено в
решението на директора. Решението е мотивирано, с оглед на което се иска съдът
да постанови решение, с което да потвърди изцяло Решение № 48/03.05.2023 г. на
директора на ТД на НАП - Бургас и потвърденото с него разпореждане за
присъединяване, издадено на 23.05.2022 г. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, съобразно Наредбата.
За
Окръжна прокуратура – Сливен, надлежно уведомена, не се явява представител.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят оспорил Разпореждане за присъединяване изх. №
С220020-105- 0179078/23.05.2022 г., издадено от публичен изпълнител, с което в
производството по събиране на публични вземания, по изпълнително дело №
20060002674/2006г., е присъединено задължение за внасяне на здравноосигурителни
вноски, за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021г., в
размер на главница- 303,87 лв. и лихва - 1,69 лв., по административен ред и
твърди, че здравроосигурителните вноски са платени
доброволно преди издаване на разпореждането за присъединяване, поради което не
се дължат повторно. Представя платежни нареждания за извършените плащания, като
сочи, че в същите съгласно чл. 169, ал. 4 от ДОПК е заявил реда и начина по който
погасява задълженията си. Счита също, че посоченото в разпореждането „неолихвяемо вземане" от 100,00 лв. е начислено без
правно основание, не дължи други разноски по изпълнителното дело, както и не
дължи лихви поради плащане на главницата.
В ТД на НАП Бургас, офис Сливен е образувано изпълнително дело № № 20060002674/2006,
срещу Д.Д.Г., за неплатени публични задължения. На
жалбоподателя е изпратено СДИ изх.№2674-000001/21.08.2006 г.
С
Разпореждане за присъединяване изх. № С220020-105- 0179078/23.05.2022г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас - ИРМ Сливен, към изпълнителното дело
е присъединено задължение за Здравни осигуровки за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. в размер на 305,56 лв., от които
главница - 303,87 лв. и лихва -1,69 лв. Общият размер на публичните задължения
по изпълнителното дело към дата 23.05.2022г. е в размер на: главница - 1154,37
лв., лихва -119,41 лв. и нелихвоносно вземане - 100,00 лв. Установено е, че за
периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., Д.Д.Г. като у. на „САКУРА ЛОГИСТИК" ООД, се о. като с.
се лице и е подавал декларация обр.1 с „код 12".
За извършените плащания през този период няма подавани заявления по Приложение
№ 8 на основание Наредба Н-13/17.12.2019 г., с които да заяви кои задължения за
здравно осигурителни вноски погасява, тъй като при наличие на няколко публични
задължения самоосигуряващите се лица по чл. 40, ал. 1,
т. 2 и ал. 5 от 330 могат да заявят по ред, определен с Наредба Н-
13/17.12.2019г., издадена от министъра на финансите, кои задължения за здравно
осигурителни вноски по закона погасяват. Заявлението се подава преди внасяне на
сумите, с които се погасяват задълженията. Когато лицето има непогасени
задължения за здравно осигурителни вноски, за определени периоди и преди
заплащането им не е посочило със заявление по чл. З от Наредба
Н-13/17.12.2019г. кои задължения за здравно осигурителни вноски желае да
погаси, тогава е приложим принципът за погасяване на най-рано възникналото
задължение. В случая платените суми от жалбоподателя са отишли за погасяване на
задължения за здравни осигуровки срокът за внасяне на което изтича
най-рано към датата на плащането съгласно разпоредбата на чл.169, ал.3б от ДОПК,
а именно: внесените през 2021 г. с
платежно нареждане суми, постъпили по сметка в НАП на 11.02.2021г. в размер на
52,00 лв.; 18.03.2021 г. в размер на 52,00 лв.; 16.04.2021г. в размер на 52,00
лв.; 14.05.2021г. в размер на 52,00 лв.; 16.06.2021г. в размер на 52,00 лв.;
14.07.2021г. в размер на 52,00 лв.; 13.08.2021г. в размер на 52,00 лв. и
17.09.2021г. в размер на 52,00 лв., за погасяване на задължения за здравни
осигуровки по декларация 7 за периода от 01.09.2016 г. - 11.07.2018 г. От
вноската на 17.09.2021г., са погасени частично и задължения за здравни
осигуровки за м.01.2021г., в размер на 8,13 лв.
Постъпилите по сметка на НАП суми на 15.10.2021г. в размер на 52,00 лв.;
10.11.2021г. в размер на 52,00 лв. и 16.12.2021г. в размер на 52,00 лв., са
погасени задължения за здравни осигуровки за м.01.2021 г., м.02.2021 г.,
м.03.2021г. и частично за м.04.2021 г., в размер на 8,13 лв. В подадената
информация за осигурения с декларация образец 6 на 18.03.2022 г., за период 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г., е посочена дължима сума за ЗО,
в размер на 624,00лв. С постъпилите по сметка на НАП суми на 17.01.2022 г., в
размер на 52,00 лв.; 14.02.2022 г., в размер на 52,00 лв. и на 16.03.2022 г., в
размер на 52,00 лв., са погасени задължения за здравни осигуровки по декларация
обр.6, за период 01.01.2021
г. - 31.12.2021 г. Срокът за доброволно плащане по декларация обр.6, е 03.05.2022г. Към този момент погасени, от
посочените по горе вноски, са задължения в размер на 320,13 лв. Задължението за
здравни осигуровки по декларация обр.6, в размер на
303,87 лв., представляващо разликата между декларирани дължими здравни
осигуровки в размер на 624,00
лв. и
погасените в размер на 320,13
лв., според АО, се явява просрочено и като такова се присъединява към
изпълнителното дело за принудително изпълнение.
Предвид това ответникът, оставил без уважение жалба вх. №
94-Л-29/19.04.2023г. по описа на ТД на НАП - Бургас, подадена от Д.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Разпореждане за
присъединяване изх. № С220020-105-0179078/23.05.2022г. на публичния изпълнител
при ТД на НАП - Бургас, ИРМ-Сливен, като неоснователна.
По делото е
представена административната преписка.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Бургас, намира за установено
следното:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен
интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното Решение №
48/03.05.2023 г. на директора на ТД на НАП - Бургас, с което е оставена без уважение
жалбата на Д.Д.Г., срещу
Разпореждане за присъединяване изх. № С220020-105-0179078/23.05.2022г. на
публичния изпълнител при ТД на НАП - Бургас, ИРМ-Сливен, е издадено от материално и
териториално компетентния административен орган по см. на чл. 267, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в предвидената от закона форма,
като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при
образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при постановяването на
обжалваното решение. При постановяването на процесните административни актове правилно е приложен
материалният закон.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че с представеното платежно нареждане е
упражнил правото си по чл. 169, ал. 4 от ДОПК и е платил задълженията си за
здравни осигуровки, съгласно основанията, посочени в приложените платежни
нареждания, предвид това процесните
задължения са погасени с плащане преди датата на издаване на разпореждането за
присъединяване.
По
преписката липсват доказателства, за извършените плащания от
жалбоподателя през този период, да има подавани заявления по Приложение № 8 на
основание Наредба Н-13/17.12.2019 г., с които да заяви кои задължения за
здравно осигурителни вноски погасява, тъй като при наличие на няколко публични
задължения самоосигуряващите се лица по чл. 40, ал.
1, т. 2 и ал. 5 от ЗЗО могат да заявят по ред, определен с Наредба Н-
13/17.12.2019 г., издадена от министъра на финансите, кои задължения за здравно
осигурителни вноски по закона погасяват. Заявлението се подава преди внасяне на
сумите, с които се погасяват задълженията. Когато лицето има непогасени
задължения за здравно осигурителни вноски, за определени периоди и преди
заплащането им не е посочило със заявление по чл. З от Наредба
Н-13/17.12.2019г. кои задължения за здравно осигурителни вноски желае да
погаси, тогава е приложим принципът за погасяване на най-рано възникналото
задължение. В случая платените суми от жалбоподателя са отишли за погасяване на
задължения за здравни осигуровки, срокът за внасяне на което изтича
най-рано към датата на плащането съгласно разпоредбата на чл.169, ал.3б от ДОПК.
Нормата на чл. 217, ал. 1 от ДОПК, дава право на публичния взискател да иска присъединяване към вече образувано
изпълнително дело срещу същия длъжник. Единственото релевантно обстоятелство,
което трябва да бъде изследвано от публичния изпълнител, при разглеждане
искането за присъединяване е наличието на годен изпълнителен титул, приложен
към заявлението на взискателя.
Задължението за здравни осигуровки е публично вземане съгласно чл. 162,
ал. 2, т. 1 от ДОПК и като такова се събира по реда на ДОПК, с оглед на което
посоченият по-горе изпълнителен титул декларация обр.
6 е годно изпълнително основание, вземането е ликвидно и изискуемо към момента
на издаване на атакувания акт.
Действието на публичния изпълнител по присъединяване в производството е
извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от ДОПК, съгласно
която присъединяването на нови публични вземания се допуска с разпореждане на
публичен изпълнител.
С оглед възражението на жалбоподателя, че не дължи посоченото в
разпореждането „неолихвяемо вземане" от 100,00
лв., следва да се посочи, че вземането в размер на 100,00 лв. представлява
Глоба, в размер на 50,00 лв. по фиш В00996929/12.12.2012г.
на Главна дирекция охранителна полиция - Сливен и Глоба, в размер на 50,00 лв.
по НП № 096/23.01.2018г. на Община Сливен. Същите са присъединени към
изпълнителното дело с Разпореждане за присъединяване изх. №
002674/2006/000002/05.05.2015 г. и Разпореждане за
присъединяване изх. № С190020-105-0055248/07.03.2019 г. Предвид разпоредбата на
чл. 175, ал. 3 от ДОПК лихви върху глоби не се дължат, поради което тази сума е
посочена в общия размер на публичните задължения по изпълнителното дело в
оспореното разпореждане като нелихвоносно вземане.
Съдът намира направените с допълнението към жалбата доказателствени
искания за неотносими към предмета на доказване по
спора, защото факта, че жалбоподателя се е о. като с. се лице и че е бил с. в
„САКУРА ЛОГИСТИК“ ЕООД, не доказва, че през поцесния период е подавал
заявления по Приложение № 8 на основание Наредба Н-13/17.12.2019 г., с които да
заяви кои задължения за здравно осигурителни вноски погасява и че е посочил със
заявление по чл. З от Наредба Н-13/17.12.2019 г. кои задължения за здравно
осигурителни вноски желае да погаси, а тогава е приложим принципът за
погасяване на най-рано възникналото задължение.
В настоящия случай, правилно това е прието и от публичния изпълнител, и от
директора на ТД Бургас на НАП. Следователно, противно на застъпеното от жалбоподателя
становище, в случая не може да бъде приложено схващането, че с представеното платежно нареждане е упражнил правото си
по чл. 169, ал. 4 ДОПК и е платил задълженията си за здравни осигуровки,
съгласно основанията, посочени в приложените платежни нареждания, поради което процесните задължения са погасени с плащане преди датата на
издаване на разпореждането за присъединяване.
Предвид всичко изложено съдът
намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото в полза на ответната администрация следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с § 2
от ДР на ДОПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно
фактическата и правна сложност на спора.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Г., ЕГН **********,***, чрез адв.
Л.Ч., АК-С., против Решение № 48/03.05.23 г. на Директора на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите – гр. Бургас, с което е оставена
без уважение жалбата му срещу Разпореждане за присъединяване изх. №
С220020-105-0179078/23.05.22 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас-ИРМ
Сливен, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплати на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Бургас, сумата в
размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: