№ 695
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Наталия П. Неделчева
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100500729 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. АТ. П. и Й. Д. П., в качеството им на трети
лица - помагачи срещу Решение № 262877/29.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 13699 по
описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, 53 състав, с което е постановено следното: М.С. К. –
Г. е осъдена да предаде на „Мушкап“ ООД, гр. Варна владението върху ПИ № *** по КК на
с. Б., община А., м. „***“ с площ от 9203 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** и върху ПИ №
*** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“ с площ от 9200 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** на
основание чл. 108 от ЗС; развален е сключения между М.С. К. – Г., в качеството й на
купувач и П. АТ. П. и Й. Д. П., в качеството им на продавачи договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № 166, том ІІ, рег. № 8701, дело № 504/21.11.2017 г. в частта досежно
прехвърляне собствеността върху ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „***“ и върху ПИ
№ *** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и П. АТ. П. и Й.
Д. П. са осъдени да заплатят на М.С. К. – Г. сумата в общ размер на 14 387.60 лева, от които
14 230 лева, представляваща двойният размер на продажната цена на гореописаните имоти,
съгласно нот. акт № 166, том ІІ, рег. № 8701, дело № 504/21.11.2017 г., както и сумата от
157.60 лева – разноски по прехвърляне правото на собственост върху посочените имоти, на
основание чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
1
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение, както по
главния, така и по обратния иск е постановено при нарушения на материалния закон. Иска
се обжалваното решение да бъде изцяло отменено. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „Мушкап“ ООД, гр. Варна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК
депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна М.С. К. – Г. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по
така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното
решение в частта по уважените обратни искове с правно основание чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, вр.
с чл. 79 от ЗЗД като правилно и законосъобразно. В частта досежно иска с правно основание
чл. 108 от ЗС счита жалбата за основателна. Претендират се разноски.
Депозирана е насрещна въззивна жалба с вх. № 262160/21.02.2022 г. от М.С. К. – Г.
срещу Решение № 262877/29.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 13699 по описа за 2020 г. на
Районен съд - Варна, 53 състав в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с която се отправя искане за
неговата отмяна в частта по исковете с правно основание чл. 108 от ЗС. Горната жалба обаче
няма характера на насрещна по смисъла на чл. 263, ал. 2 от ГПК, тъй като въззивната такава
не изхожда от насрещната страна „Мушкап“ ООД, а от третите лица – помагачи на страната
на ответницата. Същата по съществото си представлява въззивна жалба по чл. 258 от ГПК
против постановеното първоинстационно решение в частта по иска с правно основание чл.
108 от ЗС. Предвиденият двуседмичен срок за подаването й по чл. 259, ал. 1 от ГПК обаче е
изтекъл на 05.01.2022 г. /работен ден/, а същата е депозирана на 21.02.2022 г., поради което
се явява просрочена.
С оглед изложеното въззивното производството в частта по насрещна въззивна жалба
с вх. № 262160/21.02.2022 г. от М.С. К. – Г. се явява недопустимо и като такова следва да
бъде прекратено.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на „Мушкап“ ООД, гр. Варна с
правно основание чл. 108 от ЗС против М.С. К. - Г. за приемане за установено, че ищецът е
собственик на ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „***“ с площ от 9203 кв.м., при
граници: ПИ с №№ *** и върху ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“ с площ от 9200
кв.м., при граници: ПИ с №№ *** по силата на договори за покупко-продажба,
обективирани в нот. актове с №№ 73, том 5, рег. № 11957, дело № 722/16.09.2005 г. и 77, том
5, рег. № 11980, дело № 726/16.09.2005 г. и за осъждане ответницата да предаде владението
върху същите.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата М.С. К. - Г., с
който оспорва исковете с правно основание чл. 108 от ЗС като недопустими и
неоснователни и отправя искане за тяхното отхвърляне. Претендира конституирането на
нейните праводатели П. АТ. П. и Й. Д. П. като трети лица – помагачи на нейна страна на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК. В условията на евентуалност предявява обективно и
2
субективно съединени искове против П. АТ. П. и Й. Д. П. с правно основание чл. 189, ал. 1
от ЗЗД за осъждане ответниците да заплатят, както следва: сумата от 14 230 лева,
представляваща двойният размер на продажната цена на ПИ № *** по КК на с. Б., община
А., м. „***“ и на ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“, дължима по т. VІІ от нот. акт
№ 166, том ІІІ, рег. № 8701, нот. дело № 504/21.11.2017 г. и сумата от 157.60 лева – разноски
по прехвърляне правото на собственост върху горните имоти поради евикция.
С определение № 271182/02.04.2021 г. П. АТ. П. и Й. Д. П. са конституирани като
трети лица – помагачи на страната на ответницата М.С. К. – Г..
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срока по чл. 259, ал. 2
от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете с
правно основание чл. 108 от ЗС са допустими, тъй като видно от справка в търговския
регистър ищецът „Мушкап“ ООД е с предишно наименование „Мушкап“ ЕООД. Т.е. касае
се за идентичен правен субект. Не са налице ангажирани доказателства за надлежно
проведено производство по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ досежно надлежното поемане на
дружествените дялове на починалия едноличен собственик на капитала А.О.Е.Л.Л. и
продължаване дейността на дружеството.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
С нот. акт № 73, том 5, рег. № 11957, дело № 722/16.09.2005 г. /лист 12 от гр.д. №
13699/2020 г. по описа на ВРС, 53 състав/ „Мушкап“ ЕООД купува нива с площ от 9.202
дка, съставляваща имот № ***, т.е. парцел 71 от масив 33 по плана за земеразделяне на с. Б.,
община А., м. „Ч.“.
С нот. акт № 77, том 5, рег. № 11980, дело № 726/16.09.2005 г. /лист 10 от гр.д. №
13699/2020 г. по описа на ВРС, 53 състав/ „Мушкап“ ЕООД купува нива с площ от 9.205
дка, съставляваща имот № 051055, т.е. парцел 55 от масив 51 по плана за земеразделяне на
с. Б., община А., м. „***“.
От извлечение от акт за смърт /листи 6-8 от гр.д. № 13699/2020 г. по описа на ВРС, 53
състав/ се установява, че А.О.Е.Л.Л. е починал в *** г.
3
С нот. акт № 192, том ІІІ, рег. № 4335, дело № 426/11.05.2017 г. /листи 14 и 15 от гр.д.
№ 13699/2020 г. по описа на ВРС, 53 състав/ „Мушкап“ ЕООД в ликвидация,
представлявано от назначения за ликвидатор на дружеството Т.Д.Д. продава на П. АТ. П.
собствеността върху ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „***“ с площ от 9203 кв.м., при
граници: ПИ с №№ *** и върху ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“ с площ от 9200
кв.м., при граници: ПИ с №№ ***.
С нот. акт № 166, том ІІІ, рег. № 8701, нот. дело № 504/21.11.2017 г. /листи 16 и 17 от
гр.д. № 13699/2020 г. по описа на ВРС, 53 състав/ П. АТ. П. и Й. Д. П. продават на М.С. К. –
Г. собствеността върху гореописаните имоти за сумата в общ размер на 7115 лева.
От справка в ТР се установява, че на 09.03.2017 г. като ликвидатор на Мушкап“
ЕООД в ликвидация е вписан А.Д.В., който на 12.04.2017 г. е заличен като такъв и на негово
място е вписан като ликвидатор Т.Д.Д.. Последният е заличен като такъв на 25.05.2017 г. и
на негово място е вписан като ликвидатор С.И.А., което обстоятелство е заличено на
10.09.2019 г.
С влязло на 25.07.2019 г. в законна сила решение № 724/25.07.2019 г. по гр.д. №
499/2019 г. по описа на ВОС, т.о. /лист 9 от гр.д. № 13699/2020 г. по описа на ВРС, 53
състав/ е прието за установено, че вписаните по партидата на „Мушкап“ ЕООД – в
ликвидация обстоятелства, както следва: под № 20170309151310 – прекратяване дейността
на дружеството и вписване на ликвидатор А.Д.В.; под № 20170412132227 – заличаване на
А.Д.В. като ликвидатор и вписване на Т.Д.Д. като ликвидатор, и под № 20170525084042 –
заличаване на Т.Д.Д. като ликвидатор и вписване на С.И.А. като ликвидатор, са
несъществуващи обстоятелства, на основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Видно е от писмо от Общинска служба по земеделие – А. /листи 247 – 290 лева/, че
М. К. – Г. е сключила договор за наем на процесните имоти с „Фармланд“ ООД за следните
стопански години 2018 г./2019 г., 2019 г./2020 г., 2020 г./2021 г., 2021 г./2022 г.
ВРС е допуснал и приел СТЕ /листи 225 – 229 от гр.д. № 13699/2020 г. по описа на
ВРС, 53 състав/, от заключението на която и от обясненията на вещото лице се установява
следното: описаният имот в нот. акт № 77, том 5, рег. № 11980, дело № 726/16.09.2005 г. е
идентичен с претендирания ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „***“ с площ от 9203
кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, а описаният имот в нот. акт № 73, том 5, рег. № 11957,
дело № 722/16.09.2005 г. е идентичен с претендирания ПИ № *** по КК на с. Б., община А.,
м. „Ч.“ с площ от 9200 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
За бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в
цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищeцът да е собственик на
претендирания имот, а ответницата да се намира във владение на същия, без да има правно
основание за това.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства е видно, че
4
„Мушкап“ ЕООД придобива ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „***“ и ПИ № *** по
КК на с. Б., община А., м. „Ч.“ по силата на договори за продажба, обективирани в нот.
актове с №№ 77, том 5, рег. № 11980, дело № 726/16.09.2005 г. и 73, том 5, рег. № 11957,
дело № 722/16.09.2005 г. Безспорно е също, че с нот. акт № 192, том ІІІ, рег. № 4335, дело №
426/11.05.2017 г. „Мушкап“ ЕООД в ликвидация, представлявано от назначения за
ликвидатор на дружеството Т.Д.Д. продава на П. АТ. П. собствеността върху двата
процесни имота. Автентичността на документа не е оспорена.
Настоящият състав приема, че търговското дружество не доказа в процеса, че е
собственик на недвижимите вещи към момента на предявяване на иска за ревандикация.
Приема за неоснователни възраженията за нищожност поради липса на съгласие – чл. 26, ал.
2, пр. 2 от ЗЗД и за недействителност на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД на договора за
покупко – продажба, обективиран в нот.акт № 192, том ІІІ, рег. № 4335, дело №
426/11.05.2017 г., позовавайки се на влязлото в сила съдебно решение № 724/25.07.2019 г. по
гр.д. № 499/2019 г. по описа на ВОС, т.о.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗТР вписаното обстоятелство се смята, че е
станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, а според
разпоредбата на чл. 8 от ЗТР постановява, че заличаването на вписването има действие
занапред. Няма спор, че към датата на възмездната сделка /11.05.2017 г./, с която „Мушкап“
ЕООД продава двата ПИ, Т.Д.Д. е вписан в ТР като ликвидатор на ЕООД, като е бил такъв
за периода от 12.04.2017 г. до 25.05.2017 г., когато е заменен. Именно това лице разполага с
правото да се разпореждат със собствеността на дружеството – чл. 268 от ТЗ. И именно то
по силата на чл. 269 от ТЗ представлява дружеството и има правата и задълженията на
изпълнителния му орган. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, въззивникът П. АТ. П. в
брак с Й. Д. П., като купувач се явява трето добросъвестно лице, което може да се позове на
вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. Последващото решение по
иска с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, с което е обявено несъществуването на
вписаното обстоятелство, има действие занапред - от заличаването с решението на ВОС от
25.07.2019 г. След като към датата на прехвърлителната сделка Т.Д.Д. е бил вписан като
ликвидатор в ТР, то несъществуването на това обстоятелство не може да се противопостави
на П.и, които са трети добросъвестни лица, с оглед оповестителното действие на вписването.
С Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, е
прието, че недопустимостта на вписването, както и заличаването на вписано обстоятелство,
има действие за напред. Същевременно - вписаното несъществуващо обстоятелство има
действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването до заличаването му.
В настоящият случай не са наведени твърдения, а и не са ангажирани доказателства,
от които да се установи недобросъвестност на приобретателите П.и, поради което за тях
намира приложение презумпцията на чл. 10, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Последващият
приобретател на имотите М. К. – Г. също се явява добросъвестно лице, тъй като към
момента на придобиване на горните /21.11.2017 г./ по отношение на тях не е бил налице
спор за собственост, въз основа на който да е вписана искова молба в СВ, а производството
по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е образувано през 2019 г. Нищожността/недействителността на
5
една сделка се преценява към момента на сключването й, а в конкретния случай, същата е
сключена от вписания в ТР към този момент представител на търговското дружество,
поради което и доколкото липсват доказателства за недобросъвестност на приобретателя,
следва да се приеме, че последният е договорял с надлежния по закон представител.
На основание изложеното следва извода, че договорът за покупко-продажба на
процесните недвижими имоти, обективиран в нот. акт № 192, том ІІІ, рег. № 4335, дело №
426/11.05.2017 г., не е нищожен поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД или
недействителен като сключен от представител без представителна власт - чл. 42, ал. 2 от
ЗЗД, поради което като действителен такъв е породил целените с него правни последици
като П. АТ. П. в режим на СИО с Й. Д. П. са станали собственици на ПИ № *** по КК на с.
Б., община А., м. „***“ и ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“ и като такива могат да
се разпореждат с тях. Ето защо последващата сделка от 21.11.2017 г., обективирана в нот.
акт № 166, том ІІІ, рег. № 8701, нот. дело № 504/21.11.2017 г., с която въззивниците П.и
прехвърлят собствеността върху гореописаните имоти на М.С. К. - Г. е сключена с лица,
притежаващи правото на собственост, поради което е произвела своя вещнотранслативен
ефект.
С оглед изложеното, съдът намира, че наличието на първата от предвидените в чл.
108 от ЗС предпоставки за уважаване на ревандикационния иск предявен от „Мушкап” ООД,
гр. Варна не се доказа при условията на главно и пълно доказване, а именно: собствеността
върху ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „***“ с площ от 9203 кв.м., при граници: ПИ с
№№ *** и върху ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“ с площ от 9200 кв.м., при
граници: ПИ с №№ ***, поради което същият се явява неоснователен. В конкретния казус е
безпредметно изследването на наличието или евентуално липсата на останалите
предпоставки по чл. 108 от ЗС, тъй като това няма да промени крайния извод за
неоснователност на ревандикационния иск.
Като е достигнал до различни крайни правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение в частта по иска с право основание чл. 108 от ЗС, поради
което то следва да бъде отменено в тази му част, като вместо това въззивният съд следва да
постанови ново, с което отхвърли иска като неоснователен.
След като ВРС се е произнесъл по предявените в условията на евентуалност обратни
искове на К. – Г. против П. и Й. П.и с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, чл. 189, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД при несбъднато вътрешнопроцесуално условие, а именно уважаването
на ревандикационния иск, то първоинстанционното решение в тази му обжалвана част се
явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част
прекратено, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
262877/29.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 13699 по описа за 2020 г. на Районен съд -
Варна, 53 състав следва да бъде ревизирано.
В първоинстанционното производство ответницата К. - Г. е отправила искане с
правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски,
като такива следва да й се присъдят, поради което ищецът „Мушкап“ ООД следва да бъде
6
осъден да заплати сумата от 670 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие /лист 106/ и
намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размера на 670 лева. Възражението на ищеца с
правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно предвид това, че минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в
размер на 370 лева, а заплатеното такова е в размер на 1500 лева, но тъй като като делото се
характеризира с фактическа и правна сложност, предвид броя на проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия – събирани са писмени и гласни
доказателства и ползването на специални знания, горното следва да бъде намалено до
сумата от 670 лева, а не до минималния определен размер в Наредба № 1/09.07.2004 г.
Всички останали претендирани разноски от К. – Г. са направени във връзка с предявените от
нея обратни искове, производството, по които е прекратено.
По отношение на разноските във въззивна инстанция: на третите лица – помагачи не
се дължат разноски, на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК, а К. – Г. не е депозирала надлежна
въззивна жалба, поради което и разноски не й се следват.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА въззивно гр.д. № 729/2022 г. по описа на ВОС, г.о. В ЧАСТТА по
насрещна въззивна жалба с вх. № 262160/21.02.2022 г. от М.С. К. – Г., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Решение № 262877/29.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 13699/2020 г. по
описа на Районен съд - Варна, 53 състав.
РЕШЕНИЕТО в тази му част, имащо характера на определение, подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Варненски
апелативен съд, на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК.
ОТМЕНЯ Решение № 262877/29.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 13699/2020 г. по
описа на Районен съд - Варна, 53 състав В ЧАСТТА, с която е уважен иска с правно
основание чл. 108 от ЗС като е прието за установено, че „Мушкап“ ООД, гр. Варна е
собственик на ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „***“ с площ от 9203 кв.м., при
граници: ПИ с №№ *** и на ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“ с площ от 9200
кв.м., при граници: ПИ с №№ *** и М.С. К. – Г. е осъдена да предаде на ООД владението
върху гореописаните имоти и В ЧАСТТА за разноските, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Мушкап“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 24, ет. 1, ап. 1, с управител
Л.Т.Л.М.М.Л. против М.С. К. – Г., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 108
от ЗС за осъждане ответницата да предаде владението върху ПИ № *** по КК на с. Б.,
община А., м. „***“ с площ от 9203 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** и върху ПИ № *** по
КК на с. Б., община А., м. „Ч.“ с площ от 9200 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, основан на
7
твърдения за придобиване на собствеността по силата на договори за покупко-продажба,
обективирани в нот. актове с №№ 73, том 5, рег. № 11957, дело № 722/16.09.2005 г. на
нотариус Ж.К.а, рег. № 214 на НК, с район на действие ВРС и 77, том 5, рег. № 11980, дело
№ 726/16.09.2005 г. на нотариус Ж.К.а, рег. № 214 на НК, с район на действие ВРС, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО в тази част е постановено при участието на П. АТ. П., ЕГН
********** и Й. Д. П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна, с.о. „Кочмар“ 311, ПИ
№ *** по КК на гр. Варна, в качеството им на трети лица – помагачи на страната на
ответницата М.С. К. – Г., ЕГН **********.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 262877/29.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 13699/2020 г.
по описа на Районен съд - Варна, 53 състав В ЧАСТТА, с която е развален е сключения
между М.С. К. – Г., в качеството й на купувач и П. АТ. П. и Й. Д. П., в качеството им на
продавачи договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 166, том ІІ, рег. № 8701,
дело № 504/21.11.2017 г. в частта досежно прехвърляне собствеността върху ПИ № *** по
КК на с. Б., община А., м. „***“ с площ от 9203 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** и върху
ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“ с площ от 9200 кв.м., при граници: ПИ с №№
***, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и П. АТ. П. и Й. Д. П. са осъдени да заплатят на М.С.
К. – Г. сумата в общ размер на 14 387.60 лева, от които 14 230 лева, представляваща
двойният размер на продажната цена на гореописаните имоти, съгласно нот. акт № 166, том
ІІ, рег. № 8701, дело № 504/21.11.2017 г., както и сумата от 157.60 лева – разноски по
прехвърляне правото на собственост върху посочените имоти, на основание чл. 189, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част, на основание
чл. 270, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Мушкап“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 24, ет. 1, ап. 1, с управител Л.Т.Л.М.М.Л. ДА
ЗАПЛАТИ на М.С. К. – Г., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва: сумата от 670
/шестстотин и седемдесет/ лева – разноски за първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8