Определение по дело №382/2018 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №906

 

Бургас, 11.05.2018г.

 

            Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

 

Окръжен съдия : Иво Добрев

 

като разгледа  докладваното от съдията Добрев гражданско дело № 382 по описа за 2018 година, на основание  чл.140 във връзка с чл.146 ал.1 ГПК, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена  от Л.Д.Н. EИK **********, чрез процесуалния си представител.-адв. Димо Гочев- АК-Варна срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 30 000лв. (тридесет хиляди лева)- обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение за периода от 23.09.2010г. до 30.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2010г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски.

             Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

 Ответникът е депозирал отговор в срок, с който изразява становище по предявената срещу него искова молба.

             При това положение, съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.   

             Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.               

 Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.140 вр. чл.146  ал.1 ГПК.

             Проект за доклад:    

             Ищецът твърди, че на 23.09.2010г., срещу него било повдигнато обвинение за това, че на 11.11.2007г., около 17 часа,  на третокласен път №208, на около 200м. от разклон с. Вишна, обл. Бургас, чрез нанасяне на удар с юмрук на Джелил Феим Мустан от с.Речица, обл. Бургас, причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на корените на 1 и 2 долни десни зъби и на втори долен ляв и трети горен десен зъби, счупване на алвеоларния гребен в областта на 2 и 3 долни десни зъби, луксация (разклащане№ на 1 и 2 долни леви зъби 1, 2, 3, 4, 5 и 6 долни десни зъби, 2, 3 и 4 горни десни зъби, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето във фазата на отхапването- престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

            Излага, че с присъда №47 от 03.12.2014г., постановена по НОХД №130 по описа на Карнобатския районен съд за 2014г., Л.Д.Н. бил признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото обвинение, а предявеният граждански иск за сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането- 11.11.2007г.- отхвърлен.

           Посочва, че с решение №42 от 30.03.2015г., постановено по ВНОХД №47 по описа на Бургаски окръжен съд за 2015г., била потвърдена присъда №47 от 03.12.2014г. по НОХД №130 по описа на КРС. Постановената присъда влязла в законна сила на 30.03.2015г.

           Навежда доводи, че държавата отговаряла за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, съобразно разпоредбите на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.

            В резултат  на  незаконосъобразна наказателна репресия, на ищеца били нанесени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, стрес, депресивни състояния, безсъние, невъзможност да полага труд и да осигурява средства и издръжка на семейството си; дискомфорт от воденото наказателно производство (в продължение на осем години). Огорчението и болката от несправедливостта се отразили негативно върху психиката  му.

              Навежда доводи за обективната отговорност на ответника (съгласно чл.4 от ЗОДОВ).

              Предвид изложеното, за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

             Ангажира доказателства. Претендира разноски.

              Правна квалификация: Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД.

               Ответникът, с депозирания отговор на исковата молба, оспорва изцяло предявеният иск. Намира същия за неоснователен и недоказан.

               Посочва, че съгласно т.4 от ТР№3/2004г. на ОСГК на ВКС, при незаконни актове на правозащитни органи, началният момент на забавата (съответно, дължимостта на законната лихва), както и началният момент на погасителната давност, възниквали от влизане в сила на оправдателната присъда, с която ищецът е признат за невиновен, т.е. от 30.03.2015г., а не от 23.09.2010г.

              Навежда доводи, че по аргумент от чл..4 ЗОДОВ, държавата отговаряла само за  вреди- пряка и непосредствена последица от увреждането.

              Излага аргументи, цитирайки т.11 от ТР№3 от 22.04.2004г. по гр.д.№3/ 2004г., ОСГК на ВКС. Счита, че в конкретния случай липсвали доказателства, че твърдените негативни изживявания на ищеца били пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство, продължило осем години (по твърдения, изложени в исковата молба).

            Твърди, че прекомерната продължителност на производството в съдебната фаза на се дължала на ответната страна- прокуратурата. Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, делото неколкократно постъпвало в Окръжен съд – Бургас по реда на въззивната проверка, поради допуснати от първоинстанционния съд  съществени процесуални нарушения.

            Подчертава, че нямало данни спрямо ищеца в досъдебното производство  да е била взета мярка за процесуална принуда, която реално да доведе до ограничаване на правата му.

           Намира претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди за прекомерно завишено и несъответно на твърдените от ищеца негативни изживявания.

            Излага становище във връзка с направените от ищеца доказателствени искания.

            Относно въведените искания по доказателствата:

Представените от ищеца  писмени доказателства, съдът намира за относими към предмета на делото, тъй като посредством  тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са  допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

С оглед предмета на спора, съдът намира за основателно искането на ищеца за прилагане на НОХД №130/14г. по описа на РС- Карнобат, поради което горното следва да бъде изискано.

Ищецът е поискал допускане на двама свидетели в режим на довеждане, като е посочил фактите и обстоятелствата, които ще се доказват посредством разпита им, поради което горното искане следва да бъде уважено.

  По доказателствената тежест:   

По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и чл. 155 ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 и чл.146 ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

 Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно доказване следните обстоятелства: че актът на обвинение е незаконосъобразен; че са настъпили вреди, че тези вреди са настъпили вследствие на незаконосъобразното обвинение, както и размерът на претърпените от ищеца неимуществени  вреди.

             Ответникът следва да докаже своите възражения.

             Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.06.2018г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 ДОПУСКА представените от ищеца   писмени доказателства.

 ДА СЕ ИЗИСКА НОХД №130/14г. по описа на РС- Карнобат.

 ДОПУСКА разпит на двама свидетели в режим на довеждане на страната на ищеца.

             ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора  на ответника.

             СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.

 

   

                                            

                                                              СЪДИЯ :