Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е №235
гр.Силистра, 18.05.2023г.
Административният съд гр.Силистра,в закрито
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, разгледа постъпилото
адм.дело №96 по описа на съда за 2023г. и установи,че правото на
оспорване е упражнено редовно, в срока от чл.118 ал.1 КСО, съгласно
нормативното отклонение от правилото на чл.145 ал.2 т.1 АПК, против контролен
административен акт на ръководителя на териториалното поделение на НОИ гр.Силистра.Доколкото
жалбоподателят е заявил искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), в хипотезата
на чл.69б ал.2 КСО, попада в обхвата на чл.120 ал.1 КСО и не дължи държавна
такса за съдебното производство.Жалбата е подадена чрез представител по
пълномощие адв. Д.Ч. ***,с надлежно удостоверена представителна власт.Спазено е
правилото от чл.152 ал.1 АПК и ответният орган е представил заверен препис на
административната преписка, което позволява да бъдат извършени действия по
чл.154, чл.163 и следващите от АПК
Производството е образувано по жалба на В.В.Б. ***,подадена от упълномощен адвокат Др.Ч. *** (л.10), срещу
Решение №2153-18-12/04.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра,с което е
потвърдено Разпореждане №2175-18-4#4/07.03.2023г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, отказващо отпускане на ЛПОСВ на
основание чл.69б ал.2 КСО; чл.68 ал.1- ал.2 КСО и чл.68 ал.3 КСО.Пенсионният
орган е приел,че оспорващият не отговаря на изискванията от чл.69б ал.2 КСО,защото не е установил изискуемия стаж от II категория труд в обем от 15 години (по наличието на
останалите предпоставки в разпоредбата не се спори), като е приел,вкл. след
връщане на преписката с Решение №2153-18-17/21.12.2022г. (л.87-л.88) и
извършени проверки от контролни органи на НОИ, че същият възлиза на 11 години 6
месеца и 9 дни.
Жалбоподателят
оспорва горното установяване, на чиято база е формиран и главният решаващ извод
на ответния орган, като релевира периода от 01.01.1990г.
до 01.11.2011г., през който твърди, че е работил като „шофьор на тежкотоварен
автомобил - 12 и повече тона“ в ЛПК-Силистра.Посоченият осигурител впоследствие
е променял многократно правноорганизационната си
форма и наименование, но неизменно негов работник е бил оспорващият,
изпълнявайки същата трудова дейност - водач на товарни автомобили с товароносимост над 12 тона. Позовава се на посочените кодове
в трудовата му книжка, съгласно действалите
през различните периоди Класификатори на професиите и длъжностите,сочещи именно
на извършвана дейност, представляваща втора категория труд, по аргумент от чл.53а
от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.ДВ,бр.123/1998г.);
чл.2 т.25 от Наредба за категоризиране на
труда при пенсиониране (Обн.ДВ,бр.123/98г.,посл.изм.ДВ,бр.15/2013г.) и чл.9 ал.34 от Инструкция №13/31.10.2000г. за прилагане на
Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (Обн.ДВ,бр.94/00г.,посл.изм.ДВ,бр.86/22г.) Счита, че не следва да носи
негативните последици от това, че неговият работодател не е оформил прецизно
трудовата му книжка,съгласно изискванията на чл.347 и следващите от Кодекса на
труда (КТ), вписвайки данните по чл.349 и чл.350а КТ, както и тези по чл.4-чл.6
от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж (Обн.ДВ,бр. 102/93г.,посл.изм.ДВ,бр.2/18г.)
С
жалбата се твърди, че оспореният контролен административен акт бил издаден при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
поради разрешаването на поставения пред пенсионната администрация въпрос, без
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая,вкл. при базова неизясненост на фактическата обстановка.Това било така, защото
независимо от връщането на преписката на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 КСО и извършените проверки от контролни органи при ТП НОИ Силистра (довели до
уточняване все пак на категорията труд, положен от жалбоподателя в периода
01.12.2011г.-30.12.2013г. като „шофьор на автокран“), не били установени видовете
автомобили, управлявани от заявителя за отпускане на ЛПОСВ, през конфликтния
период в ЛПК и, съответно каква е тяхната товароносимост,за
да може да бъде преценена относимостта на положения труд към разпоредбите, нормиращи
го като такъв от втора категория. Проявил е активност в пенсионното
производство и е предоставил на ответния орган писмени сведения на свои колеги,
които обаче, изобщо не били обсъдени в обжалваното решение (дори да са били счетени
за недопустими, неотносими или депозирани при наличие на друга процесуална
пречка, е било редно органът да се произнесе по тях). В резултат на горните
нарушения, ответникът бил формирал неверни изводи относно фактите, което е
довело до неправилно приложение и на материалния закон. Посредством тези именно
доводи се оспорва материалната законосъобразност на атакувания контролен
административен акт,като се твърди и несъответствие с нормативната цел.
Процесното по делото Решение №2153-18-12/04.05.2023г. е
подписано „за директор“ от Галина Овчарова, с посочена Заповед №1016-40-1083/07.10.2021г.
на Управителя на НОИ, което сочи, че актът е издаден в условията на заместване.
Това обстоятелство следва да бъде установено по делото, тъй като има пряко
отношение към действителността на релевирания акт, с оглед компетентността на
неговия издател.
Съгласно
визирания в чл.9 АПК принцип на служебното начало в административното
правосъдие и на основание чл.170 ал.2 АПК, доколкото се оспорва отказ за
издаване на поискания акт, съдът УКАЗВА на страните,че правнозначимите
факти се установяват съобразно възложената от закона доказателствена тежест,
или:
-
ответният административен орган следва да докаже изпълнението на законовите
изисквания при постановяването му, включително компетентността на неговия издател,
представяйки препис от посочената заповед на управителя на НОИ и доказателства,
наложили заместването на директора на ТП НОИ Силистра (командировка; болничен;
отпуск и др.);
-
жалбоподателят следва да установи твърденията от жалбата с допустимите
доказателствени средства,вкл. с оглед посочените в Обр.УП-3,
издадено от „Лесил“АД гр.Варна на 19.08.2022г. (л.36)
марки автомобили, на които е бил водач през процесния период:01.01.1990г.-01.04.2007г.,чиято товароносимост
не е установена, посредством специални знания на вещо лице. Съдебна автотехническа експертиза би могла да установи (при
отсъствието на други годни доказателства) товароподемността на съответните
марки товарни автомобили, за да могат да се градят фактически изводи по главния
предмет. Спорът е съсредоточен върху горния период и върху категорията труд,
който е полагал жалбоподателят през него при работодателя - Лесопромишлен
комбинат (тогава),впоследствие преобразуван и променял наименованието си до
по-сочения издател на цитираното УП-3 „Лесил“АД
гр.Варна.
Предвид характера на повдигнатия спор
(защитава се строго лично право) и
представения списък по
чл.152 ал.3 АПК е очевидно,че други лица не следва да бъдат конституирани по
делото, воден от което и на основание чл.154 ал.1 АПК, съдът
конституира страните по делото:
Жалбоподател: В.В.Б. ***, с
посочен съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.Ч. ***;
Ответник по жалбата: Директорът на
Териториално поделение на НОИ гр. Силистра,
с административен адрес: гр.Силистра,ул.”Цар Шишман” №5;
На
ответния орган следва да се предостави възможност,при условията на чл.163 ал.2 АПК,да
представи писмен отговор на жалбата, с посочване на доказателства, поради което
и на основание чл.157 ал.1 АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д
И :
Насрочва
съдебно заседание по административно
дело №96/2023г. на Административен съд гр.Силистра на 14.06.2023г. от 14.30 часа,
за която дата да се призоват конституираните страни по делото.
СЪДИЯ: