№ 649
гр. Ловеч, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500408 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Вивус БГ“ ЕООД против
разпореждане № 1132/01.06.2022 г., по ч.гр.д. № 374/2022 г. на РС Тетевен в
частта, с която заявлението на частния жалбоподател против ИВ. МЛ. ИВ. е
отхвърлено за следните суми: 123,15 лв. – такса за бързо разглеждане и
600,90 лв. – наказателна лихва.
В частната жалба са направени оплаквания за материална
незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при
нарушение на съдопроизводствните правила. В частната жалба се правят
оплаквания срещу дадената от районния съд неправилна квалификация на
таксата като такава, свързана с усвояване и управление на кредита, вместо да
се съобрази, че тя се дължала за услуга, предхождаща сключване на договора
(за експресното разглеждане на кредита). Развиват подробни съображения
относно естеството на услугата, за която се начислявала таксата, относно
опционния характер на същата услуга и възползването на длъжника от нея,
заявявайки експресно разглеждане на кредита (в рамките на 15 минути),
довело до възникване на задължение да заплати на дружеството
възнаграждение за ползваната услуга. От жалбоподателя се правят
оплаквания и срещу съображенията на районния съд за недължимост на
наказателната лихва, поради противоречието й с чл. 86 ЗЗД, като се излагат
доводи за липса на установена горна граница на договорната лихва по
смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. В частната жалба е направено искане за отмяна
на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед
за изпълнение за отхвърлените по заявлението суми.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
1
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване
по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното
разпореждане е връчено на 26.06.2022 г., а частната жалба е подадена на
04.07.2022 г., видно от датата на приемане на пощенската пратка от куриера.
За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в
атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до
пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със заявлението, по което е образувано производството пред
първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 500 лв. – главница по
договор за кредит № **********/26.08.2019 г.; 16,85 лв. – договорна лихва;
600,90 лв. –наказателна лихва и 123,15 лв. – такса за бързо разглеждане на
заявлението за кредит.
С разпореждане № 1132/01.06.2022 г., по ч.гр.д. № 374/2022 г. на РС
Тетевен, съдът разпоредил издаване на заповед за изпълнение за главницата и
договорната лихва и е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател
против ИВ. МЛ. ИВ. за таксата за бързо разглеждане (123,15 лв.) и
наказателната лихва (600,90 лв.). За да отхвърли частично заявлението по чл.
410 ГПК, заповедният съд приел, че таксата за експресно разглеждане на
документите за отпускане на кредита противоречи на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, а по
отношение на наказателната лихва е счетено, че същата противоречи на чл.
33, ал. 2 ЗПК.
Окръжен съд Ловеч намира за правилен извода на районния съд за
нищожност на уговорките в договора, от се претендира двете вземания, за
които е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение - таксата за
експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита и
наказателната лихва.
С оглед названието и очертаните му характеристики в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, договорът между заявителя (с предишно
наименование „4Финанс“ ЕООД) и длъжника по заявлението, е
потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Законосъобразен е изводът на районния съд за противоречие с чл. 33,
ал. 1 ЗПК на уговорката, от която произтича вземането за таксата експресно
разглеждане на документите за отпускане на кредита. Заявителят твърди, че
при подписване на документите за отпускане на кредита, кредитополучателят
се възползвал от допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката
за подадените от него документи за отпускане на кредита, като се съгласил да
заплати определена за това такса. Така заявеното основание на вземането
2
разкрива последното не като цена на насрещна претенция за предоставена
услуга, изразяваща се в приоритет и бързина при разглеждане на
документите, а като предварително фиксиран размер на печалбата на
кредитора, различен от договорената лихва. Събирането на такси за действия,
предхождащи сключване на договора е в противоречие с чл. 10а, ал. 4 ЗПК,
защото те не са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит,
каквото е изискването на същата разпоредба. Неоснователно разбирането на
частния жалбоподател, според което таксата съставлявала възнаграждение за
услуга, предхождаща сключването на договора. Експресното разглеждане не
съставлява услуга, предхождаща сключването на договора, а дейност по
оценка кредитоспособността на потребителя, извършвана от кредитора
именно за да прецени дали да сключи договора или да откаже сключването
му (чл. 16-18 ЗПК). Разглеждането на документите за отпускане на кредит по
необходимост и закономерно предхожда договора, т.е. то се явява се
предпоставка за сключването му. Реализирането му в относително кратки
срокове (в рамките на 15 минути) не е основание да се квалифицира като
услуга, за която се дължи заплащане, защото и при по-бързото разглеждане
на документите, кредиторът упражнява своето право да оцени
кредитоспособността на потребителя, с оглед преценката да сключи договора
или да откаже сключването му, без да се стига до предоставя благо, различно
от сключване на договора (отпускане на кредита) или до услуга, свързана с
договора за потребителски кредит (чл. 10а, ал. 1 ЗПК).
Законосъобразен е изводът на районния съд за противоречие с чл. 33,
ал. 2 ЗПК на уговорката, от която произтича вземането за наказателната
лихва. Според твърденията в заявлението и цитираната в него уговорка (чл.
13.2. от договора), при забава, кредитополучателят дължи надбавка за
наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на
законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочите, като
към датата на сключване на договора наказателният лихвен процент за
просрочие е 10 %. Така очертания механизъм на формиране на наказателната
лихва е в противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, защото допуска възникване на
вземане за забавено изпълнение в размер, по-висок от този на законната
лихва. При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва (чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК).
По тези съображения съдът приема за правилни изводите на районния
съд за противоречие със закона на уговорките в договора и произтичащите от
3
тях вземания, поради което за последните следва да се откаже издаване на
заповед за изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК). На основание цитираната
разпоредба съдът в заповедното производство е длъжен и без възражение по
чл. 414 ГПК от длъжника-потребител да извърши служебно проверка за това
дали предявеното със заявлението вземане не произтича от нищожна клауза и
ако такава клауза бъде констатирана, той следва да отхвърли заявлението. В
този случай заявителят има възможност да претендира вземането си чрез
осъдителен иск в общото исково производство, гарантиращо състезателност и
равнопоставеност на страните. Ето защо позоваването на нищожността на
клаузите от договора в заповедното производство от първоинстанционния
съд е законосъобразно. При тази преценка заповедният съд правилно и в
съответствие с чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК е отказал издаване на заповед за
процесните вземания. В този смисъл са неоснователни и оплакванията в
частната жалба за напускане от заповедния съд границите на формалната
проверка на заявлението.
По тези съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва
да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1132/01.06.2022 г., по ч.гр.д. №
374/2022 г. на РС Тетевен в обжалваната му част, с която заявлението на
частния жалбоподател против ИВ. МЛ. ИВ. е отхвърлено за следните суми:
123,15 лв. – такса за бързо разглеждане и 600,90 лв. – наказателна лихва.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4