Решение по дело №172/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] против решение № 1230/11.12.2023г., постановено по н.а.х.д. № 3019/11.12.2023 г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва изводите за липсата на законова възможност за ангажиране на адм. наказателната отговорност на нарушителя с електронен фиш. Представя съдебна практика в смисъл обратен на възприетия от въззивната инстанция. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора претендира присъждане на съдебноделоводни разноски за двете инстанции.

Ответникът – „Юнион Ивкони“ ООД с [ЕИК], чрез адв. А. И. от САК, депозира писмено становище в отговор на касационната жалба. Оспорва същата, аргументира допълнително верността и законосъобразността на решението. Претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за основателност на касационната жалба, поради което пледира за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаване на оспореното наказателно постановление.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП на „ Юнион Ивкони“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че адм. наказателната отговорност на дружеството е ангажирана неправилно в качеството му на собственик на ППС, установено да се движи по пътен участък включен в обхвата на платената пътна мрежа без платена пътна такса, посредством констатирано преминаване на превозното средство пред контролно устройство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси. По този начин на процесуално основание без да изследва спора по същество Съдът е отменил оспорения електронен фиш.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

В случая е установено, че собствено на ответника в касационното производство ППС – автобус Темса ХД12, с рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000 т., брой оси - 2, екологична категория ЕВРО 6 без ремарке, на 08.06.2021г., в 19,09часа се е движило по път А-1, км. 357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв, каквато санкция е наложена и в случая.

Правилен в тази връзка е изводът, до който е достигнала въззивната инстанция, че видно от нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено изрично в закон.

Правилен е и изводът на БРС за това, че в нормата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш, като до извод различен от изложения не би могло да се достигне нито въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.189, ал. 10 ЗДвП, нито нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, тъй като е верен направения от въззивната инстанция извод, че това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно-наказателната отговорност на едно лице. Цитираните норми са устройствени, уреждат сtруктурата, съдържанието и начина на функциониране на информационната система на АПИ и това, че в тях е спомената хипотетично възможността за съществуване на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3в ЗДвП без това да бъде изрично уредено с императивна норма, не води до извод в обратен смисъл.

Тези изводи правилно са били отнесени и към нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП и нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. Те уреждат последици от издаването на подобен фиш (когато такъв бъде предвиден да бъде издаден в изрична норма на закона) и редът за връчването и съхранението му. Правилни за изводите на съда, че тези норми не са пряко свързани с генералния въпрос за наличието на оправомощаваща норма по отношение издаването на ЕФ в случаите на нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Касае се за производство със санкционен характер, приравнимо на наказателно такова, в който случай приложение на норми по аналогия или асоциативно е недопустимо. Недопустимо е и разширително тълкуване на материалноправните и процесуалноправните административно-санкционни норми. Видно от всичко изложено в първоинстанционното решение е, че към момента на допускане на нарушението действително липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Най-сериозен аргумент в подкрепа на изложеното по-горе е допуснатото допълнение в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., с което се предвижда изрично възможността за издаване на електронен фиш в хипотезите на нарушения на разпоредбата на чл.179, ал.3б, заснети от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП.

Допълнението е на норма с процесуален характер, което действа незабавно занапред, но предвид обстоятелството, че към момента на осъществяване на нарушението е липсвала възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя чрез издаване на електронен фиш, по-късното предвиждане на такава няма обратно действие и не може да бъде основание за отмяна на решението на въззивната инстанция и потвърждаване на оспорения електронен фиш.

Като е стигнал до идентични изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева с включено ДДС платени по банков път, като основание – Договор за правна защита и съдействие №901/20.02.2024г. Неоснователни са възраженията на ответника, че ДДС не следва да бъде присъждано. По естеството си същото представлява косвен данък, който се поема от последния консуматор по веригата, в случая клиента – касатор и безспорно представлява разноски за същия. Представена по делото е фактура №946/20.02.2024г. , в която ДДС е посочено на отделен ред и правилно е начислено върху размера на услугата.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХIX-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1230/11.12.2023г., постановено по н.а.х.д. № 3019/2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София да заплати в полза на „Юнион Ивкони“ ООД с [ЕИК], съдебни разноски в размер на 600,00 лева (шестстотин лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.