Р Е
Ш Е Н
И Е
№228
гр.Враца,
05.07.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, І-ви
състав, в открито заседание на 26.04.2023г. /двадесет
и шести април две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Даниела Ванчикова и с участието
на прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№736 по описа на съда за 2022г. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ вр. чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни
/ЗЗЛД/.
Образувано е по жалба на А.Х.А., ЕГН **********,***,
чрез * Б.Л.,***, А. д. “***”, срещу изричен отказ на администратора и обработващия
лични данни - „Е.М.“ ООД, ***, ***** ***, да изтрие лични данни от собствените
си регистри, както и от Централния Кредитен Регистър (ЦКР), обективиран в писмо
№ 02201/24.11.2022г.
Жалбоподателят моли за отмяната на оспорения
отказ да изтрие личните данни на А.Х.А., ЕГН **********,*** от собствените си
регистри, както и от Централния Кредитен Регистър (ЦКР), обективиран в писмо №
- 02201/24.11.2022г., като съдът го осъди да стори това. Посочва от фактическа
страна, че с цитираното в жалбата заявление по чл.17 от Регламент /ЕС/ 2016/679 (ОРЗД) е поканил
ответника да изтрие личните му данни, както от собствените му системи, които го
обработват, така и изрично от Централния кредитен регистър. Излага подробни
съображения за изтекла погасителна давност на цедираният дълг на ЕОС М., поради
което е отпаднало основанието личните данни на жалбоподателя да се обработват
от ответника. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява,
но се представлява от *Л., който поддържа жалбата. В хода на устните състезания
прави съпоставка с германското законодателство и в частност анализира дейността
на агенция ******, която има сходни функции с дружествата на изкупуване на
вземания в Б.
Ответникът по оспорването чрез * Й. К. в
отговор на жалбата приема същата за неоснователна и излага подробни съображения
за това. Твърди се, че чл.17 пар. 1, б.а от ОРЗД е неприложим, тъй като в
случая обработването на личните данни на жалбоподателя продължава да е
необходима за целите, за които те са били събирани, а именно управление и
събиране на вземането до неговото погасяване, като обоснова неприложмост на
следващите букви на чл.17 ОРЗД. Приема, че в случая е приложима разпоредбата на
чл.17, пар.3, б. „б“ от ОРЗД, а именно за администраторът е налице изискване“
за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в
правото на Съюза или правото на държавата членка…“, което е обективна пречка да
се приложат нормите на чл.17, пар.1 и пар. 2 от ОРЗД. В съдебно заседание
ответника, чрез ** М. и * К. оспорват жалбата,
излагат доводи, че давността няма за последица заличаване на вземането,
а от тук и че не е основание за заличаването на подаване на тази информация в
ЦКР. Иска се от съда жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Участващия
по делото прокурор от Окръжна прокуратура Враца, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд Враца, след като обсъди
релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
В случая не се спори, а и от доказателствата
се установява, че между А.Х.А. и „Ю. Б.“ АД е налице договор за потребителски
кредит №FL491575/27.08.2009г. През 2011г. е образувано изпълнително дело №
196/2011г. по описа на ЧСИ Н. М. с взискател „Ю. и ЕФ ** Ф. СА – К. Б.“ и
длъжници жалбоподателя А.Х.А. и Н. А. Вземанията по потребителския кредит са
цедирани на „Е.М.“ ООД с договор за цесия от 18.01.2016г. С постановление от
28.06.2019г. частен съдебен изпълнител е прекратил изпълнително дело №
196/2011г.
Административното производство е образувано
по молба от 24.08.2022г. на А.А. *** до ЕОС М. ***, с която е поискано от ЕОС М.
да опростят вземането на молителя, като го признаят за погасено по давност и че
не го претендират вече, да го отпишат счетоводно, да преустановят подаването на
информация към ЦКР към БНБ и да предоставят протокол за унищожаване на
изпълнителния лист. В молбата е направено възражение за изтекла погасителна
давност на задължението на А.Х.А.. Подадено е и заявление по чл.17 от Регламент /ЕС/ 2016/679 с вх. № ВЖ-00411/26.10.2022г.,
с което жалбоподателят А. е поискал изтриване/заличаване на личните му данни и
преустановяване на подаване на информация в ЦКР към БНБ. Изрично в заявлението
е посочено, че прави всички възражения по чл.17, ал.1, б.А до б.Е от
Регламента, включително и че оттегля съгласието си личните му данни да бъдат
обработвани, като желае те да бъдат изтрити от информационните системи на ЕОС М.
и ЦКР.
На 24.11.2022г. по заявлението на
жалбоподателя, до него е изпратен отговор изх. № 02201/24.11.2022г., който е
подписан от длъжностно лице по защита на личните данни, определено от
администратора на лични данни ЕОС М. В отговора е изложено, че ЕОС М. не може
да уважи молбата му да изтрие личните му данни, тъй като не е налице нито една
от хипотезите на чл.17 от ОРЗД и представлява отказ на администратора и
обработващия лични данни да заличи същите. С отказа си ответника е приел, че
обработването на личните му данни продължава да е необходимо за целите, за
които те са били събрани, а именно управление и събиране на вземането до
неговото погасяване.
В оспореният отказ е признато за безспорно,
че е погасена по давност възможността на кредитора да търси удовлетворяване на
претенциите си по принудителен ред.
Прието е, че ЕОС М. не обработва личните
данни на А. въз основа на получено негово съгласие, а на друго правно
основание, съгласно чл.6, пар.1, б.Е от ОРЗД - легитимен интерес на администратора да
управлява и събере задължението. Дружеството е получило личните данни на
основание чл.99 от Закона за задълженията и договорите от „Ю. Б.“ АД в
качеството си на цесионер съгласно Договор за цесия от 18.01.2016г., поради
което в качеството на задължено лице по смисъла на чл.4 от Наредба №
22/16.07.2009г. на БНБ и на основание чл.10 от същата Наредба е задължен да
подава информация към Централния кредитен регистър към БНБ в електронен вид за
всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до
окончателното им погасяване.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът обосновава следните правни изводи:
"Лични данни", според § 1, т. 1 ДР
ЗЗЛД, е понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 - всяка информация, свързана с идентифицирано
физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано
("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични
за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената,
икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.
"Администратор" на лични данни,
според разпоредбата на § 1, т. 2 ДР ЗЗЛД, е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 – физическо или юридическо лице, публичен орган,
агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и
средствата за обработването на лични данни.
"Обработване" на лични данни,
според дефиницията по § 1, т. 4 ДР ЗЗЛД, е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 - всяка операция или съвкупност от операции,
извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други
средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение,
адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез
предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни,
подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Съгласно
чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС)
2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на
администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Съгласно
общите правила в кодекса, регламентиращи допустимостта на оспорването, то
трябва да се реализира в 14-дневен срок от съобщаване на акта /чл. 149, ал. 1 АПК/ като право на жалба има адресатът на акта. Доколкото в писмото не е
посочен редът и срокът за обжалване на отказа, приложима е разпоредбата на чл.
140, ал. 1 АПК, съгласно която актовете могат да се оспорят в двумесечен срок
от връчването им.
С оглед обстоятелството, че отказът на ЕОС М.
за заличаване на личните данни на А. е изпратен на електронната поща на
жалбоподателя на 24.11.2022г., а жалбата е изпратена по куриер на 05.12.2022г.,
съдът приема, че оспорването е извършено в установения срок по АПК и от лице,
което е адресат на оспорения отказ, предвид което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Като извърши дължимата на основание чл. 168,
ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК
съдът приема следното:
Спазено е изискването за форма на
административния акт – същият е издаден в писмена форма, съдържа изискуемите по
силата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т. ч. фактически и правни основания за
постановяването му. Не се установяват допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени и съответно да мотивират отмяната на акта само на това основание.
Безспорно
по делото е, че А.Х.А. е длъжник на „ЕОС М.“ по силата на договор за цесия. „Е.М.“
ЕООД има качеството кредитор със статут на финансова институция по смисъла на
чл.2, ал.2, т.12 от ЗКИ. Като институция по чл. 4, ал. 1 от Наредба №22 от 16.07.2009г.
за ЦКР ответника по делото е длъжен да събира и подава към Централния кредитен
регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за
настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, съобразно
чл.10, ал.1 от Наредба № 22 от 16.07.2009г. за Централния кредитен регистър /Наредбата/. Съгласно
чл.10, ал.3 от Наредбата институциите по чл. 4, ал. 1 подават към Централния
кредитен регистър ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния,
информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към
последната дата на отчетния месец. Те подават в същия срок и информация за
извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди.
По делото не се спори, и двете страни
потвърждават факта, че задължението на А.Х.А. към ЕОС М. е погасено по давност.
Спорният въпрос в случая дали ответника е длъжен след като е подадена молба от
длъжника с искане за заличаване на личните му данни, и е направил пред него
възражение за изтекла погасителна давност на остатъка от задължението да заличи
личните му данни и да спре подаване на информацията към ЦКР за това задължение.
С
прехвърлянето на вземането, цесионерът встъпва в правата на предишния кредитор,
без за това да е необходимо съгласието на длъжника. В последствие длъжникът
трябва да бъде уведомен за извършената цесия, за да породи тя действие по
отношение на него и по отношение на трети лица. Юридическият факт, който прави
допустимо обработването на личните данни е прехвърлянето на вземането, т.е.
сключването на договора от 18.01.2016г. От този момент нататък за цесионера е
налице законен интерес и задължение, който допуска обработването на данните,
във връзка със събиране на задълженията.
С оглед,
че изтичането на срока на погасителната давност по чл. 110 от Закона за
задълженията и договорите погасява не самото задължение, а само възможността на
кредитора да го търси по принудителен ред, като възможността за извънсъдебно
събиране на дълга остава ограничено правно средство за кредитора да удовлетвори
претенциите си, за „Е.М.“ ЕООД е налице, на основание чл. 10 от Наредба №
22/2009 г. на БНБ, задължението ежемесечно да подава информация за всички
кредита на своите длъжници до окончателното им погасяване.
Тоест,
налага се изводът, че исканията на жалбоподателя за коригиране на информацията
в ЦКР и за отписването му от списъка на длъжници не могат да бъдат
удовлетворени, а личните му данни са обработени от „Е.М.“ ЕООД - правомерно, в
съответствие с условията за допустимост, посочени в чл. 6, § 1, б. „в“ и б. „е“
от ОРЗД.
Обработването
на личните данни на А. Х. А. свързано с изпълнението на договор, по който като
страна се е задължил е необходимо за спазването на законово задължение,
приложимо спрямо администратора и е необходимо за целите на легитимните
интереси на администратора.
Продължаващата
обработка на личните данни на А. е базирана на легитимния интерес на
администратора - да управлява и събере вземането, което е придобил в резултат
на сключения договор за цесия с „Ю. Б.“ АД.
Управлението
на едно вземане напълно законно може да включва, както извънсъдебна част по
събирането му, така и съдебна, като следва да се има предвид, че дружеството -
кредитор има свободата да определи начина на удовлетворяването си.
В тази
връзка „Е.М.“ ЕООД не би могло да уважи искане по чл. 17 от ОРЗД, тъй като
личните данни на жалбоподателя продължават да са необходими за същата легитимна
цел, за която са били събрани (управление на вземането), а от друга страна
дружеството не би могло да подаде коригиращи данни, с които да заличи личните
данни на А. в ЦКР, тъй като това би представлявало неизпълнение на нормативно
установено задължение.
Предвид
изложеното, не следва да се кредитира схващането на жалбоподателя, че
действията на „Е.М.“ ЕООД по обработване на личните му данни нарушават
разпоредбата на чл. 17 от ОРЗД.
Напротив,
именно с оглед целта на обработването им, личните данни на жалбоподателя са поддържани
от „Е.М.“ ЕООД точни и в актуален вид, чрез подаваната за тях информация в
Централния кредитен регистър.
Погасителната
давност представлява период от време, през който кредиторът на едно задължение
е бездействал, поради което се е погасило правото му да търси защита за
упражняването правото си на вземане по принудителен ред. Погасяването на
правото на кредитора, обаче не настъпва със самото изтичане на времето,
предвидено в закона, през което той е бездействал. Необходимо е длъжникът да
направи волеизявление, с което да се позове за изтеклата погасителна давност,
като това изявление следва да се направи пред
съд. В случая още с молбата от 24.08.2022г. до „ЕОС М.“, жалбоподателят
е направил възражение за изтекла погасителна давност, като именно в нея е
посочил, че ако не приемат възражението и продължат да търсят вземането и да
подават информация към ЦКР към БНБ, то за него ще възникне правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск срещу “ЕОС М.” ЕООД, че не се
дължи от А.А. вземането, поради погасяването му по давност. По делото
липсва представено съдебно решение, от което да е видно, съда със сила на
присъдено нещо да е постановил за недължимо задължението.
Според
настоящия съдебен състав продължаващата обработка на личните данни на А. е
базирана на легитимния интерес на администратора - да управлява и събере
вземането, което е придобил в резултат на
сключения договор за цесия с „Ю. Б.“ АД.
Съгласно
чл.10, ал.1 от Наредба № 22 от 16.07.2009г. за Централният кредитен регистър
институциите по чл. 4, ал. 1 (банки и други финансови институции) са длъжни да
събират и подават към същият информация в електронен вид за всички кредити на
техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното
им погасяване.
Предвид
изложеното по-горе, съдът приема, че жалбата се явява неоснователна, поради
което следва да я отхвърли като такава.
При този изход на
спора на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящето
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателя следва да
бъде осъден да заплати на „Е.М.“ ЕООД разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. 37, ал.1 от ЗПрП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2
и чл. 143, ал. 3 АПК,
Административен съд Враца, І-ви състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А.Х.А., ЕГН **********,***,
чрез * Б.Л.,***, А. д. “***”, срещу изричен отказ на администратора и обработващия
лични данни - „Е.М.“ ООД, ***, ********, да изтрие лични данни от собствените
си регистри, както и от Централния Кредитен Регистър (ЦКР), обективиран в писмо
№ 02201/24.11.2022г.
ОСЪЖДА А.Х.А., ЕГН **********,***
да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК*********,
сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд - Враца пред
Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на препис от него.
АДМ.СЪДИЯ: