РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Благоевград, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102796 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от К. С. К., ЕГН **********, И. С. К., ЕГН
**********, К.ка С. Т., ЕГН **********, Г. С. К. ЕГН **********, Н. Ж. Д., ЕГН
**********, Й. Ж. Д., ЕГН **********, М. Ж. Г., ЕГН **********, П. Н. В., ЕГН
**********, Н. Й. В., ЕГН **********, А. Й. В., ЕГН ********** и И. К. К., ЕГН
**********, всички ищци със съдебен адрес: гр.****, чрез адв. К. В. срещу Г. Х. С., ЕГН
**********, по****ен адрес: гр.****.
Предявени са при условията на субективно (активно) и обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК на два
поземлени имота, и на построените в тях пет сгради, които са подробно описани в исковата
молба.
Ищците твърдят, че на основание наследствено правоприемство и давностно владение от
общия им наследодател К. В. К., починал на 29.11.1971г., и на съпругата му Н. *****,
починала на 08.07.1984г. са били собственици на общо 48/84 идеални части от процесните
два поземлени имота, и на построените в тях сгради, подробно описани в поправената
искова молба. Заявяват, че след 1990г. били разрешили на човек от с. Селище да ползвал част
от имотите и сградите, който оглеждал домашни животни до около 2018г. Поддържат, че
били установили, че през 2023г. ответникът се е бил снабдил с констативен нотариален акт
по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК за собственост на процесните поземлени имоти и на
построените в тях сгради. Оспорват ответникът да е придобил собствеността върху имотите
и сградите на заявеното в констативния нотариален акт основание - давностно владение,
като в тази връзка излагат подробни доводи.
Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи: че ищците не са могли да придобият правото на собственост на основание
наследствено правоприемство и давностно владение, тъй като самите праводатели на
ищците К. В. К. и Н. ***** не са го притежавали; самите ищци не са били осъществявали
владение върху процесните имоти и сгради; имотите и сградите били владяни и ползвани
явно и необезпокоявано единствено и само от него повече от 15 години, като установил
владение върху имотите през 2007г., поради което е придобил собствеността върху целите
имоти и построените в тях сгради на основание давностно владение.
1
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са обективно и субективно
(активно) съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, имащи за предмет
установяване на правото на собственост на ищците общо на 48/84 ид.ч. от процесните два
поземлени имота, и на построените в тях сгради.
Предявените установителни искове са допустими.
Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са
собственици на претендираните идеални части от процесните поземлени имоти, и на
изградените в тях сгради въз основа на релевирания придобивен способ. В настоящия казус
ищците следва да установят, че са собственици общо на 48/84 ид.ч. от процесните имоти и
на изградените в тях сгради, на заявеното правно основание – наследствено правоприемство
от общия наследодател К. В. К., починал на 29.11.1971г., и на съпругата му Н. *****,
починала на 08.07.1984г., както и че техните праводатели К. В. К. и Н. ***** са били
собственици на имотите и сградите на основание придобивна давност, предвид оспорването
на техните права от страна на ответника, както и да оборят легитимационния ефект на
нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 30.01.2023 г., издаден в полза на ответника
Г. Х. С..
Специфичното в настоящия казус е, че предвид оспорването на техните права от страна на
ответника, ищците следва да докажат, че и техните праводатели и наследодатели К. В. К. и
Н. ***** са били собственици на имотите и на изградените в тях пет сгради на основание
придобивна давност.
Следователно първо следва да се изследва въпросът дали праводателите на ищците К. В.
К. и Н. ***** са били собственици на процесните имоти и сгради. В тази връзка тезата на
ищците е, че общият им наследодател К. В. К. е бил установил владение върху процесните
имоти и сгради преди повече от 70 години, като след неговата смърт на 29.11.1971г.,
владението е било продължено от преживялата съпруга Н. ***** (до смъртта й на
08.07.1984г.) и седемте му деца **** К.а К., **** К.а Д., Й. К. В., **** К.а Н., **** К.а Г.а,
И. К. К. и **** К.а ***а. С оглед на самите фактически твърдения на ищците те следва да
установят, че праводателите и наследодатели К. В. К. и Н. ***** са реализирали
фактическия състав на придобивното си основание, а именно давностно владение. В тази
връзка трябва да установи, че праводателите им са упражнявали фактическа власт върху
процесните имоти и сгради с намерение за своене; че осъществяваното владение е било
явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10
години. В настоящия случай ищците сочат, че праводателят им К. К. е установил владение
върху имотите и изградените в тях сгради преди повече от 70 години, т.е. фактическата власт
е била установена от същия в периода 1954г. – 1955г. В тази връзка заявяват, че общият им
наследодател К. К. е живял и се е грижил за имотите и сградите, построени в тях.
Поддържат, че след смъртта на К. В. К. на 29.11.1971г. горепосочените му наследници
(преживяла съпруга и седем деца) продължили да владеели и да се грижили за процесните
имоти и сгради.
С цел да докаже, че праводателите им К. В. К. и Н. ***** са придобили процесните имоти
и изградените в тях сгради в резултат на давностно владение, ищците са ангажирали
писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите **** Г.а /съседка на ищеца Й. Д./, **** Й. /приятел на сина на ищеца Й. Д. – ***
Д./ и **** Д. /съпруга на ищеца Й. Д./, от които не може да се направи извод за
основателност на твърдението на ищците, че праводателите им са придобили имотите и
построените в тях сгради по давност.
От удостоверение за наследници на К. В. *****, с изх. № 13/16.05.2024г., издадено от
Благоевград, се установява, че ищците К. С. К., И. С. К., К.ка С. Т., Г. С. К., Н. Ж. Д., Й. Ж.
2
Д., М. Ж. Г., П. Н. В., Н. Й. В., А. Й. В. и И. К. К. са част от наследници по закон на К. В. К.,
починал на 29.11.1971г. Наследник по закон на К. В. К. е била и неговата съпруга Н. *****,
починала на 08.07.1984г., която е оставила за наследници същите наследници, а именно
ищците, както и неучастващите по делото **** К.а ***а. Ищците по делото са роднини по
съребрена линия. Техен общ наследодател е бил К. В. К., който е оставил за негови
наследници по закон общо осем лица: една преживяла съпруга и седем деца. След смъртта
на съпругата законни наследници на К. В. К. са станали неговите седем деца, от които жив
към настоящия момент е само синът му ищецът И. К. К.. Останалите ищци К. С. К., И. С. К.,
К.ка С. Т., Г. С. К., Н. Ж. Д., Й. Ж. Д., М. Ж. Г., П. Н. В., Н. Й. В., А. Й. В. са внуци на общия
наследодател И. К. К.. От горепосоченото удостоверение за наследници се установява, че
ответникът Г. Х. С. не е наследник по закон както на И. К. К., така и на неговата съпруга Н.
*****.
От удостоверение за наследници на **** К.а Г.а, с изх. № 618/16.01.2025г., издадено от
Благоевград, се установява, че **** К.а Г.а е починала в хода на процеса, като е оставила за
свои наследници неучастващите по делото децата си К. Г. С., А. Г. С. и **** Г. С.. От това
удостоверение за наследници става ясно, че ответникът Г. Х. С. не е наследник по закон и на
**** К.а Г.а.
По делото следва да се отбележи, че приживе нито К. В. К., нито неговата съпруга Н.
*****, нито пък след тяхната смърт техните преки наследници децата им **** К.а К., ****
К.а Д., Й. К. В., **** К.а Н., **** К.а Г.а, И. К. К. и **** К.а ***а са се снабдили с титул за
собственост (включително и такъв по реда на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587,
ал. 2 ГПК) на процесните имоти и на изградените в тях сгради.
От своя страна ответникът е направил възражение, че е придобил процесните имоти и
изградените в тях сгради на основание давностно владение, продължаващо повече от 15
години, като установил владение през 2007г.
По този повод към доказателствения материал е приобщен нотариален акт с № 32 от
30.01.2023 г., том I, peг. № 881, издаден по нот. дело № 29 от 2023 г. по описа на кантората на
нотариус ****, с район на действие – районът на Районен съд – гр. Благоевград. С него, след
извършена обстоятелствена проверка по смисъла на чл. 587, ал. 2 ГПК, нотариусът е
признал ответника Г. Х. С. за едноличен собственик на процесните имоти и на изградените в
тях сгради, на основание придобивна давност.
В задължителната съдебна практика (вж. Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по
тълк. дело № 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, както и постановените след неговото приемане
Решение № 153 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 208 от
24.09.2013 г. по гр. д. № 1961/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 108 от 28.10.2015 г. по гр. д.
№ 1854/2015 г., II г. о. на ВКС и Решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 1147/2016 г., I г.
о. на ВКС – всички по чл. 290 ГПК /в редакцията му до измененията с бр. 86 от 2017 г. на
ДВ/), е абсолютно утвърдено разбирането, че: нотариалният акт, с който по реда на чл. 587
ГПК се признава право на собственост върху недвижим имот, макар да не притежава
материалната доказателствена сила по чл. 179 ГПК, има легитимиращ ефект за лицето, в
чиято полза е издаден; тази легитимация е обвързваща за третите лица и за съда досежно
удостовереното в акта право на собственост; затова в исковото производство съдът не
извършва проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на
удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса
проверка на правата на поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете
обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт; тя обаче може да бъде оспорена от
всеки субект, който има правен интерес да твърди, че титулярят на акта в действителност не
е носител на спорното вещно право; при такова оспорване тежестта на доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение специалният процесуален режим,
регламентиран в чл. 193 – чл. 194 ГПК; в този случай оспорващият трябва да опровергае
констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на титуляря на
3
акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание,
или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след
издаването на акта; когато оспорващата страна не успее да обори легитимационния ефект на
констативния нотариален акт по визирания начин, се прилагат последиците от
недоказването и съдът е задължен да зачете този ефект.
Следва също така да се изтъкне, че фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал.
1 ЗС включва както обективният елемент на упражнявана фактичека власт, така и
субективният елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението –
упражняване на фактическа власт, съвпада с този при държането, като от значение една
фактическа власт да се определи като владение е субективният елемент на своене на вещта.
Намерението според чл. 69 ЗС се предполага от упражняваната фактическа власт. В
настоящия казус тази презумпция следва да намери приложение, тъй като ответникът не е
наследник нито на И. К. К., така и на неговата съпруга Н. *****, т.е. не е съсобственик
(сънаследник) с ищците на процесните имоти и на изградените в тях сгради. В този смисъл
не са приложими задължителните постановки на ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. №
1/2012 г., според които: когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част и да
държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици
и презумпцията се счита за оборена; независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части да превърне с едностранни действия държането им във владение; ако
се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Следователно цитираният нотариален акт по обстоятелствена проверка от 30.01.2023 г., с
който ответникът Г. С. е бил признат за собственик на основание давностно владение на
процесните имоти и на изградените в тях сгради, го легитимира като такъв до доказване на
противното от страна на ищците. В подкрепа на възражението си, че е придобил процесните
имоти и на изградените в тях сгради на основание давностно владение ответникът проведе
насрещно доказване, като ангажира писмени доказателства, както и гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетелите **** /кмет, съответно кметски наместник на село
****о за периода от 1985г. до 2000г., в землището на което се намират процесните имоти и
сгради/, **** /приятел на ответника Г. С./, **** К. /съсед на имотите/ и М. Г. Р. /инженер,
който по възлагане от ответника Г. С. е извършил през октомври 2017г. оценка на текущото
съ****ие на процесните сгради/.
При разпитите си всеки един от свидетелите (както тези доведени от ищците, така и
доведените от ответника) описва подробно двата процесни имота (които преди разделянето
им през юни 2023г. били един общ имот) и изградените в тях пет сгради.
От разпита на първия от доведените от ищците свидетели – **** Г.а, става ясно, че същата
от 1990-те години на 20-ти век е била ходила на заедно със семейството на ищеца Й. Д. на
разходка и на пикник на процесните имоти в село ****о. Заявява, че когато били ходили на
пикник, не била влизала в сградите, седели били на земята /взимали си били одеяла,
постилали ги на земята и седели на тях и си правили пикник/ Този свидетел поддържа, че
ищецът Й. Д. й бил казал, че имотите били наследство от майка му и затова ги бил водил
там. От ищеца Й. Д. знаела, че в този имот са били живели неговите баба и дядо. Сочи, че
през 90-те години на 20-ти век поне на два-три месеца били ходили един път на пикник.
Между 2007 година и 2017 година били ходили поне един-два пъти в годината, като след
2017 година до настоящия момент, мисли, че била ходила само един-единствен път. При
последното й посещение забелязала, че имало ремонти и подобрения на част от сградите в
имотите. Имотът не бил ограден. В него имало дървета – круша, череша, орех. Свидетелката
не е била виждала майката на ищеца Й. Д. на имота в с. ****о. Никой не е бил живеел и в
сградите.
4
От разпита на втория от доведените от ищците свидетели – **** Д. става ясно, че същата е
ходила за първи път на имотите през 1992г., когато се била оженила за ищеца Й. Д., като
пред тази година не е имала впечатление за имотите. Заявява, че била ходила на имота
заедно със съпруга й ищеца Й. Д., за да покажел от къде произлизало неговото семейство.
Поддържа, че всичките пет сгради в имотите били построени от бабата и дядото на съпруга
й – К. и Н.. Свидетелката описва, че имота имало овощни дървета като слива, череша, както
и орех. Сочи, че била ходила на имота всеки месец и всяка година. Ходили били на пикник
на този имот. Свидетелката с мъжа й не са обработвали имота. Не били садили градини или
нещо друго в този имот. Ако мъжът й видел например, че била паднала врата или нещо се
била отворила, ако бил паднал някой пирон, мъжът й го поправял. Иначе не били правили
някакви други ремонти. Случвало се мъжът й да кроил дръвчетата, а не да ги гледал като
цяло. В този имот основно били ходили на пикници и да наглеждали къщата, да видели
какво се случвало с имота. Никога не били питали някого дали можели да ходили на имота.
Смята, че имотът се водил на дядото и на бабата на съпруга й. Съпругът й бил казвал, че
собственици на този имот са всички, следователно и те. За това бил ходил на този имот, без
да бил питал никой. Имотът бил наследствен. В периода от 1992г.-2020г. имотът изглеждал
един и същи до начин до момента, в който братовчедът на съпруга й ответникът Г. С. не
започнал да се занимавал с него. Дотогава не били правени подобрения в него. Никой не бил
правил подобрения. Г. С. започнал да правил тези подобрения някъде от 2020г.-2021г. След
2020г-2021г. Г. С. блъснал старата къща, оставил я на основите. Сега била направил
двуетажна къща, която била покрита. Сочи, че била виждала ответника Г. С. последните
няколко години – от 2020 г. – 2021г. на имота, като преди това не го била виждала. Тази
свидетелка дава и показания за разговори между съпруга й и ответника във връзка с имота в
с. ****о.
От разпита на третия от доведените от ищците свидетели – **** Й., става ясно, че същият
е ходил за първи път на имотите през 2017г., като общо е бил около десетина пъти. Заявява,
че ходил на имотите заедно с ищеца Й. Д. и неговият син *** Д.. Къщите в имота били
стари, като след 2019г. се ремонтирали. Поддържа, че ищецът Й. Д. му бил казал, че имотът
бил негов по наследство. Виждал бил, че в имота имало свине.
От разпита на първия от доведените от ответника свидетели – **** става ясно, че познавал
ответника Г. С. от 2000г., като знаел, че последният имал голямо имение в с. ****о, с площ
от около 8-9 дка. Заявява, че в от 2000г. насам освен ответника С. не е бил виждал други хора
в имението. През 2000г. С. бил подал до него устна жалба за кражба на инструменти от
неговото имение. Сочи, че ответникът е ремонтирал и реставрирал сградите в това имение.
Поддържа, че от 1985г. до 2000г. (когато бил кмет и след това съответно кметски наместник
на с. ****о) никой не е бил живял в процесните сгради, построени в имението След 2000г. Г.
С. обрязвал дърветата и си засаждал градина, бостан, селскостопанска работа, зеленчукова
градина. Към момента в имота имала вода, тъй като Г. С. бил и направил сонда. Старата
къща, в която навремето бил живял прадядо му, била с полусрутен покрив, като ответникът
Г. С. направил реставрация на стените и покрива. В тези дейности не бил виждал други хора
освен С. и още двама-трима души. Този свидетел не познавал ищеца Й. Д. и никога не го
бил виждал на този имот. Знаел, че докато Г. работел по покрива на новата къща, в старата
къща си складирал един трактор, строителни материали. Излага, че в имота около 2012г.
имало гледани прасета, които били свободно скитащи се. След 2000г. не бил виждал в имота
****, Й. или **** К., които да идвали и да поддържали имота. Познавал К. и Н. К.. Това
били прабабата и прадядото на **** Г.. Не знаел кога са били починали К. и Н. К., защото до
1985г. не бил в селото. Ответникът Г. С. правил ремонти на по-новата сграда от преди три-
четири години.
От разпита на втория от доведените от ответника свидетели – **** става ясно, че периода
през 2004-2005 г., когато завършили с ответника Г. С. училище, ходили на процесния имот в
с. ****о на сбирки. Заявява, че през 2005г.-2006г. Г. С. извършвал ремонти на построените в
5
имота сгради. Сочи, че от 2005г.-2006г. досега не знаел Г. С. да е спирал да се грижил за
имота. Спрял единствено във времето, когато бил в чужбина. Но въпреки всичко С. се
прибирал от време на време и ходел отново на този имот, за да виждал какво се случвало с
него. Сградите не били в същия вид, в който били през 2004г.-2005г. Г. облагородил целия
имот. По-новата къща Г. я бил отремонтирал изцяло. Направил нов покрив и нов етаж.
Променена била етажността на къщата. На по-старата сграда също бил направен ремонт –
избила се нова плоча, направил се нов покрив. Направила се промяна в етажността. Отдолу
било приземен етаж. Върху каменна зидария се избила нова плоча и нагоре се вдигнал етаж,
и се направил и нов покрив. От 2004г., докато Г. извършвал ремонтите, до настоящия
момент, този свидетел не бил виждал някой да спорил с Г., за това което се извършвало в
имота. През 2004-2005г., когато отишъл за първи път, в имота имало овощни дръвчета, които
били садени от родителите на Г. и от самия него. Този свидетел не познавал ищеца Й. Д. и
никога не го бил виждал на този имот. Свидетелят описва, че в близост до изградените в
имота къщи, родителите на ответника и самия ответник си гледали градина, в която
отглеждали краставици, домати, чушки.
От разпита на третия от доведените от ответника свидетели – **** К. става ясно, че
познавал ответника Г. С. от началото на 2004г., като поводът за запознанството им бил
проблем, който имал с електричеството в неговата махала – „Календерска“, където бабата и
дядото на този свидетел имали имот. Тази махала била е в непосредствена близост до
процесния имот на ответника Г. С. в село ****о. През 2004 година издирвал Г. С., защото
той бил собственик на имота в село ****о, като имотът бил с площ от около 8-9 дка. Този
свидетел не познавал ищеца Й. Д. и никога не го бил виждал на този имот. Заявява, че от
2004г., само Г. обитавал и поддържал сградите и имота. Сградите не били отворени. Не
всеки имал достъп до тях. Откакто познавал ответника, от 2004г., знаел, че Г. заключвал тези
сгради с катинари. От 2004 година насам в имота нямало вода. Знаел това, защото Г. бил
сонди. Но това било станало близките няколко години. Може би Г. бил сондата през 2020-
2021г. Г. бил три сонди. Тези сонди се били в различни периоди. Първата сонда на ответника
Г. С., доколкото знаел излязла суха, не можел да си спомнил точно преди колко време.
Първата сонда била от преди повече от пет години - сухата. Впоследствие се направили
другите две сонди. От 2004г. насам земята се обработвала от Г.. Преди това не можел да
кажел, защото не бил толкова често горе. Спомня си, че имало градина. Гледали се домати,
краставици, пипер, дори имало и царевица. През 2016г.-2017г. бащата на този свидетел му
казал, че е имало набези свободно ходещи прасета в тяхната градина и в имота на ответника
Г. С..
За да докаже възражението си за придобиваме имота по давност, ответникът представил и
писмени доказателства, сред които е и Становище за съ****ието на процесните постройки в
село ****о от октомври 2017г., находящо се от лист 80 до лист 83 в кориците по делото. В
този документ е отразено, че изготвено и подписано от инж. М. Г. Р., който бе разпитан като
свидетел по делото. Процесуалният представител на ищците оспори по реда на чл. 193 ГПК
автентичността на положените от свидетеля Р. подписи върху това становище. С оглед
направеното от пълномощника на ищците оспорване автентичността на положените от
свидетеля Р. подписи върху процесното становище съдът по реда на чл. 193 ГПК с
протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
24.03.2025г. откри производство по оспорване на автентичността на положените от
свидетеля Р. подписи върху този документ. Със същото определение съдът указа на ищците,
че тяхна е доказателствената тежест да оборят формалната доказателствена сила на
документа, а именно, че същият е подписан от соченото лице, а именно проектант инж. М. Г.
Р.. В хода на настоящото производство тази формална доказателствена сила не бе оборена от
ищците. Нещо повече. При проведения разпит на свидетеля Р. същият изцяло потвърди, че
изготвил и подписал процесното Становище от октомври 2017г. В тази връзка заяви, че
каквото е бил видял на място, го бил описал в становището си.
6
С оглед приетите по делото доказателства, не може да се направи еднозначен и
категоричен извод, че праводателите и наследодателите на ищците К. В. К. и Н. ***** са
придобили по давност процесните имоти и изградените в тях сграда. Доказване от такъв
порядък в разглеждания случай липсва, доколкото от вече обсъдените показания на
свидетелите се констатира, че в имота е имало към 90-те години на 20-ти век пет сгради в
лошо техническо съ****ие, които не са били обитавани. По делото не се доказаха
твърденията на ищците, че техният праводател К. В. К. е осъществявал владение върху
имота преди повече от 70 години, т.е. фактическата власт е била установена от същия в
периода 1954г. – 1955г. Не се доказаха и твърденият им, че общият им наследодател К. К. е
живял и се е грижил за имотите и сградите, построени в тях, както и че след смъртта на К.
В. К. на 29.11.1971г. наследниците му (преживяла съпруга и седем деца) продължили да
владеели и да се грижили за процесните имоти и сгради. Напротив. Както от показанията на
доведените от ищеца свидетели, така и от показанията на доведените от ответника
свидетели се установи, че към 90-те години на 20-ти век процесните сгради не са били
обитавани. Нито един от свидетелите няма категорични възприятия за имотите и преди 90-те
години на 20-ти век. Няма никакви доказателства и за това, че след смъртта на К. В. К. на
29.11.1971г. неговите седем деца продължили да владеели и да се грижили за процесните
имоти и сгради. Няма никакви сигурни фактически данни с оглед показанията на
свидетелите някое от тези седем деца да е ходило на процесните имоти и сгради през 90-те
години на 20-ти век, както и след това до настоящия момент. Единствено може да се направи
извод, че ищецът Й. Д. е ходил периодично на имотите за пикници.
В настоящия казус, въпреки разпределената им доказателствена тежест, ищците не са
провели оборване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 30.01.2023г., който е
бил издаден в полза на ответника.
Напротив, в хода на съдебното дирене бяха констатирани факти, които ясно показват, че
ответника Г. С. е упражнявал фактическа власт спрямо имота с намерение за своене дори и
след издаването на този констативен нотариален акт, от каквото естество са доказаните по
делото обстоятелства за това, че е владеел лично и чрез родителите си спорните имоти след
2000г. Извършвал е ремонти на изградените в имотите сгради, без да има заявено
противопоставяне от страна на ищците. Изградил е сонди за вода отново при липса на
противопоставяне от страна на ищците. Ответникът заедно с родителите си в част от
имотите е отглеждал зеленчуци, отглеждал е и овощни дървета. Всички тези действия са
били ясно манифестирани, при липсата на противопоставяне и без колизия с ищците.
Комплексната преценка на споменатото поведение на ответника е опора за заключението, че
действията, обективирани в него, са били въплъщение на фактическото съдържание на
еднолична собственост. Няколкогодишното му пребиваване в чужбина не води до различен
извод, тъй като то е било свързано с трудови ангажименти и през него ответникът пак е
осъществявал фактическа власт върху имота, като при периодичните си връщания, както и
чрез своите родители е продължил да посещавал имотите и да се грижел за тях и за
построените в тях сгради. Следователно той надлежно е придобил по давност правата от
спорните имоти и сгради.
Ето защо и самите ищци не са носители на такива права, което налага исковете им да бъдат
отхвърлени.
Относно исканията на ищците по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Отмяната на нотариалния акт по чл. 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, а последица
при уважаване на иска за материално право на третите лица, засегнати от акта. В настоящия
случай исковете за собственост се отхвърлят, поради което издаденият в полза на ответника
констативен нотариален акт не следва да се отменя нито изцяло, нито частично.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът,
който претендира такива в размер на общо 2402 лв., от които 15 лв. за държавни такси за
7
издаване на 3 броя съдебни удостоверения и 2387 лв., представляващи заплатено в брой
адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и
направеното от процесуалния представител на ищците възражение за прекомерност за
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира
възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък
размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са
определени минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 2387 лв., като с оглед предмета на делото (иск за делба)
минималният размер на адвокатския хонорар е 1500 лв. (арг. от чл. 7, ал. 4 от Наредбата).
Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004
г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия
втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от
ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС,
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на
СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски
хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и
присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г.
минимални размери. В конкретния случай не са налице причини за намаляване на
изплатения хонорар на адвокат Б.. Казусът се характеризира с немалка фактическа и правна
сложност. Правата на ответната страна бяха защитени и в две открити заседания. От
значение е обстоятелството, че спорът касае два поземлени имота и изградени общо пет
сгради в тях. Нужно е да се има предвид, че бяха разпитани и седем свидетели, като са
събрани и не малко писмени доказателства. Съобразявайки всички тези обстоятелства,
настоящият съдебен н състав преценява, че на адвокат Б. наистина се следва справедливо
възнаграждение за оказаните услуги, което е именно в размера, фигуриращ в представения
от нея договор за правна защита и съдействие. Ето защо ищците следва да заплатят на
ответника разноски в производството в общ размер на 2402 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ субективно (активно) и обективно кумулативно съединените искове по чл.
124, ал. 1 ГПК, предявени от ищците К. С. К., ЕГН **********, И. С. К., ЕГН **********,
К.ка С. Т., ЕГН **********, Г. С. К. ЕГН **********, Н. Ж. Д., ЕГН **********, Й. Ж. Д.,
8
ЕГН **********, М. Ж. Г., ЕГН **********, П. Н. В., ЕГН **********, Н. Й. В., ЕГН
**********, А. Й. В., ЕГН ********** и И. К. К., ЕГН **********, всички ищци със
съдебен адрес: гр.****, чрез адв. К. В. срещу ответника Г. Х. С., ЕГН **********, по****ен
адрес: гр.****, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици общо на 48/84 ид.ч. на основание наследствено
правоприемство и давностно владение от общия наследодател К. В. К., починал на
29.11.1971г., и на съпругата му Н. *****, починала на 08.07.1984г. на следните имоти: 1.
Поземлен имот с идентификатор № 23652.745.2 /землище двадесет и три хиляди
шестстотин петдесет и две, кадастрален район седемстотин четиридесет и пети, поземлен
имот втори/, съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на село ****о,
община Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-181/24.10.2022 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
засягащо поземления имот е от 28.06.2023 г., адрес на поземления имот: село ****о местност
„Яновска“, площ на имота: 8390.00 /осем хиляди триста и деветдесет/ квадратни метра,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг
вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при
съседи на имота: Поземлен имот с идентификатор № 23652.6.681 /землище двадесет и три
хиляди шестстотин петдесет и две, кадастрален район шести, поземлен имот шестстотин
осемдесет и първи/,Поземлен имот с идентификатор № 23652.6.34 /землище двадесет и три
хиляди шестстотин петдесет и две, кадастрален район шести, поземлен имот тридесет и
четвърти/, Поземлен имот с идентификатор № 23652.6.503 /землище двадесет и три хиляди
шестстотин петдесет и две, кадастрален район шести, поземлен имот петстотин и трети/,
Поземлен имот с идентификатор № 23652.745.4/землище двадесет и три хиляди шестстотин
петдесет и две, кадастрален район седемстотин четиридесет и пети, поземлен имот
четвърти/, Поземлен имот с идентификатор № 23652.745.3 /землище двадесет и три хиляди
шестстотин петдесет и две, кадастрален район седемстотин четиридесет и пети, поземлен
имот трети/, ведно с изградените и попадащи в поземлен имот с идентификатор
№23652.745.2 /землище двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, кадастрален
район седемстотин четиридесет и пети, поземлен имот втори/, 2. Сграда с идентификатор
№23652.745.2.1 /землище двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, кадастрален
район седемстотин четиридесет и пети, поземлен имот втори, сграда едно/, със застроена
площ 50.00 /петдесет/ квадратни метра брой етажи 1 /един/, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, с предназначение: Селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, носители на други вещни права по данни на КРНИ: няма, 3.
Сграда с идентификатор №23652.745.2.2 /землище двадесет и три хиляди шестстотин
петдесет и две, кадастрален район седемстотин четиридесет и пети, поземлен имот втори,
сграда две/, със застроена площ 29.00 /двадесет и девет/ квадратни метра брой етажи 1
/един/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение:
Селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
носители на други вещни права по данни на КРНИ: няма, 4. Сграда с идентификатор
№23652.745.2.3 /землище двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две. кадастрален
район седемстотин четиридесет и пети, поземлен имот втори, сграда три/, със застроена
площ 70.00 /седемдесет/ квадратни метра брой етажи 1 /един/, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, носители на други вещни права по
данни на КРНИ: няма, 5. Сграда с идентификатор №23652.745.2.4 /землище двадесет и три
хиляди шестстотин петдесет и две, кадастрален район седемстотин четиридесет и пети,
поземлен имог втори, сграда четири/, със застроена площ 60.00 /шестдесет/ квадратни метра
брой етажи 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение:
Жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
носители на други вещни права по данни на КРНИ: няма; 6. Поземлен имот с
9
идентификатор № 23652.745.4 /землище двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две,
кадастрален район седемстотин четиридесет и пети, поземлен имот четвърти/, съгласно
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на село ****о, община Благоевград,
одобрени със Заповед № РД-18-181/24.10.2022 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастраните регисти засягащо поземления
имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: село ****о местност „Яновска",
площ на имота: 1435.00 /хиляда четиристотин тридесет и пет/ квадратни метра, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид
застрояване, предишен идентификатор: №23652.745.2 /землище двадесет и три хиляди
шестстотин петдесет и две, кадастрален район седемстотин четиридесет и пети, поземлен
имот втори/, номер по предходен план: няма, носители на други вещни права по данни на
КРНИ: няма данни, при съседи на имота: Поземлен имот с идентификатор № 23652.745.3
/землище двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, кадастрален район седемстотин
четиридесет и пети, поземлен имот трети/, Поземлен имот с идентификатор №23652.745.2
/землище двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, кадастрален район седемстотин
четиридесет и пети, поземлен имот втори/, Поземлен имот с идентификатор № 23652.6.503
/землище двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, кадастрален район шести,
поземлен имот петстотин и трети/. Поземлен имот с идентификатор № 23652.6.15 /землище
двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, кадастрален район шести, поземлен имот
петнадесети/, Поземлен имот с идентификатор № 23652.6.624 /землище двадесет и три
хиляди шестстотин петдесет и две, кадастрален район шести, поземлен имот шестстотин
двадесет и четвърти/, ведно с изградената и попадаща в имот с идентификатор №
23652.745.4 /землище двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, кадастрален район
седемстотин четиридесет и пети, поземлен имот четвърти/, 7. Сграда с идентификатор №
23652.745.4.5 /землище двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, кадастрален
район седемстотин четиридесет и пети, поземлен имот четвърти, сграда пет/, със застроена
площ 38.00 /тридесет и осем/ квадратни метра брой етажи 1 /един/, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар
идентификатор № 23652.745.2.5 /землище двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две,
кадастрален район седемстотин четиридесет и пети, поземлен имот втори, сграда пет/,
номер по предходен план: няма, носители на други вещни права по данни на КРНИ: няма
данни.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, И. С. К., ЕГН **********, К.ка С. Т., ЕГН
**********, Г. С. К. ЕГН **********, Н. Ж. Д., ЕГН **********, Й. Ж. Д., ЕГН **********,
М. Ж. Г., ЕГН **********, П. Н. В., ЕГН **********, Н. Й. В., ЕГН **********, А. Й. В.,
ЕГН ********** и И. К. К., ЕГН **********, всички ищци със съдебен адрес: гр.****, чрез
адв. К. В. да заплатят на Г. Х. С., ЕГН **********, по****ен адрес: гр.**** сумата от 2402
лв. /две хиляди четиристотин и два лева/, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването на
препис на страните по делото, пред Окръжен съд – гр. Благоевград. Като жалбата се подава
чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10