№ 241
гр. Ямбол, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330101843 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „АПС Бета България" ЕООД - гр.София, представлявано
от юриск. П. Б., допълнително уточнена, срещу М. В. В. от гр.Я., в която твърди, че
22.06.2016г. ответникът е сключил по електронен път договор за кредит № *** с
„Кредисимо“ ЕАД, по силата на който се е задължил да върне получената сумата на 3 вноски
по 178.25 лева в срок до 20.09.2016 г., когато е падежирала последната вноска. С молба-
становище от 15.02.2023 г. ищецът уточнява, че неплатената част от главницата е 310.06
лева. Уговорен e бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 50 %. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за
предоставяне на кредити на заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от договора за кредит,
страните са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.Освен това длъжникът
е сключил на 22.06.2016 г. Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД, с
който дружеството се е задължило да сключи договор с трето лице - „Кредисимо“ ЕАД и да
отговаря пред него солидарно с ответника за всички негови задължения по договора за
кредит. В изпълнение на договора на 22.06.2016 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст”
ЕООД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят е поел
задълженията на длъжника по кредита. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по
кредитния договор и на 18.02.2021 г. кредиторът е поканил „Ай Тръст“ да направи това. За
тази покана и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на
поръчителство поръчителят е изпратил уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което е
посочил всички дължими суми и предстоящо плащане. На 23.02.2021 г. е изплатил на
кредитора дължимите суми по главница-310.06 лева, договорни лихви -27.56 лева и 143.84
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, а също така е уведомил по
1
електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от
Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст“ в правата на
кредитора, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 152.02 лева, ведно със сумата от 65.93 лева,
представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 02.03.2021 г. „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД като цедент са прехвърлили своите
вземания към ответника по договора за потребителски кредит на ищеца като цесионер.
Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с
имейл от 06.04.2021 г. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. От съда се иска да бъде
прието за установено задължението му да заплати на ищеца сумата в общ размер на 693.41
лв., включваща главница в размер на 310.06 лева, 152.02 лева възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 21.56 лева за период от 20.07.2016 г. до 20.09.2016 година, законна лихва за забава
върху главницата в размер на 143,84 лв. за период от 20.07.2016 до 23.02.2021 г., 65.93 лева
законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство, за период от
23.02.2021 до 02.03.2021 г. (уточнен с допълнителна молба), както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията, както и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски и
разноските по заповедното производство.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете в писмена молба.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез особения представител оспорва предявените
искове. Счита, че договорът за кредит и договорът за предоставяне на поръчителство между
ответника и „Ай Тръст” ЕООД са нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави,
а евентуално е нищожна клаузата на чл.4 от договора за кредит. Сочи се, че е налице
разминаване между твърдения размер на главницата в исковата молба и приложените
доказателства, доколкото в договорите е посочена главница от 500 лв. Изтъква
противоречие между срока по договора за кредит и по договорите за поръчителство, където
е отразен като по-дълъг. Намира договора за кредит за недействителен по смисъла на чл.22
от ЗПК като сключен в противоречие с разпоредби на ЗПК – чл.11 ал.1 т.10, чл.19. Счита, че
заплащането на възнаграждение на поръчителя е разход по кредита и следва да бъде
включен в годишния процент на разходите по договора. В случая ГПР е 50 %, без да е
включен този разход в него. Ако бъде включен, ще надвиши многократно петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения. Освен това ответникът като
потребител е бил въведен в заблуждение, довело до неравноправност на уговорката за ГПР,
която е нищожна и прави нищожна цялата сделка. Прилагането на различен ГПР от
посочения в договора е заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д ал.1 и ал.2 т.1 от
ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави поради включването в съдържанието му на
„избор“ на обезпечение, какъвто всъщност длъжникът няма. Длъжникът е лишен от
2
възможността да избере физическо лице-поръчител при условията на безплатно
поръчителство. Налице е неравнопоставеност в правата и задълженията на страните по
сделката и същата противоречи на ЗЗП –налице е неравноправна клауза по см. на чл. 143
т.19. Претендираното възнаграждение на поръчителя е недължимо, съответно и акцесорното
за лихва за забава. Освен тона уговореният годишен лихвен процент от 41.24 % надвишава 4
пъти размера на законната лихва и клаузата е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Налице е свързаност между кредитора и поръчителя, тъй като са собственост на едно
и също юридическо лице - „Кредисимо“ ЕАД. Това също накърнява правата на потребителя
и не отговаря на изискването за добросъвестност.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно сключването на Договор за потребителски кредит №
***/22.06.2016г., сключен между „Кредисимо“ АД и ответника, с Приложение №1 към него,
за сумата от 500 лв., със срок на договора -3 месеца и брой на погасителните вноски -3,
всяка в размер на 178.25 лв., като лихвеният процент по кредита е 41.24 %, а ГПР - 50%.
Общият размер на плащанията е 534,75 лв. Налице е погасителен план, съдържащ три
вноски с дати на плащане от 20.07., 20.08. и 20.09.2016 г.. В ОУ е налице клауза (Раздел Х,
чл.2), че при забава на плащането на погасителна вноска се дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането, направени от
кредитора. Според чл.8 от раздел VI на ОУ при плащане, недостатъчно да погаси всички
дължими към съответния момент суми, с платената сума се погасяват първо разноските на
кредитора, после начислената законна лихва за забава, договорната лихва и накрая
главницата.
Видно от Договор за предоставяне на поръчителство от 22.06.2016г., сключен между
„Ай Тръст“ ЕООД и ответника, поръчителят се е задължил спрямо длъжника да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговоря пред него
солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения по договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
същия договор (чл.1 ал.1). За поемане на тези задължения, потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение №1 към договора –по 52.64 лв. на
месец. В приложението е посочен краен падеж на договора за кредит- 20.11.2016 г. и
разсрочване на вземането на пет вноски от 110,54 лв. Съгласно Раздел IV, чл. 8, ал. 4 на
Договора за предоставяне на поръчителство ответникът има право да заплаща
възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на „Ай Тръст“ или на „Кредисимо“,
или по начините, установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5, „Кредисимо“ е
овластено да приема вместо поръчителя плащане от ответника на възнаграждението му,
както и на всички други вземания на поръчителя. В случай че платената сума не е
достатъчна да погаси изискуемите задължения, се погасяват с приоритет задълженията към
„Ай Тръст“. Договорът за поръчителство между страните е сключен въз основа на Раздел III,
3
чл.12 от ОУ и чл. 4 ал.1 от договора за кредит- когато е посочено в заявлението, че
кредитополучателят ще предостави обезпечение -или във вид на банкова гаранция в срок от
десет дни от подаване на заявлението или като сключи договор за предоставяне на
поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
На 22.06.2016 г. и между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор
за поръчителство. Поръчителят се е задължил да отговоря пред „Кредисимо“ солидарно с
потребителя за всички задължения по договора за потребителски кредит. Съгласно чл.4 ал.1
от този договор, аналогичен на чл.3 ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство
между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, поръчителят е длъжен при писмено поискване от
страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения.
Не е спорно сключването на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г. от „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД като цедент и ищеца-цесионер,
упълномощаването на цесионера от цедента за съобщаване на цесията с представените
пълномощни от 24.03.2021 г. с нотариална заверка на подписите на представляващите
„Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД. В Приложение № 1 към индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания, представено по исковото и заповедното производства,
фигурира вземането към ответника. Представени са по ч.гр.д.№ ***/2021 г. на ЯРС
Уведомление за цесия от 06.04.2021 г. от „АПС Бета България" ЕООД - гр.София,
упълномощено с цитираното в документа пълномощно от цедента Ай Тръст“ ЕООД,
адресирано до ответника, с което се съобщава цесията, и Известие за доставяне от
07.04.2021 г., удостоверяващо доставянето на пратката на сестрата на длъжника.
От заключението по счетоводната експертиза се установява, че усвоената сума по
Договор за потребителски кредит № ***/22.06.2016 г. е в размер на 500 лв. Общият размер
на възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство е 263,15 лв.
Задълженията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит и договор за
предоставяне на поръчителство не са погасени в пълен размер от длъжника. С постъпилите
плащания на 12.08.2016 г. и 26.08.2016 г. в общ размер на 333,17 лв. са погасени: главница-
189,94 лв., договорна лихва до 20.08.2016 г.- 31,14 лв., възнаграждение за предоставяне на
поръчителство- 111,13 лв., лихва за забава-0,96 лв. Към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК остатъкът от задължението на ответника е в общ размер на 483,64 лв., от
които главница 310,06 лв., договорна лихва за периода 21.08.2016 г.-20.11.2016 г.- 21,56 лв.,
остатък от възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство - 152,02 лв.
Размерът на законната лихва за забава върху непогасената главница от датата, следваща
падежа на всяка непогасена вноска за периода 21.09.2016 г.-23.02.2021г. е 136,61 лв.
Размерът на законна лихва за забава, изчислена върху непогасеното възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство, считано от датата, следваща падежа на всяка
непогасена вноска-т.е. от 21.09.2016 г. до 02.03.2021 г. е 66,95 лв. Извършено е прихващане
между „Кредисимо“ АД и поръчителя със Споразумение за прихващане от 23.02.2021 г. по
списък, съдържащ и задълженията на ответника към „Кредисимо“ АД в посочения в
исковата молба размер. Искането за плащане от кредитора е от 18.02.2021 г. След
прихващането всички дължими на „Кредисимо"АД суми са погасени. В случай, че
възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство в размер на 52,63 лв.
месечно, съгласно Погасителен план и Приложение 1, бъде прибавено при изчисляване на
годишният лихвен процент /ГПР/, същият ще се промени в посока повишение, като от
договорения размер - 50,00 %, ГПР ще стане 698,55 %.
Не е спорно, че по ч.гр.д.№ ***/2021 г. на ЯРС е издадена заповед за изпълнение по
заявление на ищеца за процесното вземане, връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
4
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 9 от ЗПК, чл.6 от ЗПФУР и чл. 143 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбата на чл. 138 ал.1 от ЗЗД урежда договора за поръчителство, с който
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на
неговото задължение, а според ал.2 поръчителството може да съществува само за
действително задължение, включително за бъдещо и за условно задължение.
Съгласно чл. 143 ал.1 изр.1 и 2 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението,
може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го
е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху
заплатените суми от деня на плащането.
По делото е безспорно подаването на заявление от ответника за сключване на договор за
кредит по електронен път и сключването на такъв. Установено е получаването на сумата от
500 лв., част от която длъжникът е върнал, като с извършените от него плащания е направил
своеобразно признание за възникване на задължението му. С оглед на тези обстоятелства
между страните по договора е възникнало облигационно правоотношение, съответно
задължение за връщане на дадената сума. Длъжникът не е извършил плащане в пълен
размер на главницата и възнаградителната лихва.
Относно сключения договор за поръчителство с ищеца, по който се претендира
задължение за плащане на договореното възнаграждение, съдът приема следното:
Касае се договор, който изрично не е уреден от закона, но чието сключване е допустимо
съобразно чл.9 от ЗЗД.
В процесния договор между поръчителя и длъжника обаче е уговорен различен размер и
падеж на вземанията по кредитното правоотношение. В това съглашение не участва
кредиторът, поради което той не е обвързан от волеизявленията на трети лица. Постигнатите
между страните по договора за кредит уговорки могат да бъдат променени само по тяхно
взаимно съгласие, изразено по същия ред, както първоначалното. Липсва писмено изявление
на самия кредитор, адресирано до длъжника и съответно прието писмено от него за такава
промяна. Следователно меродавни са уговорките по кредитното правоотношение, като
поръчителят може да поеме само съдържащите се в тях задължения на кредитополучателя.
Т.е. важат уговорените три броя вноски, а не пет по договора за поръчителство.
Основателни са възраженията на особения представител, че за сключената от длъжника
5
и поръчителя- търговец сделка важат изискванията на ЗЗП. Търговецът предоставя услуга
по занятие, свързана с обезпечаване и плащане на задължения на потребителя към трето
лице.
Уговореното възнаграждение на поръчителя, формирано от 5 вноски по 52.64 лв., общо
263,15 лв., както е изчислило вещото лице, надхвърля половината от главницата по договора
за кредит. Основателни са възраженията на особения представител, че е налице
неравнопоставеност в правата и задълженията на страните по сделката и същата
противоречи на ЗЗП. Налице е неравноправна клауза по см. на чл. 143 ал.1- уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Задължението, поето към поръчителя е за повече на брой месечни вноски и с
по-голям срок от поетото задължение към заемодателя. Т.е. задължението към поръчителя е
по-обременяващо от кредитното. Това противоречи и на добрите нрави като неписани
морални правила по смисъла на чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Следователно е нищожна клаузата за
така формираното възнаграждение и същото е недължимо. Това не води обаче до
нищожност на договора за кредит, който има самостоятелен характер.
Неоснователни са доводите на ответната страна за нищожност на договора поради
противоречие с чл.11, ал.1 т.10, чл.19 на ЗПК. Посочения в договора годишен процент на
разходите съответства на законовата норма. Възнаграждението на поръчителя произтича от
отделен договор и не е част от задължението по договора за кредит. Т.е. неоснователни са
доводите, че след като в ГПР не е включено възнаграждението на поръчителя, е налице
порок на целия договор за кредит. Дори и да се приеме, че при добавянето му към ГПР, той
ще надвиши максимума по чл.19 ал.4 ЗПК, както е изчислило вещото лице, разпоредбата на
ал.5 урежда императивно, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни. Т.е. законодателят е уредил изрично последиците от нарушаване на
изискването на ал.4, ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. При наличието на тази специална разпоредба е неприложимо
разширително тълкуване на правилата от закона, уреждащи нищожност на целия договор за
потребителски кредит. Самата разпоредба на чл.22 визира неспазването на изискванията на
изброените в нея норми -чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
като предпоставка за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен.
Законодателят не е включил в изброяването чл. 19 ал.4, тъй като вече е уредил санкцията за
неговото нарушаване. Поради това съдът счита, че е приложима специалната разпоредба,
уреждаща именно тази санкция. Нищожна е само клаузата, надвишаваща определения в ал.4
размер- тази относно възнаграждението на поръчителя. Не се дължи и обезщетение за забава
върху него. Исковете за тези вземания са неоснователни.
Доводите на ответника във връзка с факта, че кредиторът е собственик на капитала на
дружеството- поръчител не се споделят от съда, доколкото се касае за отделни юридически
лица, със самостоятелна правосубектност, които при липса на законова забрана могат да
встъпват в договорни правоотношения помежду си и да изпълняват поетите едно спрямо
6
друго задължения, вкл. за плащане на парични суми, съответно –да ги прихващат. Съгласно
чл. 103 от ЗЗД прихващането е допустим от закона способ за погасяване на задължения,
поради което е настъпил погасителния ефект на извършеното между кредитора и
поръчителя прихващане на валидно възникналите вземания.
Вземането е прехвърлено на ищеца по сключения договор за цесия. Длъжникът е
уведомен от упълномощения за това от цедента нов кредитор, видно от приложените в
заповедното производство уведомление и обратна разписка. Уведомен е и с връчване на
преписа от исковата молба.
С оглед на това предявените искове са частично основателни и следва да бъдат уважени
частично. Ответникът дължи връщане на неплатената част от заетата сума, договорни лихви,
тъй като съгласно чл.20а ал.1 от ЗЗД, договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили. Дължи се и обезщетение за забава, тъй като на падежите на трите вноски не е
осъществено точно изпълнение и длъжникът е изпаднал в забава, плащайки част от
вноските на 12.08.2016 г. и на 26.08.2016 г. Изчисленият от вещото лице размер е основан
на падежите по договора за поръчителство и не отчита забавата по договора за кредит. Тъй
като е платена на кредитора част от недължимото вземане за възнаграждение на поръчителя,
платената сума следва да се приспадне от възникналите валидни задължения. Сумата 111,13
лв. следва да погаси начислените задължения по уговорения в ОУ ред, като се приспадне от
законната лихва за забава, доколкото не са установени предхождащи я разноски на
кредитора. Поради това искът следва да се уважи за претендираната главница и договорна
лихва, а за обезщетението за забава по договора за кредит- за 32,71 лв., остатък след
приспадане на недължимо платената сума от 111,13 лв. За разликата до претендираната
следва да се отхвърли.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е частично основателно и следва да се
уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от исковете. Направени са
разноски в общ размер на 675 лв. (вкл. 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Следва да заплати и съдебни разноски за вещо лице.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. В. от гр.Я., ***, ЕГН **********, дължи на
„АПС Бета България" ЕООД - гр.София, п.к. 1404, бул. „България" № 81В, ап. 3, ЕИК
**********, сумите от: 310.06 лева - главница, договорна лихва -21.56 лева за период от
20.07.2016 г. до 20.09.2016 г.; 32,71 лева - обезщетение за забава за периода от 20.07.2016 до
23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 04.11.2021 г. до изплащане на вземането, за които е
7
издадена Заповед за изпълнение № ***/09.12.2021г. по ч.гр.д. № ***/2021 г. на ЯРС, а
исковете за законна лихва за забава върху главницата за разликата над 32,71 лева до 143,84
лв. за периода от 20.07.2016 до 23.02.2021 г., за възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство в размер на 152.02 лева, за законна лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 65.93 лева, за период от 23.02.2021 до 02.03.2021
г., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. В. В. от гр.Я., ***, ЕГН ********** да заплати на „АПС Бета България"
ЕООД - гр.София, п.к. 1404, бул. „България" № 81В, ап. 3, ЕИК ********** направените по
делото разноски в размер на 354,66 лв. и направените по заповедното производство
разноски в размер на 39,41 лв.
ОСЪЖДА М. В. В. от гр.Я., ***, ЕГН ********** да заплати съдебни разноски за вещо
лице в размер на 26,27 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8