Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1883
25.11.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на двадесет и седми
октомври две хиляди двадесет и
първа година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: К. Линова
като разгледа докладваното от съдията административно дело
№ 1928 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.П.К., с адрес: ***, чрез пълномощника- адвокат Б.К. ***, против принудителна
административна мярка – принудително
задържане на лек
автомобил „Хонда“, с рег. № **,
постановена от Д. Моллов- служител в общинско предприятие /ОП/ „Транспорт“ при Община Бургас, на длъжност „оператор-синя зона“. Иска се от съда да отмени обжалваната ПАМ като
незаконосъобразна.
Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание, жалбоподателят
редовно призован, се явява
лично и с упълномощен адвокат, като се поддържа
жалбата и се пледира за отмяна на оспорената ПАМ, а платената сума от 25.00
лева да бъде възстановена. Изтъква, че автомобилът е паркиран
на 13.07.2021г. в гр.Бургас, в рамките на т.нар. „синя зона“, на необозначено
място, тъй като не е имало свободни места обозначени
за паркиране на хора с увреждания. Към този момент автомобилът е обслужвал
именно непълнолетната дъщеря на жалбоподателя, която е с 50% степен на
увреждане, съгласно решение на ТЕЛК. Сочи се, че на видно място на предното
стъкло на автомобила е поставил съответния талон, удостоверяващ обслужването на
лице с увреждане. При връщането си до МПС жалбоподателят и семейството му
установили, че на предното стъкло „под чистачка“ е поставено съобщение №
0133543, а освен това е поставено и техническо
средство за задържане на автомобила тип „Скоба“. След проведен телефонен
разговор посредством обозначен на съобщението номер на телефон за контакт, на
място пристигнали общински служители, които премахнали техническото средство след заплащане на предвидената за това такса в размер на 25
лева и е издадена касова бележка за плащането. Счита, че наложената мярка е
нецелесъобразна и незаконосъобразна, а налагането й на основание чл.5, ал.1 от
наредбата нарушава конституционно закрепените права
на хората с увреждания. Изразява се становище, че налагането на подобна ПАМ
нарушава норми от по-висша степен. Правилото на чл.50, ал.2, т.3 от ППЗДвП
изключва действието на пътните знаци с номера В 27 и В 28, по отношение на
превозните средства обслужващи хората с увреждания, а
това обстоятелство се установява съ съответна карта за обслужване на лице с
увреждане, която е била поставена на видно място. Позовава се на духа и целите
на Закона за интеграцията на хората с увреждания /ЗИХУ/, с оглед създаване на достъпни условия на жизнена среда за хора с
трайни увреждания. Освен това, картата е унифицирана и важи за територията на
целия ЕС, респективно дава право на всички граждани на ЕС с увреждания на
преференциално паркиране на тази територия. Представя
писмени доказателства.
Ответникът–
Д.МОЛЛОВ, служител на Общинско предприятие „Транспорт“ в община Бургас, на
длъжност „оператор- синя зона“, редовно уведомен, не се явява лично, а се
представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Представя административната
преписка, свързана с процесната ПАМ. Изразява становище, че приложената мярка е
законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Административен
съд- град Бургас, в настоящият
състав, като обсъди доводите и становищата на страните и въз основа на приетите
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от
фактическа страна прие следното:
Не се спори по делото, че на 13.07.2021г. /делничен
ден- вторник/ в гр.Бургас, жалбоподателят С.К. е паркирал лек автомобил „Хонда“,
с рег.№ ** в гр.Бургас на необозначено със специална маркировка, но обособено
като паркомясто в рамките на „синя зона“, в участък от бул. „Стефан Стамболов“
между ул. „Ген.Гурко“ и ул. „Хан Аспарух“, посочен в представена от ответника
схема на местонахождението на автомобила /л.34 от делото/. Нямо спор, че
автомобилът е обслужвал семейството на оспорващия и непълнолетната му дъщеря
Станимира К., респективно на предното стъкло на автомобила е поставена Карта за
паркиране на хора с трайни увреждания, сериен номер 3843, издадена от община
Ямбол /с посочена валидност до
01.02.2021г./, като това обстоятелство е надлежно документирано с приложена
от самия ответник снимка /л.27 от делото/, направена към момента на поставената
„скоба“.
Безспорно, такса за паркиране в мрежата на
„Синя-зона“ не е била заплатена, поради което и като констатирал
местонахождението на автомобила в необозначено място в рамките на зоната,
длъжностното лице- Д.МОЛЛОВ „оператор –синя зона“ в ОП „Транспорт“ при община
Бургас наредил да бъде поставено на автомобила техническо средство за задържане
тип „Скоба“.
На 13.07.2021г. в 11.04 часа е изготвено съобщение №
0133543 до водача на процесния автомобил, паркиран, без да се заплати дължима
такса за паркиране, на основание чл.99, ал.3 от ЗДвП, като му е указано, че за
заплащане на сумата, представляваща разход за извършване на дейността по
прилагане на техническото средство следва да се обади на посочените телефони,
което и жалбоподателят сторил. Заплатена е такса в размер на 25.00 в полза на
ОП „Транспорт“ при община Бургас, с отразяване основанието за плащане- 1бр.
скоба на МПС, с рег.№ **, платена на 13.07.2021г. в 12.00 часа, видно от
представения фискален бон /л.4 от делото/, след което средството е премахнато.
Видно от представено към жалбата Експертно решение №
90764 от 82 – 28.04.2021г. на ТЕЛК от МБАЛ „Св.Пантелеймон“АД-гр.Ямбол,
издадено на непълнолетната дъщеря на жалбоподателя- Станимира Станимирова К.,
родена през 2007г., е осъществено преосвидетелстване по документи и е определен
50% - 70% вид е степен на увреждане без чужда помощ /50%/, за скор от 1 година,
а именно до 01.04.2022г. В документът е посочено, че датата на инвалидизация е
26.03.2013г., съответно е описана диагнозата и анамнеза. Изрично се сочи, че
по-късното издаване на това експертно решение не е по вина на пациента.
Допълнително, по делото е представено и заверено копие на нова Карта за
паркиране на хора с трайни увреждания, сериен номер 5090, издадена от община
Ямбол, с валидност до 01.04.2022г., на името на С. К.. По делото е представен
снимков материал относно паркираният автомобил.
При така направените фактически
констатации, въз основа на приложени по делото писмени доказателства, съдът обосновава
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл.149, ал.1 от АПК /жалбата е
депозирана директно в съда, като е постъпила на 29.07.2021год., но е изпратена
по пощата, с пощенско клеймо-27.07.2021г./- л.7 от делото, от надлежна
страна, имаща правен интерес от оспорването.
При разглеждането
й по същество, съдът съобрази следното:
Съгласно
чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл.22
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки. Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид,
органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за
тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Съгласно чл.
167, ал.2, т.2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на
общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното
превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по
чл.99, ал.3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото
средство.
В Раздел V от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и
контролиран достъп на МПС в определени зони на територията на община Бургас, озаглавен
„Контрол и принудителни административни мерки в зоната“ е указано, че тази
дейност се извършва от лица, определени със заповед на кмета на общината /чл.16
от наредбата/. Нормата на чл.17, ал.1 от този подзаконов акт оправомощава тези
лица да налагат предвидените в чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП мерки. Предвидено е,
че мерките се налагат от съответните лица, а техническите средства се поставят
на автомобила по начин, по който да не го увредят и се премахват само от
упълномощените за това лица /чл.18/. Спазено е изискването да се постави и
съобщение, на основание чл.19 от наредбата, обсъдено по-горе, като средството
се премахва след заплащане на определената от общинския съвет такса, в случаят
25 лева, съгласно посоченото в нормата на чл.22 от наредбата.
В случаят, Кметът
на община Бургас е издал Заповед № 961 от 09.04.2013 г. /л.15 от делото/, с
която на основани ечл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, във връзка с чл.36 от Наредбата
за опазване на обществения ред на територията на община Бургас е възложено на
служителите на длъжност „оператор“ в звено „Синя зона“ към ОП „Транспорт“ да
използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно
средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл.99, ал.3
от ЗДвП, какъвто несъмнено е ответникът- Д.МОЛЛОВ, заемащ длъжността „оператор-
синя зона“, считано от 01.02.2019г. /л.18 от делото/. Видно от приложената по
делото длъжностна характеристика именно лицата, заемащи тази длъжност
осъществяват дейността по поставяне и премахване на техническо средство –тип
„Скоба“, респективно издават касоби бележки при заплащане на съответната такса
за премахване на автомобил в санкция /л.19-20 от делото/.
В този смисъл,
ответникът е орган по смисъла на § 1, т.1 от АПК, на когото са възложени
административните правомощия по налагане на принудителната административна
мярка с властническите правомощия по чл. 167, ал.2, т.2 ЗДвП, поради което е
КОМПЕТЕНТЕН орган да постанови ПАМ, като процесната.
Мярката
е приложена и при спазване на производствените правила. В ЗДвП не е предвидено
съставянето на нарочен акт в писмена ФОРМА за налагането на този вид ПАМ,
поради което съдът приема, че същата е наложена с фактическото действие по
поставяне на техническото средство тип "скоба", т. е ПАМ не страда от
порока липса на форма, визиран в чл.146, т.2 от АПК.
При
постановяване на мярката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Относно постановяване
на мярката в съответствие с нормите на материалния закон и неговите цели, съдът
съобрази следното:
Разпоредбата на
чл.99 от ЗДвП определя, че в населените места собственикът или администрацията,
управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за
платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като местата
за паркиране по ал.1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи,
чрез които на водача се указват условията за паркиране. В конкретният случай,
видно от представените доказателства по делото, автомобилът е паркиран в
рамките на „синя зона“, което обстоятелство е и безспорно.
Няма спор, че
конкретното паркомясто, където е бил позициониран автомобила в рамките на
системата „синя зона“ не е обозначено със специална маркировка за паркиране на
хора с трайни увреждания, а паркирането е в работен ден- вторник, в часовия
диапазон на действие на задължението за плащане на такса за паркиране /в
работни дни от 09.00 до 19.00 часа/, доколкото и съобщението за налагане на ПАМ
е изготвено в 11.04 часа, съответно таксата за освобождаване на скобата е
платена в 12.00 часа, а и самият жалбоподател не твърди, че е паркирал
автомобила преди 09.00 часа и до този час, с оглед липсата на задължение за
плащането й.
Спорно е дали такава такса за паркиране е била дължима, предвид факта,
че автомобилът е обслужвал лице с трайни увреждания, респективно при липсата на
такова задължение, наложената ПАМ и заплащане на таксата за освобождаването й
се явяват незаконосъобразни и нецелесъобразни, според жалбоподателя. Нямо спор,
че на процесната дата автомобилът действително е обслужвал лице с увреждане
/непълнолетната дъщеря на жалбоподателя, родена през 2007г./, но според тезата
на ответника, таксата е дължима тъй като картата е с изтекла валидност.
Действително, както се установява и от изображението на поставената
към онзи момент карта, посочено е, че същата е валидна до 01.02.2021г., а
процесният случай е от 13.07.2021г. Обаче, приложеното писмено доказателство
/Експертно решение на ТЕЛК от 28.04.2021г.- л.3 от делото/ установява, че
лицето е с трайни увреждания от 2013г., а самото издаване на решението със закъснение
не е по вина на пациента. Видно от отразеното в документа, непълнолетното лице
е със степен на увреждане 50%, като издаденото решение е за продължаване срока
на предходно издаден документ, т.е. за преосвидетелстване. Следователно, към
датата 13.07.2021г. очевидно е бил налице валиден медицински документ
удостоверяващ описаните факти и обстоятелства, като впоследствие е издадена и
нова Карта за паркиране на хора с трайни увреждания на името на Станимира К., с
валидност до 01.04.2022г. /л.37 от делото/. Вярно е, че поставеният зад
стъклото на автомобила документ е изтекъл към датата на паркирането, но
наличието на валиден медицински документ установява, че и към процесната дата
Станимира К. е лице с трайни увреждания, което е обслужвано с лекия автомобил
на баща си, с рег. № ** на процесната дата, за което и липсва спор.
Съгласно чл.50, ал.2, т.3 от Правилника за прилагане на ЗДвП, пътни
знаци В 27 „Забранени са престоят и паркирането“ и В 28 „Забранено е
паркирането“ не се прилагат за МПС, обслужващи лица с документ за
инвалидност. Както сочи и жалбоподателя, изискването на нормативния акт е
досежно притежаване на документ за инвалидност, а не на друг документ.
Несъмнено, към 13.07.2021г. за обслужваното с автомобила лице /непълнолетна
дъщеря на жалбоподателя/ е бил издаден такъв документ /ЕР на ТЕЛК от
28.04.2021г., с валидност до 01.04.2022г./, а за статуса и е имало изрични
указания, предвид поставената зад стъклото карта, макар и със срок до
01.02.2021г.
Следва да се отбележи, че картата за паркиране на хора с трайни
увреждания, регламентирана в нормата на чл.99а,
ал.1 от ЗДвП служи за удостоверяване на обстоятелството, че лицето
паркирало автомобила върху специално
обозначено място за хора с увреждания има такова качество. Този извод
следва от логическото и езиково тълкуване на посочената разпоредба, според
която „Карта за паркиране
на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни
увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от
кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец
съгласно приложението. Картата е валидна
на територията на цялата страна.“ В този смисъл, самият факт, че
валидността на конкретно поставената в автомобила карта е изтекла е
ирелевантен, доколкото автомобилът въобще не е бил паркиран на такова специално
обозначено място.
Процесният
автомобил е бил позициониран на НЕОБОЗНАЧЕНО място в рамките на действащата в
този ден и часови диапазон система за платено паркиране „синя зона“, поради
което само по себе си обстоятелството за изтекъл срок на картата няма отношение
към установяване законосъобразността на мярката, след като и органът наложил
ПАМ не твърди, че превозното средство се е намирало върху специално обозначено
място за паркиране на лица с трайни увреждания, онагледено със съответен знак и
различно оцветяване на съответното парко-място. В тази връзка, след като
изрична норма с по-висок ранг, какъвто несъмнено е рангът /юридическата сила/
на Правилника за прилагане на ЗДвП спрямо общинската наредба за платено и
безплатно паркиране изключва действието на пътни знаци забраняващи престоят и
паркирането по отношение на автомобили, обслужващи хора с трайни увреждания,
паркираното превозно средство в рамките на обособената зона не е в нарушение на
нормативната уредба, респективно на пътните знаци, поради което и не следва да
бъде обект на процесната ПАМ.
Обобщено,
мярката е наложена в нарушение на материалния закон и неговите цели, поради което
следва да бъде отменена, като незаконосъобразна, респективно жалбата е ОСНОВАТЕЛНА
и следва да бъде уважена.
Възстановяването
на платената сума от 25.00 лева може да се извърши по съответния ред, но
настоящото производство е образувано само по жалба срещу наложената ПАМ, а не е
иск по реда на ЗОДОВ, поради което извън предмета на делото е и произнасяне на
съда по евентуално осъждане на ответната страна да заплати обезщетение за
причинени имуществени вреди, каквото може да се претендира по съответния
процесуален ред.
При този
изход на спора, предвид своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя,
в негова полза и в тежест на Община Бургас следва да се присъдят направените по
делото разноски 10.00 лева – платена държавна такса и 700 лева- платено
адвокатско възнаграждение, видно от приложените по делото доказателства /л.6/
или разноски общо в размер на 710 лева. При липса на възражение за прекомерност
на платеното адвокатско възнаграждение съдът не би могъл да редуцира така
посочения размер и възнаграждението следва да се присъди в цялост.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, първи
състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.П.К.,
с адрес: ***, чрез пълномощника- адвокат Б.К. ***, против принудителна
административна мярка – принудително задържане на лек автомобил „Хонда“, с рег.
№ **, постановена на 13.07.2021г. от Д.МОЛЛОВ- служител в общинско предприятие
/ОП/ „Транспорт“ при Община Бургас, на длъжност „оператор-синя зона“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БУРГАС
да заплати на жалбоподателя С.П.К., с адрес: *** направените по делото разноски
в общ размер на 710.00 лв. (седемстотин и десет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: