Решение по дело №4791/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 28.11.2018 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря С.Ц.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4791  по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

                   

           Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.242,във вр. с чл.128 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

          В ***е постъпила искова молба от А.В.Г. с ЕГН **********, чрез адв.П.В. от *** съдебен адрес: *** против ***, представляван от В.Д.В. – председател на *** седалище:***, в която се твърди, че ищеца е работил при ответника по трудово правоотношение на основание трудов договор от 04.10.2016г., заемайки длъжността ***в представителния баскетболен отбор на клуба. Твърди се, че работодателят се задължил да заплаща на ищеца трудово възнаграждение в размер на 1000лв., платимо за съответния месец. Твърди се още, че трудовото правоотношение било прекратено със ***Излага се, че работодателя не заплатил дължимото на ищеца трудово възнаграждение за месеците февруари, март, април и май 2017г. в общ размер на 4000лв. Излага се също, че работодателя не заплатил на ищеца и дължимото му обезщетение за неизползван отпуск, което се изчислявало на 1000лв. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4000лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за посочения по-горе период и сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът *** не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и не е ангажирал становище по исковете.

          Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено следното :

Установява се от приложения препис на трудов договор №1 от 04.10.2016г., че ищеца  А.В. е работил при ответника по трудово правоотношение, заемайки длъжността ***при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 1000лв.

           Установява се също така от представения препис на Заповед №013/01.10.2017г., че трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от посочената дата, на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

          В о.с.з. на 21.11.2018г. е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Същото е изготвено въз основа на данните, събрани при извършена проверка в ***и доказателствата, събрани в настоящото производство, поради невъзможност да бъде осъществен контакт с представител на работодателя и непредставяне от последния на необходимите за изготвяне на експертизата счетоводни документи. От експертното заключение се установява, че работодателя е декларирал с декларация образец №1 трудово възнаграждение на ищеца А.Г. за периода от 01.02.2017г. до 31.05.2017г. в размер на 4000лв. брутна сума или 3119,76лв. чиста сума за получаване. Установява се също така, че при съобразяване полагащите се на ищеца 20 дни платен годишен отпуск за периода на съществуване на трудовото правоотношение (5 дни за 2016г. и 15 дни за 2017г.), обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползването му се изчислява на 943,40лв. (брутна сума). Съдът изцяло възприема изслушаното експертно заключение, като обективно, компетентно и непротиворечащо на ангажирани от страните доказателства.

           По иска с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.

           Установи се от обсъдените доказателства, че страните са били в трудово правоотношение през порцесния период от м.февруари 2017г. до м.май 2017г., както и че дължимото от работодателя месечно трудово възнаграждение е било в размер на 1000лв. месечно, съответно 4000лв. за посочения период (брутна сума) или 3 199,76лв. чиста сума за получаване.

           Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

           В тежест на ответника беше да докаже, че е заплатил на ищеца дължимото му трудово възнаграждение за процесния период, като в производството пред първоинстанционния съд доказателства в тази насока не бяха ангажирани.

           С оглед горното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.242, във вр. с чл.128 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв, респективно осъден ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 3119,76лв. (чиста сума за получаване), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за процесния период от време, като се присъди и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Искът за разликата до пълния претендиран размер от 4000лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

           По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.

           При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.

           За периода на съществуване на трудовото правоотношение между страните, размерът на полагащия се на ищеца платен годишен отпуск е бил 20 работни дни, в съответствие с правилото по чл.155 от КТ.

          Ищецът твърди, че не е ползвал така полагащия му се отпуск и доколкото се касае за отрицателен факт, същият не подлежи на доказване от твърдящата го страна. В тежест на ответника беше да установи дали ищеца е ползвал платения си годишен отпуск и в какъв размер. В тази насока не са налице нито твърдения, нито ангажирани доказателства от работодателя.

          Установи се от изслушаното експертно заключение, че размерът на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск в посочения размер от 20 работни дни се изчислява на 943,40лв. (брутна сума). От ответника не се ангажираха доказателства за изплащането му на ищеца при прекратяване на трудовия договор.

С оглед горното, съдът намира, че исковата претенция по чл.224, ал.1 от КТ се явява основателна и доказана до размера на сумата от 943,40лв. и като такава следва да бъде уважена. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Искът за разликата до пълния претендиран размер от 1000лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

           С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 792лв., съразмерно уважената част от исковете (при това, съдът съобразява, че искът по чл.242 от КТ  е изцяло уважен, въпреки, че със съдебното решение се присъжда чистата сума за получаване, а искът по чл.224, ал.1 от КТ не е уважен в пълен размер).

           На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка на ***държавна такса върху уважените искове в размер на 162,53 лв. и разноски за вещо лице в размер на 100лв.

 

           Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ, във вр. с чл.128 от КТ  ***, представляван от В.Д.В. – председател на *** седалище:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.В.Г. с ЕГН **********, сумата от 3 119,76лв. (чиста сума за получаване), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците февруари, март, април и май 2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 4 000лв., като неоснователен и недоказан.  

           ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ  ***, представляван от В.Д.В. – председател на *** седалище:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.В.Г. с ЕГН **********, сумата от 943,40лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2018г. до окончателното й изплащане.  

           Осъжда на основание чл.78 ал.1 от ГПК ***, представляван от В.Д.В. – председател на *** седалище:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.В.Г. с ЕГН ********** сумата от 792 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете.

           Осъжда на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, представляван от В.Д.В. – председател на *** седалище:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ***държавна такса в размер на 162,53 лв. и разноски за вещо лице в размер на 100лв.

           ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :