РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 75                                              16.06.2020 г.                                                 гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                    втори въззивен граждански състав

На:      втори юни                                                                     две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

        мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ

 

Секретар        Стойка Вълкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 880 по описа за 2020 година

 

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В.Ц.Ц. ***, подадена чрез пълномощник адв.Тодор Досев против решение № 624/17.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 10716/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на В.Ц.Ц. против Ц.Т.Ц. ***, за осъждане на ответника на основание чл.144 СК да заплаща на ищцата като редовен ученик месечна издръжка от 300 лв., ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска, считано от подаване на исковата молба – 19.12.2019 г. до настъпването на факти, които водят до изменение и погасяване на издръжката.

Въззивницата изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за неправилно. Счита се за неправилен извода на съда, че ответникът не може да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря, за което БРС се е позовал на липсата на доказани трудови доходи, като според въззивницата, този извод е направен само на формални основания и е житейски неоправдан. Сочи се, че действително съобразно представените доказателства Ц. получава само сумата от 270 лв. месечно и често е бил безработен за кратки периоди, но неясни са данните в представеното удостоверение на „Тиана 2012“ ЕООД, в което е отразено, че същият е работил до м.ноември 2019 г., а е получавал доходи до м.май 2019 г. Счита се, че независимо от липсата на конкретни данни за трудова заетост на ответника извън официални договорни отношения, подобен извод е напълно реален. Сочи се също, че ищцата е ученичка в последен клас на Търговска гимназия Бургас и са й необходими средства за приключване на средното образование, като е необходимо още малко усилие от родителите й за осигуряване на издръжката, докато се дипломира, поради което и доколкото майката на ищцата е поела цялостната й издръжка, морално е и бащата да даде своя принос, вместо да се позовава на формални данни. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск. Не се правят доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Ц.Т.Ц., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на БРС. Не се правят доказателствени искания.

 

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред Бургаския районен съд е предявен иск с правно основание чл.144 СК, с който ищцата В.Ц.Ц. е претендирала от ответника Ц.Т.Ц. да й заплаща месечна издръжка от 300 лв., считано от подаване на исковата молба – 19.12.2019 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

По делото е безспорно, че ищцата В.Ц. е дъщеря на ответника Ц.Ц., родена от брака му със З. В. Р., прекратен с решение № 1397/23.09.2010 г. по гр.д.№ 5194/2010 г. на БРС, с което родителските права са били предоставени на майката, а ответникът е бил осъден да заплаща за дъщеря си месечна издръжка в размер на 80 лв. С решение по гр.д.№ 956/2016 г. на БРС месечна издръжка на непълнолетната тогава В.Ц. е била увеличена от 80 лв. на 170 лв. до навършване на пълнолетие на ищцата. Безспорно е също така, че ищцата е пълнолетна, но не е навършила 20-годишна възраст и понастоящем е ученичка в * клас в *** – гр.Б. Не се спори, че ищцата живее в гр.Созопол при майка си, която основно е поела грижите за нея и издръжката й. По делото липсват доказателства понастоящем ищцата да работи, да притежава други доходи или движимо/недвижимо имущество, от което да се издържа.

Видно от представената служебна бележка изх.№ 38/11.12.2019 г., издадена от „Делта индъстри“ АД, за периода м.декември 2018 г. – м.ноември 2019 г. майката на ищеца З. В. Р. е получила брутно трудово възнаграждение в общ размер от 11 407.11 лв., или средно брутен доход от 950 лв. на месец (737 лв. нетен доход).

От представената служебна бележка от 06.01.2020 г., издадена от Агенция по заетостта е видно, че бащата Ц.Т.Ц. е регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда“ – Кюстендил и търсещо работа лице, считано от 18.11.2019 г. А съгласно разпореждане от 27.11.2019 г. на ТП на НОИ – Кюстендил, на ответника е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 9.00 лв. дневно, за периода от 11.11.2019 г. до 10.03.2020 г. Ответникът е представил и удостоверение от 04.01.2020 г., издадено от „Тиана 2012“ ООД, от което е видно, че е работил в предприятието на посочено дружество и в периода м.януари 2019 г. – м.ноември 2019 г. е получил общ брутен доход от 2285.20 лв.

Пред районния съд са събрани и гласни доказателства – св.И. Т., която е заявила, че В. живее при майка си в гр.Созопол, учи в ****, * курс, не работи, а само учи, като майка й осигурява нейната издръжка.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че бащата не може да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря без особени затруднения за него, поради което е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

 

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, а разгледано по същество – същото е правилно.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Съобразно ангажираните от страните и събрани в процеса доказателства, районният съд е направил правни изводи за неоснователност на предявения иск по чл.144 СК, поради наличието на невъзможност за родителя да дава исканата издръжка без особени затруднения, които изводи напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което БОС препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.

По изложените във въззивната жалба доводи, следва да се отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, които учат в средно учебно заведение, за срока на обучението, до навършване на 20-годишна възраст, като въведеното в закона изискване е учащите да не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите да могат да дават издръжка без особени затруднения.

В конкретния случай между страните не се спори, че ответникът е баща на ищцата, че последната не е навършила двадесет години и е ученичка в * учебно заведение, като липсват данни същата да реализира доходи, нито да притежава имущество. Правният спор се съсредоточава върху възможността на ответника да заплаща поисканата от въззивницата-негова дъщеря месечна издръжка без особени затруднения.

Следва да се има предвид, че даването на издръжка в хипотезата на чл.144 СК не е безусловно за разлика от задължението за издръжка на непълнолетните деца по чл.143 СК, както правилно е приел и районния съд. В случая, пълна безусловност на задължението не е налице, тъй като издръжката на пълнолетните учащи деца се дължи само, ако даването й не съставлява особено затруднение за родителя. Това означава, че този родител трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете, т.е. с даването на издръжката да не се ограничават възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, доходите, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Съгласно ППВС 5/70г., възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице, като при присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В горния смисъл е и практиката на ВКС, изразена в Решение № 170/24.07.2013 г. по гр.д.№ 1339/2012 г. на ВКС, III г.о., Решение № 199/17.05.2011 г. по гр.д.№ 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 305/07.06.2011 г. по гр.д.№ 1269/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др., която се споделя от настоящия състав и е съобразена от районния съд.

Съобразно правилата за разпределянето на доказателствената тежест в процеса, установяването на възможността на родителя да дава издръжка в хипотезата на чл.144 СК следва да се извърши от ищеца по пътя на пълно и главно доказване. В конкретния случай, обаче, ищцата не е провела такова доказване. От събраните по делото доказателства се установява, че бащата е регистриран като безработен и единственият получаван от него доход е определеното му обезщетение за безработица от 9.00 лв. дневно, или 270 лв. на месец, който не само е в по-малък размер от минималната работна заплата (610 лв.), но дори е под установения за страната минимален праг на бедност (348 лв. за 2019 г. и 363 лв. за 2020 г.). От страна на Ц., чиято е тежестта на доказване, не са ангажирани доказателства ответникът да притежава имущество, от което да реализира доходи, нито същият да получава допълнителни доходи по трудово или гражданско правоотношение, поради което не може да се приеме, че същият притежава средства над собствената си необходима издръжка. Ето защо и при липсата на други данни, въззивният съд намира, че в случая даването на издръжка от ответника ще представлява за него „особено затруднение“ по смисъла на чл.144 СК, както правилно е приел и районния съд, като доводите на въззивницата в обратния смисъл са неоснователни.

Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба, че изводите на районния съд са направени на формални основания и са житейски необосновани. В случая,  съдът е извършил преценка за възможността на ответника да дава издръжка като е съобразил ангажираните от страните доказателства, поради което неправилно се счита от въззивницата, че тази преценка е била направена на формални основания. Когато родителят обективно няма остатъчни доходи над собствената му издръжка, даването на такава на пълнолетното дете е особено затруднение за него по смисъла на чл.144 СК, което изключва дължимостта на исканата издръжка. При установената по делото фактическа обстановка и с оглед липсата на други доказателства, въззивният съд намира, че ответникът не разполага със средства, които да може без особено затруднение да отдели за издръжката на своето вече навършило пълнолетие дете, с оглед реалния размер на месечния му доход и липсата на данни за имущество, от което би могъл да реализира други доходи. Ето защо, предявеният иск по чл.144 СК е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

 

По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, на въззивницата не й се следват разноски, поради което искането й в този смисъл е неоснователно и такива не следва да й се присъждат.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 624/17.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 10716/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2 ГПК).

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                               2.