Решение по дело №1215/2013 на Районен съд - Велинград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №…

03. І. 2014 година, Велинград

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                     . . . . . състав

на трети януари през две хиляди и четиринадесета година в открито съдебно заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

СЕКРЕТАР: Ц.К.

като разгледа докладваното от съдията Тотолакова  

Гражданско дело №1215  по описа за 2013 година съобрази, че:

 

            Производство по Глава ІІ от Закона за защита от домашното насилие, озаглавена “Производство за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие”.

Във Велинградския районен съд е постъпила молба за защита от домашно насилие от Т.Д.Д. ЕГН**********, живееща във Велинград на ****, против Н.А.Д. ЕГН**********, живеещ на същия адрес.

В молбата се твърди, че страните са  съпрузи и живеят в жилищна сграда – къща, находяща се във Велинград на ****. Обитават различни етажи поради обтегнатите си отношения. Ответникът упражнявал върху нея физическо и психическо насилие, като за последен път на 18. ХІ. 2013 година й нанесъл удар по главата.

Искането е да се постанови мярка за закрила от домашно насилие.

В проведено на 03. І. 2014 година открито съдебно заседание ответникът заявява, че наистина е нанесъл удар по главата на съпругата си с парче замразено месо. Поддържа обаче, че е бил предизвикан от нея, тъй като тя заключвала етажа, който обитавала и не му давала достъп до него, карала му се, не перяла, не готвела и прочие.  

 

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Молителят Т.Д.Д. ЕГН**********, живееща във Велинград на ****, е съпруга  на  ответника Н.А.Д. ЕГН**********, живеещ на същия адрес. За това обстоятелство страните не спорят.  

Съпрузите живеят на различни етажи от едно и също жилище – ответникът на приземния етаж, а молителката на жилищния. Молителката заключва етажа, който обитава.

На  18. ХІ. 2013 година ответникът е сам в жилището си. Желае да влезе в етажа, обитаван от молителката, където се съхранява замразено парче месо (“бутче”). Молителката не е у дома си. Когато се прибира около 13⁰⁰ – 14⁰⁰ часа ответникът иска от нея да го пусне в етажа, за да вземе бутчето. Тя му се скарва. Въпреки това той взема бутчето и раздразнен от думите й я удря по главата с него.

Съдът установи горната обстановка от обясненията на страните. По същество ответникът изобщо не оспорва, че е извършил акт на домашно насилие. Твърди само, че е бил предизвикан от молителката, която заключила етажа си и не му давала достъп до него. Следва да се посочи още, че никоя от страните не сочи доказателства. Поради горното съдът приема, че следва да се приложи чл. 13 от Закона за защита от домашното насилие, според която разпоредба, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от същия закон. Съдът приема, че сочените от ответника гласни доказателства, дори и да са налице такива, са неотносими към делото, тъй като следва да се установи извършен ли е акт на домашно насилие, а не религиозните убеждения на молителката.

 

С оглед на горното, съдът намира, че са налице предпоставките на закона молбата да се уважи и по отношение на ответника да се постановят мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие.

Молбата за защита от домашното насилие е допустима. Молителката  има правото да предяви искане за постановяване на мярка за защита от домашно насилие по силата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие, тъй като ответникът е неин съпруг. Молбата е подадена и в едномесечния срок, уреден в чл. 10, ал. 1 от същия закон.

Молбата за защита от домашното насилие е основателна. Според чл. 2, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От изложената по-горе фактическа обстановка, съдът стига до извода, че молителката е пострадала от физическо насилие, изразено в удар в областта на главата.

Съдът счита, че доводите на ответника следва да бъдат отхвърлени. Без значение е дали молителката по думите му “членува в секта” или не и по каква причина отношенията помежду им са обтегнати – защото молителката заключва етажа, който обитава, или друга. От значение е единствено, че й е бил нанесен удар в областта на главата. Горното не се оспорва от ответника. Двамата съпрузи, каквито и да са отношенията им, не следва да разрешават споровете си по такъв начин.

На основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие на ответника следва да се наложи глоба в размер на 200.00 лева, платими в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.

Като последица от уважаването на молбата и на основание чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие държавната такса в размер на 25.00 лева следва да се възложи на ответника.

Водим от изложеното и на основание чл. 15 от Закона за защита срещу домашното насилие, ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р         Е         Ш       И :

           

            ЗАДЪЛЖАВАМ Н.А.Д. ЕГН**********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.Д.Д. ЕГН**********, живееща на същия адрес.

ОСЪЖДА Н.А.Д. ЕГН**********,***, да заплати на:

-                    Държавата по бюджета на съдебната власт глоба в размер на 200.00 (двеста), като на основание единствената алинея на чл. 22 от Закона за защита от домашното насилие се издаде служебно изпълнителен лист;

-                    ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД такса в размер на 25.00 лева, като на основание единствената алинея на чл. 22 от Закона за защита от домашното насилие се издаде служебно изпълнителен лист.

Въз основа на съдебното решение ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на  молителя, като се посочат последиците при неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

Заповедта подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Препис от решението и заповедта ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните и на Велинградското районно управление на полицията.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: