№ 207
гр. Плевен , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Ивайло П. Цветков
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 20204400500724 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 92/25.06.2020г. по гр.д. № 297/2019г. на ЛРС съдът е
отхвърлил предявения от Р. СЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.***, обл.
Плевен, ул.*** №*** срещу *** АД - ***, ЕИК: ***, представлявано от изп.
д-р X. Х., осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 1159,50лв., представляваща уговорена неустойка за неизпълнение
на договорения срок за изпълнение на СМР съгласно Договор от 30.04.2018г.
и Анекс от 01.10.2018г. ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъдил Р. СЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, обл. Плевен, ул.***
№***, да заплати на *** АД - ***, ЕИК: ***, представлявано от изп. д-р X. Х.
сумата от 576,10лв., представляваща неустойка за забавено плащане на
изпълнени от тях СМР, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2019г. до
окончателно изплащане на сумата.
Осъдил Р. СЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, обл. Плевен, ул.***
1
№ 9, да заплати 3лв. по сметка на PC - Левски, представляваща доплащане на
дължимата държавна такса по първоначално предявения иск.
Осъдил Р. СЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, обл. Плевен, ул.***
№***, да заплати на *** АД - ***, ЕИК: ***, направените деловодни разноски
в размер на 1550лв.
Недоволен от решението е останал Р. СЛ. Д. от гр.***, ЕГН **********,
който го обжалва с въззивна жалба в законния срок в Частта за отхвърляне на
първоначалния иск за неустойка за сумата от 441,30лв., формирана от
неизпълнени СМР за 8 826,09лв. по Договор за изпълнение на СМР от
30.04.2018г. и Анекс към него от 01.10.2018г., като се иска неговата отмяна и
осъждане на ответното АД да заплатят сумата от 441,30лв. на ищеца ведно
със законната лихва от 02.05.2019г. – датата на ИМ до окончателното й
изплащане, както и разноските по делото.
Твърди, че е незаконосъобразно и необосновано. Навежда доводи, че
ЛРС неправилно му е отказал събиране на доказателства – Книга за
инструктаж до 30.04.2019г. и Ведомост за ТВ, които искал за да установи
необходимия персонал за изпълнение на СМР и липсата на квалифициран
такъв, което води до неизпълнение на Договора по вина на изпълнителя – АД
– това води до отклонения от качеството на изпълнение на СМР и тяхното
повторно изпълнение, водещо до удължаване на времето за изпълнението на
Договора. Оплаква се, че неправилно ЛРС е приел забавянето на плащанията
единствено по вина на ищеца, а от там и че липсва виновно поведение от
страна на изпълнителя, който след осъществен контрол от възложителя
прекратил Договора на несъществуващо основание. Твърди, че заключението
на ССЕ е установило, че към 23.04.2019г. – датата на Писмо № 052 не е имал
неизплатени фактури и поради това не е имало основание за прекратяване на
Договора. Навежда доводи, че фактите на некачествено изпълнени СМР са
доказани от заключението на СТЕ, а ЛРС неправилно е приел след като има
некачествено изпълнение на СМР, че забавянето на плащанията е по вина на
възложителя. В тази връзка счита за неправилен извода на първостепенния
съд, че щом са подписани Протоколите за изпълнени видове и количества
СМР, то те са приети без забележки от възложителя. Например в Протокол от
05.09.2018г. е надписана 10,2 куб.м. зидария, които са платени но са
2
коригирани пет месеца по-късно с Протокол от 05.02.2019г.
Твърди, че ЛРС не е анализирал показанията на св.Г.Д. – служител на
АД, който установява че изпълнителят не е имал работници, които да могат
да извършат варова мазилка по стените и по собствена преценка е положил
гипсокартон. Позоваването на разрешението за ползване от съда е неправилно
– според въззивника то е неотносимо, защото е от 01.10.2019г. – след
прекратяване на Договора на 30.04.2018г. и след завеждане на ИМ –
02.05.2019г., въвеждането в експлоатация на обекта е станало след като Част
от СМР са извършени от друг изпълнител, Протоколите за закриване на СМР
са издадени от изпълнителя едновременно и като строител и като технически
ръководител – за обекти от четвърти и пета категория приемането на СМП е
следвало да бъде и заедно с проектантите. Отделно от това се позовава на
гр.д. № 467/2019г. на ЛРС, водено за некачествено изпълнение на СМР, което
правило грешен изводът на ЛРС, че щом обекта е получил разрешение за
ползване той е завършен с необходимото качество.
Оплаква се, че заключението на СТЕ е установило, че изпълнението на
шпакловката е с отклонения над нормативно допустимите и не може да бъде
поправена с минералната мазилка, а освен това е имало и незавършена
шпакловка – неизпълнение на топлинните мостове около прозорците, което
не позволявало полагане на минерална мазилка. Поради тези причини не
може да има закъснение в плащането, а упражнено право на задържане
поради некачествено изпълнение. Твърди, че по заключението на
комплексната експертиза той не е имал неизплатени фактури към датата на
прекратяване на Договора за СМР, а са установени неизпълнени СМР за
8 826,09лв., чиято неустойка по клаузите на Договора възлиза на 441,30лв.
Ответникът по въззивната жалба и ответник по делото пред ЛРС *** АД
гр.***, ЕИК *** твърди, че жалбата е неоснователна, а решението да се
потвърди. Твърдят, че по делото е установено забавяне на плащанията от 118
дни от страна на възложителя, което е довело до удължаване срока на
Договора по право до 25.02.2019г. при броене в календарни дни и до
24.06.2019г. – в работни дни. Още при сключване на Договора ищецът е
платил аванса с 43 дни закъснение, което води след приложението на чл.96
ал.1 ЗЗД – когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него, ако и
3
длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици – до
извод, че изпълнителят е изправна страна. Навеждат доводи, че по искане на
възложителя са извършили допълнителни непредвидени работи по 40
позиции на обща стойност от 13 640,69лв., отчетени с пет Протокола. Срокът
за изпълнение на Договора не е бил съобразен с тях и по вина на възложителя
изпълнителят е загубил време за изпълнението им, т.е. вместо неизпълнените
СМР за 6 042,97лв., АД са изпълнили допълнителни в двойно по-голям обем
СМР за 13 640,69лв. и поради това нямат доказана вина за неизпълнението.
Чл.20 от Договора предвижда, че при забавяне на строителството при
доказана вина на изпълнителя, той заплаща неустойка. Влизайки в
неподходящите за СМР зимни климатични условия и възлагайки
допълнителни непредвидени СМР, възложителят е станал причина за
неизпълнение на процесните СМР, за което изпълнителят няма вина. Излагат
съображения, че по инициатива на ищеца – възложител обекта е приет в
експлоатация с У-ние № 45/01.10.2019г., при което ищецът не е искал
поправка на процесните СМР, а това не може да стане с некачествени или
неизпълнени СМР. В У-нието е вписано, че обектът е въведен в експлоатация
без забележки, а този официален документ не е оспорван от жалбоподателя. С
Акт обр. № 15/26.07.2019г., подписан от проектантите по всички части на
проект и лично от ищеца, строежът е приет. Възражението, че забавените
плащания представляват упражнено право на задържане, твърдят че е
недопустимо - въведено е за първи път с ВЖ.
Към датата на ИМ – 02.05.2019г. - навеждат доводи, че все още
неизпълнени СМР са: Част Архитектура – Цокъл за 787,20лв.; Силикатна
мазилка за 4 280,75лв.; грундиране по фасади за 354,02лв.; водосточни улуци,
казанче и тръби за 731,95лв. и Ел. част за 621лв. или всичко оставащи за
изпълнение СМР за 6 774,92лв., за които възразяват че не отговорят защото
Цокълът е неизпълнен поради неизпълнена вертикална планировка и
благоустрояване, и възложителят категорично им заявил, че ще го изпълни с
камъни, а не с минерална мазилка. Силикатната мазилка е осигурена от АД,
но не е положена по вина на възложителя – Договорът за СМР е прекратен по
вина на ищеца на 31.05.2019г. и поради това той не може да претендира
неустойка от неизпълнени СМР. Грундирането на фасади за 354,02лв. е
изпълнено от АД, но не е фактурирано и актувано след като възложителят
4
спрял комуникации с изпълнителя. Водосточни улуци, казанче и тръби са
отпаднали, заменени от възложителя с безшевни такива, което е отразено в
Анекс № 1 към Договора. За изпълнението им ищецът наел друг строител. Ел.
част всичко е изпълнено, с изключение замерването на съпротивлението на
заземителния контур, което се прави преди въвеждане на обекта в
експлоатация и поради това не са в забава. Като представят писмена защита с
обстойни доводи в подкрепа на твърденията си, претендират разноски за тази
инстанция съгласно Списък по чл.80 ГПК.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на уважения насрещен иск на АД против Р. СЛ. Д. за
сумата от 576,10лв. не е постъпила ВЖ и решението е влязло в законна сила,
поради което не е предмет на въззивна проверка.
По този начин се оказва, че твърдяната забава в плащанията по Договора
за СМР от 30.04.2018г. от страна на ищеца на изпълнителя – АД, е установена
с влязлото в сила решение, защото тя е причината да се търси от АД
неустойка за неизпълнение на Договора – забавяне на плащанията по пет
фактури.
Безспорно е и се установява от приложеното дело на ЛРС – гр.д. №
467/2019г., че с влязло в сила решение по същото съдът е отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения от Р. СЛ. Д. против „***“ АД гр.***
иск с правно основание чл.265 ал.1, предл.2 ЗЗД за присъждане на сумата от
21 581,14лв., представляваща претендирана необходима сума за поправка на
неточно изпълнение на СМР по отношение на количеството (обем) на
вложените строителни материали и качеството на изпълнение на СМР на
„Пункт за технически прегледи и жилище“ в имот с идентификатор 65766.
702. 3669 по Плана на гр.Свищов, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото – 04.07.2019г.
5
До тези изводи съдът достигнал, видно от главните решаващи мотиви по
делото, че на база на съставените документи за приемане на сградата и
въвеждането й в експлоатация, констатираните преди това от вещото лице
недостатъци на конструкцията на покрив, по изпълнение на комин и
топлоизолация са приети от ищеца в качеството му на възложител за
качествено изпълнени съгласно проекта. Посочено е, че такава констатация е
отразена и в издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация, а
именно, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти на
07.03.2018г. от Главния архитект на Община- Свищов, Разрешение за строеж
№ 18 от 07.03.2018г., издадено от Главния архитект на Община- Свищов и
Протокол от 08. 05. 2018г. за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво на строежа с резултатите от проверките на
контролираните нива – изкоп, цокъл, корниз и било и изискванията към
строежите съгласно чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и въз основа на тези данни съдът
е приел, че искът е неоснователен и недоказан. Ако възложителят е считал, че
СМР не са извършени в съответствие с одобрените проекти и че са неточни и
некачествени, не би следвало да пристъпи към искане от Община – Свищов
да въведе строежа в експлоатация. Районният съд е приел, че по делото
липсват доказателства ищецът да е извършил каквито и да са действия по
поправка на некачествено и неточно изпълнени СМР, а се е възползвал от
извършената работа и е поискал въвеждане на строежа в експлоатация. Съдът
е приел, че всички посочени от ищеца неточно извършени СМР са видими за
него още към момента на извършването им, тъй като ежедневно е бил на
обекта и е подписвал съответните протоколи след проверка на извършеното
от изпълнителя и ако е считал, че са съществени до такава степен, че да
правят изпълнението несъответно на проекта и уговорките между страните, е
имал възможност да не подпише приемните протоколи, да не изплати
стойността на извършените СМР, съответно да отстрани неточностите при
изпълнението, а не да иска въвеждане на обекта в експлоатация.
Предвид твърденията по ИМ, Отговора и въззивната жалба, спорни по
делото са въпросите дължи ли исковата сума ответното АД на ищеца като
неустойка за неизпълнение в договорения срок за изпълнение на СМР
съгласно Договор от 30.04.2018г. и Анекс № 1/01.10.2018г. към него?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
6
приложеното гр. дело, както и писмените доказателства, представени пред
ПлРС и настоящата инстанция, и заключенията на СТЕ, ССчЕ и
комбинираната СТСчЕ.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната Част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното решение ЛРС е приел, че на 30.04.2018г.
между Р. СЛ. Д. - Възложител и „***“АД - Изпълнител, е сключен Договор за
изпълнение на строително монтажни работи по силата на които Възложителят
възлага, а Изпълнителят приема да изпълни обект Пункт за технически
прегледи и жилище в поз. имот с идентификатор 65766.702.3669 по Плана на
гр.Свищов. Общата стойност на възложените с Договора СМР е в размер на
99 509,46 лв. без ДДС. Отчитането на изпълнение СМР ще става ежемесечно
в съответствие с приложената към Договора КСС на обекта. Срокът за
изпълнение на Договора се определя на 4,5 работни месеца и започва да тече
от момента на подписване на Протокол за строителна площадка за определяне
на строителна линия и ниво, но не по - рано от датата на освобождаване на
площадката за строителство, и от датата на превеждане на аванса за
строителство.
Предвидено е възложителят да осигури финансови средства необходими
за строителството и преведе аванс за строителство в размер на 50% от
стойността на Договора, представляваща сумата от 49 754,73лв. без ДДС.
Приел също така, че в чл.20 от Договора е предвидено, че в случай на
забавяне на строителството по доказана вина на Изпълнителя, същият
заплаща неустойка в размер на 0.5% на ден върху стойността на неизпълнено
строителство, но не повече от 5%.
При забавяне плащанията от страна на Възложителя, същият дължи
неустойка за забава в размер на 0.5% на стойността на неплатената сума, но не
повече от 5%.
От назначената съдебно - техническа експертиза приел, че се
7
установява, че на 07.03.2018г. гл. архитект на Община - Свищов е издал
разрешение за строеж на Р.Д. за обект „Сграда със смесено предназначение -
Пункт за технически прегледи и жилище. Разрешението е издадено на база на
одобрени от 07.03.2018г.от гл. архитект на община Свищов технически
проекти. На 08.05.2018г. строителството на обекта е започнало с подписване
на протокол обр. 2 за откриване на строителната площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа. Срокът за изпълнение на договора е 4,5
работни месеца от подписване на протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, но не по-рано
от датата на освобождаване на площадката за строителство и от датата на
превеждане на аванса за строителството.
Установява се от заключението, че по отношение на както се твърди
забавените СМР на стойност 16 415,20лв. по Протокол от 05.12.2018г. и
Протокол от 05.02.2019г., вследствие забавянето със 118 дни на плащанията
от страна на Възложителя, срокът е удължен до 24.06.2019г., отчитан в
работни дни.
Приел, също така че от страна на *** АД е представено удостоверение
№***/01.10.2019г. за въвеждане в експлоатация на строеж на сграда със
смесено предназначение пункт за технически прегледи и жилище, е
удостоверено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти.
Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа е
подписан лично от Възложителя Р.Д., проектантите, „***“ ЕООД - *** -
строител, и същите са удостоверяващи, че строежът е изпълнен съгласно
одобрените инвестиционни проекти. Няма изпълнени промени, както и няма
неизвършени и недовършени работи.
Направеното от страна на ответника възражение по отношение на
твърдяното неизпълнение на СМР на стойност 6 774,92 лв. е, че не са
отговорни за неизпълнения цокъл, тъй като не е изпълнена вертикална
планировка и благоустрояване /неизпълнен тротоар, за който нямали договор/
и възложителят заявил, че ще изпълни цокъла с каменна облицовка, а не с
минерална. Грундирането на фасади за 354,02лв. - твърди се, че е изпълнено,
но не било актувано. По отношение на силикатната мазилка — 4 280,75лв.
мазилката била доставена своевременно, но не била положена по вина на
Възложителя. Водосточни улуци, казанчета и тръби отпаднали по искане на
Възложителя за замяна с безшевни, поради което отпаднали от ангажимента и
8
не била актувана.
Установено е, че в хода на изпълнение на договора Възложителят е
забавил плащанията, с което срокът на договора е удължен. Намерил, че
самият ищец прави признание за забавяне на плащанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната
разпоредба следва, че неустойката е имуществена ценност, най - често
парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в
случай на виновно от негова страна неизпълнение на поето с договора
задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична
неустоична клауза, неизпълнение и вина. Неустойката се дължи в уговорения
размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при
неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.
Предвид изложеното и предвид конкретната претенция, че се претендира
неустойка за неизпълнение задължение на изпълнителя да извърши в срок
договорените СМР, следва на първо място да се извърши преценка относно
обстоятелството налице ли е виновно неизпълнение от страна на изпълнителя.
От събраните по делото доказателства се установява, че са извършени
допълнителни и непредвидени работи, които не са били предвидени при
сключване на договора, поради което и срокът на договора не е бил съобразен
с тях, поради което е било необходимо време за тяхното изпълнение.
От заключението на комплексната експертиза, на поставения въпрос
какви работи от договорените неизпълнени СМР не е било възможно да се
извършат качествено според строителните норми и стандарти при
отрицателна или ниска температура, приел че се установява, че едно от
условията за „нормално изпълнение“ е температурата на околната среда. В
практиката, според заключението е прието, че работите се изпълняват
нормално при температура на околната среда над 5 градуса. Съгласно
представената справка нормална за работа температура в периода
16.11.2018г. — 25.03.2019г. е имало едва след 28.02.2019г. Установява се, че
за правилното планиране и изпълнение на отделните компоненти на
топлоизолационната система, под внимание трябва да се вземат и
климатичните условия /най - вече влагата и температурата - както на основата
така и на въздуха/, които могат да окажат влияние върху ТИС. Затова преди
монтажа на топлоизолационната система трябва да бъде проверено дали
основата /бетон, зидария/ е достатъчно изсъхнала и да се подсигури, че
липсва остатъчна влажност.
9
Според експертизата, срокът на изпълнение на допълнителните видове
строително монтажни работи, възникнали по време на строителството и
непредвидени в договорните отношения би следвало да се договарят
допълнително между страните по договора, като се вземе предвид работната
ръка и механизацията, с която разполага изпълнителят на обекта, както и
конкретната квалификация на всеки работник.
Предвид изложеното в настоящия казус е установено, че в договора има
предвидена неустойка в случай на забавена на строителството по доказана
вина на Изпълнителя, но това неизпълнение съдът предвид събраните по
делото доказателства счел, че се дължи на обстоятелства, за които е отговорен
Възложителят. Ето защо намерил, че в случая не е налице виновно
неизпълнение от страна на ответника по договора, за да се реализира
отговорността му да заплати уговореното от страните обезщетение
/неустойка/. Поради изложеното предявеният първоначален иск намерил за
неоснователен и го отхвърлил като такъв.
Оплакванията са неоснователни. Несъмнено е, че няма неточно и
некачествено изпълнени СМР по вина на изпълнителя поради влязлото в сила
решение по приложеното дело. Несъмнено е също така, поради уважения
насрещен иск, че има забавени плащания по пет фактури от страна на
възложителя, което е довело до удължаване срока на Договора и до
освобождаване на длъжника – изпълнител от неговата забава. От друга страна
с подписването на Протоколите за приемане на СМР без възражения
възложителят е приел работата, а видно от издаденото У-ние за приемане на
обекта в експлоатация, той не е искал довършване на СМР или поправка на
некачествено изпълнени такива. След като не е изправна страна по Договора
за СМР, то ищецът няма право на задържане, а отделно от това възражението
е направено несвоевременно – нито е въведено с ИМ, нито с Отговора по
насрещния иск, а едва с ВЖ, което чл.131 ГПК и ТРОСГТК № 1/ 09.12.2013г.
– т.4 от същото, не допускат.
Като е достигнал до тези правни изводи, ЛРС е постановил едно
законосъобразно решение, което следва да се потвърди в обжалваната Част.
След като жалбата е неоснователна, на АД се дължат разноски за
настоящата инстанция. Същите възлизат на 840лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС – л.66 – л.69 от настоящото дело.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК
Окръжният съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92/25.06.2020г., постановено по гр.д. №
297/2019г. на Районен съд гр.Левски в обжалваната Част, с която е отхвърлен
като неоснователен предявеният от Р. СЛ. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.***, обл. Плевен, ул. *** №9 срещу *** АД - ***, ЕИК: ***,
представлявано от изп.д-р X. Х., осъдителен иск с правно основание чл.92 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 1 159,50лв., представляваща уговорена
неустойка за неизпълнение на договорения срок за изпълнение на СМР
съгласно Договор от 30.04.2018г. и Анекс от 01.10.2018г. към него, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 от ГПК Р. СЛ. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.***, обл. Плевен, ул. *** №9 да заплати на *** АД - ***, ЕИК: ***,
представлявано от изп.д-р X. Х. разноски по делото за настоящата инстанция
в размер на 840лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11