№ 453
гр. Шумен, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
20233630102759 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ по отношение
на главниците по фактури и по чл.294 от ТЗ по отношение на акцесорната претенция за
лихвата за забава.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “Виас“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.И.В. чрез
адв. И.К. със съдебен адрес *** срещу „Пластинженеринг БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Н.Р..
В исковата молба се сочи, че по силата на сключени между страните по делото
неформални договори за търговска покупко-продажба, ищецът в качеството му на продавач
доставило на ответника алуминиеви профили и аксесоари, които били приети без забележки
от него, в качеството му на купувач. Продажбите били оформени във Фактура №
**********/08.08.2023г. на стойност 2 369.84 лв. с ДДС и Фактура №
**********/23.08.2023г. на стойност 182.47 лв., от която били платени авансово 79.30 лв. и
останало задължение за плащане от 103.17 лв.. Цената по фактурите следвало да се плати по
банков път в деня следващ издаването на фактурите. Поради неизпълнението на
задължението за заплащане по фактурите се претендира и лихва от 109.69 лв. само върху
главницата от 2 369.84 лв. за периода от 09.08.2023г. до 14.12.2023г. Продажната цена на
стоките не била заплатена и до момента.
В заключение си иска ответникът да бъде осъден да заплати цената на доставените
стоки по издадените фактури № ********** от 08.08.2023г. за сумата от 2 369.84 лв. с ДДС
и по фактура № **********/23.08.2023г. за остатъчното задължение на стойност 103.17 лв.,
1
ведно със законната лихва върху сумите считано от 14.12.2023г. – датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и лихва в размер на
109.69 лв. върху главницата от 2 369.84 за периода считано от деня следващ падежната дата
на фактурата – 09.08.2023г. до деня на депозиране на исковата молба в съда - 14.12.2023г.
Претендират се разноски по настоящото производство и тези направени в обезпечителното
производство.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на
ответника по реда на чл.50 от ГПК. Въпреки предоставения му по чл.131 от ГПК срок,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищеца се явява адв. Кузманов
и счита, че са налице основанията за постановяване на неприсъствено решение. Моли се за
присъждане на направените разноски по настоящото дело и тези, направени в
предхождащото обезпечително производство, като се прилага списък за разноските по чл.80
от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не
прави искане и за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че
исковете са вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на
положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено
такова.
Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него
разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават
основателността на искането да бъдат заплатени разноски в исковото производство в размер
на 902.80 лв. В хода на обезпечителното производство са направени разноски в размер на
1003.00 лв. Искането за присъждането им е основателно, съгласно точка 5 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012г. на ВКС.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ПЛАСТИНЖЕНЕРИНГ БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Н.Н.Р. да заплати на „ВИАС“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от В.И.В. сумата общо
от 2 473.01 лв. (две хиляди четиристотин седемдесет и три лева и една стотинки),
2
представляваща неплатена главница по данъчна фактура № ********** от 08.08.2023г. и
неплатен остатък от главница по данъчна фактура № ********** от 23.08.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 109.69 лв. (сто и
девет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата от 2 369.84 лв. за периода от 09.08.2023г. до 14.12.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Пластинженеринг БГ“ ЕООД с ЕИК
********* да заплати на “Виас“ ЕООД с ЕИК ********* разноските направени по
настоящото дело в размер на 902.80лв.(деветстотин и два лева и осемдесет стотинки) и
разноските направени в обезпечителното производство по гр.д.№ 2488/2023г. на ШРС в
размер на 1003 лв.(хиляда и три лева), съгласно представен списък на разноските по чл.80
от ГПК.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3