РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Пещера, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20225240101173 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск по чл.439,ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът Д. И. С. от гр. Пещера, ул. „****** с
ЕГН-**********, чрез адв. П. Й. Н., ВАК, служебен адрес гр.Варна, ****,
против ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София., кв. „Малинова долина", ул. „Рачо П.
Казанджията" №4-6, представлявано от Р. И.а М.- Т. и Т. И. В. твърди, че
срещу него е издаден Изпълнителен лист от 28.11.2011г. по ЧГД 1347/2011 г.
по описа на Районен съд - Пещера, въз основа на влязла в сила Заповед №
905/28.11.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
който Д. И. С. с ЕГН-********** е осъден да заплати на „БАНКА ДСК" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1036, р-н
„Оборище", ул. „Московска" № 19 неизплатени суми, предоставени по
Договор за текущо потребление № 31420034 от 02.10.2006 г., от които сумата
от 18 098,83 лв. - главница и 8 063,07 лв., присъдена лихва. Посоченото
вземане е продадено на основание сключен Договор за покупко-продажба
1
на вземания (цесия) от 25.04.2012 година между „Банка ДСК“ АД и „ОТП
Факторинг БългариЯ“ ЕАД, а на основание сключен договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 21.10.2020 година между
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД и „ОТП Факторинг България" ЕАД,
вземането, произтичащо от Договор № 31420034 от 02.10.2006 г., сключен
с „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, ведно с всички лихви, привилегии,
обезпечения, посочени в Договора, от ОТП Факторинг България" ЕАД се
прехвърлят на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, като настоящ кредитор по
вземането, произтичащо от Договор № 31420034 от 02.10.2006 г., сключен
с „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, се явява „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
След издаването на изпълнителният лист не са били предприемани
изпълнителни действия по събиране на дълга. Новият кредитор „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо П. Казанджията“ №4-6,
представлявано от Р. И.а М.-Т. и Т. И. В., отправял покани до длъжника
писмено и устно за плащане на задължението ,както и да подпише
споразумение за признаване и плащане на дълга. Предвид изложените
факти и обстоятелства счита, че са налице предпоставките визирани в чл. 439,
ал. 2 от ГПК, тъй като били налице факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, а именно изминали са повече от 5 години от издаване на заповедта
за изпълнение на 28.11.2011 г. и изпълнителния лист от същата дата, поради
което вземането се явявало погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.
Моли да се установи по отношение на Д. И. С. с ЕГН- **********, че същият
НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, кв. „Малинова долина", ул. „Рачо П. Казанджията"
№4-6, представлявано от Р. И.а М.Т. и Т. И. В. суми, произтичащи от Договор
от ********* от 02.10.2006 г., сключен с „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********,
в общ размер на 26 161.91лева, от които 18 098,83 лв. главница и 8 063,07
лева присъдена лихва на основание на основание чл.439,ал.1 от
ГПК.Претендират се направените по делото разноски.В подкрепа на
твърденията и исканията си сочат доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в
който оспорва предявения иск със становище ,че същият е недопустим
,поради липса на правен интерес.Твърди се още ,че уведомяването на
2
длъжника за извършената цесия не рефлектирало върху дължимостта на
вземането,но ответникът не бил предприел никакви действия по събиране на
вземането.Не бил налице висящ изпълнителен процес,нито били предприети
някакви принудителни действия,поради което липсвало правен интерес от
воденето на настоящото дело.Възможността в бъдеще ответникът да
предприемел действия била абстрактна и не можело да обоснове наличие на
правен интерес. Противното би означавало правният интерес да почива на
предположение, а не на конкретно действие или бездействие от страна на
ответника. Сочат още ,че възражението на ищеца за изтекла погасителна
давност е основателно След изтичането на давността вземането продължавало
да съществува, но то не можело да се събере със средствата на държавната
принуда, а единствено чрез доброволното изпълнение /чл. 118 ЗЗД/. С оглед
на това ответното дружество не е дало повод за предявяване на иска и ищецът
следвало да понесе разноските по делото. Молят, на основание чл. 78, ал. 2 от
ГПК, претендираните от ищеца деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение да останат в негова тежест. В условията на евентуалност, в
случай, че съдът уважи предявения иск и предвид обстоятелството, че ищецът
претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение,
които са направени, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на
правната и фактическа сложност на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът
приема за установено следното :
Като писмено доказателство по делото е приложено ч.гр.д.
№1347/2011година по описа на ПщРС, от което се установява ,че същото е
образувано въз основа на заявление по реда на чл.417 от ГПК депозирано от
“Банка ДСК „ЕАД гр.София за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист въз основа на документ срещу длъжника Й.
Н. П. с ***** от гр.Пещера,ул.“*****-кредитополучател и поръчителите:Е.
Н. Х. с ЕГН-********** от гр.Пещера ,ул.*****,Н. Й. Г. с ЕГН-**********
от гр.Пещера,*** и Д. И. С. от гр.Пещера с ЕГН-********** от
гр.Пещера,ул.“Г.***“ № 5за следните суми: главница в размер на 18 098.83
лева, мораторна лихва в размер на 8063.083 лева,за периода 02.11.2009
година до 24.11.2011 година ,ведно със законната лихва върху главницата и
3
направените по делото разноски.С разпореждане инкорпорирано в
ЗАПОВЕД № 905 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 28.11.2011година е разпоредено длъжниците Й
Н. П., ЕГН ********** от гр. Пещера, ул. “****” № 11 – кредитополучател и
поръчителите Е. Н. Х., ЕГН ********** от гр. Пещера, ул. “****” № 2, Н. Й.
Г., ЕГН ********** от гр. Пещера, ул. “****” № 2 и Д. И. С., ЕГН **********
от гр. Пещера, ул. “** ***” № 5 да заплатят солидарно на “БАНКА ДСК”
ЕАД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.”Московска” № 19, представлявана от изпълнителните директори: Д. Д.
М., ЕГН ********** и Л. М. Ж., ЕГН ********** главница в размер на 18
098.83 лв. и мораторна лихва в размер на 8 063.08 лв за периода от
02.11.2009г. до 24.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 25.11.2011г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 1 184.86 лева- разноски, от които
523.24 лв. държавна такса и 661.62 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Върху заповедта е направена отметка за издаден изпълнителен лист .Отразени
са и обстоятелствата ,от които произтича вземането: договор за кредит от
02.10.2006г. и договор за поръчителство. Направена е и саморъчна отметка за
получена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от пълномощник на
заявителя на дата 30.11.2011 година.
По делото е разпитана като свидетел В. Д. С.А –дъщеря на ищеца ,която
в показанията си сочи,че с лицето Й П. са в роднински връзки и поради
близките им отношения и уверенията на П. ,че ще си плаща вноските баща й
се съгласил да му стане поръчител по договор за паричен кредит,който П.
изтеглил.Доколкото свидетелката знаела ставало дума за сумата от около
18 000-20 000 лева, а баща й нямал никакви парични задължения.Започнали
да търсят баща й служители на „ЕОС Матрикс“ да плаща като свидетелката
присъствала на телефонните разговори .Това се случвало още преди години-
2019,2020,2021 година като последния разговор бил през лятото на 2022
година. Обажданията били на телефонния номер на баща й като
отношението на служителите по време на разговора било изключително
надменно, притеснително и заплашително.Свидетелката е чувала служител
да казва на баща й ,че ако не плати ще му вземат колата и мотора като
проявявали неуважение към него и му създавали стрес и го
тормозили.Всичко това създавало много притеснения и стрес на баща й
4
Касае се за иск по чл.439,ал.1 от ГПК-длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението.
В настоящия случай не се оспорва обстоятелството ,че със заповед №
905 от 28.11.2011 година издадена п ч.гр.дело № 1347/2011 година по описа
на ПщРС е влязла в законна сила.Не се спори и по отношение на
обстоятелството ,че е налице и изпълнителен лист за вземане срещу Д. И. С.
за главница от 18098.83 лева и лихва в размер на 8063.83 лева.Не се спори от
страните,че срещу ищецът не е образувано изпълнително дело.
В настоящият случай ответникът оспорва наличие на правен интерес от
воденето на настоящото дело поради липса на образувано изпълнително
делото срещу настоящият ищец.Според задължителните указания ,дадени в
ТР 8/27.11.2013 година наличието на правен интерес от съдебна защита е
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска ,за която
съдът е длъжен да среди служебно по всяко време на съдебното
производство.Ако констатира,че ищецът няма правен интерес,той прекратява
производството по делото,без да се произнася по основателността на
претенцията.Наличието на правен интерес се преценява според
обстоятелствата ,които са посочени в исковата молба и направеното искане.
Настоящият състав споделя практиката,че длъжникът - ищец има
правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по
давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила
съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист,
независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на
изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да
инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на
ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова
заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на
предпоставките на чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания
факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение може да
бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл. 424 ГПК.
Съгласно чл. 439 ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за
5
оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след
изтичането на срока за подаване на възражение.
В настоящия случай страните не спорят ,че процесната заповед № 905
от 28.11.2011 година е влязла в законна сила, т. е. - вземането по
неоспорената от длъжника заповед за изпълнение се погасява с общата 5-
годишна давност по силата на специалното правило на чл. 117, ал. 2 ЗЗД или
възражението за погасавяне по давносто е основателно.По делото липсват
писмени доказателства за това ,кога е връчено на длъжника уведомлението
чл.99,ал.3 от ЗЗД за извършената цесия между „Банка ДСК“ЕАД и „ОТП
Факторинг България“ и в последствие между „ОТП Факторинг България и
ЕОС Матрикс“.Съгласно установената практика длъжникът не може да се
намесва в отношенията между цедента и цесионера, свързани със сключения
между тях договор за цесия, относно това дали вземането му е било предмет
на договора. По отношение на него това обстоятелство се установява с
връчването на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Това уведомление
обвързва длъжника и той не може да противопостави на цесионера
възражения, че вземането, от което произтича задължението му, не е било
предмет на цесията. Както се посочи, липсват доказателства за писмено
уведомяване на длъжника-ищец за извършените цесии по чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Ето защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на иска в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски ,като в случая той е бил представляван от адвокат при
условията на чл.38,ал.1,т.2 от ГПК и адвокатското възнаграждение следва да
се определи съобразно разпоредбата на чл.7,ал.1,т.4 от НМВР в размер на
2743 лева.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, както и искане за приложението на чл. 78 ал. 2 от ГПК. В
случая адвокатското възнаграждение е в минимума предвиден в Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения. Неоснователно е възражението на
ответника ,че не е дал повод за завеждане на настоящото дело,защото
последният макар да признава факта на погасяване на вземането, разполага с
изпълнителен титул, с който по всяко време може да инициира изпълнително
производство, в което длъжникът не би могъл да се брани с възражението за
изтекла погасителна давност , отправял е покани за плащане към ищеца,
6
което е било и повода за образуване на настоящето производство,поради
което следва да заплати разноски, в т. число държавна такса в размер на
1046,47 лева по сметка на РС Пещера, и на адв.Н. в размер на 2743 лева
Водим от горните съображения, и на основание чл.439,ал.1 от ГПК,
Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Д. И. С. с ЕГН от гр.Пещера
ул. ”Г. ***“ №, чрез адв. П. Й. Н., ВАК, служебен адрес гр. Варна, ****, че
НЕ ДЪЛЖИ НА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София., кв. „Малинова долина", ул. „Рачо П.
Казанджията" №4-6, представлявано от Р. И.а М.- Т. и Т. И. В., следните суми
- главница в размер на 18 098.83 лв. /осемнадесет хиляди и деветдесет и осем
лева и 83 стотинки/ и мораторна лихва в размер на 8 063.08 лв. /осем хиляди и
шестдесет и три лева и 08 стотинки/, произтичащи от Договор за кредит от
02.10.2006 г., сключен с „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********. ОСЪЖДА „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София., кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо П. Казанджията“ №4-6,
представлявано от Р. И.а М.- Т. и Т. И. В., ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв.П. Й.
Н., ВАК, служебен адрес гр.Варна, ****, адвокатско възнаграждение в размер
на 2743 лева, а по сметка на РС- Пещера държавна такса в размер на 1046,47
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7