Решение по дело №58/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 187
Дата: 6 април 2023 г. (в сила от 6 април 2023 г.)
Съдия: Недялко Митев Иванов
Дело: 20237170700058
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 187

гр. Плевен, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Недялко Иванов

при секретар Милена Кръстева изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 58 по описа за 2023 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на Т.С.П. с ЕГН ********** *** чрез адв. В.К. ***, със съдебен адрес ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1772-000114/19.12.2022 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Плевен, РУ 01 Плевен, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 180 дни.

В жалбата се посочва, че оспорващия не е съгласен с наложената принудителна административна мярка по чл.171 т.2А, Б. А от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство лек автомобил ФОРД МОНДЕО с рег. №****** за срок от 180 дни и отнетите му документи - 1/ СРМПС №********* и 2/ ******. Не се оспорва факта, че синът на Т.П. - К.Т. П. с ЕГН ********** е управлявал собствения на оспорващия лек автомобил ФОРД МОНДЕО с рег. №******, без да е правоспособен водач, като същия е пълнолетен и се счита, че следва сам да носи предвидената в закона административна отговорност.

Сочи се, че колата се е намирала в собствения на Т.П. ***, като в същия жилищен блок живее сина на оспорващия, на четвъртия етаж, а оспорващият живее на друг адрес - гр. Плевен, *******, като в деня, в който е извършено нарушението оспорващия П. и съпругата му са отсъствали от град Плевен, тъй като временно живеят в родното село на П. ***, където постоянно пребивават. Сочи се в жалбата, че синът на оспорващия знае, къде се намират резервните ключове на автомобила му и без съгласието на оспорващия ги е взимал и използвал автомобила, поради което счита, че не е бил в състояние да предотврати нарушението, тъй като не бил в града.

В съдебно заседание оспорващият - Т.С.П. се явява лично и с адв. В.К. ***, като заявява, че поддържа жалбата и заявява, че заповедта следва да бъде отменена.

В съдебно заседание ответникът – полицейски инспектор към ОД на МВР Плевен, РУ 01 Плевен, се явява лично Г.Н.Р. на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР Плевен, РУ 01 Плевен, който намира заповедта за законосъобразна и ПАМ е наложена на собственика за предоставяне на МПС на неправоспособно лице и това е прекратяване на регистрацията на автомобила.

С изпращане на административната преписка е изразено становище по жалбата, но същото не е от полицейски инспектор към ОД на МВР Плевен, РУ 01 Плевен, който е ответник по делото, а от началника на Първо РУ – Плевен, който не е страна по делото, поради което не следва да се обсъжда.

Административният съд - Плевен, осми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Приложен е АУАН серия GA № 848824/18.12.2022 година (лист 18), в който е посочено, на К.Т. П. с ЕГН ********** на 18.12.2022г. в 07,53 часа в гр. Пордим, ул. Централна, при следните обстоятелства в гр. Пордим, ул. Централна, с посока на движение към ЖП гара Пордим, като водач управлява лек автомобил ФОРД МОНДЕО с регистрационен номер ******, собственост на Т.С.П. *** с ЕГН ********** като извършва следното нарушение: Управлява горепосоченото ППС без да е правоспособен водач /неправоспособен/. Водачът е сам в автомобила.

По делото е приложена и заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 29) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.6 такава компетентност имат и полицейските инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР Плевен – за територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Плевен.

По делото е приложена и заповед № 8121з-936/26.07.2022г. на министъра на вътрешните работи (лист 40) за определяне районите на действие на районните управления и участъците, като съгласно ХV т.1 Първо районно управление – Плевен е с район на действие общините Плевен и Пордим.

На 19.12.2022 година е постановена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1772-000114/19.12.2022 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Плевен, РУ 01 Плевен, с която на Т.С.П., ЕГН ********** за това, че на 18.12.2022г. около 07:53 часа в гр. Пордим ул. Централна, К.Т. П., управлява лек автомобил ФОРД МОНДЕО, с рег № ****** без да е правоспособен водач и е извършил управление на горепосоченото МПС без да е правоспособен водач и е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП -прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни, като са отнети 1/СРМПС № ********* и 2/******.

По делото, с цел установяване от страна на оспорващия, че същият не е предоставял автомобила за управление на своя син К.Т. П., като свидетел е разпитана съпругата на оспорващия, Р. К. П., която в показанията си заявява, че никой не разрешава на К.Т. П. да управлява автомобила, а съпругът й Т.С.П. не е предоставял ключовете.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като по делото е приложена заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 29) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.6 такава компетентност имат и полицейските инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР Плевен – за територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Плевен. Представена е и заповед № 8121з-936/26.07.2022г. на министъра на вътрешните работи (лист 40) за определяне районите на действие на районните управления и участъците, като съгласно ХV т.1 Първо районно управление – Плевен е с район на действие общините Плевен и Пордим, а оспорената заповед е издадена за нарушение извършено на територията обслужвана от Първо районно управление- Плевен, а именно за нарушение извършено в гр. Пордим, представен е и Акт за встъпване в длъжност рег. №31бр-37750/28.10.2022г. /л. 46/, съгласно който издалият оспорваната заповед Г.Н.Р., считано от 26.10.2022г. е встъпил в длъжност полицейски инспектор V степен (Пътен контрол) в сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно управление – Плевен при ОД на МВР Плевен.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.

Съгласно чл. 171 т.2а, буква „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство", без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая по делото е безспорно установено, че К.Т. П. управлява МПС без да притежава СУМПС и автомобилът е собственост именно на оспорващия – Т.С.П..

Т.П. не оспорва факта, че синът му К.Т. П. е управлявал автомобила, без да е правоспособен водач, като това се установява и от съставения АУАН, който като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал. 2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН.

Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, тъй като са налице предпоставките на сочената норма на чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП - управление на МПС от неправоспособен водач /лице което не притежава СУМПС/ и собственост на автомобила на лицето, спрямо което е наложена мярката.

С оспорената заповед е наложена ПАМ за срок в размер на минималното наказание от 6 месеца, а именно 180 дни, поради което неизлагането на мотиви не съставлява нарушение, тъй като мярката е определена към минимума.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че не е знаел, че неправоспособният водач К.Т. П. управлява собствения му автомобил, но същият като собственик на МПС носи отговорност, кой управлява собственото му МПС, тъй като разпоредбата на чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП не предполага да се доказва този факт и при управление на МПС от неправоспособен водач, то отговорност носи и собственикът на МПС, каквато е настоящата хипотеза.

Показанията на свидетеля Р. К. П. по никакъв начин не доказват, че оспорващият не е позволил/позволявал на сина си К.Т. П. да управлява собственото му МПС, освен това тя като съпруга на оспорващия е заинтересована да свидетелства в полза на оспорващия, но обстоятелство, дали оспорващия е разрешил, респ. знаел че синът му управлява собственото му МПС не води до отпадане на отговорността на собственика, тъй като, както бе посочено по-горе разпоредбата на чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП не предполага да се доказва този факт и при управление на МПС от неправоспособен водач същият носи административно- наказателна отговорност, като отделно от това отговорност носи и собственикът на МПС.

Настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Прекратяването на регистрация на МПС препятства възможността МПС да се управлява по пътищата от водачи, които не притежават СУМПС, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС от неправоспособни водачи, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона и следва оспорването да бъде отхвърлено.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 , предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

 

РЕШИ:

Отхвърля жалба на Т.С.П. с ЕГН ********** *** чрез адв. В.К. ***, със съдебен адрес ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1772-000114/19.12.2022 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Плевен, РУ 01 Плевен, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 180 дни.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/