Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 5.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3468 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 22.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 72964/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 164
състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК********/
срещу Б. В. К. /ЕГН **********/ и Д. В. К.
/ЕГН **********/ осъдителни
искове по чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане при условията на
разделна отговорност- или по 1/2 всеки от ответниците, на следните суми: 392.75 лв.,
представляваща стойност на топлинна енергия за стопански нужди,
доставена през
периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден имот: ГАРАЖ № 15, находящ се в гр. София, жк „********,
ведно със законната лихва от 16.12.2019 г. до окончателното плащане, и сумата 66.90 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
от 392.75 лв., дължима за периода от 01.10.2016 г. до 10.06.2019 г. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С." ЕАД е осъден да заплати на ответниците Б.К. и Д.К. сумата 400 лв. общо, или на всеки по 200 лв.- разноски
по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочените суми-
главница и лихви за забава, ведно с разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите
страни Б. В. К. и Д. В. К. /ответници по делото/ оспорват жалбата
и молят постановеното от СРС отхвърлително решение като правилно да бъде
потвърдено, като претендират разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач “Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод жалбата на
ищеца.
Предявени са искове с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с
която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено. Следва да се отбележи, че независимо от некоректно посоченото в
диспозитива основание на заявените главни искове, първоинстанционният съд се е
произнесъл по наличието на предпоставки за неоснователно обогатяване, поради
което и не е налице недопустимост на обжалвания съдебен акт.
Ищецът
основава претенциите си към ответниците Б.К. и Д.К. на твърдението, че са
собственици на процесния имот, представляващ: ГАРАЖ № 15, находящ се в гр. София, жк „********,
в който доставял топлинна енергия за стопански нужди през периода 1.09.2016 г.-
30.04.2018 г. Не се твърди наличието на договорно правоотношение между ищеца-
топлопреносно предприятие и ответниците- физически лица, като собственици на
процесния имот, а се цели ангажиране на извъндоговорната отговорност по чл.59,
ал.1 ЗЗД на последните, при твърдения, че са се обогатили за сметка
обедняването на ищеца.
Основателността
на предявените от „Т.С." ЕАД осъдителни искове по чл.59, ал.1 ЗЗД
следователно е предпоставена от установяване настъпилото за ответниците
обогатяване за сметка обедняването на ищеца, каквито елементи от приложимия
фактически състав не са доказани по делото. Предвид направените от страните по
делото насрещни твърдения, в доказателствената тежест на ищеца е установяване
ползването на процесния имот от ответниците, потребяването на топлинна енергия
за стопански нужди в него, нейните количество и стойност, както и изпадане на
последните в забава при плащане на процесните главнични задължения. Тъй като
дължимото в процеса пълно главно доказване на обосноваващите спорното
материално право /права/ факти и обстоятелства не е проведено от ищеца по
делото, при прилагане на неблагоприятните последици от непроведеното доказване
в негова вреда исковете му като неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
В
случая по твърдение на ищеца ответниците са си спестили разходи за доставената
и ползвана в процесния гараж топлинна енергия за стопански нужди. Въз основа на
представените по делото писмени доказателства се установява единствено, че през
процесния период ответниците Б.К. и Д.К. са били собственици на процесния гараж
№ ********в жк „********в
гр. София, придобили го по силата на сключен с
Нотариален акт № 76/ 1997 г. договор за дарение на недвижим имот.
С
оглед направените от ответниците в своевременно подадения писмен отговор на
исковата молба по чл.131 ГПК възражения срещу основателността на исковете
спорни по делото са обстоятелството, че през исковия период процесният имот- гараж
е бил топлофициран, че е бил ползван от ответниците и че в него е осъществена
от ищеца доставка на топлинна енергия за небитови нужди. Според твърденията на
ответниците, неопровергани от ищеца с допустими по ГПК доказателствени
средства, през исковия период процесният гараж № 15 бил ползван от трето лице-
наемател- ЕТ „Л.“, на чието име имало открита партида в топлопреносното
предприятие и който именно- като абонат на топлинна енергия, заплащал
стойността на потребената в имота топлинна енергия.
Относно
посочените по- горе спорни по делото релевантни факти и обстоятелства не е
осъществено доказване от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за
установяване на обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства.
Само въз основа на факта, че ответниците са били притежатели на недвижим имот,
представляващ гараж, не може да бъде обоснован извод, че същият е бил ползван
за задоволяване на стопански /небитови/ нужди. Спестяването на разходи, които
обогатилият се би следвало да понесе, води до обогатяване в случай, че
разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД
е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи
за тяхното връщане /Решение
№ 587/ 01.11.2010 г. по гр.д.№ 941/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В този смисъл само в
случай, че е доказано фактическото ползване на имота /търговски обект/, който е
бил топлофициран и в него е доставяна топлинна енергия от ищеца, могат да бъдат
обосновани изводи за настъпило за последния обедняване за сметка обогатяването
на ответника.
В случая представените
от ищеца фактури и представените от подпомагащата страна- топлинен
счетоводител, документи за дялово разпределение /индивидуални справки за
отопление и топла вода и документ за главен отчет/, са съставени на името на трето
за настоящия спор лице- ЕТ „Л.- Л. Б.", като едноличният търговец Л.Б. е
разпитана като свидетел по делото и дадените от нея свидетелски показания са в
смисъл, че тя стопанисва процесния обект като наемател от 1995 г. до настоящия
момент, като за същия, представляващ фризьорски салон, има открита партида с
аб.№ 0129377 на името на ЕТ „Л.- Л. Б." в топло-преносното предприятие, по
която редовно е получавала фактури и съобщения за задълженията си и редовно е плащала
начислените й суми на каса в дружеството. Свидетелката твърди, че има сключен
договор с „Топлофикация София" още от 1995 г. и че ползва услугите на дружеството
основно за топла вода, като периодично заплаща задълженията за имота на каса. Тези
факти и обстоятелства се установяват и от представените по делото молба-
декларация за откриването на клиентска партида за ползване на топлинна енергия
за нежилищни нужди в процесния гараж, подадена от ЕТ „Л.- Л.Б.“ на 12.03.1999
г. /л.16 от делото на СРС/, по която е открита партида с аб.№ 0129377, а също и
от издадените от топлопреносното предприятие фактури, касови бележки и фискални
бонове, всички за процесния гараж с аб.№ 0129377, всички- на името на ЕТ „Л.- Л.Б.“,
установяващи извършени плащания на суми за процесния период.
Предвид
горното, тъй като според събраните доказателства за имота е налице сключен
между ищеца- топлопреносно предприятие и трето за настоящия спор лице-
едноличен търговец, явяващо се небитов клиент на ищеца, при спазване изискването
на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ писмен договор, без правно значение е обстоятелството,
че ответниците са собственици на процесния гараж, ползван като търговски обект
/фризьорски салон/.
Предвид
изложеното, правилно, при събраните в процеса доказателства е прието от
първоинстанционния съд, че не са налице предпоставки за присъждане на
процесното главнично вземане и съответно за ангажиране извъндоговорната
отговорност на ответниците Б.К. и Д.К. за заплащане на претендираните по реда
на чл.59, ал.1 ЗЗД суми- стойност на потребена топлинна енергия за небитови
нужди, както и за присъждането на лихви за забава по чл.86 ЗЗД, имащи акцесорен
характер.
Исковете
за присъждане на горните суми- цена на топлинна енергия /главница/ и лихви за
забава, претендирани на основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като поради неоснователност на
релевираните в жалбата на „Т.С.“ ЕАД доводи за неправилност на обжалваното
решение /чл.269 ГПК/ същото следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да
заплати на въззиваемите страни Б.К. и Д.К. общо сумата 400 лв.- разноски за
въззивното производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.01.2021 г., постановено
по гр. дело № 72964/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 164
състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК********/ да заплати на Б. В. К. /ЕГН **********/ и Д. В. К. /ЕГН **********/ общо
сумата 400 лв. /четиристотин лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- *** като трето лице- помагач на
ищеца в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.