Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 27.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 1157 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от Ю.М.Д. ЕГН:**********, адрес-***, чрез адв. А. Г. Ц. ***, партер, офис №1, срещу: "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от: 137,87лв. представляваща 1/2 част от задължението на наследодателката му В.Л.И.по изпълнителен лист от 11.12.2012г. издаден по ч.гр.д. №**** по описа на ПРС за 2012г. с който е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 263,73лв. представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 09.11.2010 г. до 06.06.2012г. поради погасяване на задължението по давност.
В исковата молба се сочи, че ищецът е наследник на 1/2 част от наследствената маса, оставена починалата му майка В.Л.И.с ЕГН:**********, починала на 02.11.2020г. видно от удостоверение за наследници №***г.
Съгласно чл.60, ал.1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В настоящия случай ищеца отговаря до размера от 1/2 за задълженията на своята майка и наследодател.
Същата, с изп. лист от 11.12.2012г. издаден по ч.гр.д. №**** по описа на ПРС за 2012г. е осъдена, да заплати на ответното дружество сумите както следва:от 263,73лв. представляваща представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 09.11.20 10г. до 06.06.2012г. и 18.27лв. представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.01.2011 г. до 28.06.2012г. като отговорността на ищеца за посочените задължения е до размера от 1/2 част или както следва:за главницата от 263,73лв. / 2 = 131,87лв. за лихвата от 18,27лв /2 =9,14лв.
За удоволетворяване на вземането си и въз основа на горепосочения изпълнителен лист, с молба от 30.04.2013г. "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник, е образувало изп. дело №*** по описа на ЧСИ - С. Б. за 2013г. с искане в молбата за извършване на изпълнителни действия.
По процесното изп. дело са извършвани следните действия.
На 06.06.2013г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до РУ „СО” за запор върху получаваната от длъжника пенсия, по който запор няма данни в делото, да са удържани и постъпвали суми за погасяване на задължението. На 10.10.2013г. ЧСИ, е връчил ПДИ на длъжника лично.
След горепосоченото изп. действие не са искани от взискателя и не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години и процесното изпълнително дело се е прекратило на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 25.06.2015г. въпреки липсата на изрично писмено постановление на съдебният изпълнител, за настъпила „перемция”.
От гореизложените факти се сочи, че е видно, че задължението на наследодателката на ищеца, е погасено по давност изцяло и съответно припадащата се част на ищеца от процесното задължение в размер на 131,87лв. представляващо 1/2 от процесната главница също е погасено по давност, защото е изтекла предвидената в закона погасителна давност.
Това е така защото от 26.06.2015г. е започнала да тече в полза на ищеца предвидената от закона погасителна давност, изтекла към датата на предявяване на настоящия иск без взискателят, сега ответник, да предприеме такива действия, с които да спре изтичането на давностния срок за процесното задължение.
С оглед гореизложеното и в срок, се прави възражение за изтекла погасителна давност, за сумата от 137,87лв. представляваща 1/2 част от сумата от 263,73лв. представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 09.11.2010г. до 06.06.2012г. като счита, че е налице правен интерес от предяваване на настоящия иск, с който се домогва да докаже, възникнала промяна в правоотношенията между страните в спора след настъпването на определен релевантен юридически факт, в случая изтичане на предвидения от закона давностен срок. Моли се съдът, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на Ю.М.Д. ЕГН:**********, адрес-***, чрез адв. А. Г. Ц. ***, партер, офис №1, че не дължи на "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя, с сумата от: 137,87лв. представляваща 1/2 част от задължението на наследодателката му В.Л.И.по изпълнителен лист от 11.12.2012г. издаден по ч.гр.д. №**** по описа на ПРС за 2012г. с който е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 263,73лв. представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 09.11.2010 г. до 06.06.2012г. поради погасяване на задължението по давност.
С исковата молба са представени писмени доказателства за представителна власт и упълномощаване – пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация" ООД, Перник, е депозирал писмен отговор. Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, но неоснователен. Оспорва се изцяло предявеният от Ю.М.Д. ЕГН:********** отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по изпълнително дело №***/2013г. по описа на ЧСИ С. Б., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №****/2012г. по описа на Г1РС по следните съображения:Съобразно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното дело може да оспори чрез иск изпъляемото право на взискателя, само при условие, че възраженията му се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт.Изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, считано от момента на изтичане на две години от последното процесуално действие, като постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно действие. Вземането продължава да съществува, но то не може да бъде събрано по принудителен начин, тъй като е придобило качеството на естествено вземане. Последното може да бъде събрано, само ако длъжникът плати доброволно. С оглед на гореизложеното след тази дата няма предприети нови действия по принудително събиране и представляваното Дружество не е провокирало завеждане на отрицателния иск с действия за предприемане на допълнителни способи за принудително събиране.
Пернишкият районен съд, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По делото е приложена
заповед за изпълнение на парично задължение №5304
от 23.10.2012 г. по ч.гр. № ч.гр.д. №**** по
описа на ПРС за 2012г..,
и Изпълнителен лист от 11.12.2012 г., въз
основа на Заповед № 5304 от 23.10.2012 г. по ч.гр. №****
по описа на ПРС за 2012г., а именно сумите в размер на: 263,73лв. представляваща
главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води за периода от 09.11.20 10г. до 06.06.2012г. и 18.27лв. представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.01.2011 г. до
28.06.2012г. като
отговорността на ищеца за посочените задължения е до размера от 1/2 част или
както следва:за главницата от 263,73лв. / 2 = 131,87лв. за лихвата от 18,27лв
/2 =9,14лв.
За удоволетворяване на вземането си и въз основа на горепосочения изпълнителен лист, с молба от 30.04.2013г. "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник, е образувало изп. дело №*** по описа на ЧСИ - С. Б. за 2013г. с искане в молбата за извършване на изпълнителни действия.
По процесното изп. дело са извършвани следните действия.
На 06.06.2013г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до РУ „СО” за запор върху получаваната от длъжника пенсия, по който запор няма данни в делото, да са удържани и постъпвали суми за погасяване на задължението, като на 28 юни е било отговорено на ЧСИ, че не може да се наложи запор на пенсията на лицето, тъй като е под минималния предвиден размер пенсията й. На 11.10.2013г. ЧСИ, е връчил ПДИ на длъжника лично. Наследодателката почина на 2.11.2020 г., като ищецът е единият от двамата наследници, които същата оставя, видно от удостоверение за наследници, представено по делото, като по посочената причина се моли от съда да приеме, спрямо него, че не дължи една втора от сумата по идп лист, поради погасяването й по давност.
От материалите по изпълнителното дело №*** по описа на ЧСИ - С. Б. за 2013г.,
с район на действие ПОС, се
установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за
започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за
доброволно изпълнение. По делото няма
депозирана нито една друга молба от взискателя за насочване на изпълнението, с
изключение на молбата за образуване, като единствените
изпълнителни действия по делото е
изпратеното запорно съобщение о 06.06.2013 г. - за
налагане запор на пенсията на лицето, като такъв не е бил наложен, поради
ниския размер на пенсията на починалия длъжник.Изпратената ПДИ е била връчена
на длъжника на 11.10.2013г.
Това означава, че последното годно да прекъсне
давността изпълнително по своя характер действие е запорното съобщение от 06.06.2013 г.,поради което и
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
06.06.2015г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на
чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните
суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да
възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение,
заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение
№ 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г.
о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е
наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било
проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод
за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да
избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение
при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това
не е повелята на закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 11.12.2012 г., (липсват доказателства,
че същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече
предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността е прекъсната на 30.04.2013 г. с подаването
на молбата за образуване на изпълнително дело , като е било образувано изп.д.№ *** по описа на ЧСИ - С. Б.
за 2013г., с район на
действие ПОС, като от тази датата е започнала да тече нова
петгодишна давност. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети
изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след
което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска
информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на
длъжника.
От материалите по
изпълнителното дело № *** по описа на ЧСИ - С. Б.
за 2013г., с район на
действие ПОС,се установява, че съдебният изпълнител е изпратил
съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е
изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение. Единственото изпълнително действие по делото е изпратеното
запорно съобщение от 06.06.2013 г. - за
налагане запор на пенсията на лицето, като такъв не е бил наложен, поради
ниския размер на пенсията на починалия длъжник.Изпратената ПДИ е била връчена
на длъжника на 11.10.2013г.
Това означава, че последното годно да прекъсне
давността изпълнително по своя характер действие е запорното съобщение от 06.06.2013 г.,поради което и
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
06.06.2015г.
Доколкото
обаче към тази дата все още не
е било влязло в сила ТР № 2 /26.06.2015г./ и същото, както изрично се сочи и в
самото решение, поражда действието си по
отношение на всички висящи и бъдещи дела.
то давността следва да се
приеме, че е била спряла по смисъла на ППВС 30/1980 Г, по време на висящото ид.
И да се брой от момента на перемцията, а именно 06.06.2015 г., поради което и
същата е изтекла на 06.06.2020 г., почти една година преди подаване на исковата
молба.
По въпроса Откога започва да тече нова погасителна давност за
вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; е постановено Решение
№ 37, от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа за
2020 година, по описа на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, където изрично е посочено
по въпроса-Откога започва да тече
нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен
поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор
е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността, но в случая както е посочено и
в това решение- Перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и
гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него.- какъвто именно е настоящият случай/.
Това
налага извод за основателност на исковите претенции и като такива следва да се
уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 50
лева - държавна такса, 24 лева – такса
за препис на 1 бр. изпълнително дело и 300 лева – адвокатско възнаграждение, т.
е. в общ размер на 374 лева. Във връзка с възражението на ответната страна
за прекомерност на претендираното адв. Възнаграждение на ищеца, то съдът
намира, че същото е в законовия минимум и не следва да бъде намалявано.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Ю.М.Д. ЕГН:**********,
адрес-*** не
дължи на "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник
ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя, сумата от: 137,87лв. представляваща 1/2 част от задължението на
наследодателката му В.Л.И.по изпълнителен лист от 11.12.2012г. издаден по
ч.гр.д. №**** по описа на ПРС за 2012г. с който е осъдена да заплати на
ответното дружество сумата от 263,73лв. представляваща главница за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 09.11.2010
г. до 06.06.2012г. поради погасяване на задължението по давност.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя ДА ЗАПЛАТИ на Ю.М.Д. ЕГН:********** сумата в размер на 374 лева – направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението,
изисканото ч. гр. д. №№**** по описа на ПРС за 2012 г. да
бъде върнато в архив.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: