Р Е Ш Е Н И Е
№ 108/23.01.2024 г., гр.
Монтана
В името на
народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет
и четвърта година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при
секретаря Лазарова
като
разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 766 по
описа за 2023 г. и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а от ЗДвП.
Образувано е по жалба от„Кристал ойл“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.Гоце Делчев № 14, представлявано от управителя Ц.П.А., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗППАМ/ № 23-0996-000373/20.11.2023 г., издадена от началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана.
Твърди се незаконосъобразност на посочената заповед,“.. породи допуснати съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила..“. В жалбата се сочи, че „ дружеството е собственик на лек автомобил „Ауди А6 50 ТФСИ Е“, с рег.№ М 0022 СВ, който е обявен за продажба. Яви се потенциален купувач Стоян Асенов Георгиев и бяха уговорени условията за продажба, като беше уговорено да му се предостави автомобилът за да го изпробва и при одобрение да бъде сключен договор за покупко-продажба. За тази цел му беше предоставен автомобила..“ Издадената заповед е без необходимото съдържание, разписано в чл.59, ал.2, т.4 АПК във вр.с чл.172, ал.1 ЗДвП., не е мотивирана…. При предоставяне на автомобила дружеството не е разполагало с информация нито от Георгиев, нито от трето лице, че същият е лишен от правоуправление по административен ред..напротив знаехме, че е правоспособен водач.. ЗППАМ не касае вменено конкретно нарушение на търговското дружество, а на трето лице..“. В с.з. жалбата се поддържа от управителя на дружеството Ц.П.А., претендира се отмяна на заповедта, т.к. дружеството не е нарушило закона, не е знаела, че въпросното лице Стоян Асенов Георгиев е лишен от „правоуправление по административен ред, но всъщност лицето притежава такова свидетелство, т.е. липсват основания за налагане на ПАМ..“
Ответникът по жалбата – началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция, редовно призован не се явява, представлява се от пълномощника юрк.Димитрова, която изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Монтана в настоящия състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, видно от заповедта, същата е връчена на управителя на „Кристал ойл“ЕООД А. на 30.11.2023 г., жалбата подадена на 12.12.2023 г., при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-0996-000373 от 20.11.2023 г. на началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана. Съгласно заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на директора на ОД на МВР Монтана, представена по делото на л.19, по силата на която и в изпълнение на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи /л.20 от делото/, са определени групите длъжностни лица, сред които в т.3 и началник група, сектор Пътна полиция при ОДМВР Монтана, да прилагат административните мерки по ЗДвП. Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
С процесната заповед е наложена на дружеството „Кристал ойл“ ЕООД, представлявано от управителя, принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б“а“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
По същество, съдът намира, че издадената заповед е правилна и законосъобразна, предвид събраните по делото доказателства.
Установено е, че при извършена проверка на водача Стоян Асенов Георгиев на 18.11.2023 г. в 12.00 часа в гр.Монтана при движение по бул.Хр.Ботев с посока на движение от ул.Граф Игнатиев към ул.Кл.Охридски, е установено, че водачът Георгиев от с.Пишурка, управлява л.автомобил „Ауди А6 ТФСИ Е“ с рег.№ М 0022 СВ, като е лишен от правоуправление по административен ред, за което му е съставен АУАН серия № 1126763/18.11.2023 г, с който са иззети СРМПС № *********, 2 броя рег.табели М 0022 СВ, за нарушение на чл. 150А, ал.1 от ЗДвП, според която „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“
Съдът намира заповедта за правилна и законосъобразна.
По делото са събрани доказателства, от които безспорно е установено твърдяното от компетентния орган нарушение. Не се представиха доказателства, от които да е видно обратното, нито се твърди, че не е налице управление на МПС от страна на посоченото в акта лице Стоян Асенов Георгиев. Събрани са безспорни доказателства, че същият е лишен от право да управлява МПС по административен ред, както и че същият е предал доброволно своето СУМПС № *********/15.02.2023 г. в сектор ПП при ОД на МВР Пловдив на 20.10.2023 г./л.36 от делото/. Изложените твърдения, че автомобилът бил обявен за продажба, че имало уговорка да бъде закупен от лицето Георгиев, като и, че му е предоставен за да го изпробва, очевидно имат защитна теза. Не са представени никакви доказателства в тази насока, а само твърдения, че автомобилът е обявен за продажба, нито данни, че лицето се е явило като потенциален купувач. Нещо повече, дружеството, собственик на автомобила, има адрес гр.Лом, а нарушението е установено в гр.Монтана, твърде голямо разстояние за твърдяното изпробване от потенциален купувач. Като и за твърдението, че не са разполагали с информация, че Георгиев е лишен от право да управлява МПС, също не е доказано, ако предоставяш собствения си лек автомобил да го управлява трето лице, логично е да се информираш дали това лице може и има право да управлява такова МПС, това е задължение на собственика, преди да предостави МПС за управление. Съдът взе предвид изрично заявеното, че автомобилът е бил предоставен със съгласието и знанието на собственика и управител на дружеството А., т.е. същата не е положила грижа на добър стопанин и не е осъществила контрол, поради което твърдението не сме знаели, не може да се приеме за основателно. Безспорно се установи в производството, че собственикът на МПС, макар и с пасивното си поведение, е разрешил управлението на МПС, т.к. е предоставил автомобила, поради което и Георгиев се е възползвал от това и е управлявал МПС, след като е знаел, че няма СУМПС, т.к. е лишен от това по административен ред, още повече доброволно е предел своето СУМПС. Съдът не споделя изложените доводи и възражения в жалбата, че ЗППАМ не съдържа разписаното в чл.59, ал.2, т.4 АПК във вр.с чл.172, ал.1 от ЗДвП, ясно са посочени установените факти, както и приложимата правна норма. Спрямо дружеството е приложена принудителна административна мярка в качеството на собственик, съгласно чл.171, т.2а, б.“а ЗДвП. Предоставяне на МПС, в случая лек автомобил, не може да става безконтролно, задължително е собственикът на автомобила да контролира и отговаря за МПС, в противен случай всяко недобросъвестно лице може да се възползва като управлява същото, дори и да не е правоспособно, в такъв случай съществено се застрашава безопасността на движението. Това е задължение за собственика, да се увери, че предоставя МПС за управление на правоспособен водач, за неизпълнение на което е предвидена ПАМ, конкретно уредено в чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;“
В случая, за да приложи ПАМ по отношение на автомобила на дружеството, административният орган се е позовал на наличието на последната от посочените в чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП хипотези, а именно - като собственик на лек автомобил, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата - управление след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред.
Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.
В случая не е налице спор за факти. Не се спори, че на 18.11.2023 г. Стоян Асенов Георгиев, лишен от право да управлява МПС по административен ред, е управлявал МПС, собственост на дружество“Кристал ойл“ ЕООД, като дружеството е предоставило доброволно въпросния автомобил за управление от Стоян Георгиев, без да се увери дали същият има СУМПС.
Съдът намира, че в случая нормата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е относима към свидетелството за управление на моторно превозно средство в качеството му на индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство по смисъла на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства отменя Директива 91/439 на Съвета от 29.07.1991 г. относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, считано от 19.02.2013 г. Член 7, § 1 и 4 на Директива 91/439 са идентични по съдържание с чл. 7, § 1 и 3 на Директива 2006/126. Член 7, § 2 от Директива 91/439 предоставя на държавите-членки правото да определят срока на действие на свидетелството да управление. Съгласно чл. 17, § 3 от Директива 2006/126/ЕО позоваванията на отменената директива се разглеждат като направени на настоящата и се четат съгласно таблицата за съответствие. Директива 2006/126/ЕО е транспонирана в Закона за движението по пътищата - § 35, т. 3 от ЗИДЗДвП /обн. ДВ, бр. 54 от 2010 г./. Съображение 2 от Директива 2006/126/ЕО сочи, че „Правилата за свидетелствата за управление на превозни средства са съществен елемент на общата транспортна политика и допринасят за подобряване на пътната безопасност и улесняват свободното движение на хора, които се установяват в държава-членка, различна от тази, която е издала свидетелството за управление“. Тази значимост, която индивидуалните транспортни средства имат за свободното движение на хора, е обусловила взаимното признаване между държавите-членки на издадените от тях свидетелства за управление - чл. 2, § 1 Директива 2006/126/ЕО, и е довела до регламентирането чрез вторичен акт на правото на Европейския съюз на предпоставките, при наличието на които се издава и действа съответното свидетелство за управление на превозно средство.
На следващо място съдът намира, че законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП / в приложимата редакция към момента на нарушението/ регламентира като предпоставка за налагане на ПАМ „управление на моторно превозно средство, след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред“. В случая на водачът на автомобила е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, за което не се спори в производството. В тази насока е и издаденият АУАН на Стоян Асенов Георгиев, а и в производството не се доказа, лицето към момента на установяване на нарушението да е имало СУМПС.
Ето защо съдът намира, че административният орган законосъобразно е наложил на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца, е в предвидения в закона от 6 месеца до 1 година, съгласно изискването на закона.
Съдът не споделя доводите и възраженията, направени в жалбата и в с.з., неоснователни са твърденията, че МПС е предоставено за изпробване и не е имало информация и как да се установи, че Георгиев е лишен от правоуправление по административен ред, т.к. по разбиране на настоящия съдебен състав е било задължително и необходимо само да се изиска лицето да представи СУМПС, преди да му се предостави МПС за управление – изпробване. Конкретно и ясно е описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл. 150А, ал.1 ЗДвП, което представлява фактическо основание за налагане на процесната ПАМ. Липсват процесуални пречки за инкорпориране като елемент от съдържанието на административния акт на друг акт, който в случая е съставен в хода на образувано административнонаказателно производство във връзка с установеното нарушение.
Във връзка с повдигнатия въпрос за неоснователност на мярката ПАМ, в случая съдът намира, че е налице обвързана компетентност по отношение на административния орган да наложи ПАМ и законът не предоставя възможност на същия за избор да наложи или не посочената административна мярка.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесната заповед не страда от наведените в жалбата пороци и следва да бъде потвърдена, а жалбата против нея да бъде оставена без уважение.
В производството не са правени искания за разноски и съдът не дължи произнасяне.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Кристал ойл“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.Гоце Делчев № 14, представлявано от управителя Ц.П.А., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗППАМ/ № 23-0996-000373/20.11.2023 г., издадена от началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: