№ 812
гр. Варна, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500920 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на ИВ. П. Г. срещу
решение № 656 от 14.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 10324 по описа за 2021 г. на Районен
съд – Варна, деветнадесети състав, с което са изменени по иска на Г. КР. К. в качеството й
на майка и законен представител на детето Д. И. Г. срещу ИВ. П. Г., ЕГН**********
мерките по предоставяне упражняването на родителските права, определени с решение №
263 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 9164/2019 г. на РС - Варна, с което е одобрено
постигнато между страните споразумение по член 51 от СК и е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на детето Д. И. Г. на майката Г. КР. К., при която се
определя и неговото местоживеене; изменен е режима на лични отношения на бащата ИВ.
П. Г. с детето Д. И. Г., като е определен следния: бащата ще има право да взема детето от
дома на майката и да го връща обратно там, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване; на рождения ден на
детето всяка нечетна година от 16 часа до 19 часа; на рождения ден на бащата от 10 часа на
24.12. до 10 часа на 25.12. с преспиване; за Великденските празници с преспиване - първите
три дни за времето от 10 часа на първия ден до 18 часа на третия ден; за Коледните празници
с преспиване - всяка четна година на 25.12. от 10 часа до 18 часа на 28.12.; за
Новогодишните празници с преспиване - всяка четна година от 19 часа на 31.12. до 17 часа
на 02.01., всяка нечетна година от 17 часа на 01.01. до 17 часа на 03.01.; един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; изменен е размерът на месечната
издръжка от 70 лева, като е увеличен същия на 300 лева месечно, считано от влизане в сила
1
на решението, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на основание за нейното изменение
или прекратяване; осъден е въззивника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд– Варна държавна такса в размер на 331,20 лева, на основание член 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с член
69, алинея 1, точка 7 от ГПК.
Във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и
поради необоснованост. Излага се, че е нарушен член 59, алинея 4 във връзка с алинея 9 от
СК и задължителните указания по прилагането на закона, дадени в Постановление № 1 от
12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/1974 г. на Пленума на ВС, като съдът не е обсъдил как
обстоятелствата се отразяват на положението на детето и ефикасността на мерките. Твърди
се, че събраните по делото доказателства по никакъв начин не установяват наведените от
майката доводи за поддържане на лоши битови и хигиенни условия в дома на бащата, за
неполагане на адекватни грижи за детето и за системно абдикиране от родителска
отговорност. Също така не отговаря на истината и становището, че детето не желае да
прекарва толкова време с баща си. Развива теза, че целта на настоящото производство е да се
преодолее разногласието на родителите къде детето да започне образуванието си. Излага се,
че редица писмени доказателства са приети като такива по делото, а те са неотносими към
предмета на спора; гласните доказателства не са послужили за формиране на изводи от съда;
не са допуснати искани от въззивника доказателства досежно релевантни за спора
обстоятелства.
Иска се да бъде предоставено упражняването на родителските права на бащата, да се
определи местоживеенето на детето при бащата, да се определи режим на лични отношения
с майката в следния смисъл: майката да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица
от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване, за половината от
времетраенето та зимната пролетната и междусрочната ученически ваканции, 40 дни през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, през Коледните празници – всяка четна
година от 10 часа на 24.12. до 10 часа на 26.12., през Новогодишните празници – всяка
нечетна година от 10 часа на 31.12. до 10 часа на 02.01., през Великденските празници –
всяка нечетна година от 10 часа на Великден /неделя/ до 17 часа на втория ден на Великден
/понеделник/; да бъде осъдена Г. Г.а да заплаща на детето Д. чрез неговия баща и законен
представител И.Г. месечна издръжка в размер на 300 лева, с падеж пето число на месеца, за
който се дължи, считано от влизане в сила на решението по настоящото дело до настъпване
на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва. Излагат се подробни доводи за правилност и законосъобразност на
постановеното първоинстанционно решение и се иска неговото потвърждаване.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
2
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба си Г. КР. К. твърди, че с влязло в сила решение на 17.01.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 9164/2019 г. на Районен съд - Варна е било утвърдено постигнато
между страните споразумение по член 51 от СК, с което родителските права спрямо детето
Д. И. Г. са предоставени за упражняване съвместно на двамата родители, като е определено
детето да живее две седмици от всеки месец при майката и две седмици от всеки месец при
бащата; определен е и режим на лични отношения на двамата родители, както и същите да
заплащат издръжка в полза на детето от по 70 лева месечно за всеки от тях. Излага, че след
раздялата на родителите са настъпили съществени изменения в обстоятелствата, като при
бащата съществувал риск за задоволяване на физическите и възпитателните нужди на
детето, тъй като ответникът не полагал необходимите грижи за това. Всеки път след престой
при бащата детето било връщано болнаво, емоционално неуравновесено и в неугледен вид.
Сочи, че хигиенно-битовите и социални условия за отглеждане на детето при бащата са
влошени. Намира, че обстоятелството, че детето живее две седмици при единия и две
седмици при другия родител не му се отразява добре, защото формира у него несигурност и
неспокойствие във връзка с невъзможността да изгради трайни социални и битови навици. С
това обосновава исканията си за промяна на постановените мерки, като се предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето на майката; определи се
местоживеенето му при нея; определи се режим на лични отношения на бащата с детето Д.;
както и да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер
от 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба /14.07.2021 г./ с падеж пето
число на месеца, за който се дължи до настъпване основания за нейното изменение или
прекратяване.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника ИВ. П. Г.. Последният оспорва определеният вече режим да създава риск за
физическото и психо-емоционалното състояние на детето, като твърди, че то се чувства
комфортно и спокойно. Счита, че родителската грижа, полагана от бащата, не е с влошено
качество. Твърди, че майката не е инициирала разговори и не е заявила неудовлетворение от
начина, по който се отглежда детето, като навежда, че вероятно се касае за „загриженост“
във връзка с евентуални възлагателни претенции по отношение на семейното жилище, което
е обект на делба по заведено дело между страните. Оспорва, че са настъпили промени в
обстоятелствата след влизане в сила на бракоразводното решение, обосноваващи исканата
промяна, съответно тя да е в интерес на детето. Оспорва и изложеното в исковата молба, че
бащата няма нужните умения да полага грижи за детето, че детето боледува по-често или по-
тежко от обичайното за възрастта му. Оспорва твърдението, че дето се води редовно при
баба му и дядо му по бащина линия, че не се води от бащата редовно на тренировки по
спортна гимнастика, както и, че детето е по-силно привързано към майката и че желае да
прекарва по-малко време със своя баща. Иска да бъде отхвърлена исковата претенция, а в
евентуалност, ако бъдат уважени предявените искове, уточнява, че издръжка в размер над
200 лева е непосилна за него, както и моли същата да бъде определена от датата на влизане
на решението в сила, доколкото същата се изпълнява в момента.
И.Г. е предявил и насрещната искова молба, в която излага, че споделеното
родителство е успешен институт, който охранява най-добрия интерес на детето. Детето Д.
има нужда от пълноценно общуване и с двамата родители, като след успешно двугодишно
родителстване детето е добро, възпитано, жизнерадостно и общително. Твърди, че между
страните са възникнали разногласия единствено по повод бъдещата образователна заетост
на детето, а именно - в кое училище да бъде записано като първокласник. Сочи, че
притежава родителски и възпитателски качества, които са по-добри от тези на майката, -
умереност на характера, както и че освен че е юрист, притежава и образователна степен
3
„бакалавър по история“ с профил „учител“. Излага, че разполага с лично време за
обгрижване на детето и желае да упражнява родителските права, като може да бъде
подпомаган от своите родители.
В срока по член 131 от ГПК ответницата по насрещния иск е депозирала писмен
отговор, с който насрещните претенции се оспорват. Твърди, че от нейна страна се правят
опити за диалог и осигуряване на спокойна атмосфера за детето. Сочи, че не е била
подпомагана в грижите за домакинството, а когато детето е боледувало, единствено тя
поемала грижите за него. Оспорва твърдението, че работи на 12-часови дневни и нощни
смени. Изразява съмнение, че детето се чувства добре, когато е водено в адвокатската
кантора на баща му, където се пие често алкохол и където детето обичайно заспива на
диван. Твърди, че бащата ходи редовно с детето в град Т., което води до отсъствия от
детската градина и спортните му занимания. Сочи, че е в добри отношения със своите
родители, като твърди, че разбирателство липсва в семейството на бившия й съпруг, което
не благоприятства възпитанието на детето. Навежда доводи, че детето се отглежда на
установения адрес в село Т., като понякога заедно с детето посещават с преспиване адреса
на приятеля й.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна изразява становище, че детето следва да
има възможност да общува пълноценно и с двамата си родители с оглед правилното му
психо-емоционално израстване.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора са
предоставянето на родителските права и местоживеенето на детето, режимът на лични
отношения и определената издръжка.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, следните
обстоятелства:
1/ Че с влязло в сила решение № 263 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 9164/2019
г. по описа на Районен съд – Варна, е било утвърдено постигнато между страните
споразумение по член 51 от СК, съобразно което родителските права по отношение на
детето са били предоставени за съвместно упражняване на родителите и е определено детето
да живее две седмици от всеки месец при майката и две седмици от всеки месец при бащата;
определен е режим на лични отношения на двамата родители, както и същите да заплащат
издръжка в размер от по 70 лева за всеки от тях в полза на детето;
2/ Че детето ще е първи клас през учебната 2022/2023 г.;
3/ Че майката живее в село Т., а бащата – в град Варна;
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени
събраните пред въззивната инстанция доказателства.
На основание член 59, алинея 6 от СК въззивният съд изслуша и двамата родители.
И.Г. заявява, че досега винаги се е справял с грижите за детето без никакъв проблем, а
когато е болен и не може да посещава градина, разчита на майка си, която идвала да го
гледа. Сочи, че не всички училища са до обяд в първи клас, има целодневни смени и
занималня. Твърди, че може да си организира срещите и контактите, ако училището е до
16,30 часа, а ако е в полудневна форма, майка, която е пенсионер, ще му помага. Държи
детето да учи във Варна, защото счита, че образованието тук ще е по-добро, средата на
детето към момента е тук, всички деца от детската градина ще учат в района. Освен това Д.
4
ходил на логопед. Детето реално нямало голям проблем с говора, но по негова инициатива
на следващата седмица, след като говорил с директорката, бил назначен логопед. Делото за
делба все още било висящо, намерението му е да плати другата част, но във втората фаза,
когато се определи стойността на апартамента. Ако случайно загуби делото, намира, че има
достатъчно контакти да се организира и да си закупи друг апартамент, тъй като от
продажбата на този ще се погасят всички кредити, които двамата имат към банки. Споделя,
че не мога да каже кой е по-добър родител, смята, че и двамата са добри родители, но той
разполага с повече време да обръща повече внимание на детето, което е важно. Има
ситуации и случаи, когато майка му е на работа, нощни смени дава и наистина се било
обаждало детето, че е само при М. - новият партньор. Заявява, че те основно живеят там,
откакто са се развели официално. В село Т. са много рядко – обикновено, когато тя отсъства
във връзка с моторите, които кара. Доколкото му е известно, на Д. не му се обръща
внимание, когато е с М. и не желаел М. да го гледа, защото му било скучно. Не е споделял,
че е бил нагрубяван или обиждан от М..
Г.К. обяснява, че живее в село Т., не дава нощни смени. Детето в Т. имало огромен
кръг от приятели. Всяка вечер, ако времето позволявало, отивали в двора на училището,
което било на две пресечки от къщата, за да играе детето със свои приятели. Твърди, че
средата в селото е страхотна, има много млади хора, на практика селото е квартал на Варна.
Аргументира позицията си детето да учи в училището в село Т. с това, че е полицай в
Общинска полиция, работи точно в централна градска част и неведнъж както тя, така и
нейни колеги, са ходили на беседи в училищата в центъра на Варна поради наклонности и
лоша среда. Счита, че е хубаво в центъра, защото всичко е наблизо и удобно, но има и много
минуси - големи класове от по 30-36 деца, поради което един педагог не може да обърне на
всички еднакво внимание. В село Т. децата са по-малко - около 28, но имат задължителна
занималня до 16,30 часа, има и столово хранене, спортни мероприятия, от читалището
ходели да организират много извънкласни дейности. Намира, че обстановката е по-
спокойна. Също така счита, че никак няма да е удобно на всеки две седмици детето да си
мъкне при единия и при другия родител. Не казва, че И. е лош баща, грижи се за детето, но
смята, че не му обръща внимание. Д. й разказвал как протича едно негово ежедневие с баща
му - ако е хубаво времето след вземането от детска градина, отивали да играят на площадка;
прибират се вкъщи, слагат да хапнат нещо, баща му бил на телефона,а детето гледало детско
на телевизора или на телефона на баща му. На това противопоставя, че тя го кара да пишат
букви, числа, да сричат. Обяснява, че от името на адвокат Т., с когото са в едно адвокатско
дружество, пускали жалби до Министерство на вътрешните работи, Инспектората на МВР,
прокуратура, поради което се притеснява детето да се отглежда в такава среда, която цели да
очерни някого. Жалбите били клевети по отношение изпълнение на служебните й
задължения, как изобщо е станала служител на МВР, че била искала материални облаги от
трети лица за изнасяне на информация, защото има високо ниво достъп до класифицирана
информация. Девет месеца умирала от срам да ходи на работа. Имало сигнал до ГД „БОП“.
Не е забелязала бащата да я представя по лош начин пред детето, освен че бил казал, че е по-
умен от мама, знае повече от мама. Не отрича, че отсъства поради посещаване на състезания
по мотоциклетизъм, включително и в чужбина. Води го със себе си, ако атмосферните
условия позволяват, а ако не е подходящо, го гледат майка й и баба й. Категорично заявява,
че Д. никога не е оставян без надзор по никакъв начин. Не отрича, че ходят с детето гости
при приятеля й, но не живеят заедно.
Пред въззивната инстанция са разпитани свидетелите П. Ч. Г. /работи в едно
адвокатско дружество с бащата/ и С. АТ. Б. /без родство и дела със страните/. Г. обяснява, че
познава Г. и И. от 2014 г., както и детето Д.. Знае, че съгласно решението на съда за детето
се грижат и двамата родители, като при И. детето е вторите две седмици от месеца. Когато
го гледа, много рядко И. водел детето в кантората. Така си е разпределил времето и така са
си разпределили задълженията в кантората, че винаги да го взима около 16,50 часа от детска
5
градина, която е на около 5 минути от кантората. Категоричен е, че никога не се е случвало
детето да остава да спи в кантората, още повече, че нямало диван, а само столове, а също
така в кантората не се пиело. И. винаги помагал на Г., когато тя го помолела, отзовавал се по
всякакъв повод. Няма никакви проблеми И. да се свързва с детето. Разказва, че случай,
когато гледали футбол с И. и друг колега - М. -, било късно вечерта. Д. се обадил на И., той
излязъл да говори с него в другата стая и като се върнал, му направило впечатление, че е
разтревожен. Споделил, че детето е само в стаята, бил в апартамента на приятеля на Г.,
докато М. /приятелят/ и неговото дете са били в другата стая. Доколкото И. му е споделял,
детето е звъняло многократно по такъв повод, често се случвало, тъй като майката
отсъствала. Случило се да чуе разговор за постъпването на детето в училище – били заедно с
И. и детето, когато минавали край училището, което е срещу Катедралата, и малкият Д.
казал, че ще учи в Т., тъй като учителите в това училище не са добри, така казала майка му.
Според свидетелят всички искали да се махнат от село и да отидат в града, защото е по-
добро образованието. Коментирали това в кантората, като И. многократно се чудел как да
постъпи в такава ситуация, в която детето е поставено между чука и наковалнята, защото
единият от родителите иска да вземе някакво самостоятелно решение, без да говори с
другия. Бабата по майчина линия, доколкото знае, има златарски магазин на ул. „П.“, но не
може да каже кой работи там, виждал е Г. да работи там, но в предходен период; случвало се
и сега да я вижда в магазина, но дали работи или замества временно не може да каже. Не е
чувал Д. да се оплаква от майка си, единствено което е виждал, когато е звънял по телефона,
че не му се обръща достатъчно внимание. Също така в многократни разговори с него бил
забелязал, че детето се отглежда предимно от бабата. Б. явства, че познава И. и Г., откакто
родили децата си, тъй като са родени в един и същи ден с два часа разлика. Г. отглеждала
сина си в село Т., в къщата на майка си. Свидетелката работи в село Т. като начален учител
от две години. В отглеждането на детето на Г. и помагали майка и и баба й по майчина
́́
линия. Всички живеели в село Т. в една и съща къща - доста голяма, на три етажа, имало
място за всички, включително и мъжът на майката на Г., който не е роден дядо на Д..
́
Обяснява, че в последно време с Г. не са се виждали, защото винаги, когато се уговорели да
се видят, или детето е при баща си, или е болно. Държат да се виждат с децата и чакат Дани
да се върне от татко си, за да ги съберат. Б. знае, че Д. ще учи в училището в село Т., защото
майката живее там. Разказва, че началните класове са четири, като първи клас е една
паралелка. Всяка година бройката на децата в първи клас е различна – от 20 до 28. Тази
година ще са 26 деца, от детската градина има информация, която идва към училището. Тя
няма да преподава на Д..
По родителските права и местоживеенето на децата
При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на дете съдът трябва да съобрази всички обстоятелства
с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на
детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от
СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да живее детето и кой да
упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с
родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са
запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете
като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК,
6
както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който
трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на
§ 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да
предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и
комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки
възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, изразената му
готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази
посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано,
както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при
нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето
след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица,
жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот,
както и да съобрази пола и възрастта на детето. Няма приоритетно значение на едни
обстоятелства над други, а те се преценяват В съвкупност за всеки конкретен случай с оглед
неговите специфики.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че и двамата родители притежават
потенциал да възпитават детето, да полагат адекватни грижи за него и имат желание да го
правят. Родителите, въпреки разногласията между тях, довели до иницииране на настоящото
производство, продължават да спазват постановеното съдебно решение. Д. е емоционално
привързан и обича и двамата си родители. Моделът на споделено родителство е бил
възприет и от двамата бивши съпрузи и е бил следван от раздялата им до момента на
поставяне за обсъждане за вземане на решение къде да учи детето – във Варна или в село Т.,
когато отношенията между родителите са се влошили. Принципно и двамата родители могат
да разчитат на помощ от трети лица – своите родители. Родителите на Г. не живеят във
Варна, а в Т., но майка му е готови и винаги откликва на нуждите от грижи за Д..
Настоящият състав на въззивния съд намира, че основно е обстоятелството, че Д. ще
бъде първи клас през септември, поради което и следва да осигури една спокойна и
стабилна среда за детето. Със сигурност споделеното родителство е по-добро за детето от
гледна точка на контактите му с всеки един от родителите, емоционалната му връзка с тях и
избягване синдром на родителско отчуждение. Но споделеното родителство в условията,
когато детето ще е вече ученик, ще създаде прекалено много неудобства за детето, ще
наруши учебния процес, а най-вече ще повлияе негативно върху начина му на живот, който
трябва да е устойчив, гарантиран, обезпечен и безопасен за психическото му състояние. За
детето ще е изключително стресиращо и негативно в емоционално отношение едно
решение, което да удовлетворява желанието на родителите, а да не се съобразява с неговите
потребности. На тази възраст децата се нуждаят от постоянност и балансираност, още
повече, когато в живота им има друго събитие, водещо до нервно напрежение, каквото
безспорно е започването на училище. В конкретния случай с оглед интересите на детето Д.
настоящият състав на въззивния съд намира, че следва да се съсредоточи върху неговата
стабилност, успешната му интеграция в училищния живот, тъй като това е в негов интерес.
Родителите обаче следва да приложат усилия, за да подобрят комуникацията помежду
си, да намалят тенденцията към едностранно вземане на решения, касаещи както детето,
така и другия родител, което не може да бъде толерирано. По принцип развитието на детето
трябва да се извършва при грижата, подкрепата и авторитета на двамата родители. Всеки
един от тях в името на благополучието на детето следва да съдейства то да живее, доколкото
е възможно, най-близко до семейната среда.
Съвкупното обсъждане на посочените по-горе условия налага извод, че интересите на
детето Д. ще са охранени най-добре, ако упражняването на родителските права бъде
предоставено на майката Г.К., като съответно и местоживеенето следва да бъде определено
7
на адреса на местоживеене на майката.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд с тези на
районния, то решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими
обстоятелства с оглед интереса на детето, които бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез
определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да
расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на
лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед създаване на
възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще
съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на
всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в
практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във
формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия
родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че
взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен
елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и
органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават
“право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се
постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на
детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен
и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на
детето. Също така следва да се наблегне и върху обстоятелството, че родителят, комуто не
са предоставени родителските права по отношение на детето не изгубва нито своето
родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения.
Раздялата на родителите, липсата на разговори помежду им и изолирането на
отсъстващия родител изключително зле влияят на детската психика, още повече, че
родителят, комуто са присъдени родителските права, се насочва към детето по силата на
съдебното решение и най-вече поради възможността да споделя ежедневието си с него. Това
неминуемо води до липса на баланс в отношението на детето и родителя, който не е носител
на родителските права.
Настоящият състав на въззивниа съд намира, че една от мерките, които могат да
предотвратят конфликт на лоялност и недопускане до проява на синдром на родителско
отчуждение, е максимално разширен режим на лични отношения на бащата с детето.
На бащата и детето следва да бъде определен следният режим на лични отношения:
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с
преспиване; на рождения ден на детето -всяка нечетна година от 16 часа до 19 часа; на
рождения ден на бащата - от 10 часа на 24.12. до 10 часа на 25.12. с преспиване; за
Великденските празници - първите три дни за времето от 10 часа на първия ден до 18 часа на
третия ден с преспиване; за Коледните празници - всяка четна година от 10 часа на 25.12. до
18 часа на 28.12. с преспиване; за Новогодишните празници - всяка четна година от 19 часа
на 31.12. до 17 часа на 02.01. с преспиване, а всяка нечетна година - от 17 часа на 01.01. до
17 часа на 03.01.; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
С оглед изложеното решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
8
По издръжката
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези
разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в
семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и
хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в
обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за
издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За
размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като
усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
И двамата родители са в трудоспособна възраст, имат доходи над средния за страната
доход. Майката живее с нейната майка в голяма къща, а бащата - в жилище, което е
съпружеска имуществена общност и предмет на делба между двамата родители. Детето е на
седем години и ще бъде ученик през септември.
С оглед на това и обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид
презумптивното бъдещо увеличение на нуждите, съдът намира за адекватен за нуждите на Д.
да определи общ размер на издръжката от 500 лева. Доколкото майката ще предстои да
полага непосредствените ежедневни грижи за детето, от общия определен размер бащата ще
следва да поеме сумата от 300 лева месечно, която съдът преценява като напълно съобразена
с възможностите му с оглед данните по делото, а майката ще следва да поема разликата.
Поради изложеното решението в частта му досежно издръжката следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 656 от 14.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 10324 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, деветнадесети състав.
Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на обжалване на
основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, а в
останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10