Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София ………2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен състав в
публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при секретаря Албена Арсова и с
участието на прокурор Чавдар Пастованов, като
разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНОХД № 5197 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 06.06.2018 г. по НОХД 3343/2018 г. Софийски районен съд –
Наказателна колегия, 94 състав е признал подсъдимия М.Н.Д. за виновен в това, че
на 06.12.2017г. около 00.50 часа в гр. София, в района на 7-ми километър /първи
тунел/ по автомагистрала „Люлин“ с посока на движение от град София към град
Перник управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Ауди“ модел „S8“
с ДКН *******след употреба на наркотични вещества – коноп – високорисково
наркотично вещество съгласно Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда и
класификацията на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа
на чл.3, ал.2 ЗКНВП, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б,
ал.3 НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,
чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 НК , отложил за изпитателен срок от
три години, както и наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева. С присъдата
подсъдимият Д. е оправдан да е управлявал моторното превозно средство след
употреба на високорисково наркотично вещество кокаин. Подсъдимият е лишен и от
право да управлява моторно превозно средство за срок от една година като на
основание чл. 59, ал.4 НК е приспаднато времето, през което той е лишен от това
право по административен ред със ЗПАМ от 06.12.2017г.
По
въззивна жалба на защитник на подсъдимия е образувано
ВНОХД 4443/2018 г. по описа на СГС – НО, ІV въззивен
състав, по което е постановено решение от 24.04.2019г., с което атакуваната
присъда е потвърдена.
Чрез
прилагане на извънредния процесуален способ с решение от 05.12.2019г. по дело 758/2019
г. Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 4 въззивен
състав е възобновено ВНОХД 4443/2018 г. по описа на СГС – НО, ІV въззивен състав, решението на въззивната
инстанция е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на
Софийски градски съд – настоящия съдебен състав.
Съобразявайки
изложението на Апелативен съд относно неизяснените според него обстоятелства,
настоящият състав проведе въззивно съдебно следствие
с провеждане на разпити в качеството на свидетели на М.Ц., Й.А. и Х.И., както и
изисквайки и приобщавайки информация от ВМА и КАТ.
В
хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия моли неговият подзащитен да бъде признат за невиновен по повдигнатото пред
първата инстанция обвинение. Според защитата в хода на проведеното въззивно съдебно следствие са се събрали достатъчно
доказателства, обосноваващи допуснати неотстраними съществени процесуални
нарушения, касаещи първоначалните действия за констатиране наличието на
наркотични вещества при управление на моторно превозно средство от страна на Д.,
начина на вземане на кръвна проба, начина на изготвяне на съдебно-химическата
експертиза и начина на доказване на състоянието на подзащитния
му към момента на извършване на деянието. Според защитата тези действия на
разследващите органи не могат да бъдат санирани,
поради което моли на това процесуално основание подсъдимият да бъде признат за
невиновен.
В
съдебното заседание представителят на държавното обвинение счита, че по делото
е безспорно установено подсъдимият да е осъществил деянието, за което му е
предявено обвинение. Според прокурора не са налице допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила като доказателствата били събрани по
предвидения в процесуалния закон ред. Декларативно посочва, че не са налице
основания за отмяна на оспорения акт и връщане на делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав, поради което предлага и атакуваната присъда да бъде
потвърдена.
Подсъдимият
заявява, че след деянието трикратно, управлявайки автомобил, е проверяван от
полицейски служители за наличие на наркотични вещества, които проверки са дали
отрицателен резултат. По отношение на разглежданото деяние отрича употреба на
установените високорискови наркотични вещества като акцентира, че е невъзможно
тестът да е бил позитивен. Заявява, че никога не е употребявал наркотици, не е
осъществявал пътно-транспортно произшествие, никога не е извършвал престъпление
и е невинен и в този случай.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, установи
следното:
С
решение № 490 от 05.12.2019г. Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 4
въззивен състав е допуснал възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД 4443/2018 г. по описа на СГС – НО, ІV въззивен състав по силата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Софийски апелативен съд е преценил, че е налице противоречие между присъдата на
Софийски районен съд и изготвените към нея мотиви, тъй като в последните съдът
базирал своята позиция на изследване, което не е било обсъждано от него.
Подобен пропуск, представляващ по своята същност липса на мотиви, апелативен съд
е съзрял и в потвърдителното решение по ВНОХД
4443/2018г. по описа на СГС-НО, 12 въззивен състав
като и в двата съдебни акта е констатирал незадълбоченост и неяснота. На
следващо място компетентният да възобнови делото съд посочва, че нито от
първия, нито от въззивния съд е изследвана годността
на техническото средство „ Drugtest 5000 STK“, както и дали е била спазена процедурата по неговото
приобщаване към материалите по делото, дали подсъдимият е приел показанията на
теста и респ. дали му е бил предявен талон за изследване № 0006705. Според
апелативен съд в провежданото първостепенно и въззивно
съдебни производства не са изяснени въпросите относно спазване на реда за
вземане на кръвна проба и дали тя е поставена във вакуумни епруветки със
затворена система, както и дали са били записани серийните номера на стикерите,
имената на изследваното лице, датата и часа на вземане на пробите върху всяка
от епруветките, каквито са били изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. В решението, с което възобновява производството по делото, съставът на
Апелативен съд е констатирал нарушения и в изготвената съдебно-химическа
експертиза, в която също не били посочени данни за състоянието на изследваните
проби и серийните номера на опаковките, в които са приети от експертите, както
и позоваване от страна на вещите лица на установеното от тест-дрегера
и неприлагането на Протокол № 2 към чл.5, ал.2 от Наредбата. Не на последно място
съдът възприема като допуснато от контролирания и контролиращия съд нарушение,
изразяващо се в непредявяване на вещественото доказателство по делото по реда
на чл. 284 НПК и несъбиране на доказателства дали М.Ц. е преминал специфичен
курс на обучение за работа с „Drugtest 5000 STK“.
Упражнявайки
правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в
мотивите на присъдата.
Въззивният
съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които
са следните:
Подсъдимият
М.Н.Д. е роден на *** ***, с българско гражданство, със средно образование,
безработен неженен, неосъждан, живущ ***.
Около
00.50 ч. на 06.12.2017 г. свидетелитеД.Д. и П. К. - полицейски
служители при ОСПС – ОВОР - СДВР, изпълняващи задълженията си като автопатрул 904 в района на автомагистрала „Люлин“, намирайки
се в района на 7 километър на АМ „Люлин“, първи тунел, спрели за проверка лек автомобил марка “Ауди”,
модел „S8“, черен цвят с ДКН *******управляван от подсъдимия Д. с
посока на движение от гр. София към гр. Перник. Свидетелите усетили миризма на
марихуана при извършената проверка на спрения водач, след което попитали същия
за къде пътува, на чиито въпрос подсъдимият отговорил, че се е отправил към
град Ботевград. След този отговор полицейските служители попитали Д. дали знае
къде се намира, тъй като маршрутът за Ботевград не е в тази посока, а
последният им отговорил, че не знае и просто шофира. Полицаите намерили
поведението на подсъдимия за странно и превъзбудено,
заради което поискали да се легитимира и да представи нужните документи. М.Д.
предоставил документите на автомобила, след което полицаите продължили
проверката и открили в пепелника, находящ се до
скоростния лост, саморъчно свита цигара, от която се усещало миризма на
марихуана. За извършената проверка и установените обстоятелства било докладвано
на ОПП – СДВР, както и до 06 РУ- СДВР.
На място пристигнал екип от 06 РУ- СДВР и след извършен оглед били иззети 1
брой саморъчно направена цигара от пепелника в колата, която наподобявала
коноп, и един брой газов пистолет. Подсъдимият бил съпроводен до 06 РУ – СДВР,
там пристигнал екип на ОПП СДВР. На М.Д. бил направен тест за употреба на
наркотични вещества, извършен с техническо средство – „DrugTest 5000“ дрегер № 0040 с проба №
162. Направеният тест отчел положителен резултат за употреба на канабис. На
подсъдимия бил съставен АУАН № 492908/06.12.2017 г. В 04.35 ч. свидетелят Ц.
съставил талон за медицинско изследване с бланков № 0006705, в който било
указано на Д., че следва да даде кръв за изследване до 05.20 ч. М.Д. отказал да
подпише талона за медицинско изследване, като извършеният отказ бил удостоверен
с подпис на свидетеля Х.И.. Поради това, че пробата с техническо средство
установила употреба на наркотици, полицейските служители придружили подсъдимия
до ВМА съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1-19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Във
ВМА свидетелят - д-р Й.А. взел кръв и урина от М.Д. в 05.15ч., която да послужи
за химично-токсилогично изследване относно
установяване на наркотични вещества, за което съставил и съответен протокол.
На
същата дата около 08.20 ч. пробите по служебен ред били предадени в
специализирана токсикологична лаборатория.
На
същата дата била издадена заповед за налагане на принудителна административна
мярка на началникът на 04 ПП- СДВР по реда на чл.172,ал. 2,т.3, от ЗДвП, с
която на М.Д. временно било отнето свидетелството за управление на МПС №
*********.
Горната
фактическа обстановка първоинстанционният съд
правилно е приел за установена въз основа на събраните и приобщени по време на
съдебното следствие доказателства, доказателствени
средства и способи за доказване, както следва: показанията на свидетелите П. К.,Д.Д. /в частта относно датата и часа на инкриминираното
деяние, както и относно регистрационния номер на автомобила те са прочетени на основание чл.281, ал. 5, вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, Боряна Мечкарска и Гинка Колева,обяснения
на М.Д., фактура оригинал, талон за медицинско изследване, протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или упойващи
вещества, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
приемно-предавателен протокол, протоколи за извършени действия по
разследването, АУАН, заповед за налагане на ПАМ, справка - картон на водача,
справка УИС при СРП, справка за съдимост, способите за проверка на
доказателствата - заключение на изготвената по делото съдебно – химическа /токсикологична/
експертиза. Тази фактическа обстановка
допълнително се изяснява и от информацията, изнесена в показанията на
свидетелите, разпитани от въззивния съдебен състав – М.Ц.,
Й.А. и Х.И., както и от изисканата и приобщена от настоящия състав документация
от ВМА и КАТ.
Анализът
на доказателствената съвкупност, проведен от първоинстанционния състав и подробно отразен в мотивите към
присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав
изцяло се солидаризира с него, ненамирайки за необходимо да го преповтаря или
допълва. Подробно съдът е анализирал доказателствените
източници като е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е
кредитирал. Липсват основания, които да мотивират въззивният
съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации.
Пред
настоящата съдебна инстанция бе проведено съдебно следствие, респективно бяха
представени и събрани нови доказателства и доказателствени
средства. В това число – показанията на свидетелите М.Ц., Й.А., Х.И., Писмо с
рег. из. № 1070/03.02.2020 г. от ВМА,
ведно с приобщените към него документи, Писмо с рег. № 433200 23013/ 24.02.2020
г. от СДВР - Отдел „Пътна полиция“, ведно с представените към него документи.
Представените и приобщени доказателства пред въззивния съд дават информация за процедурата на тестване с
техническо средство „Дрегер 5000“ за наличие на
наркотични вещества при водачите на автомобили, годността на техническото
средство, с което се извършва тестването, оторизираните лица, които могат да
извършват теста с дрегера, начина и процедурата при
изготвяне на медицинското изследване за наркотични вещества във ВМА.
От
показанията на свидетеля М.Ц. и представените документи от КАТ се установява,
че последният е преминал еднократно обучение, проведено в КАТ от представители
на фирма „Дрегер“, за работа с технически устройства
„Drager DrugTest № 5000“. Свидетелят излага подробни показания пред съда
относно процедурата по използване на техническото устройство и действията,
които се предприемат от страна на полицейските служители при положителна проба
за наркотични вещества. Показанията на свидетеля са последователни, достоверни,
кореспондират изцяло с доказателствената съвкупност и
като такива настоящата съдебна инстанция ги кредитира изцяло.
Свидетелят
Й.А. - лекар във ВМА, излага информация пред съда относно процедурата по
вземане на кръв и урина за установяване на наркотични вещества в човешкия
организъм, както и за медицинските стандарти при вземане на биологичен материал
за изследване, съхранението на пробите и документацията, която се изготвя за
изследването. При съпоставяне на показанията на свидетеля с изпратената от
ВМА документация се установява
съответствие, името на подсъдимия е вписано в представената Книга за
регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба № 1 от 2017 г.
за период от 19.07.2017г. до 11.05.2018г. М.Д. е дал своето съгласие да бъде
изследван, към документацията се приложени и два броя протоколи, с които се
удостоверява вземането на проби за токсикологичното изследване, начинът на
съхранение на последните, както и медицинските лица, които са предали и приели
пробите.
По
време на провелото се съдебно следствие пред въззивния
съд е разпитан и свидетелят Х.И., който излага твърдения за начина на
удостоверение при липса на съгласие от страна на подсъдимия да подпише талона
за изследване за наркотични вещества.
Събраните
пред настоящата инстанция доказателства напълно кореспондират с приобщения доказателствен материал от първоинстанционния
съд, не се установяват никакви противоречия и разминавания между тях.
С
оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният
състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание,
поради което намира за необходимо да посочи следното:
Направено е възражение в съдебно заседание
пред настоящия съдебен състав за несъответствие на начина на вземане на пробите
за изследване на биологичен материал с изискванията, уредени в Наредба № 1 от
2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като
основното твърдение за нарушение на процедурата по вземане на проби е свързано
с липсата на стикери със сериен номер от талона за медицинското изследване,
съгласно чл. 17, ал. 4 от Наредба № 1. Това позоваване е напълно ирелевантно, доколкото тази разпоредба е влязла в сила на
01.07.2018 г. /съгласно пар.2, т. 2 от ПЗР/, а
престъпното деяние е извършено на 06.12.2017 г. На следващо място съдът не
установи нарушение на разпоредбите на посочената Наредба № 1. От събрания в
настоящата съдебна инстанция доказателствен материал
в т.ч. документацията от ВМА и показанията на св. Й.А. става ясно, че
биологичните проби от подсъдимия се съхраняват в съответствие с предвидените
правила към момента на деянието в посочената наредба, а именно кръвната проба
във вакуумни контейнери и урината във фабричен контейнер. Относно неприлагането
на Протокол № 2 към талона за изследване
следва да се посочи, че не всяко нарушение на разпоредба на Наредбата води до
опорочаване на резултатите от проведената проверка за употреба на наркотични вещества
или алкохол, а само такова нарушение, което би злепоставило достоверността на
проведеното изследване с техническо средство или медицинското изследване на
пробите. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че доказуемостта на употребата на наркотични вещества или
техни аналози по чл. 343б, ал. 3 от НК не може да се ограничи само до
цитираната Наредба. В посочената разпоредба липсва обективен признак на
установяване на употребата на наркотични вещества, какъвто е предвиден в чл.
343б, ал. 1 от НК за концентрацията на
алкохол. Поради това правнорелевантните
факти, които са относими към състава на процесното престъпление могат да бъдат установявани с
всички допустими по реда и правилата на НПК доказателства и доказателствени
средства, без да бъдат ограничени до правилата на Наредба № 1. В този смисъл е
и практиката на ВКС - Решение № 126
от 5.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 540/2019 г., II н. о., НК. С оглед всичко
изложено дотук следва да се установи, че е взет биологичен материал от
подсъдимия, който е годен за изследване и който в хода на изготвената
експертиза дава положителни резултати за наличие на наркотични вещества. Неспазването на някое от правилата на
Наредбата само по себе си не е причина да се приеме, че е опорочена годността
на изследването. В процесния случай следва да се
изтъкне, че не са допуснати съществени нарушения, които да доведат до негодност
на извършеното изследване.
Относно наведените във възивната жалба възражения, че субектът на престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК следва да е бил под влиянието на наркотичните вещества настоящият
състав счита за нужно да посочи, че Наказателният кодекс не поставя изискване
водачът да е бил повлиян от тези вещества, респективно не се интересува доколко
това се е случило. Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични
вещества е без значение как се е отразила тази употреба на неговото поведение и
дали е повлияла на способността му да управлява превозно средство. Следва да
бъде посочено, че употребата на марихуана, съгласно приетото заключение на
вещите лица по изготвената съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, е
била в рамките на 12- 24 часа, което следва от подробния анализ, даден от
вещите лица за наличието на метаболити на
наркотичното вещество кокаин в урината и липсата на веществото кокаин в кръвта
и оралната течност на подсъдимия, както и от проведения разпит на вещите лица в
съдебното заседание пред първа инстанция. Макар и да не е наложително да се
установи, следва да се посочи, че твърдението на защитата, че употребата на
наркотиците не е повлияла на подсъдимия при управление на автомобила, е
неподкрепено от събрания доказателствен материал. В
тази връзка следва да бъдат посочени и показанията на полицейските служители,
извършили първоначалната проверка на подсъдимия, съобщаващи за неадекватно
поведение от страна на М.Д., мотивирало ги да предприемат действия по тестване
за наличие на наркотични вещества.
Настоящият състав следва да обсъди и
възражението на защитата, свързано с твърдението, че свидетелските показания на
св. Д. и св. К. са субективни и не кореспондират с обективната действителност.
Съдът не споделя посочените твърдения - свидетелските показания на полицейските
служители си кореспондират изцяло със събрания по делото доказателствен
материал, освен това посоченото възражение се явява ирелевантно
спрямо това дали е осъществен състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. За доизясняване на ситуацията въззивният съд
счита, че е абсолютно закономерно състоянието на подсъдимия да търпи промяна от
момента на спирането му от полицейските служители до момента на вземането му на
проби за токсикологичното изследване и извършеният общ преглед на подсъдимия от
медицинските лица.
Не могат да бъдат споделени доводите на
защитата за необоснованост на съдебния акт на контролирания съд и за
едностранчиво тълкуване на доказателствената маса досежно инкриминираното деяние. Мотивите на присъдата се
базират на последователните, логични, еднопосочни, непротиворечащи помежду си
показания на свидетелите Д. и К., които се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото. Показанията на
свидетелите са достатъчно подробни и описателни по отношение на процесните събития, действията на подсъдимия, както и
обстоятелствата, които са ги накарали да се усъмнят, че подсъдимият е употребил
наркотици. Между така събраните гласни доказателствени
средства от досъдебната и съдебната фаза на процеса и останалият доказателствен материал се наблюдават известни несъответствия
относно това, че пробата от техническото средство дрегер
е била положителна за два вида наркотици, но същите са обясними с оглед
изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на
събитията, за които свидетелите дават показания и тези на разпита на
свидетелите пред съда, както и с индивидуалните способности на всеки човек да
възприема и пресъздава факти и обстоятелства след известен период от време.
Тези несъответствия, обаче, освен, че са преодолени от първия съд посредством
приобщаване на показанията на свидетелите, депозирани в хода на досъдебното
производство, към доказателствената съвкупност, по
надлежния процесуален ред, още и по никакъв начин не разколебават убеждението
на инстанциите по същество, че събраните гласни доказателствени
средства в обсъдените части, са в достатъчна степен пълни, ясни и точни, както
и депозирани обективно и безпристрастно. Поради това те представляват
достатъчно стабилна доказателствена опора, за да
позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Единствените доказателства в
противоречие със събрания по делото доказателствен
материал се явяват обясненията на самия подсъдим. Правилно първостепенният съд
не ги е кредитирал в частта им, касаеща кога Д. е
употребил марихуана и че последният е консумирал храни и напитки, като е
изградил фактическите си и правни изводи въз основа на останалите доказателствени източници. Пред настоящата съдебна инстация подсъдимият отрича да е употребявал каквито и да е
наркотици. Този съдебен състав следва да отбележи, че обясненията му влизат в
колизия с останалия доказателствен материал по
делото, който съдът е приел като достоверен и обективен, както и със
собствените му обяснения, дадени пред предходната инстанция. Ето защо
настоящият състав също намира, че в случая обясненията на подсъдимия по-скоро
имат защитна функция и целят
изграждането на защитна версия на последния и като такива не следва да бъдат
кредитирани. Обясненията на подсъдимия освен валидно доказателствено
средство се явяват и средство за защита срещу така повдигнатото му обвинение. В
процесния случай дадените от Д. обяснения правилно са
преценени от контролирания съд именно в светлината на ефикасно средство за
защита, с което същият се опитва да обори тезата на прокуратурата. В този ред
на мисли, въззивният съд се солидаризира с извода на
първата инстанция, че на обясненията на М.Д. не следва да се дава вяра. Настоящата инстанция се присъединява към
първостепенния съд относно кредитирането на писмените доказателства по делото,
счита същите за достоверни и подкрепящи се от останалия доказателствен
материал по процесния случай. Правилно районният съд е дал вяра и на
заключението на изготвената по делото съдебно-химисечка
/токсикологична/ експертиза. Същата е изготвена обективно и компетентно и няма
причина да не бъде кредитирана от съда. При така установената фактическа
обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела,
че подсъдимият М.Д. е осъществил с действията си обективните и субективните
признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
От обективна страна, подсъдимият е
управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Ауди“, модел „S8“, ДКН *******след
употреба на наркотични вещества – коноп и кокаин, които са високорискови
наркотични вещества съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда и квалификацията
на растенията и веществата като наркотични.
В настоящия случай се установява, че
подсъдимият е управлявал моторно превозно средство, когато е спрян от
полицейските служители за проверка. Този факт се доказва изцяло от приобщения доказателствен материал, а и не е обект на оспорване от
страна на защитата. Установява
се, че подсъдимият е употребил наркотични вещества след проведените изследвания
включително и тестването с техническото устройство „DrugTest 5000“ и токсикологичните изследвания на
урината и кръвта, чиито резултати сочат еднопосочно за употребата на марихуана
от страна на М.Д.. Неотносими към съставомерността
от обективна страна се явява това дали водачът на моторното превозно средство е
бил повлиян от наркотичното вещество. Такова изискване законът не поставя,
следователно от обективна страна съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3
от НК изисква единствено доказано управление на превозно средство след употреба
на наркотични вещества.
От
субективна страна, деянието е осъществено под форма на вина – пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал, че управлява лекия си автомобил след употреба на
наркотично вещество – марихуана. Субективната страна на извършеното деяние
изцяло се доказва от събраните доказателства, доказателствени
средства и извършените способи за доказване, както и частично от обясненията на
подсъдимия, дадени пред първостепенния съд. Настоящият съдебен състав се
присъединява към разсъжденията на предходната инстанция относно липсата на
субективна страна за употребата на наркотичното вещество – кокаин. Относно вида и
размера на наложеното от съда наказание, въззивният
счита следното: За извършеното от подсъдимия М.Д. престъпление законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за период от една до три години и
глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Районният съд е преценил, че не
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК и че са налице предпоставките за
прилагане на института на условно осъждане по чл. 66 от НК, поради което на
основание чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 54 от НК е намерил
за справедливо и наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и
глоба в размер 1000.00 /хиляда/ лева, наложил е на основание чл. 343г вр. 37, ал. 1 от НК
наказание лишаване от правоуправление за срок от една година, като наказанието
лишаване от свобода е отложил по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от
три години. По повод така
наложеното наказание защитата е възразила и предявява искане за прилагане на
чл. 55 от НК. Настоящата съдебна инстанция преценява искането на защитата за
неоснователно. За да се приложи чл. 55 от НК е необходимо наличието на
многобройни смекчаващи обстоятелства. В процесния
случай не се открояват такива обстоятелства, при които и постановеното в
установения от закона минимум наказание би било несъразмерно тежко спрямо
извършеното деяние. Първостепенният съд правилно и справедливо е наложил
наказанието лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е
отложено за срок от три години, лишил и подсъдимия от право да управлява МПС за
срок от една година и е наложил наказанието глоба в размер на 1000 лв., отчел е
наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало
на подсъдимия и младата му възраст и е наложил предвиденото за това
престъпление наказание в неговия законоустановен
минимум. Поради това и солидаризирайки се с аргументите на контролирания съд, въззивният съдебен състав счита, че не са нарушени
правилата за индивидуализация на наложеното наказание.
При извършената цялостна служебна
проверка на атакуваната присъда въззивният съд не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила или необоснованост, поради което счита, че същата следва
да бъде потвърдена.
Поради
това и на основание чл. 334, т. 6 от НПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.06.2018
г. по НОХД № 3343/2018г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 94
състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.