Решение по дело №137/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 1304

 

гр. Сливен, 19.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 137 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 138 ЗЗД, за установяване съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 24.07.2009 г. между Банката и ответника А.К. бил сключен Договор № 013LD-R-000626/24.07.2009 г. за банков кредит, по силата на който банката предоставила на ответника сумата от 2220 лева. За обезпечение на кредита на същата дата бил сключен Договор за поръчителство между Банката и ответницата П.К.. Предоставеният кредит бил изцяло усвоен на 24.07.2009 г., като кредитът следвало да бъде издължен на 48 равни месечни вноски, съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към Договора. В раздел II, т. 4 и т. 10 от Договора за кредит било уговорено начисляването на договорна лихва, както и на наказателна лихва. Усвоеният кредит бил в просрочие, считано от 20.05.2011 г., като били просрочени 27 вноски по главницата в общ размер 1441,31 лв. и 21 вноски договорна лихва в размер на 228,73 лв. Крайният срок за погасяване на кредита бил 22.07.2013 г.

Иска се да се признае за установено по отношение на ищеца „Първа Инвестиционна Банка“ АД, че ответниците А.Д.К., ЕГН: **********, в качеството си на кредитополучател по Договор за банков кредит и П.Й.К., ЕГН: **********, в качеството й на Поръчител по Договора за банков кредит, дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от 1441,31 лв. - главница, дължима по Договор № 013LD-R-000626/24.07.2009 г. за банков кредит, обезпечен с Договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата от 18.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 228,73 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 22.07.2013 г., вкл. и сумата от 2474,76 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.05.2011 г. до 16.07.2018 г., вкл.

Претендират се и направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 3539/2018 г. по описа на РС - Сливен разноски в общ размер от 232,90 лв., както и направените в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от особения представител, назначен на ответника К., с който се излага становище за неоснователност на исковете поради изтекла погасителна давност за вземанията на банката, както за главница, така и за лихви. Твърди се, че погасителният план не е част от договора и не обвързва ответника с последици за лихви и разноски, като начисляването на договорни и наказателни лихви е без основание в договора. Излагат се и твърдения, че липсват доказателства по делото ответникът да е получил покана или съобщение за просрочие на кредита и доброволно изпълнение, а общите условия към договора съдържат неравноправни клаузи, които са нищожни.

Подаден е отговор на исковата молба и от особения представител, назначен на ответницата П.К., с който се излага становище за неоснователност на исковете спрямо нея, поради изтичане на преклузивния 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, довело до погасяване на отговорността на ответницата като поръчител. Релевира се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземанията на ищеца.

В съдебно заседание ищцовото дружество чрез своя пълномощник - юрисконсулт, поддържа предявените искове и моли съда изцяло да ги уважи и да присъди направените в исковото и заповедното производство разноски.

Ответниците се представляват от назначените си от съда особени представители - адвокати, чрез които оспорват исковете като неоснователни, поради погасяване на ищцовите вземания по давност. Особеният представител на ответницата К. претендира производството по отношение на нея да бъде прекратено по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като писмено доказателство по делото Договор № 013LD-R-000626/24.07.2009 г. за банков кредит, кредиторът „Първа инвестиционна банка“ АД предоставил на длъжника А.Д.К. парична сума в размер на 2200 лв. Предоставеният кредит бил изцяло усвоен на 24.07.2009 г. Съгласно погасителния план, представляващ Приложение № 1 към Договора, кредитът следвало да бъде издължен на 48 равни месечни вноски от по 65,42 лв., с падеж на първата вноска на 20.08.2009 г. и падеж на последната вноска на 22.07.2013 г., като в този размер се включвала както част от главницата, така и съответната част от уговорената в раздел II, т. 4 от Договора за кредит договорна лихва, в размер на БЛП на Банката, увеличен с надбавка от 9,9093 пункта. В раздел II, т. 10 от Договора за кредит била уговорена наказателна лихва за забава в размер на уговорения лихвен процент на договорната лихва по т. 4, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска.

За обезпечение на кредита на 24.07.2009 г. бил сключен Договор за поръчителство между Банката и ответницата П.Й.К..

Видно от заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, обективно и кореспондиращо с останалите събрани писмени доказателства, по усвоения кредит били погасени задължения на обща стойност 1626,70 лв., от които 778,69 лв. - главница, 745,20 лв. - договорна лихва и 102,81 лв. - наказателна лихва. Последното плащане по договора било извършено на 16.11.2011 г., с което били погасени по-стари изискуеми вземания за главници и лихви, вкл. част от главницата с падеж 20.05.2011 г. Остатъкът от задълженията по договора към 18.07.2018 г., съгласно заключението на СИЕ, възлиза на 1441,31 лв. - главница, 228,73 лв. - договорна лихва за периода 20.11.2011 г. - 22.07.2013 г. и 2474,76 лв. - наказателна лихва за периода 20.05.2011 г. - 16.07.2018 г.

По заявление на ищеца било образувано ч. гр. д. № 3539/2018 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1919/20.07.2018 г. и изпълнителен лист срещу солидарно отговорните ответници за сумите от 1441,31 лв. - главница, дължима по договора за банков кредит, обезпечен с Договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 228,73 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 22.07.2013 г., вкл. и сумата от 2474,76 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.05.2011 г. до 16.07.2018 г., вкл.

Съгласно представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на Банката - ищец (л. 5 от ч. гр. д. № 3539/2018 г. по описа на СлРС), последната дължима вноска по главницата с падеж 22.07.2013 г. е в размер на 116,86 лв., а последната дължима вноска по договорната лихва с падеж 22.07.2013 г. е в размер на 2,80 лв.

Заповедта е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

На първо място, предявените установителни искове срещу ответницата П.К., в качеството й на поръчител по договора за кредит, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 138 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД, съдът намира за процесуално недопустими, поради което производството в тачи част следва да бъде прекратено.

 Когато в договор е уговорено, че обезпечено с поръчителство задължение към кредитора (главното задължение по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗЗД) ще се погасява на отделни погасителни вноски с различни, последователни падежи, то несъмнено погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване на съответната част от главното задължение. Когато дадена вноска не бъде погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния падеж, от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От това ясно следва и изводът, че от същата дата - падежа на вноската - започва да тече и шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Срокът е преклузивен, прекратява поръчителството и за него съдът следи служебно - т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащането на същата вноска, т. е. - преклудира се отговорността му за съответната част от главното задължение.

В настоящия случай, падежът на последната погасителна вноска по договора за банков кредит е бил на 22.07.2013 г., като Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 3539/2018 г. по описа на СлРС, е подадено от банката на 18.07.2018 г., тоест безспорно след изтичане на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за предявяване на исковете срещу главния длъжник, изтекъл на 22.01.2014 г.

Предвид характера на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, изтълкуван в т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, а именно че същият е краен и преклузивен, че с изтичането му се прекратява (преклудира) самото поръчителство и че този срок се прилага от съда служебно (в този смисъл е и решение № 213/06.01.2017 г. по гр. дело № 5864/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС), то предявените срещу поръчителя искове не следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а се явяват недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено. Аргумент за този извод на съда се съдържа и в Решение № 83/26.05.2017 г. по търг. дело № 50394/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.

На следващо място, предявените установителни искове срещу главния длъжник по договора за кредит, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, са процесуално допустими.

По същество, съдът ги намира и за частично основателни.

Процесният договор за банков кредит е валиден и действителен, като при сключването му са спазени изискванията на Закона за потребителския кредит. Ето защо съдът намира възражението на особения представител на ответника за неравноправност, а оттам и нищожност на отделни клаузи на договора за неоснователно.

Основателно е обаче релевираното от особения представител на ответника К. възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вноските по договора.

Безспорно е, че в настоящия случай се касае за договор за банков кредит, при който престациите представляват задължение за неделимо плащане. Съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД е изяснено с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В задължителната съдебна практика, формирана с решения на ВКС по чл. 290 ГПК се приема, че при договора за паричен заем, при който връщането на заетата сума е уговорено да стане на вноски, е налице неделимо, а не периодично плащане. Изтъква се, че в този случай се касае до съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части /арг. от чл. 66 ЗЗД/, без това да превръща договора в такъв за периодични платежи /в т. см. решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК и решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/.

Посочените решения дават единствено задължително разрешение на въпроса какъв е приложимият давностен срок за погасяване на задължението по главницата на договора за заем, когато връщането на тази главница е разсрочено на отделни вноски /приема се, че това е общият петгодишен срок по чл. 110 ЗЗД, а не краткият тригодишен такъв по чл. 111, б. „в” ЗЗД/. Задължителната съдебна практика обаче не установява някакъв различен момент от този, установен в закона - чл. 114, ал. 1 ЗЗД, от който да започва да тече давностният срок.

Съдът не споделя становището на пълномощника на ищеца, че давността за всички непогасени вноски започва да тече от датата на падежа на последната погасителна вноска. Действително е налице противоречива практика по този въпрос, но настоящият съдебен състав намира, че щом връщането на главницата на кредита е уговорено да става на отделни вноски с определени падежи, то и изискуемостта на задължението по всяка вноска настъпва отделно, съответно давностният срок за всяка от тях тече самостоятелно от датата на нейния падеж.

Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж. В случая, както за вземанията за главница, така и за вноските по договорната лихва, е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, считано от датата на падежа на съответната вноска за главница и договорна лихва, тъй като задължението по договора за кредит за заплащане на лихва по смисъла на чл. 430, ал. 2 ТЗ е такова за заплащане на възнаграждение на кредитора за ползването на предоставения паричен ресурс. То е част от уговореното общо задължение, което се изпълнява разсрочено на отделни части.

Предвид изложеното, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.07.2018 г., погасени по давност се явяват всички претендирани в настоящото производство и неплатени от ответника вноски за главница и договорна лихва с дати на падеж до 20.06.2013 г., вкл. Следователно предявените установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ са основателни и следва да бъдат уважени единствено за непогасените по давност вноски за главница и договорна лихва с падеж 22.07.2013 г., които съобразно Извлечението от счетоводните книги на банката  (л. 5 от ч. гр. д. № 3539/2018 г. по описа на СлРС) са в размер на 116,86 лв. - главница, и 2,80 лв. - договорна лихва, като над този размер и до пълните претендирани размери, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни поради погасяване на вземанията по давност.

Единствено върху дължимата главница от 116,86 лв. и договорна лихва от 2,80 лв. с падеж 22.07.2013 г. се дължи и наказателна лихва, тъй като с погасяването по давност на останалите главни задължения с падеж до 20.06.2013 г., вкл., са погасени и акцесорните задължения за мораторна лихва. Не съставлява анатоцизъм начисляването на мораторна лихва върху възнаградителната такава. Така е и в случая, тъй като лихвата за забава е начислявана върху цялата просрочена сума, включваща два компонента - главница и възнаградителна лихва, а възнаградителната лихва е цена на ползването на предоставените парични средства и не се отличава от останалите парични задължения. Основание за този извод дава и Решение № 1001 от 5.07.1999 г. по гр. д. № 357/99 г., V г. о. на ВКС, съгласно което длъжникът може да изпадне в забава както относно главницата, така и за задължението за възнаградителната лихва, в който случай върху последната се дължи мораторна лихва.

Доказаното основание за дължимост на наказателната лихва налага съдът да разгледа направеното правопогасяващо възражение за давност. Приложима за обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД е разпоредбата на чл. 111, б. „б” ЗЗД и вземането за тази наказателна лихва се погасява с тригодишна давност. Предвид обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 18.07.2018 г., то погасени по давност са вземанията за наказателна лихва върху главницата и договорната лихва с падеж 22.07.2013 г. в общ размер на 119,66 лв. за периода от 20.05.2011 г. до 18.07.2015 г.

Дължима е съответно наказателна лихва върху сумата от 119,66 лв. за частта от исковия период от 18.07.2015 г. до 16.07.2018 г.

За да изчисли дължимата наказателна лихва върху сумата от 119,66 лв. и за периода от 18.07.2015 г. до 16.07.2018 г., съдът съобрази следното.

Съгласно раздел II, т. 10 от Договора за кредит уговореният лихвен процент на наказателната лихва за забава е сбор от уговорения лихвен процент на договорната лихва, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. Лихвеният процент на договорната лихва по Раздел II, т. 4 от Договора е сбор от Базовия лихвен процент на Банката (БЛП) плюс надбавка от 9,9093 пункта. Видно от интернет сайта на Банката (www.fibank.bg), считано от 01.05.2010 г. БЛП на банката е 8,7907, тоест общият лихвен процент на договорната лихва е 18,7 %.

От друга страна, законната лихва представлява основният лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта. Видно от електронната страница на БНБ (www.bnb.bg), през периода от 18.07.2015 г. до 16.07.2018 г., ОЛП се е изменял както следва: - в периода от 18.07.2015 г. до 31.07.2015 г. - общо 14 дни, ОЛП е бил 0,02, тоест законната лихва е била 10,02 %; - в периода от 01.08.2015 г. до 31.01.2016 г. - общо 184 дни, ОЛП е бил 0,01, тоест законната лихва е била 10,01 % и в периода от 01.02.2016 г. до 16.07.2018 г. - общо 897 дни, ОЛП е бил 0,00, тоест законната лихва е била 10,00 %.

При сборуване на договорния лихвен процент и законната лихва се получава лихвен процент на наказателната лихва както следва - за периода от 18.07.2015 г. до 31.07.2015 г. - 28,72 %, за периода от 01.08.2015 г. до 31.01.2016 г. - 28,71 % и за периода от 01.02.2016 г. до 16.07.2018 г. - 28,7 %.

Формулата, по която се изчислява лихвата, е лихвеният процент, умножен по броя на дните в периода, разделено на 360, като полученият резултат е процент, с който се умножава главницата.

Така за периода от 18.07.2015 г. до 31.07.2015 г., дължимата наказателна лихва е равна на 1,34 лв. (28,72(ЛП) х 14 (брой дни в периода)/360 = 1,********** % х 119,66 лв. = 1,34 лв.)

За периода от 01.08.2015 г. до 31.01.2016 г., дължимата наказателна лихва е равна на 17,15 лв. (28,71(ЛП) х 184 (брой дни в периода)/360 = 14,674 % х 119,66 лв. = 17,56 лв.)

За периода от 01.02.2016 г. до 16.07.2018 г., дължимата наказателна лихва е равна на 83,57 лв. (28,7(ЛП) х 897 (брой дни в периода)/360 = 71,51083 % х 119,66 лв. = 85,57 лв.)

Общо за периода от 18.07.2015 г. до 16.07.2018 г. дължимата наказателна лихва върху главницата и договорната лихва на обща стойност от 119,66 лв. е в размер на 104,47 лв.

Предвид изложеното претенцията за обезщетение за забава в размер на 2474,76 лв., начислена за периода от 20.05.2011 г. до 16.07.2018 г., следва да се уважи за размера от 104,47 лв. и за периода от 18.07.2015 г. до 16.07.2018 г. и да се отхвърли за разликата над този размер до пълния предявен размер от 2474,76 лв. и за периода от 20.05.2011 г. до 18.07.2015 г., поради погасяване на вземането по давност.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът А.К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете. Ето защо от общо направени от ищеца разноски в размер на 2031,64 лева, от които 232,90 лева - заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. д. № 3539/2018 г. по описа на РС - Сливен, както и 98,74 лева - държавна такса, 1200 лева - депозити за особени представители, 200 лева - депозит за вещо лице и 300 лева - юрисконсултско възнаграждение, направени в настоящото исково производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 109,86 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Д.К., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Драган Цанков” № 37, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, сумата от 116,86 лв. /сто и шестнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ - главница по Договор № 013LD-R-000626/24.07.2009 г. за банков кредит, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.07.2018 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 2,80 лв. /два лева и осемдесет стотинки/ - представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 22.07.2013 г., вкл., както и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 104,47 лв. /сто и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода от 18.07.2015 г. до 16.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1919/20.07.2018 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3539/2018 г. по описа на СлРС, като

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ за разликата над уважения размер от 116,86 лв. до пълния предявен размер от 1441,31 лв. - главница и за разликата над уважения размер от 2,80 лв. до пълния предявен размер от 228,73 лв. - договорна лихва, както и предявения иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 104,47 лв. за периода от 18.07.2015 г. до 16.07.2018 г. до пълния предявен размер от 2474,76 лв. и за периода от 20.05.2011 г. до 18.07.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяване на вземанията по давност.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. 137/2019 г. по описа на СлРС в частта му по предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Драган Цанков” № 37 срещу П.Й.К., ЕГН: **********, с адрес ***, в качеството й на поръчител, искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 138 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД за признаване за установено, че П.Й.К. дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД солидарно с А.Д.К. сумата от 1441,31 лв. - главница, дължима по Договор № 013LD-R-000626/24.07.2009 г. за банков кредит, обезпечен с Договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата от 18.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 228,73 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 22.07.2013 г., вкл. и сумата от 2474,76 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.05.2011 г. до 16.07.2018 г., вкл., поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявените искове.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Д.К., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Драган Цанков” № 37, сумата от 109,86 лв. /сто и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща разноски по делото в общ размер, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: