Мотиви към присъда по НОХД
№3612/2013 г. на СГС, НО, 28 с-в
Софийска градска прокуратура е
внесла в СГС обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу В.Т.В. за
извършено престъпление по чл. 302,
т. 2, б. „а”, пр. 1-во, вр. чл. 301, ал.1 от НК – за това, че на 01.03.2013г., около 16.20 часа - 16.30 часа, в гр. С.,
ул. „Г.Г.”, № *, в сградата на Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията на Република България, в кабинет № 220, предоставен за
ползване на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” - С., в качеството
си на длъжностно лице - специалист в отдел „Лицензи”, при дирекция „Автомобилни
превози” в същата изпълнителна агенция, поискал, а на 06.03.2013г„ около 10.00
часа - 10.20 часа, на същото място, в същото си длъжностно качество, и приел от
И.М.Д. ***, дар - паричната сума от 400.00 (четиристотин) лева, кой/я/то не му
се следва, за да извърши действие по служба - да отпечата и завери копия на
лиценз за извършване на международен превоз на товари за превозвача „Д. - В.Д.
1” - ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. С., област С., ул. „О. М.П.”,
№ **, като деянието е извършено чрез изнудване, посредством злоупотреба със
служебното положение.
В хода на съдебните прения
представителят на СГП поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка е установена по категоричен
начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства. Пледира да бъдат кредитирани, като последователни и напълно
съответстващи на останалите приобщени по делото доказателства, показанията на
свид. И.Д., които установяват извършените от подсъД.я действия
по искане и получаване на инкриминирания подкуп. Поддържа, че установените по
делото обстоятелства сочат, че подсъД.ят В.В. е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 302, т.
2, б. „а“, пр. 1, вр. чл. 301, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение
и пледира на подсъД.я да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
предвидения минимум за това престъпление, чието изтърпяване бъде отложено за
максималния предвиден в чл. 66, ал. 1 от НК петгодишен срок, а предвидените
кумулативно наказания глоба и лишаване от право за заемане на държавна длъжност
бъдат наложени в размер съответно около средния предвиден за наказанието глоба
и за срок от пет години за наказанието лишаване от право за заемане на такава
длъжност.
В своята пледоария защитникът на
подс. В.В. пледира да бъде постановена оправдателна присъда по повдигнатото
обвинение, като на първо място се позовава на установения по делото факт, че
едва в хода на съдебното следствие, значително след инкриминирания период от
време на подсъД.я е била връчена срещу негов подпис длъжностната
характеристика, в която са били очертани неговите служебни задължения и в този
смисъл не са били налице основания да му се вменява отговорност за извършени
действия в рамките именно на тези служебни задължения. Излага и доводи, че
възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка се основа единствено на
показанията на свид. И.Д., който е бил заинтересован да се реши благоприятно за
него въпроса за издаване на копия от лиценза за международен превоз на товари
на фирмата му, при констатираното нарушение, изразяващо се в неподаване в срок
за справка за финансова стабилност на същата фирма. Защитникът на подсъД.я
счита, че показанията на свид. И.Д. се характеризират с тенденциозност и сочат
негова заинтересованост, поради което не следва да се кредитират. Пледира да
бъдат кредитирани обясненията на подс. В.В., които по последователен и
съответстващ на останалите доказателства по делото начин установяват, че той не
е искал подкуп от свид. И.Д., за да издаде копията от международния лиценз на
фирмата му и без негово знание и с изненада е установил, че в предаден му от
същия свидетел плик са поставени инкриминираните банкноти. Защитникът на подс. В.
счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията, дадени в хода на
съдебното следствие от свид. И.В., както и да бъде отхвърлена като неотносима
тезата на обвинението, че сочените от същия свидетел обстоятелства установявали
системност на извършване на инкриминираната престъпна дейност в отдела, в който
подсъД.ят е работил.
Подс. В.В. дава обяснения, с
които отрича да е извършил действията, за които му е повдигнато обвинение.
Заявява, че не си спомня обстоятелствата по проведена предходна среща със свид.
И.Д., освен срещата на 6.03.2013 г., след която е бил задържан. Твърди, че
стриктно спазвал възприетата практика в отдел „Лицензи“ на Дирекция
„Автомобилни превози“ в ИА „АА“ да не бъдат издавани и заверявани копия от
лицензи за международен превоз на товари на превозвачи, които не са изпълнили
задължението си за ежегодно подаване на доказателства за финансова стабилност
до съставяне на акт за установяване на такова нарушение и плащане на дължимата
санкция и поддържа, че при срещата си със свид. И.Д. на 6.03.2013г. пристъпил
към отпечатване на исканите от същия свидетел копия и тяхното заверяване, тъй
като много убедително Д. твърдял, че вече има съставен акт за административно
нарушение, като подсъД.ят помислил и че в подадения му от същия свидетел плик е
сложен именно този акт. Според обясненията на подс. В. едва след напускането на
свид. Д. на кабинета му, той погледнал в плика и с изненада видял, че вътре има
банкноти, но нямал никакво време за каквато и да е реакция, тъй като в същия
момент в кабинета нахлули служители на полицията, които го задържали. Подс. В.В.
моли да бъде постановена справедлива присъда.
Съдът, като взе предвид така
поддържаните доводи на страните, като провери събраните по делото доказателства
и въз основа на разпоредбите на закона, намира следното:
ПодсъД.ят В.Т.В. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с
висше образование, неосъждан, с постоянен адрес в гр. В., ул. „Ц.Б. 1-ви”, №** *,
ет.*, ап.8, с настоящ адрес в гр. С., ж.к. “Д.”, бул. „А.Л.”, № **, ап.**, с
ЕГН - **********.
С трудов договор със срок за изпитване № 612
/ 04.11.2011г„ считано от 14.11.2011г. и на основание чл. 70, ал.1 от Кодекса
на труда, подсъД.ят В.В. бил назначен на длъжността „Младши
специалист”, в отдел „Лицензи”, при дирекция „Автомобилни превози” на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИА „АА”), със седалище в гр. С., ул. „Г.Г.” № *.
До изтичането на уговорения 6-месечен срок за изпитване трудовия договор,
сключен между работодателя ИА „АА” - гр. С. и подс. В. не бил прекратен,
поради което трудовото правоотношение прераснало в договор за неопределено
време. С допълнително споразумение № 481 / 24.01.2013г. подс.
В.В. бил
назначен на длъжност „Специалист” в отдел „Лицензи”, при дирекция „Автомобилни
превози” на ИА „АА” - гр. С..
За пръв
път на 15.10.2013 г. подс. В.В. удостоверил, чрез положен от него подпис, че му
е връчена длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност. Независимо
от това, в периода от постъпването си на работа в отдел „Лицензи” при дирекция
„Автомобилни превози на ИА „АА” подс. В. изпълнявал функции, каквито
изпълнявали и останалите служители от отдела. Такива функции били и тези по
заверяване на копия от лицензи за извършване на автомобилни превози на товари
на територията на Европейския съюз. Заверяването се извършвало, като след
разпечатване на принтер на съответните попълнени на компютър бланки били
подпечатвани с печат на ИА „АА”, като за подпис на длъжностно лице бил поставян
също печат с образец от подписа на изпълнителния директор на същата
изпълнителна агенция. С такива печати разполагали всички служители от отдел
„Лицензи” при дирекция „Автомобилни превози на ИА „АА”, включително и подс. В.В..
Свид.И.Д.
бил собственик и управител на „Д. – В. Д.А 1” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“М.П.” №**. Дружеството
притежавало лиценз за автомобилен превоз на товари на територията на
Европейския съюз с №2480, с валидност от 26.02.2009г. до 25.02.2014г., издаден
от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – гр.С., при Министерството
на транспорта.
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба №11/2002г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, броят на заверените копия на лиценза за извършване
на международен превоз на пътници или на товари се определял според броя на
автомобилите, за които лицето-превозвач било доказало финансова стабилност,
като заверено копие от същия лиценз следвало да се съхранява в съответното
моторно превозно средство, с което бил осъществяван международния превоз.
Съгласно
действащата правна уредба до 22.11.2011г., управителите на фирмите, извършващи
международни превози на пътници и товари, следвало на всеки две години от
датата на издаването на лиценза на Общността, да представят в съответния
областен отдел „Контролна дейност - Държавна автомобилна инспекция” при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” справка за финансова стабилност на
управляваното от тях транспортно предприятие, като справката и приложенията към
нея следвало да се депозират един месец преди изтичане на двугодишния срок. По
силата на изменение на Наредба №11/2002г., считано от 22.11.2011г. бил променен
реда за доказване на финансова стабилност на фирмите, извършващи международни
превози, като съгласно чл.6, ал.7, т.3, б. „а” и б. „б” от същата наредба,
представителите на превозвачите, получили лиценз за международен превоз на
пътници и товари, имали задължението да доказват финансова стабилност на
ръководеното от тях предприятие всяка година пред съответния областен отдел
„КД-ДАИ”, при ИА „АА”, чрез представяне на справка - приложение №3, съпроводена
със заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет; банкова гаранция;
договор за застраховка и удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал.6
от ДОДПК.
Неподаването
в срок на справката за финансова стабилност, ведно с приложенията към нея, от
страна на представителите на фирмите-превозвачи, съставлявало административно
нарушение, за което, и на основание чл. 105 от Закона за автомобилните превози
(съкр. ЗАвтП), обн. ДВ, бр.82 / 17.09.1999г., се предвиждало административно
имуществено наказание - глоба, в размер на 200 (двеста) лева.
Нито
в ЗАвтП, нито в Наредба №11/2002г. издаването на копия от лиценз за извършване
на международен превоз на пътници или товари не било обусловено от липсата на
извършено нарушение на горепосочените задължения, нито в случаите на извършване
на такова нарушение от съставянето и връчването на акт за установяване на
такова или изпълнение на наложено административно наказание за нарушението.
Независимо от това, в отдел „Лицензи” на ИА „АА” била възприета практика, която
се изразявала във фактически отказ за издаване на заверено копие от лиценз за
международен превоз на пътници или товари, при установено в хода на обработката
на заявление за издаване на копие от такъв лиценз нарушение, изразяващо се в
неспазване на срок за подаване на справка за финансова стабилност, до представяне
на доказателства за заплащане на определената в издадено за такова нарушение
наказателно постановление имуществена санкция, респективно глоба за физическите
лица.
По така възприетата практика било процедирано
и по отношение на подаденото от свид. И.Д. заявление с рег. № 30-01-29-856 /
31.01.2013г. за продължаване на срока на валидност на заверени копия към лиценз
на Общността за международен превоз на товари, издаден на „Д. – В. Д.А 1” ЕООД.
Свид. И.Д. не знаел за промяната от 22.11.2011 г. на Наредба №11/2002г., поради
което и през 2012г. не бил представял справка за доказване на финансова стабилност
на представляваното от него дружество. На 31.01.2013г. свид. Д. подал в
областния отдел на „КД – ДАИ“, намиращ се в гр.С., ул.“В.“ №* заявление за издаване на три броя заверени копия на
лиценза за извършване на международен превоз на товари на „Д. – В. Д.А 1“ ЕООД,
като към него приложил справка за финансова стабилност на дружеството.
Заявлението на свид. И.Д. било регистрирано под № 30-01-29-856 / 31.01.2013 г.
Като приближил края на едномесечния срок за издаване на поисканите копия от
лиценза за международен превоз на товари на управляваното от него дружество,
свид. Д. се обадил по телефона в областния отдел на „КД – ДАИ“, откъдето му
било казано да почака още няколко дни. На 1.03.2013г. свид. И.Д. решил да
посети областния отдел на „КД – ДАИ“, за да се осведоми лично какво става с
издаването на копията от лиценза за международен превоз на товари на „Д. – В. Д.А
1“ ООД. След като отишъл там, свид. И.Д. провел разговор със служителка на
областния отдел на „КД – ДАИ“, която му казала, че има проблеми с
документацията по преписката за издаване на копията от лиценза, тъй като не е подал
в срок справка за финансова стабилност на дружеството и че трябва да му се
издаде акт за установяване на административно нарушение. Свид. И.Д. попитал
защо трябва да му се издава акт след като, според него изискването за
представяне на справка за финансова стабилност се изразява в задължение да се
представи такава в срок до един месец преди изтичане на срока на лиценза.
Тогава служителката на областния отдел на „КД – ДАИ“ първоначално показала на
свид. И.Д. писмо с рег. №30-01-29-856/1/01.03.2013г., подписано от свид. К.П.,
в качеството му на началник отдел „Лицензи“ на ИА „АА“ до началника на
областния отдел „КД – ДАИ“, гр. С. и с копие до управителя на „Д. – В. Д.А 1“
ООД, а впоследствие предоставила на свид. Д. и незаверено копие от същото
писмо. В писмото било посочено, че в представените документи със заявление за
продължаване на срока на валидност на заверени копия към лиценз на Общността за
международен превоз на товари №2480 на „Д. – В. Д.А 1“ ООД са установени
пропуски, изразяващи се в неподаване в срок до 31.12.2012г. на справка за
доказване на финансова стабилност. В писмото, след тази констатация бил поставен
израза „ - акт за административно нарушение“, след което се съдържало
уведомление, че следва в едномесечен срок от получаване на съобщението
заявителят да представи документите с отстранени пропуски в съответния областен
отдел на „КД – ДАИ“. Тъй като свид. И.Д. продължавал да счита, че не е имал
задължение да подава справка за доказване на финансова стабилност през 2012г.,
решил да отиде до отдел „Лицензи“ на ИА „АА“, за да разбере защо трябва да му
се съставя акт за административно нарушение и по тази причина се забавя
издаването на поисканите от него копия на лиценза за извършване на международен
превоз на товари на управляваното от него дружество.
Свид.
И.Д., носейки копието от писмото, подписано от свид. П., отишъл до намиращата
се на ул. „Г.“ №* в гр. С. сграда на
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която
се помещавала и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и казал на
портиера на сградата, че иска да посети отдел „Лицензи“ на ИА „АА“. Портиерът
на сградата посочил на свид. Д. на кой вътрешен телефон да се обади, за да се
свърже със служител от отдел „Лицензи“. След като набрал същия номер, свид. И.Д.
се свързал с лице от мъжки пол, на което обяснил, че от областния отдел на „КД
– ДАИ“ са му казали, че е отказано да издадат заверено копие от лиценза на
фирмата му, защото трябвало да подаде документи, доказващи финансова стабилност
до 31.12.2012г. Събеседникът в така провеждания телефонен разговор попитал
свид. И.Д. кой го е изпратил, на което свидетелят отговорил, че никой не
изпращал, а сам е дошъл, след което мъжът, с когото свид. Д. разговарял, му
казал да го изчака, където се намира. След няколко минути при свид. И.Д. отишъл
подс. В.В. и след като се е уверил, че той се е обаждал преди малко на отдел
„Лицензи“, го поканил да го последва и двамата се качили на втория етаж на
сградата и влезли в кабинет с №220, използван от служителите на отдел
„Лицензи”, при дирекция „Автомобилни превози” на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”. В кабинета нямало други служители от отдела и
подсъД.ят В. попитал свид. И.Д. за името на фирмата, копията на чийто лиценз не
са издадени. След като свид. И.Д. казал името на управляваното от него
дружество, подс. В.В. направил справка в информационната система, с която
работел и казал на свид. Д., че е следвало да подаде документи за финансова
стабилност на дружеството до 31.12.2012. Свид. И.Д. отново отрекъл да е
извършвал нарушение, като заявил, че доколкото знае, е следвало в срок до един
месец преди изтичане на валидността на издадените му копия от лицензи, в случая
– 26.02.2013г., да представи доказателства за финансова стабилност на
дружеството. След това свид. И.Д. предоставил на подс. В.В. даденото му преди
това през деня в областния отдел на „КД – ДАИ” копие от писмо, подписано от
свид. П., при което подсъД.ят казал, че е запознат с това писмо и че следва с
него свид. Д. да се върне в областния отдел, където да му бъде съставен акт за
административно нарушение, след което актът следвало по служебен път да
достигне до отдел „Лицензи” на ИА „АА” и едва след като бъде платена глобата,
наложена за нарушението, могат да бъдат издадени копия от лиценза за
международен превоз на товари на управляваното от свид. И.Д. дружество. Тогава
свид. И.Д. поискал обратно писмото, подписано от свид. П. и казал, че ще се
върне до областния отдел на „КД – ДАИ” да му бъде съставен акт, тъй като няма
друг избор. При тези думи на свид. И.Д. подс. В.В. му казал, че той има избор и
след като свид. Д. попитал какъв е този избор, подсъД.ят казал, че ако му даде
сумата от 400 лв. и след като внесе такса в размер на 10 лв. за копие,
съответно и по 6 лв. за банков превод, свид. И.Д. ще получи веднага от подс. В.
исканите копия от лиценза. Свид. И.Д. казал на подс. В.В., че тъй като вече
било около 16,30 ч., не може до края на работния ден да му донесе сумата от 400
лв., тъй като трябва да я изтегли от банката в гр. С., която ще е затворила,
докато иде дотам, на което подсъД.ят отговорил, че може да изчака най-много до
17,45 ч. Свид. И.Д. заявил, че и до този час не би могъл да намери сумата от
400 лв., при което подс. В.В. дал на свид. Д. своя служебна визитна картичка и
му казал да му се обади в понеделник следващата седмица, за да „свършат
работа”.
След
като напуснал кабинета на подсъД.я В. и сградата на ИА „АА”, свид. И.Д. решил
да подаде сигнал до органите на МВР за това, че му се искат пари и посетил
Районното управление на полицията в гр.С., където пред полицейски служител разказал
за случая. Служителят на РУП – гр.С. счел, че компетентна служба е Главната
дирекция „Борба с организираната престъпност” на МВР и съпроводил свид. И.Д.
обратно в столицата до отдел „БОП” – С.-град, където свид. Д. подал заявление
до началника на същия отдел за поисканата му от подсъД.я сума за издаване на
копия от лиценза за международен превоз на стоки на управляваното от него
дружество.
След
като подал заявлението, първоначално свид. И.Д. бил приет и изслушан от свид. И.А.,
който заемал длъжността началник сектор „Корупция” в отдел „БОП” – С.-град.
След това, за времето от 18,10 ч. до 19,35 ч. на 1.03.2013г. И.Д. бил разпитан като
свидетел от разследващ полицай от отдел „БОП” – С.-град, като за извършеното
процесуално действие, като такова, с което е образувано досъдебното
производство била уведомена Софийска градска прокуратура.
След
като заявил на служителите на МВР, че желае да съдейства за разкриване на
престъплението, свид. И.Д. потвърдил и че може да осигури сумата от 400 лв.,
която да бъде използвана за документиране на същото деяние. На 3.03.2013г.
свид. И.Д. предал на разследващ полицай К.А. от отдел „БОП” – С.-град 8 броя
банкноти с номинал от по 50 лв. всяка, съответно със серийни номера БК 1697418,
АИ 0933261, БИ 2382312, АД 7371127, БЗ 3109032, БИ 5733540, АИ 6036297 и БЗ 7508334,
като в съставения и подписан от свид. Д. и от разследващия полицай протокол за доброволно
предаване било посочено, че банкнотите се предават с цел белязването им. Същия
ден, 3.03.2013г. разследващият полицай Кристина Андонова предала тези банкноти
на свид. А..
На
4.03.2013г. прокурор от СГП внесъл в СГС искане за получаване на разрешения за
прилагане на специални разузнавателни средства, чрез оперативни способи
наблюдение, подслушване, проследяване, белязване и документиране по отношение
на свидетеля И.Д., като председателят на СГС издал разрешение с Рег. № 14-1155/04.03.2013г.
за използване на исканите специални разузнавателни средства.
На 4.03.2013г.,
в помещение на МВР в гр.С., служители от СДОТО – МВР обработили със специално
химическо вещество, което при пипане или докосване полепва по тялото, дрехите и
вещите и при облъчване с ултравиолетови лъчи флуоресцира в жълто-зелен цвят 8-те
броя банкноти с номинал от по 50 лв. всяка, съответно със серийни номера БК
1697418, АИ 0933261, БИ 2382312, АД 7371127, БЗ 3109032, БИ 5733540, АИ 6036297
и БЗ **********.
На 6.03.2013г.,
след като получил от служители на ГДБОП – МВР сумата от 400 лв., състояща се от
преди това описаните и белязани 8 банкноти с номинал от по 50 лв., поставени в
бял хартиен плик, към 10,00 ч. свид. И.В. отишъл в ползваната от ИА „АА“
сграда, намираща се на ул. „Г.“ № 5 в гр. С., където попитал къде може да плати
такса за издаване на копия от лиценз за международен превоз на товари. След
като му било указано от портиера на сградата къде е банковият офис, в който
може да плати, свид. И.Д. отишъл там и платил дължимата такса за издаване на
три копия от международния лиценз на „Д. – В. Д.А 1” ЕООД. След като взел екземплярите
от удостоверяващите внасянето на дължимите такси банкови документи, свид. И.Д. ***
и се обадил по вътрешния телефон на номера на кабинета на подс. В.В., като се
представил като човека, който е идвал в петък, миналата седмица и се извинил,
че в понеделник не е могъл да дойде, защото имал проблеми. Подс. В.В. заявил,
че не може да си спомни, но слязъл при портиера на сградата, откъдето взел
свид. Д. и го завел в кабинет №220.
След
като влезли в кабинета, в който нямало други лица, подс. В.В. поканил свид. И.Д.
да седне и го молил да го подсети за какво идва, тъй като бил забравил. След
като свид. Д. казал, че е за копията от лиценза на „Д. – В. Д.А 1” ЕООД и подсъД.ят
направил справка по името на дружеството в информационната система на ИИ „АА“,
видял данните за преписката по издаване на копия от лиценза и попитал свид. И.Д.
дали вече му е съставен акт за установяване на административно нарушение, на
което Д. отговорил отрицателно. След това свид. И.Д. подал на подс. В.В.
банковите документи за платените такси за издаване на копия от лиценза за
извършване на международен превоз на товари, подсъД.ят ги взел, като казал на
свид. Д.: „Давай тука нещата, другите.“. Свид. И.Д. подал на подс. В. плика, в
който се намирали 8-те белязани банкноти, като подсъД.ят, след като го взел, го
сложил на рафт, намиращ се под плота на бюрото, на което седял подсъД.я, вляво
от служебния му компютър. След това подсъД.ят В.В. казал на свид. И.Д., че сега
ще му бъдат дадени копия от лиценза, като го попитал дали вече му е дал своя
визитка и го поканил да си вземе още една и споменал „Ако имаш нещо друго”. ПодсъД.ят
въвел данните на „Д. – В. Д.А 1” ЕООД в компютърната програма за изготвяне на
копия от лицензи за извършване на международен превоз на стоки, след което
разпечатал на съответните бланки три такива копия, които заверил, чрез
поставяне на печат на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и на
печата с образеца от подписа на изпълнителния директор на агенцията и ги дал на
свид. И.Д., казвайки му „Е, по-бързо от това няма как да работим.”. Свид. И.Д.
благодарил на подсъД.я и излязъл от кабинета му
Провеждането
на срещата между свид. И.Д. и подс. В.В. било контролирано чрез експлоатация на
специални разузнавателни средства, с които бил подслушван водения от двамата
разговор, като след излизането на свид. Д. от кабинета, в който останал подсъД.я,
там влезли служители на МВР, между които и свид. И.А., които задържали подс. В.
на работното му място и запазили обстановката, до извършването на претърсване.
При
извършеното за времето от 11,00ч. до 12,30ч. на 6.03.2013г. претърсване на кабинет
№ 220 на използваната от ИА „АА” сграда на МТИТС, намираща се в гр. С., ул. „Г.”
№5, върху бюрото, ползвано от подс. В.В. бил намерен полиетиленов джоб, в който
се намирали документите от преписката по издаване на копия от лиценза на
международен превоз на стоки на „Д. – В. Д.А 1” ЕООД, а от вътрешната страна на
бюрото, върху рафт, намиращ се до компютъра бил намерен белият хартиен плик,
съдържащ 8 броя банкноти с номинал от по 50 лв. всяка, съответно със серийни
номера БК 1697418, АИ 0933261, БИ 2382312, АД 7371127, БЗ 3109032, БИ 5733540,
АИ 6036297 и БЗ 7508334.
За
времето от 14,45ч. до 14,55ч. на 6.03.2013г. било извършено освидетелстване на
подс. В.В. с негово съгласие, при което с УВ лампа били осветени виД.те части
от ръцете и дланите му и били наблюдавани жълтеникаво – зеленикови зацапвания
по пръстите, дланите и китките на двете ръце на подсъД.я. От дланите и ръцете на
подсъД.я В.В. били иззети етанолови обтривки, които заедно с контролна проба
били запечатани в плик. По досъдебното производство била назначена химическа
експертиза със задача да установи дали по обтривките, взети от подсъД.я с
посочения протокол има наличие на специално химическо вещество и ако има, да се
уточни какво и идентично ли е то с представената сравнителна проба, взета от
химическото вещество, използвано при белязването на банкнотите, отразено в
протокол за изготвени ВДС. При извършеното изследване било установено, че по представените
за изследване обтривки от лява и дясна ръка на подс. В.В. има наличие на
флуоресциращо вещество, идентично по химичен състав с веществото, установено по
също така представените за изследване осем броя банкноти с номинал 50 лв. със
серийни номера, посочени по-горе.
Така посочената фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства: обясненията на подс. В.В., дадени в хода
на съдебното следствие; показанията на свидетелите: И.Д. /включително и
приобщената по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК част от показанията му, дадени
при проведени разпити пред съдия в хода на досъдебното производство/, К.П., И.А.,
И.В.; заключенията на назначените в хода на наказателното производство:
химическа експертиза /л. 6 – л. 11, т. II от д. п./, дактилоскопната експертиза /л. 12а – л. 12б, т. II от д. п./; протоколите за извършени действия по
разследването и писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
По
категоричен и безспорен начин от събраните по делото доказателства, между които
и писмените такива, се установяват обстоятелствата по наличието на трудово
правоотношение между подс. В.В. и Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, по силата на което подсъД.ят е заемал длъжността „Специалист” в отдел „Лицензи”,
при дирекция „Автомобилни превози” на ИА „АА” - гр. С.. От
събраните по делото доказателства, между които и обясненията на подс. В.В.,
както и от показанията на свид. К.П. се установява, че въпреки обстоятелството,
че за пръв път на 15.10.2013 г. подсъД.ят е удостоверил, чрез положен от него
подпис, че му е връчена длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност,
той е изпълнявал възложените му функции и преди тази дата, включително и такива
по заверяване на копия от лицензи за извършване на автомобилни превози на
товари на територията на Европейския съюз. ПодсъД.ят, по силата на трудовата си
функция, е разполагал на работното си място, както с достъп до компютърната
конфигурация, чрез която се е извършвало разпечатване на принтер на съответните
попълнени на компютър бланки на копията от такива лицензи, така и до печатите,
с които копията от лицензите са били заверявани чрез подпечатвани – печат на ИА
„АА” и печат с образец от подписа на изпълнителния директор на същата изпълнителна
агенция.
По
също така категоричен и несъмнен начин се установяват от събраните по делото
доказателства обстоятелствата, че свид. И.Д. е бил собственик и управител на „Д.
– В. Д.А 1” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“М.П.” №**, което е притежавало лиценз за автомобилен превоз на
товари на територията на Европейския съюз с №2480, с валидност от 26.02.2009г.
до 25.02.2014г., издаден от ИА „АА”.
Описаните
във фактическата част на настоящите мотиви съдържание на разпоредби, уреждащи
реда за издаване на копия от лиценз за извършване на международен превоз на
пътници или на товари, за задължението за представяне на доказателства за
финансова стабилност на превозвачите и за изменението на Наредба №11/2002г., считано
от 22.11.2011г. относно въведеното задължение за представяне всяка година на доказателства
за финансова стабилност, както и предвидената на основание чл.105 от ЗАвтП
административнонаказателна отговорност за неизпълнение на това задължение, се
установяват от съдържанието на съответните разпоредби от посочените нормативни
актове. Анализирайки същите разпоредби, съдът формира и извода си, че нито в
ЗАвтП, нито в Наредба №11/2002г. издаването на копия от лиценз за извършване на
международен превоз на пътници или товари е било обусловено от липсата на
извършено нарушение на горепосочените задължения, а в случаите на извършване на
такова нарушение - от съставянето и връчването на акт за установяване на такова
или изпълнение на наложено административно наказание за нарушението. По
категоричен начин от обясненията на подс. В. и от показанията на свид. П., а и
непряко – от показанията на свид. Д. и от съдържанието на писмото с рег.
№30-01-29-856/1/01.03.2013г., беше установено, че независимо от липсата на
правни основания за това, в отдел „Лицензи” на ИА „АА” била възприета практика,
която се изразявала във фактически отказ за издаване на заверено копие от
лиценз за международен превоз на пътници или товари, при установено в хода на
обработката на заявление за издаване на копие от такъв лиценз нарушение,
изразяващо се в неспазване на срок за подаване на справка за финансова
стабилност, до представяне на доказателства за заплащане на определената в
издадено за такова нарушение наказателно постановление имуществена санкция,
респективно глоба за физическите лица.
Въз
основа на така установяващите се обстоятелства съдът анализира показанията на
свид. И.Д. за обстоятелствата, при които е узнал от служителка на областния
отдел на „КД – ДАИ“, че не са издадени поисканите от него копия от
международния лиценз за превоз на стоки на управляваното от него дружество под
претекст, че следва да му бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение; за полученото от същата служителка копие от писмото с рег.
№30-01-29-856/1/01.03.2013г., подписано от свид. К.П. и за решението му да
отиде до отдел „Лицензи“ на ИА „АА“, за да разбере защо трябва да му се съставя
акт за административно нарушение и по тази причина се забавя издаването на
поисканите от него копия на лиценза за извършване на международен превоз на
товари на управляваното от него дружество. За тези обстоятелства при разпита му
в хода на съдебното следствие свид. И.Д. даде показания, които освен логични,
последователни и допълващи се от приобщените части от показанията на същия
свидетел от досъдебното производство, се явяват напълно подкрепени и от
съдържанието на писмото, подписано от свид. К.П., копие от което свид. И.Д. е
предал при подаването на сигнала си до началника на отдел „БОП” – С.-град.
Съдът намери за убедително и неопровергано от останалите по делото
доказателства съдържащото се в показанията на свид. Д. обяснение за мотивите,
от които е бил воден, за да вземе решение да отиде до отдел „Лицензи“ на ИА
„АА“, след като е бил уведомен от служителката на областния отдел на „КД –
ДАИ“, че пречка за издаване на исканите от него копия от лиценза, посочена в
писмото на ръководителя на същия отдел, е неподаването на справка за финансова
стабилност на фирмата му през предходната година, каквото нарушение той не
считал, че е извършвал и искал да разбере от служител на именно на отдел
„Лицензи” защо трябва да му се съставя акт за административно нарушение и по
тази причина се забавя издаването на поисканите от него копия на лиценза за
извършване на международен превоз на товари на управляваното от него дружество.
Тези показания съответстват на факта на връчване на свид. Д. от служителката на
областния отдел на „КД – ДАИ” именно на копие от писмото, подписано от свид. П.,
като основание за неиздаване на исканите копия от лиценза; на поведението на
свид. Д., сочещо липсата на знание от негова страна за настъпилата през месец
ноември 2011 г. промяна на нормативната уредба, установяваща срока и честотата
на подаване на справката за финансова стабилност, както и на цялостното
поведение на същия свидетел, демонстрирано в по-нататъшния ход на събитията.
Показанията
на свид. И.Д., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените части от
показанията му от досъдебното производство установяват по последователен и
безпротиворечив начин и обстоятелствата по осъществената в същия ден в сградата,
намираща се на ул. „Г.“ №* в
гр. С., в която се помещавала ИА АА, след провеждането на която същият свидетел
е посетил РУП – С., откъдето е бил пренасочен към отдел „БОП – С.-град“. Тези
показания на свид. Д. напълно се подкрепят от показанията на свид. А.; от
описаните в протокола за доброволно предаване от 1.03.2013г. и приложени към
него книжа – л.58-60, т.І от д.п., между които и визитна картичка на подс. В.В.;
от съдържанието на приложената на л.11 и л.12 от т.І от д.п. справка от
служител на РУП – С. и от заявлението на свид. И.Д. до началника на отдел „БОП –
С.-град“, приложено на л.10, т.І от д.п.
По
категоричен начин от приложените съответно на л.63 и л.64, т.І от д.п. и л.10,
т.ІV от д.п. протоколи се установяват обстоятелствата по предаване от страна на
свид. И.Д. на описаните по-горе 8 броя 50-левови банкноти на разследващия
полицай и последвалото им белязване от служители на СДОТО – МВР въз основа на
издаденото от председателя на СГС разрешение с Рег. № 14-1155/04.03.2013г. за
използване на исканите специални разузнавателни средства.
Така
установяващите от анализа дотук на събраните по делото доказателства
обстоятелства напълно по логичен начин съответстват и на показанията на свид. И.Д.,
дадени при разпита му в хода на съдебното следствие и частта от приобщените
негови показания, дадени при разпит на 6.03.2013г. пред съдия на досъдебното
производство, относно случилото се при проведената среща между него и подс. В.В.
на последната дата. Тези показания на свид. И.Д. напълно се подкрепят и от
съдържанието на протокола за ВДС, приложен на л.1-4, т.V от д.п., изготвен при
използване на специални разузнавателни средства, въз основа на даденото
разрешение от председателя на СГС с Рег. № 14-1155/04.03.2013г., чрез които е
осъществено подслушване на проведената на 6.03.2013г. среща между свид. Д. и
подс. В. в кабинет №220 на сградата на ИА АА, намираща се в гр. С., ул. „Г.“ №5.
За начина на протичане на срещата подс. В.В. даде обяснения, които противоречаха
на показанията на свид. И.Д.. От съдържанието на протокола за ВДС се установява
недостоверността на обясненията на подс. В. в частта им, в която той твърди, че
в хода на разговора свид. Д. не само заявил, но и бил „много убедителен“, че е
бил съставен акт на фирмата му за констатираните в писмото, подписано от свид. П.
нередности, изразяващи се в неподаване през 2012г. на справка за финансова
стабилност на фирмата. В протокола за ВДС, т.V от д.п., л.2, ред 3 отдолу –
нагоре е отразен въпрос от страна на подс. В. към свид. Д. „Имаш акт. Нали
така?“, на който въпрос свид. И.Д. еднозначно е отговорил „Е, нямам“, като сред
отразените впоследствие реплики между двамата няма такива, които да
съответстват на обясненията на подсъД.я, че при този разговор свид. Д.
настоявал, че е бил съставен акт на фирмата му и с оглед на това подсъД.ят В.В.
счел, че подаденият му хартиен плик от свидетеля съдържа акта за установяване
на административно нарушение. Тези обяснения се явяват и явно нелогични и недостоверни,
с оглед големината на плика, приложен към веществените доказателства, при
предявяването на които беше посочен от подсъД.я като приличащ на дадения му от
свид. Д., на различаващ се от него по наличната върху вещественото доказателство
оцветеност. Доколкото от описанието на проведеното изследване за целите на
дактилоскопната експертиза /л.12а и л.12б, т.ІІ от д.п./ по категоричен начин
се установява, че пликът, поставен именно в отворения при предявяването плик с
картон с № Серия А 179950, е бил обработеният със специално химическо вещество
плик, който преди това се е намирал запечатан в опаковка с картон с номер Серия
А ******, а с този картон е бил запечатан
именно намерения при претърсването на кабинета на подсъД.я бял плик, съдържащ
8-те броя банкноти от по 50лв. /т.І от д..п., л.37-гърба и л.38/, то за съда по
несъмнен начин беше установено, че именно същият плик е бил даден от свид. И.Д.
на подс. В.В. при проведената среща на работното място на последния на
6.03.2013г. Големината на същия плик, характеризираща го като такъв за
обикновена кореспонденция обоснована нелогичност на обясненията на подсъД.я, че
той е считал, че в плика е бил приложен акта за установяване на административно
нарушения, съставен на фирмата на свид. Д..
Съдържанието
на протокола за ВДС, отразено в т.V от д.п., л.3, ред 4 отгоре – надолу, а
именно думите на подс. В. „Давай тука нещата, другите.“ Напълно кореспондира с
показанията на свид. И.Д., че след като е взел от него квитанциите за заплатени
такси за издаване на копията от международния лиценз на фирмата му, подсъД.ят е
използвал думата „Дай“, за да поиска да му бъде предаден и плика с намиращите
се в него банкноти. И други отразени в същия протокол реплики на подс. В. също
логически съответстват на показанията на свид. И.Д. за демонстрираното при тази
среща поведение на подсъД.я, насочено към „решаване“ на проблема на Д. срещу
получените в плик банкноти – подканянето от страна на подсъД.я същия свидетел
да си вземе още една негова визитка „Ако имаш нещо друго“ /т.V от д.п., л.3,
ред 17 отгоре – надолу/ и заявлението „Е, по-бързо от това няма как да работим“
/т.V от д.п., л.4, ред.2 отгоре – надолу/.
Опровергаващо
обясненията на подс. В. В. и същевременно съответстващо на показанията на свид.
И.Д.тров за съзнателното отношение на подсъД.я към наличието на банкноти в
предадения по време на срещата хартиен плик се явяват резултатите от
извършеното за времето от 14,45ч. до 14,55ч. на 6.03.2013г. освидетелстване на
подсъД.я В. с негово съгласие, при което с УВ лампа били осветени виД.те части
от ръцете и дланите му и били наблюдавани жълтеникаво – зеленикови зацапвания
по пръстите, дланите и китките на двете ръце на подсъД.я, както и от
извършеното от назначената по досъдебното производство химическа експертиза
изследване на иззетите от дланите и ръцете на подс. В.В. етанолови обтривки, при
което е установено наличие на флуоресциращо вещество, идентично по химичен
състав с веществото, установено по също така представените за изследване осем
броя банкноти с номинал 50 лв. със серийни номера, посочени по-горе. Така
установените от освидетелстването и от химическата експертиза обстоятелства по
категоричен начин опровергават обясненията на подсъД.я В., че след напускането
на кабинета му от свид. И.Д., той решил да погледне какво има в подадения му
хартиен плик и с изненада видял, че вместо вътре да се намира акт за
установяване на административно нарушение, в плика има банкноти. Тези обяснения
по никакъв начин не обясняват наличието на химическо вещество, с което
банкнотите са били обработени, по дланите на подс. В., доколкото само от
визуален контакт от негова страна с банкнотите и без тяхното пипане, такова
вещество не би полепнало по ръцете на подсъД.я.
Обясненията
на подс. В.В., че в момента, в който отворил дадения му преди това от свид. И.Д.
плик и видял, че в него има банкноти, се появили служителите на полицията,
които го задържали, се опровергават и от фактическата обстановка в кабинет №
220 от сградата на ул. “Г.“ № **,
отразена в протокола за претърсване и изземване гърба на л.37, т.І от д.п.,
според която пликът, в който са били установени 8-те броя 50-левови банкноти,
описани и белязани, след предаването им от свид. И.Д.тров на органите на
разследването и на МВР и впоследствие предоставени му преди срещата с подс. В.,
се е намирал върху рафт, разположен вляво от бюрото с компютъра на подсъД.я, от
вътрешната страна на гишето – място, съответстващо напълно на посоченото в
показанията на свид. Д., на което подсъД.ят е поставил плика, след неговото
получаване. Така отразената в протокола за претърсване и изземване обстановка в
кабинета, в който се е намирало работното място на подс. В., обсъдена с
показанията на свид. И.Д. и с установените обстоятелства от освидетелстването
на подсъД.я и от заключението на химическата експертиза по логичен начин
обуславят фактически изводи, че след като свид. Д. е напуснал кабинета му,
подсъД.ят е отворил получения от него плик и е пипал някоя или всички от
намиращите си в него 8 бр. 50-левови банкноти, след което ги е оставил в плика
на мястото, на което същият е бил намерен, след като в същия кабинет са влезли
служителите на МВР, които са задържали подсъД.я В.В. и са запазили
местопроизшествието до извършване на претърсването.
Съдът
счита, че така установените обстоятелства от съпоставянето на доказателствата
по делото категорично изключват тезата на защитата, според която намирането на
плика с описаните и белязани 8 бр. 50-левови банкноти в кабинета на подс. В.В.
е било резултат от самоволно осъществени действия на свид. И.Д., извършени за
набедяване на подсъД.я в проявено корупционно поведение. Не за провокация към
такова поведение, а за ясно демонстрирано намерение за разобличаването му по
недвусмислен начин сочат действията на свид. И.Д., демонстрирани веднага след
проведената първа среща с подс. В., а именно отиването му в РУП С., за да
подаде сигнал за поискана му парична сума; подаването на такъв в отдел „БОП – С.-град“;
предаването на намиращите се у него книжа, между които и визитната картичка на
подсъД.я; дадените показания, непосредствено след образуване на наказателното
производство, между които и впоследствие приобщените негови показания към
доказателствената съвкупност, чрез проведения разпит в хода на съдебното
производство и чрез прочитането на частите от дадените показания при
проведените два разпита пред съдия на досъдебното производство не бяха
констатирани съществени противоречия. Обективно установените обстоятелства за
намирането на плика с описаните и белязани банкноти на работното място на подсъД.я
В. от вътрешната страна на оформеното гише; за наличието на химическо вещество,
с каквото банкнотите са били белязани по ръцете и дланите му, както и също така
документираното по обективен начин съдържание на разговора при последната среща
между него и свид. И.Д. категорично изключват възможността същият свидетел да е
„подхвърлил“ на подсъД.я плика с банкнотите.
Съдът намира, че така анализираните до момента доказателства са достатъчни
за формиране на фактически и правни изводи, които да позволят постановяването
на присъдата по така повдигнатото обвинение. Доколкото обаче и в обвинителния
акт, и чрез призования по искане на държавното обвинение свид. И.В.,
прокуратурата застъпва тезата, че към месец март 2013г. в отдел „Лицензи”, на
ИА „АА” - С., където е работел подс. В., е било практика да се искат парични
суми, като подкуп, от представители на фирми-превозвачи, лицензирани за
извършване на международни превози на товари, пропуснали в срок да подадат
справка за финансова стабилност, за да им бъдат издадени заверени копия на
лиценза и за да не се реализира предвидената от закона
административно-наказателна отговорност за нарушение, съдът е длъжен да обсъди
тази теза, както и доказателствата, на които тя се обосновава. На първо място
съдът констатира, че нито по настоящето дело, нито има данни в хода на друго
наказателно производство, тази теза да е застъпена от прокуратурата по
следващия й се съобразно процесуалния закон начин, а именно чрез повдигане и
поддържане на обвинение за останалите корупционни деяния, освен единственото
инкриминирано като извършено от подс. В.. Неповдигането на други обвинения,
освен това, предмет на настоящето производство, ясно сочи, че самото държавно
обвинение не намира за доказано по достатъчен начин, че подсъД.ят или други
негови колеги са извършили други деяния като инкриминираното и в този смисъл прокуратурата
сама се е поставила в ситуация да излага фактически твърдения, които изначално
е намерила за недоказани. На следващо място съдът намира, че показанията на
свид. И.В. нямат отношение към обстоятелствата, обхващащи предмета на доказване
по настоящето дело, с оглед конкретно повдигнатото обвинение, доколкото същият
свидетел не е имал възприятия за факти, които обуславят съставомерността на
деянието, в извършването на което подс. В. е обвинен. И не на последно място,
показанията на свид. И.В., дадени в хода на съдебното следствие не
представляват достатъчна доказателствена основа за формиране на фактически
изводи, че подсъД.ят В.В. е лицето, което е получило от същия свидетел сочената
от него сума за издаване на копия от международния лиценз на фирмата му. При
извършеното на досъдебното производство разпознаване, при което свид. В. не е
посочил подсъД.я като лицето, извършило тези действия, посочването на подс. В.
в съдебната зала, като такова лице, при липсата на други доказателства в
подкрепа на показанията на свидетеля, се явява изолиран доказателствен
източник, само въз основа на който не може да се формират категорични и
несъмнени изводи, че подсъД.ят е извършил действията, сочени от свид. И.В..
При така установената от доказателствата по делото фактическа обстановка
съдът счита, че подсъД.ят В.Т.В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, като на 1.03.2013 г., около
16,20 ч. – 16,30 ч., в гр. С., ул.”Г.Г.”№5, в сградата на Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България, в
кабинет №220, в качеството си на длъжностно лице – специалист в отдел „Лицензи”
при дирекция „Автомобилни превози” в ИА „Автомобилна администрация”, поискал, а
на 06.03.2013г., около 10,00ч. – 10,20ч., на същото място и в същото си
длъжностно качество и приел от И.М.Д.тров ***, дар – паричната сума от 400 лв.,
която не му се следва, за да извърши действие по служба – да отпечата и завери
копия на лиценз за извършване на международен превоз на товари за превозвача „Д.
– В. Д.а 1” ЕООД, гр. С., обл. С., ул. ”М.П.”№**
Подс. В.В. е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ от НК,
доколкото по силата на валидно трудово правоотношение e работил като специалист в отдел „Лицензи“ при Дирекция
„Автомобилни превози“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Доколкото Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ се явява част от
структурата на държавната администрация, а заеманата от подсъД.я длъжност не се
явява такава по материално изпълнение. По делото беше установено, че на подсъД.я
е било възложено да осъществява дейност, с която да упражнява от името
административната структурна единица властнически правомощия. Между тези
правомощия са били именно тези за проверка на преписки за издаване на лицензи
за международен превоз и издаване на заверени копия от такива лицензи. Подс. В.,
по силата на своето длъжностно качество, е имал достъп до съответните преписки и
до компютърната информационна система с базата данни и със съответното
програмно осигуряване за разпечатване на копия от международни лицензи на
превозвачи и е разполагал с необхоД.те печати за заверка на такива лицензи. За
длъжностното качество на подс. В.В. и за това, че инкриминираните действия по
издаване и заверяване на копия от лиценз за международен превоз на стоки представляват именно
действия в кръга на службата на подсъД.я няма значение обстоятелството, че към
периода на извършване на тези действия подс. В. не е бил подписал длъжностната
характеристика, която му е била връчена срещу негов подпис едва в хода на
съдебното следствие. Подписването на длъжностната характеристика не е елемент
от фактическия състав за възникване на трудовото правоотношение, по силата на
което подс. В.В. е заел длъжността „специалист“ в отдел „Лицензи“ при Дирекция
„Автомобилни превози“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Длъжностната характеристика не е източник на конкретните правомощия на подсъД.я,
с оглед длъжността, която е заемал да заверява копия от лицензи за международен
превоз на стоки, доколкото по делото, от показанията на свид. П., а и от
обясненията на подс. В., беше установено, че всички работещи на тази длъжност в
отдела „Лицензи“, са били оправомощени да извършват такава дейност, като им е
бил осигурен достъп до съответните преписки и информационен масив на ИА „АА“,
както и са имали на разположение съответните печати, с които да заверяват
разпечатваните от техните служебни компютърни конфигурации бланки за такива
копия с данните на съответния превозвач. С оглед на това и няма значение за съставомерността
на деянието от обективна страна фактът на неустановеност преди инкриминирания
период от време подсъД.ят В.В. да е бил запознат срещу негов подпис с
длъжностната характеристика за длъжността си.
Действия, с които е започнал осъществяването на формата изпълнителното
деяние, предвидена в чл. 301, ал. 1, пр. 1 от НК, подс. В.В. е извършил при първата
си среща със свид. И.Д., проведена на 1.03.2013г., за времето около 16,20 –
16,30 ч., в гр. С., ул. „Ген. Г.“ №5, в сградата на Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, в кабинет 220. При тази
среща подсъД.ят е заявил на свид. Д., че при предоставяне от негова страна на
сумата от 400 лв. ще бъдат издадени копия от лиценза за международен превоз на
товари на „Д. – В. Д.а 1“ ЕООД, независимо от фактическия отказ за издаване на
такива копия от областния отдел на „КД – ДАИ“, мотивиран с писмото, подписано
от свид. П., в което било посочено, че пречка за такова издаване е извършено
административно нарушение, изразяващо се в неподаване през 2012г. на справка за
финансова стабилност на дружеството и необходимостта от съставяне на акт за
установяване на това административно нарушение. Доколкото това изявление на
подс. В. е било предшествано от разговор, при който той е уверил свид. Д., че
това е единствената възможност да му бъдат издадени необхоД.те му за дейността
на фирмата му копия от лиценз за международен превоз, без това да е обусловено
от протичане на производството по издаване на акт за установяване на
административно нарушение, съпътствано със съответното забавяне, а в същия
разговор свид. И.Д. е демонстрирал, че такова едно забавяне е нежелателно за
неговия бизнес, то и действията на подсъД.я категорично имат характера на
поискване на дар – парична сума, която не му се следва, за да извърши действие,
спадащо в кръга на службата му – да отпечата и завери необхоД.те копия от
лиценза за международен превоз, за издаването на каквито свид. Д. е бил подал
заявление. Както съдът посочи, независимо от възприетата практика в отдел
„Лицензи“ на дирекция „Автомобилни превози“ на ИА „АА“, издаването на копия от
такъв лиценз по никакъв начин нормативно не е било обусловено от протичането на
производството по установяване на административно нарушение, изразяващо се в
неподаване в срок на справка за финансова стабилност, нито от реализирането на
административнонаказателната отговорност за такова нарушение, поради което и
обещаните от подсъД.я В. действия срещу получаване на исканата неследваща му се
сума са били именно такива, които той е следвало да извърши, съобразно своята
компетентност, а не за да наруши някакви свои задължения.
ПодсъД.ят В.В. е заявил на свид. В.В., че ще извърши необхоД.те действия по
издаване на копия от лиценза за международен превоз на стоки на фирмата му при
условие, че свид. Д. му даде сумата от 400 лв., без тази сума да се е следвала
на подсъД.я по силата на законово или договорно основание за изпълняване на
възложените му функции по издаване и заверяване на такива лицензи.
От субективна страна подсъД.ят В.В. е съзнавал, че заема длъжност в
държавно учреждение, в кръга на която именно му е възложено да отпечатва и
заверява копия от лицензи за извършване на международен превоз на товари. ПодсъД.ят
е съзнавал и че освен дължимото му съгласно трудовия му договор и
допълнителните споразумения към него трудово възнаграждение, не му се следва да
получава други облаги, включително и имуществени плащания от превозвачи, за да
изпълнява своите служебни задължения. Действията на подсъД.я В. за създаване на
увереност у свид. И.Д., че независимо от възприетата практика в отдел „Лицензи“
и фактическия отказ за издаване на исканите от него копия от лицензи за
международен превоз на фирмата му до съставяне на акт за установяване на
административно нарушение и заплащане на следващата се санкция за непредставяне
през предходната година на справка за финансова стабилност, срещу
предоставянето на сумата от 400 лв. на подсъД.я, той ще осигури издаване на
копията веднага, ясно сочат, че тези действия са били подчинени на целта подсъД.ят
В.В. да се обогати по неследващ му се начин срещу извършване от негова страна
на действия, спадащи в кръга на службата му.
ПодсъД.ят В.В. е осъществил и другата форма на изпълнителното деяние, предвидена
в чл. 301, ал. 1, пр. 2 от НК, като на 6.03.2013г., около 10,00 – 10,20 ч., на
същото място и в същото си длъжностно качество е приел от свид. И.Д.тров сумата
от 400 лв., която не му се следва, за да извърши действие по служба – да
отпечата и завери копия на лиценз за извършване на международен превоз на
товари на превозвача „Д.-В.Д. 1“ЕООД, гр. С., обл. С.. Приемането от страна на
подсъД.я В. на сумата от 400 лв. е осъществено чрез съзнателното от негова
страна взимане на книжния плик, в който банкнотите са се намирали, подаден му
от свид. И.Д, като както беше установено по делото, в хода на провежданата
между двамата среща подс. В. недвусмислено е демонстрирал, че ще пристъпи към
отпечатване и заверяване на исканите от свид. Д.тров копия от лиценза само след
получаване на инкриминираната сума. След взимането на плика с банкнотите подс. В.
ги е оставил на място, което е във фактическото му владение, което му е
позволявало и да упражнява фактическа власт върху намиращите се в същия плик
банкноти. По делото по категоричен начин беше установено, че така посочената
сума от 400 лв. подсъД.ят В.В. е приел в своя фактическа и разпоредителна власт
от свид. И.Д.тров, без да има основание да я получи, като възнаграждение за
обещаното на свид. Д.тров действие, спадащо в кръга на службата на подсъД.я -
отпечатване и заверяване на копия от лицензи за международен превоз на товари
на фирмата на свидетеля.
От субективна страна подсъД.ят съзнателно е приел в своя фактическа власт
предоставената му от свид. И.Д.тров сума от 400 лв. и е съзнавал, че няма друго
основание да получи същата сума, освен даденото обещание, че ще извърши
действие, което спада в кръга на службата му, а именно ще отпечата и завери
исканите от същия свидетел копия от лиценз за международен превоз на товари на
дружеството, което Д.тров е управлявал и представлявал.
При така осъществените две форми на вмененото му изпълнително деяние, подс.
В.В. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 301,
ал. 1 от НК.
Следва подсъД.ят да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление
по чл. 302, т. 2 от НК, че чрез изнудване
посредством злоупотреба със служебно положение е поискал и получил
подкупа – сумата от 400 лв. Както е посочено в задължителните указания по
прилагане на материалния закон, дадени в т. 9 от Постановление №8/30.11.1981 г.
на Пленума на ВС, подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба
със служебното положение, когато деецът с цел да набави за себе си имотна
облага постави другиго при условия, които го принуждават да даде дар или друга
неследваща се имотна облага, за да предотврати извършване от длъжностното лице
на такива действия по служба, които биха поставили в опасност или накърнили
неговите законни права и интереси. В конкретния случай е било налице мнимо
изнудване със служебно положение, доколкото нормативно подсъД.ят не е имал
задължение да не издава исканите от свид. И.Д.тров копия от лиценза за
международен превоз на фирмата му до съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за неподаване на справка за финансова стабилност на
същата фирма през предходната 2012 г. и до заплащане на следващата се за това
нарушение имуществена санкция. В кръга на службата на подс. В. не е била и
компетентността по съставяне на акт за установяване на такова нарушение,
доколкото се установи, че такъв е следвало да се издаде от служители на
областния отдел „КД – ДАИ“, а и инкриминираните действия на подсъД.я не
представляват искане и получаване на подкуп, за да не бъде съставен такъв акт,
а за да бъдат издадени копия от лиценза за международен превоз, без да се
обвързва това с производството за установяване и санкциониране на административното
нарушение. В случая, независимо от възприетата практика в отдел „Лицензи“ на
дирекция „Автомобилни превози“ на ИА „АА“ подс.В. не е имал право да откаже
издаването на исканите от свид. Д. копия от лиценза за международен превоз на
товари на фирмата му, поради извършеното нарушение на изискванията за подаване
на справка за финансова стабилност през 2012 г., поради което и от самото
длъжностно качество на подсъД.я, както и от нормативната основа на дейността му
той не е имал правомощия да реши дали да извърши или да не извърши спадащите се
към кръга на службата му правомощия, поради което и не е могъл да обуслови чрез
изнудване по смисъла на чл. 302, т. 2 от НК получаването на искания и приет
подкуп извършването на дължимите от него действия служба.
За извършеното от подс. В.Т.В. престъпление по чл. 301, ал.1 от НК, е
предвидено наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди
лева.
За смекчаващи отговорността на подсъД.я обстоятелства съдът отчита младата
му възраст, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и събраните
по делото данни, че извън инкриминирания случай подсъД.ят добросъвестно е
изпълнявал служебните си задължения. Като отегчаващи наказателната отговорност
на подсъД.я обстоятелства съдът счита осъществяването на престъплението и под
двете форми на изпълнителното деяние по чл. 301, ал. 1 от НК, както и нениската
стойност на поискания и приет подкуп, съпоставен с размера на получаваното от
подсъД.я В. трудово възнаграждение /л. 93, т. I от
д. п. и декларация на л.3 и 4, т. VI от
д. п. /. Отчетените по делото смекчаващи отговорността на подсъД.я
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер,
поради което и наказанието на подсъД.я не може да бъде определено по реда на
чл.55 от НК, а следва да бъде приложен предвидения в чл.54 от НК ред. При така
отчетения превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността на подсъД.я обстоятелства
съдът счете, че следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода под
средния предвиден за престъплението размер, поради което съдът счете за
справедливо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
При определяне на размера на кумулативно предвиденото с лишаването от
свобода наказание глоба, като взе предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъД.я обстоятелства, както и събраните от държавното
обвинение доказателства за имущественото му състояние – притежавани парични
средства в банков влог, право на собственост върху недвижими имоти /декларация
на л.3 и 4, т. VI от д. п. и
останалите приложени писмени доказателства в същия том/, съдът намери за
справедливо наказание глоба в размер на три хиляди лева.
С оглед на така определения размер на наказанието лишаване от свобода,
чистото съдебно минало на подсъД.я и като счете, че самият факт на осъждането
му за извършеното корупционно престъпление би способствал за изпълнение на
целите на чл. 36 от НК и най-вече за личната превенция, съдът счете, че следва
да отложи изтърпяването на същото наказание за предвидения в чл. 66, ал. 1 от НК минимален изпитателен срок от три години.
Следва на основание чл. 301, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и с оглед на длъжността
в държавната администрация, която е заемал при поискването и получаването на
подкупа, на подс. В.В. да се наложи и наказание лишаване от право по чл. 37,
ал. 1, т. 6 от НК. Като взе предвид разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК,
размера на определеното наказание лишаване от свобода и изпитателния срок, в
който е отложено, както и отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
съдът счете, че следва да лиши подсъД.я от право да заема държавна длъжност за
срок от четири години и шест месеца.
Следва,
в съответствие със задължителните указания за приложение на закона, дадени в ТР
№2/2011г. на ОСНК, да бъде върната на свид. И.Д.тров сумата от 400 лв.,
съставена от съхранявани като веществени доказателства по делото банкноти,
подробно описани във фактическата част на настоящите мотиви. Доколкото не е
установено, че са предмет или средство на инкриминираната по настоящето дело
престъпна дейност, нито са вещи, чието притежаване е забранено, следва да бъдат
върнати на подс. В.В. приобщените като веществени доказателства по делото
банкноти, съответно приложени в плик, запечатан с картон за ВД серия А 203084 и
ЧВП 042 НЕКД – СДВР и в плик за ВД серия А203080 и ЧВП 042 НЕКД – СДВР, както и
един брой СИМ карта, запечатана в плик с картон за ВД, серия А 203078 и ЧВП 042
НЕКД – СДВР. Останалите приложени по делото веществени доказателства следва да
се върнат на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, дирекция
„Автомобилни превози”, отдел „Лицензи”, доколкото са иззети при извършено
претърсване в служебно помещение на същата администрация.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъД.ят В.В. следва да заплати
направените по делото разноски общо в размер на 119,49 лв. и сумата от 10 лв.
за служебно издаване на два изпълнителни листове, съответно за събиране на
наложената глоба и на присъдените разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ на съдебния състав: