РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. гр. Лом, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20211620102462 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен иск от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: ****, гр. ****, чрез юрисконсулт С.Т., тел. ****,
електронна поща: ****, с адрес за получаване на съдебни книжа: гр. ****,
срещу Н. СВ. В., с ЕГН ********** с посочен в исковата молба адрес: с.
****, с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79,
ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца за главница в размер на 553,30 лева,
представляваща задължение по фактура № ****/17.05.2018 г. за периода
26.02.2018 г. - 14.05.2018 г., издадена по повод на извършена проверка,
обективирана в КП ****/14.05.2018 г., както и сума в размер на 158,58 лева
лихва върху главницата за периода 05.06.2018 г. - 12.05.2021 г., както и
законната лихва за забава върху главницата и лихвата от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по
ч. гр. д. № 1300/2021 г. по описа на PC - Лом. Претендират се разноските
направени в заповедното производство, разноските направени в настоящото
производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е дружество,
притежаващо Лицензия за разпределение с електрическа енергия № Л-135-
1
11/29.11.2006 г., издадена от ДКЕВР. Ищецът твърди, че се намира в
облигационни правоотношения с ответника - договор за доставка на ел.
енергия по открита ПАРТИДА /БИЗНЕС ПАРТНЬОР/ № ****, Договорна
сметка: **** и аб. № **** - с адрес на потребление: с. ****. Спорното право е
във връзка с нерегламентирано присъединяване към електропреносната
мрежа, като ползваната ел. енергия не се измерва от СТИ и, съответно, не се
заплаща от абоната. На ответника е издадена фактура, която не е заплатена.
Дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, във връзка с което е депозиран искът. Твърди се, че на
14.05.2018 г. служители на отдел „Нетехнически загуби” към „ЧЕЗ
Разпределение България” АД /ЧЕЗРБ/, на основание чл. 58 от Общите
условия на Договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД /ОУ/, са извършили техническа проверка
на горепосочения адрес. Потърсен потребителят не бил открит. Поради това,
КП № ****/14.05.2018 г. е съставен в присъствието на двама независими
свидетели - представители на Федерация на потребителите. Преди проверката
е потърсен и контакт с органите на полицията /отразено на стр. 1 от КП/,
които са се отзовали на сигнала подаден на телефон „112“ и са изпратили
свой представител. При проверката било установено, че електромерът за
абоната се намира в метално ел. табло монтирано на стълб. Липсвала пломба
на щита на таблото. По време на проверката се констатирала промяна на
схемата за свързване състояща се в следното: „изходящият фазов проводник е
изваден от изходящата клема на електромера и е присъединен във входящата
токова клема на електромера, заедно с входящия фазов проводник. При така
направената промяна на схемата за свързване цялото количество електрическа
енергия, потребявано от абоната, не се измерва от СТИ и не се заплаща“.
Служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ възстановили нормалната
схема на свързване на електромера. Сочи се, че обектът не е проверяван за
период до 90 дни назад преди проверката на 14.05.2018 г. Били предприети
посочените в т. 4 на стр. 3 от КП действия след проверката. Проверката била
обективирана в КП № ****/14.05.2018 г.
Твърди се, че количеството потребена ел. енергия е доначислена по реда
на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, действали към момента на проверката.
Извършеното преизчисление е в размер на 3014 kWh. Преизчислената сметка
е получена като количество изразходвана, но незаплатена електрическа
енергия за денонощие и е умножено по броя на дните за периода. В резултат е
издаденото предложение за корекция на сметка, съгласно което е изчислено
потреблението (извършена е корекцията) на база извършеното измерване.
Потребителят бил уведомен по надлежния ред за извършената проверка,
посредством писмо изх. № ****/15.05.2018 г. По повод на извършената
проверка и направените констатации е издадена е фактура № ****/17.05.2018
г. на стойност 553,30 лв. Определен е периодът на грешното измерване,
попада в хипотезата на чл. 48, ал. 1 от Правилата. Потребителят е уведомен за
това обстоятелство.
В съдебно заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се
явяват, не се представляват.
2
Само ищецът е депозирал молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Заявено е и изрично искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Приложено е ч. гр. д. № 1300/2021 г. на РС - Лом, видно от което по
Заявление на ищеца в негова полза е издадена Заповед № 238/28.06.2021 г., за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника –
длъжник, за посочените в исковата молба суми. Заповедта е връчена по реда
на чл. 47 от ГПК.
Съдът, с Разпореждане от 18.10.2021 г., е указал на заявителя правото
му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Последното е получено от заявителя - настоящ ищец на 08.11.2021 г.
Искът по реда на чл. 422 от ГПК е предявен в указания срок (видно от
вх. печат).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и
срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на пресъдено
нещо.
Препис от Исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не се е явил, редовно
призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Преди първото заседание по делото ищецът, с молба чрез пълномощника си, е
направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131
от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства: Уведомително писмо от 18.05.2018 г.; Фактура №
****/17.05.2018 г. и приложение към нея; КП за извършена проверка №
****/14.05.2018 г.; Предложение за корекция на сметка; Известие за
доставяне; Уведомление с изх. № ****/15.05.2018 г.; Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. на ДКЕВР;
Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г.
3
на ДКЕВР; Сертификат от в. Телеграф, удостоверяващ публикуването на ОУ;
Сертификат от ИК „Фортуна прес“ ООД, удостоверяващ публикуването на
ОУ; Решение № ОУ-59 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР; Решение № ОУ-56 от
07.11.2007 г. на ДКЕВР; Общи условия за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ
Електро България“ АД; Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Електро България” АД,
предявеният иск се явява вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което, и на основание чл.
239, ал. 1 и 2 от ГПК, следва да се постанови такова решение, с което
предявеният иск следва да се уважи изцяло, като бъде признато за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за главница в
размер на 553,30 лева, представляваща задължение по фактура №
****/17.05.2018 г. за периода 26.02.2018 г. - 14.05.2018 г., издадена по повод
на извършена проверка, обективирана в КП ****/14.05.2018 г., както и сума в
размер на 158,58 лева лихва върху главницата за периода 05.06.2018 г. -
12.05.2021 .г, както и законната лихва за забава върху главницата и лихвата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 28.05.2021 г., до окончателно изплащане на вземането,
предмет на заповедно производство по ч. гр. д. № 1300/2021 г. по описа на PC
- Лом.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в заповедното,
така и в исковото производство разноски. Разноските надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 25 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер от 65 лева, направени в
заповедното производство и 75 лева довнесена държавна такса в исковото
производство. Юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8
ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Това означава, че и
без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали
претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 до 360 лева. С оглед на материалния интерес по делото - общо 711,88
лева, както и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,
съдът намира, че следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство в размер от 100 лева. Освен това юрисконсултското
възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското
такова.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. СВ. В., с ЕГН **********, с
посочен в исковата молба адрес: с. ****, дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: ****, гр. ****, главница в размер на 553,30 лева,
представляваща задължение по фактура № ****/17.05.2018 г. за периода
26.02.2018 г. - 14.05.2018 г., издадена по повод на извършена проверка,
обективирана в КП ****/14.05.2018 г., както и сума в размер на 158,58 лева
лихва върху главницата за периода 05.06.2018 г. - 12.05.2021 г., както и
законната лихва за забава върху главницата и лихвата от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
28.05.2021 г., до окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно
производство по ч. гр. д. № 1300/2021 г. по описа на PC - Лом.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н. СВ. В., с ЕГН
**********, с посочен в исковата молба адрес: с. ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: ****, гр. ****, направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 175 лева, както и направените по частно гр. дело № 1300/2021 г. по
описа на РС - Лом разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение
общо в размер на 90 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240
от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Да се отдели ч. гр. д. № 1300/2021 г. по описа на PC – Лом от
настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5