№ 285
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова
в присъствието на прокурора К. Ас. С.
като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600808 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК и е
образувано по повод постъпила частна жалба от защитника на осъдения М. А.
П., с която жалба се атакува протоколно определение на СНС от 13.04.2022 г.
по ЧНД № 781/2022 г. по описа на СНС, с което първоинстанционният съд е
групирал наказанията на осъдения по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от
НК и чл. 306 от НПК и е определил едно общо наказание на осъдения М. А.
П. по Присъда от 01.08.2016 г. по НОХД № 10741/2012 г. по описа на СРС, в
сила от 13.12.2017 г., отменена частично с Решение № 1374 по ВНОХД №
2181/2017 г. на СГС и по НОХД № 3142/2021 г. на СНС, в сила от 22.02.2022
г., като е определил най-тежкото измежду наложените му, а именно – 8
/ОСЕМ/МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“. Със същото определение
първоинстанционният съд на основание чл. 24 от НК е увеличил така
определеното общо наказание на осъдения М. А. П. с 1 /един/ месец
„Лишаване от свобода“. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, СНС е
определил първоначален ОБЩ РЕЖИМ за изтърпяване на наложеното общо
наказание, ведно с увеличението в размер общо на 9 /ДЕВЕТ/
месеца“Лишаване от свобода“ от осъдения М. А. П..На основание чл. 59, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от НК първоинстанционният съд е приспаднал и зачел времето,
през което осъденият е бил задържан под стража по горепосочените дела по
НПК и ЗМВР, а именно по НОХД № 10997/2021 г. по описа на СРС времето
от 24.06.2021 г. до 30.07.2021 г.На основание чл. 25, ал. 2 от НК, СНС е
приспаднал и зачел времето, през което осъденият М. А. П. е изтърпял
1
отчасти наказанието „Пробация“ по НОХД № 10997/2021 г. по описа на СРС.
Във въззивната жалба са посочени съображения, че определението на
СНС е неправилно и незаконосъобразно в частта, в която СНС на основание
чл. 24 т НК е увеличил така определеното общо наказание на осъдения М. А.
П. с 1 /един/ месец „Лишаване от свобода“, тъй като определеното общо
наказание от 8 /осем/ месеца е справедливо и не са налице предпоставките за
неговото увеличаване.
Защитата прави искане за потвърждаване на първоинстанционното
определение в частта относно групирането на наказанията на осъдения М. А.
П. и постановяване от въззивната инстнация на определение, което да отмени
увеличаване на общото наказание.
В съдебно заседание защитата на осъдения П. поддържа депозираната
частна жалба относно приложението на чл. 24 от НК и че по този начин е
допуснато нарушение на материалноправните изисквания на разпоредбата.
Осъденият П. се присъединява към становището на адв. Г..
Представителят на АП – София пледира за правилност и
законосъобразност на определението на СНС, поради което изразява
становище същото да бъде потвърдено.
В последната си дума осъденият заявява, че има желание съдът да реши
окончателно групиране на наказанията му по най-благоприятния за него
начин, както и да му бъде зачетено времето, през което същият е бил
задържан.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки
изцяло правилността и законосъобразността на обжалваното определение във
връзка с направените искания и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК
намира,че жалбата е частично основателна по следните съображения:
Въззивният жалбоподател М. А. П. е осъждан многократно, както
следва:
1. По НОХД № 10741/2012г. – присъда на СРС, отменена частично с
Решение № 1374/13.12.2017 г. по ВНОХД № 2181/2017 г. по описа на
СГС, влязла в сила на 13.12.2017 г., с която П. е бил осъден за
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено на
18.10.2009 г. Определено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 6 месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На
основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което
осъд. П. е бил задържан под стража.
2. По НОХД № 3142/2021 г. по описа на СНС – одобрено споразумение,
влязло в сила на 22.02.2022 г., съгласно което П. е бил осъден за
престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, пр. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено на 10.08.2016 г., като му е
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца и за
престъпление по чл. 142а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
извършено на 10.08.2016 г., като му е определено наказание 6 месеца
2
„лишаване от свобода“. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено
едно общо наказание – „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което
следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
3. М. А. П. е осъждан по НОХД № 10997/2021 г. по описа на СРС,с
одобрено споразумение вл. в законна сила на 30.07.2021 година за
извършено престъпление на 13.06.2021 година в гр. София по чл. 129,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е групирал
наказанията на осъдения М. П. по НОХД № 3142/2021 г. по описа на СНС и
НОХД № 10741/2012г. по описа на СРС, тъй като престъпленията по
горецитираните НОХД са в съотношение на съвкупност, поради което е
приложим чл. 25 от НК. За да са налице предпоставките за извършване на
групиране на наказанията е необходимо да е налице съвкупност от
престъпления. Съгласно чл. 23, ал. 1 от НК съвкупност е налице, когато с едно
деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило
няколко отделни престъпления преди да има влязла в сила присъда за кое да е
от тях. Преценката дали има влязла в сила присъда се извършва към момента
на осъществяване на деянието, а не към този на разглеждане на делото. За
наличието на съвкупност е ирелевантно обстоятелството, че едно от
престъпленията може да е разкрито след като деецът е осъден за другото. В
конкретния случай е налице реална съвкупност, т.е. осъденият П. е
осъществил престъпленията по горецитираните съдебни наказателни
производства преди да е бил осъден. Правилно и законосъобразно СНС
/закрит/ е определил едно общо, най- тежко наказание между посочените по-
горе определени наказания, а именно 8/осем/ месеца „лишаване от свобода“.
След като на осъдения са определени наказанията за всяко едно от
престъпленията отделно, правилно и законосъобразно СНС е наложил най-
тежкото от тях. Разпоредбата на чл. 23 от НК има предвид наказания, които са
от един и същи вид. Съгласно Р. № 31/2001 год. на ІІІ н. о. кое от
наложените на подсъдимия наказания е най-тежко по смисъла на чл. 23 от НК
следва да се преценява с оглед размера на наказанията, а не от начина на
изтърпяването им.
При стриктно спазване на материалния закон СНС /закрит/ правилно не
е включил при групирането на наказанията на осъдения П. , наказанието му
определено по НОХД № 10997/2021 г. по описа на СРС, тъй като деянието му
по това осъждане е в съотношение на рецидив спрямо това, за което е осъден
по НОХД № 10741/2012 г., тъй като е извършено, след като вече е имал
постановена присъда, влязла в законна сила.
Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приложил и
разпоредбата на чл. 24 от НК и в този смисъл са неоснователни възраженията
на защитата. Наказанието трябва да постига справедлив баланс на
принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата
превенция. От първостепенен обществен интерес е наказанието да цели
поправяне и превъзпитание на подсъдимия/осъдения, формиране на
самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на
3
други престъпления в бъдеще. Имайки предвид целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК и въззивният състав, както и СНС /закрит/ счита, че с
увеличаване на наказанието по реда на чл. 24 от НК ще бъдат постигнати
законовите цели. Правилно СНС /закрит/ е отчел, че осъденият М. П. е деец с
висока степен на обществена опасност, тъй като същият е многократно
осъждан за престъпления против личността и собствеността, а наред с това,
сключвайки споразумение с прокуратурата, одобрено от СНС /закрит/,
същият се е възползвал от законовата възможност да му бъде определено
наказание при условията на чл. 55 от НК, без да са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства /чл.381,ал.4 от НПК/ и
по този начин е благоприятствал положение си. Неувеличаването на
определеното общо наказание в конкретния случай и предвид направените
по-горе констатации относно обществената опасност на лицето, както и на
извършените от него деяния, на практика би обезсмислило едното (по-
ниското) от наложените две наказания. Коментираното по-горе обстоятелство
относно естеството на деянията, за които П. е осъден по тези наказателни
производства и направената констатация, че тези две осъждания са за деяния
с по-висока степен на обществена опасност, са в потвърждение на извода за
необходимостта от увеличаване на общото наказание. Не е без значение и
обстоятелството, че прилаганата до този момент спрямо П. наказателна
репресия не е дала никакъв положителен резултат, доколкото той продължава
да върши престъпления и наложените му до този момент наказания в този си
вид и размер не са допринесли за неговото поправяне и превъзпитаване, още
по-малко са му попречили да върши престъпления. В тази връзка очевидно е
необходимо да бъде засилена наказателната репресия спрямо това лице и
същият за по-продължително време да бъде изолиран от обществото. Това от
една страна би довело до полагане на усилия на затворническата
администрация за превъзпитаване на осъдения, от друга страна би
способствало да се повлияе предупредително и превантивно по отношение на
останалата част на обществото.
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е определил
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието , а именно на
основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС „общ“ режим.
Направеното в съдебно заседание възражение от защитата на осъд. П.
за допусната ЯФГ на страница „пет“ от мотивите на първоинстанционния
съдебен акт, въззивният съд намира за основателно.
Първоинстанционният съд в мотивите си е посочил, че следва да бъдат
групирани наказанията на осъд. П. по НОХД № 3142/2021 г. по описа на СНС
и по НОХД № 10997/2021 г. по описа на СРС и да не се включва в
съвкупността осъждането от НОХД № 10741/2012 г. по описа на СРС. Видно
от съдържанието на първоинстанционното определение – обстоятелствена
част и диспозитив, действителната воля на съда е да бъдат кумулирани
наказанията по НОХД № 3142/2021 г. по описа на СНС и НОХД №
10741/2012 г., а не тези по НОХД № 3142/2021 г. по описа на СНС и НОХД №
10997/2021 г. по описа на СРС.
4
Вследствие на допусната явна фактическа грешка
първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по реда на чл. 59, ал.
2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, като е приспаднал времето, през което осъденият М. П.
е бил задържан под стража по реда на ЗМВР и НПК по НОХД № 10997/2021
г. по описа на СРС, считано от 24.06.2021 г. до 30.07.2021 г. Очевидно е от
мотивите на СНС, че е наложеното наказание на П. по НОХД № 10997/2021 г.
по описа на СРС е оставено извън съвкупността, като са наведени и подробни
аргументи за това. СНС е следвало да приспадне времето, през което
осъденият е бил задържан под стража по реда на НПК по наказателното
производство, което е приключило с Присъда от 01.08.2016 г. по НОХД №
10741/2012 г., отменена частично с Решение № 1374 по ВНОХД № 2181/2017
г. по описа на СГС, като съгласно писмо от НСлС с № SIP-03698/11.03.2022
(л. 30-31) осъденият П. по горепосоченото производство е задържан за
времето от 21.10.2009 г. до 21.12.2009 г. в следствения арест на бул. Г. М.
Димитров № 42 в гр. София.
Ето, защо определението на СНС /закрит/ от 13.04.2022 г. по НЧД №
718/2022 г. следва да бъде отменено в частта, с която е приспаднато и
зачетено времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение
задържане под стража по НОХД № 10997/2021г. по описа на СРС за времето
от 24.06.2021 г. до 30.07.2021 г., като вместо това бъде приспаднато и
зачетено времето, през което осъденият е бил задържан под стража по НОХД
№ 10741/2012 г. по описа на СРС за времето от 21.10.2009 г. до 21.12.2009 г.
По отношение на искането на адв. Г. във въззивната жалба за
приложението на чл. 25, ал. 2 от НК по отношение на изтърпяната част от
наказание, наложено с Присъда на СРС (частично изменена с Решение на
СГС), настоящата инстанция приема, че същото се явява неоснователно.
Апелативен съд - София приема, че не са налице основанията на чл.
25, ал. 2 от НК по отношение на сочената от защитата присъда. От събраните
по делото писмени доказателства (писмо рег. № 1357/ 15.03.2022 г. на ГДИН
– Затвора гр. София – л. 82, и писмо рег. № И-3426/21.03.2022 на ГДИН) е
видно, че осъденият М. А. П. не е търпял наказание лишаване от свобода. За
да бъде приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК, следва да бъдат налице
две кумулативно изискуеми предпоставки, а именно – наказанието по някоя
от присъдите да е изтърпяно изцяло или отчасти и да е от вида на
определеното за изтърпяване наказание. В конкретния случай не е налице
първата предпоставка – някое от наказанията да е изцяло или отчасти
изтърпяно, видно от горепосочените писмени доказателства.
С оглед представеното от защитата постановление пр. пр. П-121/2022 г.
от 23.09.2022 г. по описа на СГП, настоящата инстанция приема, че следва на
основание чл. 25, ал. 2 от НК да бъде приспадното времето, през което
осъденият М. А. П. е бил лишен от свобода, а именно – 8 дни, което наказание
му е било определено със споразумение, одобрено от СНС по НОХД №
3142/2021 г. по описа на СНС.
Водим от горното и на основание чл. 341 от НПК, Апелативен
специализиран наказателен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.04.2022 г. по ЧНД №718/2022
година по описа на Специализиран наказателен съд, ХII състав в частта, в
която на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато и зачетено
времето, през което осъденият М. А. П. е бил задържан под стража по НПК и
ЗМВР, а именно по НОХД № 10997/2021 г. по описа на СРС за времето от
24.06.2021 г. до 30.07.2021 г. и в която на основание чл. 25, ал. 2 от НК е
приспаднато и зачетено времето, през което осъденият М. А. П. е изтърпявал
отчасти наказанието пробация по НОХД № 10997/2021 г. по описа на СРС,
като вместо това
ПРИСПАДА И ЗАЧИТА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК
времето, през което осъденият М. А. П. е бил задържан под стража по реда на
НПК и ЗМВР, а именно по НОХД № 10741/2012 г. по описа на СРС за
времето от 21.10.2009 г. до 21.12.2009 г.
ПРИСПАДА и ЗАЧИТА на основание чл. 25, ал. 2 от НК времето, през
което осъденият М. А. П. е изтърпявал наказание лишаване от свобода – 8
дни, определено му със споразумение, одобрено от СНС по НОХД №
3142/2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.04.2022 година по ЧНД
№718/2022 година по описа на Специализиран наказателен съд, ХII състав в
останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6