Определение по дело №5/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 161
Дата: 6 март 2024 г. (в сила от 6 март 2024 г.)
Съдия: Дарина Стоянова Маркова
Дело: 20243001000005
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161
гр. Варна, 05.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20243001000005 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Аурига България“
ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 458 от 30.10.2023г.
постановено по търгело № 472/22г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което
съдът е отхвърлил предявените от дружеството срещу „Елмон Пропъртис“
ЕАД със седалище гр.Варна осъдителни искове с правно основание чл.284
ал.1 от ЗЗД вр.чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата 76 658.27лв., претендирана
като неплатено възнаграждение по договор за поръчка № ЕЛ-АУ-01 от
06.11.2018г. по фактура № 1 от 03.06.2019г., предявен като частичен и за
сумата от 23 341.73лв., претендирана като обезщетение за забава върху
претендираната с иска главница от 76 658.27лв. за периода от 10.06.2019г. до
10.06.2022г., предявен като частичен.
Твърди че обжалваното решение е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материално-
правни норми. Твърди че съдът не е взел под внимание всички наведени
твърдения в исковата молба и събраните писмени и гласни доказателства, не
ги е ценил в съвкупност, а други е интерпретирал превратно, като в резултат е
стигнал до непълно, а оттам и неправилно очертан предмет на иска и непълно
изясняване на фактическата обстановка.
Сочи че съдът е приел, че предмет на иска е единствено неизпълнението
по договор за поръчка от 06.11.2018г., като не е обсъдил и останалите,
1
посочени в исковата молба факти и обстоятелства, сочещи на трайни
отношения между физическите лица С.М.Г., Ж.Д.Ж. и М.И.К. и техни
дружества, както и постигнатите от тях съглашения. Твърди че съдът
неправилно е елиминирал всички доказателства, установяващи че договорът
за поръчка е част от инвестиционните намерения на страните по него,
обективирани в други писмени доказателства. Твърди че неправилно съдът не
е кредитирал показанията на свидетеля М.К., без да е изложил мотиви за това.
Твърди че дадените от свидетеля показания са в пълен синхрон със събраните
по делото доказателства, същите са пълни, непротиворечиви и ясни и
обясняват и допълват представените с исковата молба доказателства.
Твърди че неправилно съдът е игнорирал твърденията в исковата молба,
че между трите физически лица е налице споразумение за реализиране на
инвестиционно намерение, като във въззивната жалба описва договорените
между тях стъпки в изпълнение на това споразумение. Излага че ответното
дружество е регистрирано именно в изпълнение на това споразумение, както
и че договорът за поръчка е сключен също в изпълнение на това
споразумение. Сочи че към момента на сключване на договора за поръчка
едноличен собственик на капитала на „Аурига България“ ЕАД е било
дружеството „Аурига Секюритис“, панамско дружество, собственост на К..
Оспорва извода на съда, че липсват доказателства, К. да е собственик на
„Аурига Секюритис“. Позовава се на представените по делото декларация по
чл.63 ал.4 от ЗМИП, заявена за вписване в търговския регистър на
31.05.2019г., макар и по заявлението да е постановен отказ. Твърди че съдът
неправилно е пренебрегнал и доказателствената сила на издадено в полза на
К. пълномощно от доверителя по договора за поръчка. Твърди че съдът не му
е указал с доклада че негова е доказателствената тежест да установи че К. е
собственик на „Аурига България“ ЕООД, съответно че не сочи доказателства
в тази насока.
На следващо място твърди, че съдът не е коментирал валидността на
протокола за приемане на свършената работа, като твърди че този протокол
не е оспорен по реда на чл.193 от ГПК и удостоверява неблагоприятни за
ответника факти. Сочи че неправилно съдът е заключил, че констатациите по
този протокол са оборени от събраните по делото доказателства. Твърди че
този протокол, подписан от представляващия дружеството е най-важното
доказателство за свършената от него работа в изпълнение на договора. Излага
2
че понеже договорът за поръчка се изразява в извършването на фактически и
правни действия, резултатът от които следва да настъпи направо в
патримониума на ответника с настъпването на желания с договора резултат и
приемане на работата от ответника не е необходимо каквото и да е доказване
на извършените правни и фактически действия от конкретни физически лица,
защото договорът е изпълнен.
Твърди че съдът е изключил от преценката си събраните доказателства
от които се установява не само съглашението, но и извършването на
фактически и правни действия както от свидетеля К., така и от ангажирани от
„Аурига България“ ЕООД лица. Излага, че като резултат от извършени от
него действия в изпълнение на договора за поръчка, които подробно описва
във въззивната жалба, като сочи и доказателства на които се позовава, е
осигурено придобиването на имота от ответното дружество при условия и
цена, така както е договорено. Сочи че ответното дружество не е възразявало
срещу извършването на действията и е заплащало необходими разходи.
Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и
вместо него да постанови друго, с което предявените от него искове да бъдат
уважени изцяло, ведно с направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Елмон Пропъртис“ ЕАД със седалище гр.Варна, в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище
за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира направените за въззивно обжалване
разноски.
По оплакването срещу доклада по делото:
Във въззивната жалба се твърди че съдът неправилно е очертал
предмета на делото и от там неправилно е разпределил доказателствената
тежест между страните. Съставът на въззивния съд намира оплакването за
неоснователно. Предявеният осъдителен иск е за сума, претендирана като
незаплатено възнаграждение по договор за поръчка между страните от
06.11.2018г., като в този смисъл са както твърденията в исковата молба, така
и петитума. Такава е и дадената от първоинстанционния съд квалификация в
доклада по делото. Не се констатира и неправилно разпределена
доказателствена тежест или пропуск на задължението на съда да укаже в
доклада за кои твърдени от тях факти не се сочат доказателства. Оплакването,
3
че едва с решенето съдът е посочил че не се сочат доказателства за това, че
М.К. никога не е бил собственик на „Аурига България“ ЕООД е
неоснователно. Напротив в доклада по делото съдът е посочил, че ищецът не
сочи доказателства, че ответникът е упълномощил К. в качеството му на
едноличен собственик на капитала на „Аурига България“ ЕООД. На следващо
място съдът е обсъдил представеното от ищеца и налично по партидата на
дружеството писмено доказателство – декларация по чл.63 от ЗМСИП. С
оглед на така изложеното, съдът намира, че не се налага допълване на доклада
по делото, промяната на правната квалификация на предявения иск, съответно
и ново разпределение на доказателствената тежест и допускане на събиране
на нови доказателства.
По исканията за доказателствата:
С въззивната жалба е направено искане за приемане на всички
доказателствата по делото, представени от него и изключени от първата
инстанция. Първоинстанционният съд, както в определението по чл.374 от
ГПК, така и в съдебно заседание е оставил без уважение множество искания
на ищеца по събиране на доказателства. Поради което и следва да бъде дадена
възможност на въззивника в едноседмичен срок от получаване от настоящето
определение да посочи кои конкретно доказателствени искания, направени
своевременно пред първата инстанция и неуважени от нея, поддържа да бъдат
допуснати от въззивниия съд.
Към настоящия момент съставът на съда намира за необходимо да
отлежи с настоящото определение на първо място, че всички, писмени
документи, във връзка със заявени вписвания в търговския регистър по
партидите на страните по делото са достъпни на сайта на търговския регистър
и фактите, основани на тях, са служебно известни на съда и не се нуждаят от
доказване.
На следващо място съставът на въззивния съд намира изложените
твърдения в исковата молба и представени доказателства във връзка с това, че
процесният договор е част от трайни отношения между три физически лица за
реализиране на общи инвестиционни проекти за относимо към сключения
между страните договор за поръчка, поради което и допустими доказателства
във връзка с това могат да бъдат допуснати по делото.
Водим от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника „Аурига България“ ЕООД в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето определение с
писмена молба с препис да уточни изрично кои конкретни доказателствени
искания, направени своевременно пред първата инстанция и неуважени от
нея, поддържа да бъдат допуснати от въззивния съд.
След уточненията на въззивника по конкретните искания, съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че всички факти досежно подадени заявления и
извършени вписвания и обявявания по партидите на двете страни в
търговския регистър са служебно известни на страните и писмени
доказателства, налични по партидите не следва да се представят.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 24.04.2024г. от 14.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5