О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………………/04.05.2022 г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на първи февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело № 1500
по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.
По делото е подадено възражение, вх.
номер 360411/03.11.2021 г. от Е. ООД, ЕИК *******2, срещу обявения
на 01.11.2021 г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на К. ООД (н) ЕИК ******** Списък
на неприетите вземания на кредиторите на К. ООД (н), предявени по реда на чл.
688, ал.1 от ТЗ, съставен от временния синдик В.Г..
Във възражението срещу включването на
три предявени вземания на Е. ООД в списъка с неприетите вземания е посочено,
че и трите вземания са предявени като
възникнали на основание чл. 74 от ЗЗД, евентуално като вземания по чл. 59 от ЗЗД. Твърди се, че кредиторът с неприети вземания е извършил плащането на
задълженията на дружеството в несъстоятелност при наличие на легитимен интерес
– тъй като кредиторът Държавата, представляван от НАП е предявил искове по чл. 216
от ДОПК за прогласяване на недействително по отношение на фиска на
разпоредителни сделки, по които краен получател е Е. ООД. Поддържа се, че
задълженията на длъжника в несъстоятелност не са установени с краен акт. Поради
това и е неприложимо условието по чл.180, ал.1, т.1 от ДОПК за предварително
писмено съгласие на длъжника. Независимо от това се представя декларация – съгласие от страна на
длъжника.
Синдикът изразява становище за
неоснователност на възражението. Оспорва се възможността кредиторът да се позовава
на друго, освен заявеното при предявяване на вземането основание. Оспорва се приложимостта
на чл. 74 от ЗЗД, доколкото се касае за специалната хипотеза на чл. 180 от ДОПК.
Длъжникът изразява становище за
основателност на възражението. Сочи се, че са налице основанията по чл. 180 от ДОПК, тъй като със съгласието на длъжника са погасени публични задължения на К.
ООД (н) към фиска. Твърди се, че щом е предвидена възможността да се погаси безспорно
вземане, то може да се погаси и оспорено вземане.
Съдът като обсъди доводите на страните и
материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 260490/04.12.2020 г. на СГС,
VI-10 състав е обявил неплатежоспособността на „К.“ ООД, *** и определя начална
дата на неплатежоспособността – 31.12.2017 година, открил производство по
несъстоятелност, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „К.“ ООД, *** и назначил за
временен синдик на „К.“ ООД, *** Е.Г.Т., адрес: ***.
На 17.05.2021 г. Е. ООД предявява
следните вземания:
1. вземане
на дружеството, в размер на
491 185,60 лева – с основание суброгация в правата на удовлетворения
кредитор НАП в резултат на плащане на главница по РА
22002217003813-091-001/30.08.2018 г., частично изменен и частично потвърден е
Решение № 1784/19.11.2018 г. на Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, със
законната лихва от датата на плащането - 09.04.2021 година;
2. Вземане
в размер на 491 185, 60 лв. - по силата
на встъпване /суброгация/ в правата на удовлетворения кредитор НАП в резултат
на плащане на лихви по Ревизионен акт № 22002217003813-091- 001/30.08.2018 г.,
частично изменен и частично потвърден с решение № 1784/19.11.2018 г. на
Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, със законната лихва от датата на
плащането - 21.04.2021 г.;
3. Вземане
в размер на 0,80 лв. /осемдесет стотинки/ по силата на встъпване /суброгация/ в
правата на удовлетворения кредитор НАП в резултат на плащане на главница и
лихва за задължителна осигурителна вноска към УПФ, съгласно подадена от
длъжника по реда на КСО декларация образец 6 с вх. № 22250021300600551 за месец
януари 2013 г., със законната лихва от датата на плащането - 09.04.2021 г.;
Възразилият кредитор основава
претенцията си на твърдения за настъпила суброгация в правата на удовлетворения
кредитор – Държавата чрез НАП за определени в невлезли в сила актове публични
задължения, като се сочи, че възразилият кредитор е имал правен интерес да
изпълни чуждо задължение, тъй като НАП е
предявила искове по чл. 216 от ДОПК срещу длъжника и възразилия кредитор, с
предмет прогласяване на относителна
недействителност спрямо НАП на определени сделки. Чрез плащането се целяло да
бъде „делегитимирана“ НАП като надлежен ищец по иска по чл. 216 от ДОПК и Е.
ООД да се суброгира в правата на удовлетворения взискател Държавата чрез НАП.
Евентуално, ако се приеме, че не са били налице за суброгация, се претендират посочените суми като платени без
основание.
На 01.11.2021 г. по партидата на „К.“
ООД, ЕИК ******** е обявен списък на неприетите вземания на кредиторите по чл.
688, ал.1 от ТЗ, с което посочените вземания са включени в списък с неприети
вземания.
Подадено е възражение, вх. номер
360411/03.11.2021 г. на Е. ООД, ЕИК *******2, срещу списъка, с който в списъка
с неприети вземания са включени:
1.
вземане на дружеството, в размер на 491 185,60 лева – с
основание суброгация в правата на удовлетворения кредитор НАП в резултат на
плащане на главница по РА 22002217003813-091-001/30.08.2018 г., частично
изменен и частично потвърден е Решение № 1784/19.11.2018 г. на Директора на
дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, със законната лихва от датата на плащането -
09.04.2021 година;
2.
Вземане в размер на 491 185, 60 лв. - по силата на встъпване /суброгация/ в
правата на удовлетворения кредитор НАП в резултат на плащане на лихви по
Ревизионен акт № 22002217003813-091- 001/30.08.2018 г., частично изменен и частично
потвърден с решение № 1784/19.11.2018 г. на Директора на дирекция ОДОП при ЦУ
на НАП, със законната лихва от датата на плащането - 21.04.2021 г.;
3.
Вземане в размер на 0,80 лв. /осемдесет
стотинки/ по силата на встъпване /суброгация/ в правата на удовлетворения
кредитор НАП в резултат на плащане на главница и лихва за задължителна
осигурителна вноска към УПФ, съгласно подадена от длъжника по реда на КСО
декларация образец 6 с вх. № 22250021300600551 за месец януари 2013 г., със
законната лихва от датата на плащането - 09.04.2021 г.;
Установява се по делото плащане от Е.
ООД на сумите от 491 185,60 лева , 499 457,00 лева и 0,80 лева по
сметка на ТД на НАП София-град, с посочени основания за плащане – ДРА
22002217003813-091-001/30.08.2018 г. и декларация образец 6 с вх. №
22250021300600551 за месец януари 2013 година.
Установява се, че е висящo т. дело 2483/2020 г. по описа на
СГС, VI-7
състав по предявени от НАП срещу К. ООД, ТМН ЕООД и Е. ООД, искове по чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК за обявяване като нищожни,
съответно – недействителни по отношение на Държавата на две поредици от сделки
– 1. по договор от 18.12.2015 година, от 17.08.2016 година и от 22.12.2015
година и 2. по договор от 05.03.2016 година и от 17.08.2016 година.
По тези искове, НАП основава активната
си легитимация на установени с РА 22002217003813-091-001/30.08.2018 г. публични вземания.
С определение 263026/04.06.2021 г. на
СРС, VI-10
състав по т. дело 1500/2020 г. е одобрен списък на предявените вземания в
сроковете по чл. 686 от ТЗ вземания на К. ООД (н), в който вземанията на
Държавата в размер на общо 973 995,38 лева по Ревизионен акт №
22002217003813-091- 001/30.08.2018 г. са включени в списъка с приетите вземания
под условие – като спорни.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Възражението е постъпило в срока по чл.
690 от ТЗ от кредитор, предявил вземане, и е ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество, възражението е НЕОСНОВАТЕЛНО.
На първо място следва да се отбележи, че
в рамките на производството, Съдът дължи да разгледа възражението на кредитора с неприето вземане,
на базата на изложените в молбата за предявяване на вземания основания за възникване
на вземането на кредитора. Въвеждането
на допълнителни основания за съществуването на вземанията в производството по
чл. 692 от ТЗ е недопустимо. Поради това и няма да се разглеждат доводите,
свързани с твърдения за наличие на предпоставките за суброгация по чл. 180 от ДОПК, доколкото такива аргументи не са изложени в молбата по чл. 688 от ТЗ.
Както е посочено в решение № 5 от
04.07.2016 г. по гр. д. № 2723/2015 г., ГК, ІV ГО на ВКС суброгацията е
институт по силата на който удовлетвореното от третото лице вземане на
кредитора продължава да съществува в полза на третото лице и прЕ.нава върху
него заедно с всичките му принадлежности, т.е суброгацията е способ за прЕ.наване
на вземания, а не за погасяване на задължения. Суброгацията се определя като прЕ.наване
на правото на кредитора върху трето лице, което го е удовлетворило.
Съгласно разпоредбите на чл. 74 ЗЗД този
който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори
това встъпва в правата на кредитора. От правото да се встъпи в правата на
удовлетворения кредитор - т.е. от суброгационното право се ползва не всяко
трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само това трето лице, което има
правен интерес от изпълнението.
Наличието на правен интерес за третото
лице от изпълнението означава, че облигационното отношение между кредитора и
длъжника засяга конкретни имуществени права на третото лице. Правният интерес
на третото лице, изпълнило чуждо задължение, винаги е конкретен и е обусловен,
както от евентуалните регресни права на изпълнилия, така е налице и за
платилия, който не е задължен лично или реално, но са застрашени имуществените
му права. Както правният интерес намира конкретно проявление в различните
случаи на изпълнено чуждо задължение и подлежи на доказване в производството по
иска по чл. 74 от ЗЗД, така и квалификацията на интереса - за запазване на
собственост, за предотвратяване на изпълнителни действия, спрямо имот за
обезпечаване на връщането на парична сума, се определя от фактическите
обстоятелства по спора (така определение № 212 от 19.12.2008 г. по т. д. №
635/2008 г., ТК, І ТО на ВКС).
Третото лице, което има правен интерес
от изпълнение на чуждо задължение има и регресно право срещу длъжника да иска
да му възстанови това, което е изпълнило на кредитора. Регресното право може да
произтича от различни вътрешни правоотношения между длъжника и третото лице.
Във всички случаи третото лице трябва да има правен интерес да изпълни чуждото
задължение.
Поради това се приема, че суброгаторното
право е предназначено да гарантира и улесни реализирането на регресните права
на третото лице във вътрешните му отношения с длъжника във връзка с
изпълнението на третото лице към кредитора, поради което и с оглед принципа за
забрана на неоснователното обогатяване, регресното право е предпоставка за
суброгаторното право, имащо акцесорен и обезпечителен характер по отношение на
правото на регрес. Суброгация без регрес е възможна само в изрично предвидените
от закона случаи (чл. 178 ЗЗД). (така решение № 122 от 18.09.2014 г. по т. д. №
3228/2013 г., ТК, І ТО на ВКС).
Преценката за наличие на регресни права
във връзка с изпълнението на третото лице към кредитора се извършва на
плоскостта на вътрешните отношения на третото лице и длъжника. Третото лице
няма регресни права, ако е предприело изпълнението с дарствено намерение или за
погасяване на свой дълг към длъжника. Регресна отговорност може да възникне във
връзка с изпълнение по договор за поръчка, сключен между длъжника и третото
лице, при осъществяване на фактическия състав на водена на чужда работа без
пълномощие или неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на третото лице.
В конкретния случай възразилият кредитор,
видно от изложените съображения в молбата за предявяване на вземания по чл. 688
от ТЗ извежда правния си интерес да заплати публичните задължения на длъжника в
несъстоятелност с прекратяване на друго исково производство, образувано от
Държавата чрез НАП по повод обявяване на относително недействителни на определени
сделки, по които страни са длъжникът,
възразилият кредитор и трето лице.
Доколкото се касае за твърдения за
погасяване на публични задължения, Съдът намира, че в тази хипотезата
разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД е неприложима.
Съгласно чл.190, ал.1 от ДОПК публичните
вземания са непрехвърлими. Нещо повече, видно от на чл. 190, ал. 2 от ДОПК е
уредил непрехвърлимост и на вземания на задължените лица по чл. 128, ал. 1 и на
други вземания от надвнесени публични задължения.
Поради тези ограничения, в чл. 180
от ДОПК са предвидени специални условия,
при които трето лице, изпълнило чуждо публично задължение, може да встъпи в
правата на Държавата срещу задължението лице, вкл. и обезпеченията и
привилегиите.
Съдът намира, че хипотезите на чл. 74 от ЗЗД и чл. 180 от ДОПК се съотнасят като обща към специална, поради което и е
недопустимо в конкретната хипотеза за възразилия кредитор Е. ООД да се позовава
на суброгация при условията на чл. 74 от ЗЗД в правата на Държавата чрез НАП в
оспорени публични задължения срещу длъжника К. ООД (н).
За пълнота, Съдът намира за необходимо
да отбележи следното:
На първо място, Съдът намира, че по
делото не се доказа, е с посочените плащания от месец април 2021 г. третото
лице – възразил кредитор е погасил задълженията на длъжника към кредитора –
НАП.
Е. ООД сочи, че вземането на държавата
чрез НАП за посочените публични вземания е оспорено и има висящо производство,
като не се твърди, че към датата на приключване на устните състезания по
делото, това производство е приключило с окончателен съдебен акт. Нещо повече –
от една страна е представено съгласие от страна на длъжника по чл. 180 от ДОПК,
което Съдът в случая цени като признание от страна на длъжника за съществуване
на публичните вземания по посочения ревизионен акт, а от друга страна, е налице
висящо производство по оспорване на същите тези публични задължения от страна
на длъжника, т.е поведение, което противоречи
на признаването на тези задължения.
Следователно, не може да се приеме, че е
налице приемане на плащането от страна на кредитора, което да е отнесено към
конкретно публично задължение на длъжника К. ООД (н) и да има погасителен ефект
по смисъла на чл. 168 от ДОПК.
В случая не е налице хипотезата на чл.
74 от ЗЗД и поради липса на регресни права на ищеца срещу ответника по повод на
които да е извършено плащането – не са изложени съображения в тази насока в
молбата за предявяване на вземане.
Съдът намира, и че не се доказа, че Е.
ООД е имало правен интерес по смисъла на чл. 74 от ЗЗД, за да заплати
задължението на длъжника. Аргументите, свързани с прекратяване на друго исково
производство, без да са изложени конкретни аргументи по какъв начин това исково
производство влияе върху конкретни имуществени интереси на Е. ООД и засяга
имуществената му сфера, са неотносими.
Относно евентуалното заявено основание
на вземането – вземане по чл. 59 от ЗЗД.
При хипотезата на чл. 59 от ЗЗД неоснователно
обогатилия се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се по-малката от
двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между обедняването и
обогатяването не е причинно-следствена. Обогатяването не е следствие на
обедняването и обратното. И обедняването и обогатяването обаче следва да са
последица от други общи за двете факти, без да произтичат едно от друго. Размерът
на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа
обстановка. Вземането на неоснователно обогатяване е изискуемо от момента, в
който е настъпило разместването на благата, и от този момент тече погасителната
давност.
Съдът намира, че в конкретния случай от
събраните по делото доказателства, не може да се приеме, че е налице
обогатяване на длъжника, дори и да се приеме, че е налице обедняване на
кредитора – същият е превел посочените суми по сметка на НАП, т.е лишил се е от
тях.
Не се установява, че НАП е отнесъл
получените от Е. ООД суми за погасяване на конкретни задължения на длъжника К.
ООД (н) (ако бе така, то би била налице хипотезата евентуално на чл. 180 от ДОПК), съответно, че длъжникът се е обогатил, тъй като негови конкретни
задължения са погасени. Установяването на всички факти от фактическия състав на
неоснователното обогатяване на чл. 59 от ЗЗД бе в тежест на възразилия
кредитор, който не ангажира доказателства.
Поради това и второто основание на
предявеното вземане е недоказано и възражението следва да бъде оставено без
уважение и в тази си част.
Водим от горното, СГС, VI
- 10 състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражение,
вх. номер 360411/03.11.2021 г. от Е. ООД, ЕИК *******2, срещу обявения
на 01.11.2021 г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на К. ООД (н) ЕИК ******** Списък
на неприетите вземания на кредиторите на К. ООД (н), предявени по реда на чл.
688, ал.1 от ТЗ, съставен от временния синдик В.Г..
Определението не подлежи на обжалване.
Определението на основание чл.692, ал.5
от ТЗ да се обяви в Търговския регистър.
Определението да се впише в нарочната
книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ на Софийски градски съд.
Препис от определението да се изпрати на
синдика и на длъжника.
СЪДИЯ: