Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1319
гр.Бургас, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 4242 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Д.Г.О. с ЕГН: **********,***, срещу Електронен фиш за
налагане на глоба (ЕФ) серия К № 2330741
на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение
на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600
лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакувания фиш. Посочва се, че ЕФ е връчен едва на 05.09.2019, а касае събитие
от 03.10.2018г., поради което и се излагат подробни доводи, защо в конкретния
случай е изтекла давността за реализиране на отговорността на жалбоподателя,
предвидена в чл. 34, ал.3 ЗАНН. На следващо място се застъпва, че мястото на извършване
на нарушението е неясно, доколкото като посока на движение е посочена ул. „***“, която се намира в кв. ***,
вместо действителния - бул. „***“. В
тази връзка се допълва, че дори да се приеме, че се касае за булевард „***“ то
това е само един от вариантите за движение, което според жалбоподателя пречи
категорично да се установи мястото на извършване на нарушението, а от там и се
претендира, че е допуснато съществено нарушение на закона.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично, като поддържа и доразвива доводите си, изложени в жалбата.
Допълва, че приложената по преписката снимка е неясна и от нея не може
категорично да се установи, дали в съседното платно няма друг автомобил, чиято
скорост евентуално да е била заснета от техническото средство. Пледира за
отмяна на ЕФ изцяло.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован, не изпраща представител и не взима становище по същество.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189,
ал.8 ЗДвП. Това е така, доколкото ЕФ е връчен редовно на жалбоподателя на 05.09.2019г.
(видно от неговите изявления и от отбелязването в системата на Сектор „ПП“ – л.
7), а жалбата е подадена чрез куриер директно в съда на 19.09.2019г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 03.10.2018г. в 15:12
часа в гр.Бургас, ПП I-9, км. 233+100 до „Гробищен парк“ в посока към улица „***“ техническо средство –
мобилна система за контрол над скоростта – „
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2330741 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.5 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер
на 600 лева.
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта – „
За използването на
мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.20), съдържащ всички законоустановени
реквизити.
По делото липсват
данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за
представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложените по преписката снимки.
Съдът не споделя
възражението на жалбоподателя, че снимката е неясна или че евентуално има
заснет и друг автомобил, чиято скорост да е била отчетена от техническото
средство. Точно напротив – приложената на гърба на л. 15 снимка е ясна, като
регистрационният номер на автомобила се разчита изключително лесно и без
каквито и да е затруднения. На процесната снимка ясно се вижда, че е заснет
само автомобилът на жалбоподателя, като в обхвата на средството няма каквито и
да е други превозни средства или препятствия, които евентуално да са повлияли
на техническото средство, поради което и доводите на О. в противната насока не
се споделят от настоящия състав.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 45 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас, безспорно се установява, че в процесния има разположен знак В26, предписващ движение със скорост не по-висока от 50 км./ч.
Тук е мястото съдът да посочи, че не споделя доводите на жалбоподателя за липса на детайлно посочване на мястото на извършване на нарушението. Точно напротив - в ЕФ е посочено мястото на извършване на нарушението – пътя (I-9), точния километър (км.233+100) и ориентир (до „Гробищен парк). В изготвената от техническото устройство снимка, точното местоположение е фиксирано и посредством неговите географски координати (възможно най-точният метод за фиксиране на определена точка от земната повърхност), поради което и реално е налице изключително прецизна индивидуализация на мястото на извършване на нарушението. Коректно е посочено и наименованието на улица „***“ към която се е движел лекият автомобил, доколкото видно от приложените от Община Бургас скици – въпросната пътна артерия е именно улица, а не булевард, както застъпва жалбоподателя – т.е. АНО коректно е използвал терминологията, въведена от собственика на пътя. Не следва да се забравя, че ул. „***“ е посочена само като посока/ориентир, която да позволи да се индивидуализира посоката в която се е движел автомобила и няма пряко отношение към мястото, на което е извършено самото нарушението. Това, че в кв. *** (или в което и да е друго населено място) има друга улица със същото наименование или че автомобилът е можел да поеме и по друга улица, а не задължително по въпросната ул. „***“ е ирелевантно и по мнение на настоящия състав не се отразява нито на съставомерността на извършеното, нито накърнява правото на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“.
По същество следва да се посочи следното.
Настъпилата
законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които
изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране
на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично
сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността
за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от
приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 18) –
мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „
Във връзка с
направените възражения за изтекъл срок по чл. 34 ЗАНН, съдът следва да посочи,
че по отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш,
разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са
неприложими. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и
съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение,
поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя
характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип,
че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНА).
Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните
фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Във връзка с
горното, настоящият състав счита, че неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че е пропуснат срока за предявяване на оспорения електронен фиш.
Законодателят не е въвел такъв срок, а цитираната норма – чл. 34, ал.3 от ЗАНН,
не намира приложение по аналогия. Това е така, тъй като в производството по
издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в
ЗДвП, а ЗАНН намира приложение единствено за неуредените случаи – съгласно чл. 189, ал.14 от ЗДвП. При издаването на
електронния фиш липсват изисквания за съставяне на два отделни акта: АУАН,
служещ за слагане началото на производството и имащ характер на предявено
административно обвинение, както и на наказателно постановление, имащо характер
на правораздавателен акт, с който се налага предвиденото за конкретното
нарушение административно наказание. В този смисъл не може да се приложи
разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН, тъй като при издаване на електронния фиш
установяване на нарушението става с автоматизирано техническо средство - т.е. в
производството по издаването на електронен фиш не се издава акт аналогичен на
АУАН и не се връчва такъв, поради което и не се изисква да се съобрази сочения
срок за предявяване. В този смисъл е константната практика на АдмС-Бургас,
постановена след приемането на горепосоченото Тълкувателно решение, например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС -
Бургас по к. н. а. х. д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. №
150/2015 г. и много други.
В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които също се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др.
Действително мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните органи, поради което и към датата на нарушението – 03.10.2018г. за тях не е съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. По делото няма спор, а и от приложената справка за собственост от Сектор „ПП“ се установява, че същият е собственик на автомобила, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявена декларация за друго лице, то правилно именно собственикът в лично качество следва да бъде адресат на административното наказание.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) - глоба в размер на 600 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакувания ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия
К № 2330741 на ОДМВР-гр.Бургас, с който
за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал.1, т.5 ЗДвП на Д.Г.О. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.