Присъда по дело №18/2024 на Районен съд - Сливен
| Номер на акта: | 74 |
| Дата: | 29 април 2024 г. (в сила от 15 май 2024 г.) |
| Съдия: | Никола Георгиев Маринов |
| Дело: | 20242230200018 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 3 януари 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
17.05.2024г.
С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимата С. Ю. И. за престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.
В разпоредително заседание С.ската районна прокуратура редовно и
своевременно призована изпраща свой представител, който отговаря на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Пострадалата, редовно призована за разпоредително заседание, което бе
отложено се яви и поиска да й бъде назначен повереник. В разпоредително
заседание пострадалата не се явява. Вместо нея се яви определения от АК- С.
адвокат за служебен повереник. След като съдът го назначи за служебен
повереник същият предяви граждански иск и поиска пострадалата да бъде
конституирана в качеството на частен обвинител и граждански ищец. В
разпоредително заседание служебният повереник на пострадалата отговори
на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Подсъдимата, редовно и своевременно призована за разпоредително
заседание се явява лично и със служебен защитник. Призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и поиска делото да
се разгледа по реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие.
Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск и
конституира пострадалата в качеството на частен обвинител и в качеството на
граждански ищец, след което приключи разпоредителното заседание и
премина към предварително изслушване на страните. При предварителното
изслушване на страните съдът разясни на подсъдимата правата по чл.371 от
НПК и с определение обяви, че ще ползва нейното самопризнание при
постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението
като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подс. И. да се
наложи за престъплението по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК наказание
„Пробация“, което да се изразява в следните пробационни мерки: 1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от ШЕСТ месеца като
се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице ДВА пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ месеца.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец в съдебно
заседание поддържа обвинението наред с прокурора. Счита обвинението за
доказано и моли съда да наложи на подсъдимата И. наказание „Пробация“ в
размера, който предлага прокурора. Моли предявения граждански иск да бъде
1
уважен в пълен размер.
В съдебно заседание, подс. И. се признава за виновна. Разкайва се и
моли лично и чрез защитника си да й бъде определено наказание „Пробация“
в минимален размер за двете задължителни пробационни мерки.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 02.11.2023г. преди обяд св. К. П. П. отишла до „Кооперативния
пазар“ в гр. С.. Купила си зеленчуци, които прибрала в ръчната си количка.
След това влязла в „Халите“, където продължила да пазарува. Останала й
сума от 90 лева в банкноти и 5 лева на монети, които прибрала в портмонето
си. Вътре имало и бележка с ръчно изписан списък за покупките. Самото
портмоне св. К. П. поставила в левия джоб на връхната си дреха.
Гореописаните действия на св. К. П. били забелязани от подс. С. И.,
която била в същия търговски обект. Тя последвала св. К. П. и при излизането
от „Халите“, на стъпалата бръкнала в джоба, взела портмонето й и избягала
към тунела, където продавали цветя. След това се качила в едно такси и
тогава отворила портмонето. Видяла, че вътре има пари и бележка с ръчно
изписан текст. От тези пари платила за таксито, а останалите похарчила за
храна. Портмонето с бележката останали в нея.
Във връзка с извършената й кражба, св. К. П. подала сигнал на тел. 112. По
случая работили служители на РУ на МВР- С., сред които св. И.К.Б.-
инспектор в сектор „Криминална полиция“ при РУ на МВР- С.. След като
разговаряли със св. К. П. служителите на реда прегледали записите от
охранителните камери в района. Самото място, където била извършена
кражбата не попадало в обхвата на камерите. В близост имало камери, от
чиито записи се виждало как подс. С. И. (криминално проявена и позната на
служителите на РУ на МВР- С.) бяга в посока към тунела с цветята.
Полицейските служители установили подс. С. И. в кв. „Надежда“. След
проведената с нея беседа, тя признала за извършената кражба и предала с
протокол за доброволно предаване откраднатото портмоне с намиращата се в
него бележка. Срещу разписка същите били върнати на св. К. П..
По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от
заключението на която е видно, че стойността на отнетите движими вещи по
пазарни цени към момента на извършване на деянието възлиза на сумата от
101 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на свидетелските показания на свидетелите К. П. и Йордан Божилов,
2
протокола за доброволно предаване, разписката за върнати вещи, както и
заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна
експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй
като техните показания са безпротиворечиви, логични, взаимно допълващи се
и са относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимата, дадени в хода на
досъдебното производство, тъй като същите кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на
наказателното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената
съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните,
а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експерта.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. И. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението „Кражба“ по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, затова че
на 02.11.2023г. в гр. С. отнела от владението на К. П. П. чужди движими
вещи- дамско портмоне и сумата от 95 лева на обща стойност 101 лева без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои като деянието
представлява маловажен случай.
Деянието е извършено от подс. И. с пряк умисъл, тъй като тя е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала настъпването на
общественоопасните му последици. Тя е знаела, че като взема посочените по-
горе вещи, собственост на пострадалата извършва деянието „Кражба“. Наясно
е била, че по този начин, извършвайки това деяние ще увреди собственика на
описаните по- горе вещи, но въпреки това го е извършила и е увредила
пострадалата П..
Съдът счита, че авторството на деянието се установи по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства. Видно е, че подс. И. е извършила
деянието, за което е обвинена, тъй като това се установи от показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са логични, безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимата и в стремежа й за
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
3
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото
съдебно минало на подсъдимата, искреното й разкаяние и съдействието й за
разкриване на обективната истина по време на досъдебното производство.
Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно
лошите и характеристични данни и наказателните постановления по чл.218б,
ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подс. И. съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи
наказанието на подс. И. за извършеното престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1
от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства, нито е налице
някое от изключително естество. Намира, че е най- подходящо това наказание
да бъде „Пробация“ със следните пробационни мерки: 1. „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“- гр. С., ул. „Бършен“ №67 за срок от ШЕСТ
месеца като се явява и подписва пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице ДВА пъти седмично и 2. „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ месеца.
Съдът счита така определеното наказание за справедливо и отговарящо
в максимална степен на обществената опасност на деянието и на
подсъдимата. Намира, че с това наказание ще се постигнат целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът счете, че следва да бъде уважен предявения от пострадалата
граждански иск, тъй като безспорно се доказа по делото, че той е предявен
своевременно. Доказа се, че на 02.11.2023г. св. К. П. е претърпяла
имуществени вреди. Установи се, че тези вреди са настъпили вследствие
противоправното поведение на подсъдимата Софийска И.. Доказа се по
безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието на
подсъдимата и вредата, причинена на пострадалата. Установи се, че
подсъдимата с действията си е причинила вреда на стойност 101 лева.
Установи се безспорно, че портмонето на пострадалата е върнато, а сумата от
95 лева не е възстановена. Предявеният граждански иск е в размер на тази
сума, а именно в размер на 95 лева. Ето защо сумата в размер на 95 лева
подсъдимата я дължи на пострадалата К. П. П.. Съдът счете, че следва да
осъди подсъдимата И. да заплати на гражданския ищец сумата от 95 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
престъплението. Върху главницата съдът присъди и претендираната от
гражданския ищец законна лихва, считано от датата на увреждането
02.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при
непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от момента на деликта,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Съгласно правилата на процеса съдът осъди подс. И. да заплати в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 46,80 лева,
4
представляваща направени разноски по време на досъдебното производство.
Съдът осъди подсъдимата И. да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на СлРС сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5