№ 77
гр. Р., 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на четиринадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Гражданско дело №
20235520100226 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 150 от СК за увеличение на издръжка.
Производството е образувано по искова молба на В. С. А., в качеството
й на майка и законен представител на малолетното дете К. Д. Х., чрез
процесуалния пълномощник адв. Т., срещу Д. С. Х., с която се предявява иск
за увеличение на издръжка с правно основание чл. 150 във вр. чл. 143 от СК.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на малолетното дете К. Д. Х. и с
определение от 09.12.2021 г. постановено по гр.дело № 9567/2021 г. по описа
на РС-П. са били присъдени родителските права на нея, а ответникът е бил
осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 200 лв., като с
решение № 1108 от 21.12.2022 г. по гр.дело № 4331/2022 г. по описа на РС-
С.З. е била увеличена ежемесечната издръжка на 230 лв. Твърди, че тази сума
е крайно недостатъчна за разходите по отглеждането на детето. Ищцата
твърди, че след приключване на делото пред РС-С.З. с нея се е свързало лице,
което познавало ответника и й предоставил копие от трудовия му договор, с
който се уверила, че Д. С. Х. е работил през периода, през който е твърдял по
гр.дело № 4331/2022 г. пред РС-С.З., че е безработен. Ищцата твърди, че на
16.01.2023 г. е подала сигнал до РП-С.З. за да установи дали в действителност
има извършено престъпление по чл. 313 от НК, за което е била образувана
прокурорска преписка № 562/2023 г. по описа на РП-С.З., докладна записка
на ОД на МВР-С.З. с № УРИ:349000-1238/17.01.2023 г. Ищцата твърди, че
1
към момента детето посещава ДГ № 3 „Знаме на мира”. Твърди, че то има
интереси към танците, гимнастиката и английския език, но е спряло да
посещава школата по английски език, на която таксата на месец е 70 лв. и
школата по гимнастика, на която таксата за месец е 50 лв. Твърди, че с тази
ниска издръжка е непосилно да заплаща заниманията на детето. Ищцата
твърди, че има и друго по-голямо дете С.Н.Г на 14 години, за което също
сама полагала грижи. Твърди, че следва да се вземе предвид годишната
инфлация от 16,4% според НСИ и с постановление № 286 на МС от
21.09.2022 г. е определен размера на линията на бедност за 2023 г. на 504 лв.,
което е увеличение с над 20% над линията на бедността определена за 2022 г.
от 413 лв. и че с ежемесечната издръжка от 230 лв., която получава е
недостатъчна и поставя детето много под линията на бедност.
Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплаща занапред ежемесечна издръжка в размер на 280 лв.,
считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до настъпване на нови обстоятелства за нейното
изменяване или прекратяване. Претендира за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Д. С. Х..
По делото са събрани писмени доказателства. Представен е социален
доклад от ДСП – Р., приложени са гр. д. № 9567/2021 г. по описа на РС – П. и
гр.д. №4331/2022г. по описа на РС-С.З., писмо от РП гр. С.З., трудов договор
№ 3532/03.05.2023г. на ищцата.
В извън предвидения по чл.131 от ГПК срок ответникът е представил
писмен отговор, към който е приложил писмени доказателства декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на ответника,
декларация от ответника, с която декларира, че от 09.12.2021г. до настоящия
момент не е реализирал никакви трудови доходи, или такива от свободни
професии, удостоверение № 1301923021788/03.05.2023г. НАП, ТД-П., с
приложена към него справка актуално състояние на всички трудови доходи за
ответника и самолетен билет, които съдът е приел по делото като писмени
доказателства.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
2
От представения препис на протокол № 4645 от 09.12.2021 по гр. д. №
9567/2021 г. по описа на РС – П., е видно, че считано от 10.06.2021 г.,
издръжката, която ответникът следва да заплаща на малолетното си дете К. Д.
Х. е в размер на 200.00 лева. От приложеното гр. д. № 4331/2022 г. по описа
на РС- С.З. е видно, че размерът на издръжката е увеличен от 200.00 лева на
230.00 лева, считано от 09.09.2022 г.
Социалният работник в изготвения социален доклад от Д"СП" – Р. е
посочил, че по данни на майката детето К. Х. е първото и единствено дете,
родено от съжителството й с Д. Х.. Детето винаги е било отглеждано в
семейна среда от своята майка и е изключително привързано към нея. Отново
по данни на майката В. А. бащата освен дължимата издръжка не участва по
никакъв начин – нито физически, нито финансово в отглеждането и
възпитанието на детето. Но пък по данни на свидетелката Б., майка на
ответника и баба на детето- ответникът е живял преимуществено в Испания, и
едва сега от месец февруари се е прибрал в България, поради внезапно
обострило се заболяване. Същата свидетелка установява, че издръжката на
детето всъщност внася тя, както и че това е факт, известен на ищцата. Твърди,
че в България синът й не работи, че тя го издържа и че е принудена да плаща
и лечението му.
Според данните в социалния доклад, майката на детето от 04.05.2023г.
работи в офис на телекомуникационна компания.
Социалният работник посочва също, че ответникът Д. Х. се е свързал по
телефон с представители на ОЗД-П. и е споделил, че предвид трудовата му
ангажираност му е невъзможно да посети отдела за провеждане на среща и
разговор и поради това е невъзможно ОЗД да извърши социално проучване,
касаещо ответника.
От представената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на ответника, декларация от ответника, с която декларира,
че от 09.12.2021г. до настоящия момент не е реализирал никакви трудови
доходи, или такива от свободни професии, удостоверение №
1301923021788/03.05.2023г. НАП, ТД-П., с приложена към него справка
актуално състояние на всички трудови доходи за ответника се установява, че
същият не е трудово зает.
От представения и приет по делото като писмено доказателство
3
самолетен билет се установява, че ответникът е пристигнал в България на
10.02.2023г.
В хода на настоящото производство ищцата е ангажирала гласни
доказателства посредством показанията на свидетеля В.Б.Г.
От разпита на свидетеля В.Б.Г /във фактическо съжителство с ищеца/ се
установява, че с ищцата В. С. А. се намират във фактическо съжителство,
като детето К. живее с тях. Твърди, че интересите и заниманията на детето са
към танци, английски и гимнастика, но в момента посещавало само танците, а
месечната такса за тях била около 40-50 лв. Посочва, че преди детето е
посещавало за кратко гимнастика и английски език, но прекъснало, тъй като
майката нямала финансова възможност. Твърди, че ответника доста години е
бил в чужбина, и че от бившата приятелка на ответника знаели, че същият е
работил като „крупие” и е работил там до малко преди да се прибере в
България ноември месец миналата година. Твърди, че в семейството си
отглеждат двете деца на ищцата В. С. А., и че заплащаната издръжка от
ответника Д. Х. не е достатъчна за покриване нуждите на малолетното дете
К.. Посочва, че той също има четири деца, за които плаща издръжка, но
същите се отглеждат от своите майки. Посочва получаваното от него трудово
възнаграждение. Твърди, че ищцата притежава движимо и недвижимо
имущество.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В.Б.Г /във фактическо
съжителство с ищцата/, като логични, последователни, основани на
непосредствени впечатления и допълващи се от останалите доказателства по
делото.
В хода на настоящото производство ответникът е ангажирал гласни
доказателства посредством показанията на свидетеля П.И Б. /майка на
ответника/.
От разпита на свидетеля П.И Б. /майка на ответника/ се установява, че
ответникът е в България от месец февруари и не работи никъде. Същият е с
дискова херния и от малък е със спастичен бронхит, като в момента му
предстоял ЯМР, но тъй като нямал осигуровки не можели да съберат
достатъчна сума, за евентуална операция и са все още в процес на събиране
на сумата. Твърди, че тя е плащала издръжката за детето, като я привеждала
всеки месец по банковата сметка на майката, без да закъснява и един ден.
4
Твърди, че контактите на детето с баща му са изключително ограничени, тъй
като майката еднолично определяла дните, в които да се виждат, въпреки
определения от съда режим. Твърди, че не знае малолетното дете К. да
посещава уроци по английски език, гимнастика и танци, знае само, че детето
посещава детска градина. Твърди, че майката притежава движимо и
недвижимо имущество. Твърди, че когато ответникът е бил в Испания брат й
много му помагал.
Съдът кредитира показанията на свидетелката П.И Б. /майка на
ответника/, като логични, последователни, основани на непосредствени
впечатления и допълващи се от останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, следното
от правна страна:
От приложеното гр. д. № 9567/2021 г. по описа на РС – П., се
установява, че считано от 16.06.2021 г. ответникът е осъден да заплаща
месечна издръжка на малолетното си дете К. Д. Х. в размер на 200.00 лева.
Решението е влязло в законна сила и се ползва със сила на присъдено нещо.
С решение № 1108/21.12.2022г. по гр.д. № 4331/2022г. по описа на РС-
С.З. е присъдена ежемесечна издръжка за детето в размер на 230.00 лева,
която се дължи, считано от 09.09.2022г., като от постановяване на решението
до предявяване на исковата молба по настоящото дело /21.03.2023 г./, е
изминал период много по-малък от шест месеца, а именно два месеца и
седемнадесет дни. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че ще
следва да преценява дали са настъпили изменения в обстоятелствата към този
момент.
Съгласно чл. 142 от СК, размерът на издръжката се определя в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя. Родителят е
длъжен да издържа своите деца до навършване на пълнолетие, но това негово
задължение е в пряка причинна връзка с възможностите му да дава издръжка.
Издръжката на всяко дете се разпределя между двамата родители съобразно
възможностите им, като в тези случаи се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. (Постановление № 5 от 30.11.1981
г., Пленум на ВС; Решение № 280 С., 28.09.2011 г. ВКС по гр. д. № 1654/2010
г).
От последното увеличение на размера на издръжката дори и до
5
момента, не е изминал дълъг период от време. Безспорно е, че нуждите на
детето се увеличават доколкото се увеличава възрастта му, поради което са
необходими средства във връзка с обичайното му отглеждане – закупуване на
храна, облекло. В случая обаче, съдът приема, че определеният размер на
издръжката от 230.00 лева месечно, която бащата е осъден да заплаща на
малолетното си дете, е напълно достатъчна да задоволи месечните му
ежедневни потребности дори и при инфлационните процеси. В мотивите на
съдебното решение по гр. д. № 4331/2022 г. на РС С.З. е посочил, че
издръжката, до разликата от 330.00 лева следва да се поеме от майката. Това
означава, че съдът е възложил на майката месечен разход в паричен
еквивалент за детето от 100.00 лева, т.е. паричното участие на майката в
отглеждането на детето е занижено повече от два пъти в сравнение с това на
бащата. Действително, следва да се отчете факта, че майката упражнява
родителските права и полага основни грижи за детето. При разпределяне на
задълженията на родителите по отношение на малолетното дете обаче, следва
да е налице относителна равнопоставеност. При определяне размера на
издръжката за детето, следва да се вземат предвид, както висшите му
интереси така и възможността на родителите да дават такава, защото
определяне на една непосилна издръжка няма да доведе до целения ефект,
същата действително да бъде изплащана. Необходимо е да се постигне баланс
при отчитане интереса на детето и определяне на издръжката, защото
противното би означавало да се наруши социалния минимум за живот на
даващия издръжка.
От събраните по делото доказателства, се установи, че майката на
детето работи в телекомуникационна компания „Виваком” от 03.05.2023г.
Данни за месечните й доходи обаче липсват. Липсват данни и за месечните
доходи на ответника. В тежест на ищцовата страна е при условията на главно
и пълно доказване, да докаже твърденията за доходи на ответника, каквито са
били и указанията на съда в определението по чл. 140 от ГПК. Такива
доказателства по делото не се ангажираха. Не се ангажираха и доказателства
за твърдението, че детето посещава гимнастика и английски език, а видно от
приложената по делото служебна бележка издадена от Директора на ДГ№ 3
гр. Р. /л. 13 от гр.д. № 1190/2023г. по описа на РС-С.З., въз основа на което е
образувано настоящото дело/ е че детето посещава единствено школа по
народни танци.
6
Съдът не приема доводите на ищцовата страна за необходимост от
увеличение на издръжката на детето поради това, че годишната инфлация от
16.4% според НСИ, както и това, че с Постановление № 286 на Министерски
съвет от 21.09.2022г. е определен размера на линията на бедност за 2023г. на
504 лв., което увеличение е с над 20% над линията на бедност определена за
2022г. от 413 лв., а присъдената й издръжка в размер на 230 лв. поставяла
детето много под линията на бедността, тъй като според НСИ публикувано на
18.04.2023г. през март 2023г. /когато е заведена исковата молба/ месечната
инфлация, измерена с индекса на потребителските цени е 0.5% спрямо
предходния месец, а годишната инфлация за март 2023г. спрямо март 2022г. е
14%, като през месец март спрямо предходния месец най-голямо е
увеличението на цените в групите разнообразни стоки и услуги (+2.9%),
ресторанти и хотели ( +1.2%), алкохолни напитки и тютюневи изделия
(+1.1%), жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за
обичайното поддържане на дома (+1.0%) и хранителни продукти и
безалкохолни напитки (+0.9%), като намаление на цените е регистрирано в
групите облекло и обувки (-0.8%), транспорт( -0.7%), вода, електроенергия,
газ и други горива ( -0.5%) и развлечение и култура (-0.5%). През март 2023 г.
месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските
цени (ХИПЦ), е 0.6% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за
март 2023 г. спрямо март 2022 г. е 12.1%.
При преценка какви средства са необходими за отглеждане на едно дете,
съдът съобразява обществено- икономическите условия и спрямо тях, както и
според нуждите на детето и възможностите на родителите, определя
необходимия размер на издръжката.
Съдът не приема доводите на ищцовата страна, че според Евростат,
което е европейският еквивалент на НСИ, че минималната работна заплата в
Кралство Испания е 1050 евро на месец, което е 2 053.62 лв. и е напълно
достатъчен ответникът да изпълнява задълженията си към единственото си
дете поради факта, че по делото се представиха писмени доказателства
относно завръщането на ответника в България, както и това, че същият не е
трудово ангажиран.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите
7
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Т.е.
задължението за издръжка спрямо тези деца е безусловно, както съобразно
закона (чл. 143, ал. 1 СК), така и предвид трайната съдебна практика.
Размерът на издръжката се определя като функция на нуждите на лицето,
имащо право на издръжка, и възможностите на дължащото издръжка лице,
съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Възможностите на лицата, които дължат
издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и
квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, отглеждащ
детето. Промяна в трудовата заетост на бащата и реализирани от него доходи
не са установени и при разглеждане на делото /л.32/. Същевременно ищцата
притежава апартамент в област С.З., идеална част от етаж от къща в област
П., както и 2 бр. МПС.
При това положение и доколкото задължението за издръжка е
безусловно, но и ответникът няма установени доходи, които да му позволят
да заплаща претендираните 280 лева месечно издръжка за детето, искането за
изменение на издръжката е неоснователно.
С изплащането на издръжка в посочения размер от 230 лева биха се
посрещали неотложни нужди по отглеждането и възпитанието на детето, като
останалите средства необходими за цялостната месечна издръжка на всяко от
децата следва да се допълва от майката, заедно с непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието му. Издръжката е необходима за задоволяване
на жизнено важните и обичайни потребности на детето, които са ежедневни.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 СК по искане на родител или на лице,
което осъществява заместваща грижа по чл. 137 СК, съдът може да определи
добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на
изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава
"без особени затруднения". Затова и таксите за посещения на спорт и уроци
по английски език – в частност заниманията по гимнастика и уроците, и
разходите, които съпътстват посещенията в школите по гимнастика и
английски език, с оглед сочените изключителни физически и психически
дадености на детето за развитие (които се претендират да бъдат заплащани от
ищеца като добавка в размер на 50.00 лева месечно за детето), съставляват
изключителна нужда на детето по смисъла на чл. 143, ал. 4 СК. Тя обаче
следва да бъде удовлетворена само доколкото родителят може да я осигури
"без особени затруднения". Материалните възможности на родителя се
8
преценяват не в абсолютен размер, а според стандарта на живот (необходими
средства за квартира, храна, облекло и др.) в мястото, в което родителят
получава дохода си и съответно обичайно живее. В конкретния случай,
предвид категоричните данни по делото, че бащата Д. Х. е безработен, може
да се достигне до извода, че не са налице кумулативните предпоставки за
уважаване на процесното искане по чл. 143, ал. 4 СК (а именно не е доказана
втората кумулативна предпоставка - възможността на родителя да даде тази
добавка "без особени затруднения", т. е. без да променя съществено начина си
на живот), следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
Минималната месечна издръжка за дете съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от СК за 2023 г. е 195.00 лева. Увеличеният размер на издръжката за
детето, постановена с решение № 1108/21.12.2022г. по гр.д. № 4331/2022г. по
описа на РС-С.З. е 230.00 лева. Съдът приема, че този размер, който
представлява част от дължимата за детето издръжка, която следва да се
заплаща от бащата, е напълно достатъчен да задоволи базовите потребности
на детето. Поради това, исковата претенция за увеличение в размера на
издръжката, ще следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника
разноски на основание чл. 78 ГПК – в размер на 600 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. С. А. с ЕГН **********, като майка и
законен представител на малолетното дете К. Д. Х. с ЕГН **********, и двете
с настоящ адрес: гр. Р., ул. „З” ххххххххх против Д. С. Х. с ЕГН **********
от гр. П., ул. „В.Л.” хххххххххх иск за увеличение на месечната издръжка на
малолетното дете от 230. 00 лева на 280. 00 лева, считано от 21.03.2023 г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. С. А. с ЕГН **********,
като майка и законен представител на малолетното дете К. Д. Х. с ЕГН
**********, и двете с настоящ адрес: гр. Р., ул. „З” ххххххххх да заплати на
Д. С. Х. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „В.Л.” № 64, вх. „В”, ет.6, ап.24
9
направените разноски по делото в размер на 600 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок от 28.06.2023 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
10