Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.11.2017г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
трети октомври година 2017
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 362 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК.
По изложените в искова молба
обстоятелства ищцовото „А.К.“ ООД ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.А.е
предявило против „А.и з.Б.“ ЕООД (А.-Б.)” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район В., кв. Д., ул. ********, представлявано
от управителя В.С., иск с правно основание чл.403, ал.1 ГПК, за заплащане на
сумата от 56 102.58 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени вреди от допуснато в полза на
ответника обезпечение на бъдещ иск по по ч.т.д.№129/2011 г. по описа на Окръжен
съд - гр. Плевен, който иск в последствие е предявен по т.д.№176 /2011г. на ОС
Плевен и отхвърлен окончателно с Решение
№130 от 09.01.2015 г. по т.д. № 1850/2013 г. на ВКС.
В исковата молба се твърди, че по молба на ответното дружество било
допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.82 ЗЗД, по ч.т.д.№ 129/ 2011 год. по
описа на Окръжен съд - гр.Плевен, като по-късно на основание чл.398, ал.2 ГПК
по искане на ищцовото дружество допуснатото обезпечение било заменено със залог
на парична сума в размер на 292 000 лв., внесени по особена сметка на
Плевенски окръжен съд.
Твърди се също така, че исковото производство, по което било допуснато
горното обезпечение приключило с Решение №130 от 09.01.2015 г. по т.д. №
1850/2013 г. на ВКС, с което предявеният срещу ищцовото дружество иск бил
окончателно отхвърлен. Заявява, че след влизане в сила на цитираното решение
Плевенски окръжен съд е постановил определение за освобождаване на сумата в
размер на 292 000 лв., като същата била преведена на „А.К.“ ООД с банков
превод на 14.04.2015 г.
Ищецът сочи още, че през периода 22.07.2011 г. - 14.04.2015 г. е бил
лишен от възможност да оперира с дадената като паричен залог сума, поради което
ползвал краткосрочно кредитиране от свои търговски партньори, на които заплатил
и възнаградителна лихва. Ищецът сочи, че сключил са му предоставени заемни суми
по договори за заем със „З.Х.ДМ” ЕООД, ЕИК********, както следва:
- По договор от 15.11.2011 г. заемодателя
предостави на „А.К.” ООД паричен заем в размер на 200 000 лева със срок за
връщане на сумата до 30.08.2012г. и с уговорена лихва в размер на 1% месечно.
ТКвърди се , че ищецът върнал заетите средства на 03.08.2012 г. ведно със
следващата се договорна лихва от 16 500 лева.
-
По договор за заем от 04.11.2013
г. „А.К.” ООД получило 250 000 лева със срок за връщане на сумата до 30.06.2014
г. и с уговорена лихва в размер на 1% месечно. Заемът бил върнат от ищеца изцяло
на 21.02.2014 г., както и следващата се лихва в размер на 8 666.67 лева.
Ищецът сочи, че са му предоставени сучи по договори за заем
с П.С.Г., както следва:
- По договор за заем от 07.09.2011 г. на „А.К.” ООД беше предоставен
заем в размер на 40 000 евро при възнаградителна лихва от 1% и с краен срок за
погасяване 31.12.2012 г. Средствата били върнати на заемодателя на 09.03.2012
г.
- По договор за заем от 27.04.2012
г. отново беше предоставен заем от 40 000 евро при същата лихва от 1% месечно,
който бил върнат на заемодателя на 27.12.2012 г.
- По договор за заем от 11.02.2013 г. „А.К.”
ООД беше предоставен заем в размер на 40 000 евро при възнаградителна лихва от
1% месечно, който бил върнат на заемодателя на 10.02.2015 г.
Твърди се, че нуждата от ползване на заемни средства от тези двама
кредитори е пряко причинена от внасянето като залог по обезпечение на 292 000
лева по сметка на Плевенски окръжен съд
Твърди се, че „А.К.” ООД било
принудено да потърси временно външно финансиране на дейността си, с което да
компенсира блокирането на собствените си средства. Предоставянето и ползването
на заетия паричен ресурс беше срещу заплащане на определена цена — уговорената
и платена на заемодателите възнаградителна лихва общо в размер на 56 102.58
лева.
Ищецът поддържа, че платената лихва представлява пряко причинена вреда
от допуснато в полза на ответника обезпечение по ч.т.д. № 129/2011 г. по описа
на ПОС. Сочи се, че ако ищецът бил свободен
да управлява собствените си парични средства в размер на заложената сума, то
той не би имал нужда да ползва заемни средства, за които да заплаща и
възнаградителна лихва в полза на заемодателите си. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът „А.и з.Б.“
ЕООД, в срока по чл.367 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
представените с исковата молба писмени доказателства под номера: № 1 - № 34,
като поддържа, че същите са частни свидетелстващи документи, които не се
ползват с материална доказателствена сила и като такива са непротивопоставими
на ответника.
Оспорва твърдението, че платените лихви по предоставените заеми са пряка
вреда от допуснатото в полза на ответното дружество обезпечение по ч.т.д.№ 129/
2011 г. по описа на Окръжен съд - гр.Плевен. Поддържа, че видно от определение
№ 457/ 21.07.2011 г. по посоченото частно търговско дело ищецът сам е
предложил допуснатото обезпечение да
бъде заменено със залог на сума в размер на 292 000 лв., следователно тази
сума не е била допусната по искане на ответника, за да подлежат на обезщетение
причинените в резултат на обезпечението вреди. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на
доводите на страните и събраните доказателствата по делото по реда чл.235 и чл.12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че с молба с молба за обезпечаване на бъдещ иск от
20.06.2011г. „А.и з.Б.“ ЕООД поискал от Плевенски окръжен съд обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.82 вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл.318 от ТЗ, предявими
срещу „А.К.“ООД
на обща стойност 291 980.40лв., като по молбата било образувано по
ч.т.д.№129/2011 г. по описа на ОС - гр. Плевен./л.6-7 от приложеното т.д.№191/2015 на ПлОС/
Установява се от приетите документите, че с
определение №
372/20.06.2011 г. на ПлОС по ч.т.д. № 129/2011 г. по същото дело е допуснато на основание чл. 390 ГПК обезпечение на бъдещи
искове, предявими от „А.и
з.Б.“ ЕООД (А.-Б.)” ЕООД срещу „А.К.“ ООД, чрез налагане на запор върху
банковите сметки на „А.К.“ООД
до размера на претендираните суми от 291 980.40лв. и чрез запор на
селскостопанска продукция – 635 метрични тона рапица, реколта 2011г., добивана
от „А.К.“ ООД от засятите и обработвани от него 7000 дка земеделски земи в землището на
с.Комарево, обл.Плевен, в складовете за съхранението и, при гаранция от
30 000лв., вносими от бъдещия ищец „А.и з.Б.“ ЕООД (А.-Б.)” ЕООД. /л.9 –л.12
от приложеното т.д.№191/2015 на ПлОС/
Обезпечителна
заповед по делото е издадена на 04.07.2011г.
По молба на
бъдещия ответник „А.К.“
ООД с искане по реда на чл.398 ГПК за замяна на допуснатото обезпечение по ч.т.д. № 129/2011 г. на ОС - гр. Плевен, с Определение № 457 от 21.07.2011 г. постановено по същото дело на основание
чл.398, ал.2 ГПК допуснатото обезпечение на бъдещ иск, било заменено със залог на парична сума в
размер на 292 000 лв. вносими от „А.К.“ ООД по сметка на ОС - гр.
Плевен./л.14–л.16 от приложеното
т.д.№191/2015 на ПлОС/
Видно от приетото неоспорено платежно
нареждане от 21.07.2011г., от „А.К.“ ООД
по особената сметка на Плевенския окръжен съд
е внесена сумата от 292 000 лева въз основа на допуснатото заменяне на
обезпечителните мерки по ч.т.д. № 129/2011 г. на ОС - гр. Плевен./л.46 от приложеното т.д.№191/2015 на ПлОС/
Обезпеченият иск е предявен пред Плевенския
окръжен съд от А.и з.Б.“ ЕООД /А. – Б. ЕООД/ срещу „А.К.“ООД с искова молба
рег.№7298/ 01.08.2011г. По предявените с посочената искова молба искове с
правно основание чл.82 вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл.318 от ТЗ било образувано т.д№ 176/ 2011 г. и с Решение
№ 78/ 12. 04. 2012 г., ПлОС е осъдил „А.К.“ООД
да заплати на „А.“Г.ООД сумата от 291 980, 40 лева вземане за обезщетение за
вреди от договор за продажба на рапица от 07.07.2010 г. на основание чл.82 вр.
чл.79 от ЗЗД вр. чл.318 от ТЗ. При инициирано въззивно обжалване с Решение №
323/ 11.12. 2012 г. по в.т.д. № 185/ 2012 г. по описа на Великотърновски
апелативен съд решението на Плевенския окръжен съд е изцяло отменено, като
предявеният иск с правно основание чл.99, ал.1 вр. чл82 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.318 от ТЗ е отхвърлен като неоснователен и недоказан./препис на
л.37-л.43 от приложеното т.д.№191/2015 на ПлОС / Решението на ВТАС е потвърдено
с решение №130/ 09.01.2015 г. по т.д. № 1850/ 2013 г. по описа на първо т.о. на ТК на ВКС, което е окончателно.
Със заявление от 19.01.2015 г. „А.К.“ООД депозирано по ч.т.д. №
129/2011 г. на ОС - гр. Плевен, поискал на основание чл. 402, ал.2 от ГПК, съда да отмени допуснатото обезпечение и освобождаване
на внесената като залог сума от 292 000лв. Със заявлението ищецът заявил,
че ще упражни правата си по чл.403, ал.1 ГПК
за вреди вследствие допуснатото обезпечение. ./
л.48-л.49 приложеното т.д.№191/2015 на ПлОС /
С
Определение на № 172 от 16.03.2015 г. по ч.т.д. №
129/2011 г. на ОС Плевен на основание
чл. 402, ал.2 от ГПК, обезпечението, допуснато по същото дело, чрез обезпечителна мярка залог в пари в размер на
292 000лв., е отменено, тъй като вече не съществува причината,
поради която е било наложено, с оглед отхвърляне на обезпечения иск на А. – Б.
ЕООД с влязло в сила решение, като е разпоредено след влизане в сила на определението заложената сума от
292 000лв. да се върне на „А.К.“ООД. Определението за отмяна на обезпечението е влязло в
сила на
26.03.2015г.
Не
се спори, че паричния залог е върнат на „А.К.“ООД с превод от 14.04.2015г.
По
делото са представени от ищеца, сключени от него, като заемател
Договор за паричен заем от 15.11.2011 г. със „З.Х.-ДМ” ЕООД, Договор за
паричен заем от 04.11.2013 г. със „З.Х.ДМ” ЕООД; Договор за паричен заем от 05.02.2013
г. с „А.В.Г.” ЕООД, Договор за паричен
заем от 10.04.2013 г. с „АП В.Г.” ЕООД; Договор за паричен заем от 30.07.2013
г. с „А.В.Г.” ЕООД; Договор за паричен заем от 08.08.2013 г. с „А.В.Г.” ЕООД;
Договор за паричен заем от 07.09.2011 г. с П.Г., Договор за паричен заем от 15.11.2011 г. със „З.Х.-ДМ”
ЕООД; Договор за паричен заем от
04.11.2013 г. със „З.Х.ДМ” ЕООД; договор за паричен заем от 05.02.2013 г. с „А.В.Г.”
ЕООД; Договор за паричен заем от
10.04.2013 г. с „АП В.Г.” ЕООД; Договор за паричен заем от 30.07.2013 г. с „А.В.Г.”
ЕООД; Договор за паричен заем от
08.08.2013 г. с „А.В.Г.” ЕООД; Договор за паричен заем от 07.09.2011 г. с П.Г.;
Договор за паричен заем от 27.04.2012 г. с П.Г.,
Договор за паричен заем от 11.02.2013 г. с П.Г., които са оспорени от ответника./
л.42 -л.87 от приложеното т.д.№191/2015 на ПлОС/ В приетите договори за паричен заем е уговорена
договорна /възнаградителна/ лихва в
размер на 1 /един/ % от заемната сума месечно, като задължение на заемателя към
заемодателя.
Представени
14 бр. преводни нареждани нареждания за платени от ищцовото дружество „А.К.“ООД
възнаградителни лихви по договори за заем сключени в периода 15.11.2011г. – 11.02.2013г.
със „З.Х.ДМ” ЕООД и П.Г..
/
л.88 -л.109 от приложеното т.д.№191/2015 на ПлОС/
По делото е прието и не е оспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводна експертиза и допълнителната ССчЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвено и пълно. От същото се установява, че използваните заемни средства по представените
в искова молба договори за парични заеми
- договор заем от 15.11.2011 г. със „З.Х.ДМ” ЕООД, договор за заем от
04.11.2013 г. със „З.Х.ДМ” ЕООД, По
договор за заем от 07.09.2011 г. с П.Г., договор за заем от 07.09.2011 г.
сключен с П.Г. , договор за заем от
27.04.2012 г. , договор за заем от 11.02.2013 г. със заемодател с П.Г., са
осчетоводени в счетоводните регистри на ищеца. От заключението на ССчЕ, е видно,
че предоставените суми договорите със „З.Х.ДМ”
ЕООД са 450 000лв., а върнатите от ищцовото дружество са
475 166,79лв., от които 450000лв. главници и 25 166,70лв. възнаградителни лихви. Вещото лице Пл. Д.
сочи, че договорите за паричен заем
с П.Г. на ищеца са предоставени
средства в размер на 158 080лв. и 40 000евро, като върнатата от ищеца
сума е са 267 295,91 лв., от които 236 360 лв. главници и
30 935,91 лв. възнаградителни лихви.
От заключението се установява, че лихвите по използваните от ищеца заемни
средства са осчетоводени в счетоводните регистри на дружеството ищец. Вещото
лице сочи, че заемодателят физическо
лице П.Г. е декларирала приходи от лихви в размер на 30 935,91 лева. Вещото
лице е констатирало, че съгласно
предоставени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ на П.С. Г. за 2014
г. в раздел Приложение №11 предоставени/получени
парични заеми в част II - Непогасени остатъии по
предоставени парични заеми към 31 декември на годината (2014 г.), е попълнена следната информация : Данни
за лицето, в чиято полза е предоставен заемът : „А.К.” ООД, ***, ЕИК ********, година на предоставяне ; 2013 г., размер на непогасения остатък в лева :
80 000,00 лева. От заключението на допълнителната ССчЕ се установява,
че размерът на лихвите
по предоставените на ищеца заеми от трети лица е по - висок с 18 853,14 лв. от лихвите,
които ищецът би платил, при ползване на
банкови кредити в същия размер и за същите периода от време.
Вещото лице сочи, че по описаните в исковата молба договори за заем ищцовото
дружество е заплатило 56 102, 58лв. възнаградителни лихви, а ако бе
ползвал банков кредит в същия размер
ищеца би платил 37 249, 44 лв. възнаградителни лихви. Вещото лице е представило, в табличен вид направените
изчисления на л.11 от заключението. В о.с.з. вещото лице пояснява, че е ползвал
лихвената статистика на БНБ за среден лихвен процент по кредитите за този
период на търговските банки в Б., като усреднения лихвен процент касае
възнаградителната лихва на банката по ползване на паричния ресурс.
При така установеното от фактическа страна
съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът за присъждане на обезщетение за вземане
за вреди от допуснато по молба на ответника обезпечение на искове, които били отхвърлени, съдът намира за
частично основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 от ГПК, ако искът, по който е
допуснато обезпечението, бъде отхвърлен, ответникът може да иска от ищеца да му
заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. Понеже е невиновна,
отговорността по чл. 403 от ГПК се отличава от отговорността за злоупотреба с
процесуални права, която предпоставя умисъл. Ищецът по отхвърления обезпечен иск, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД,
отговаря за всички преки и непосредствени вреди, които обезпечаването на иска е
причинило на ответника. /
Решение № 67 от 22.04.2013 г. на ВКС по т. д. №
28/2012 г., II т. о. ТК,
постановено в производството е по чл. 290 ГПК /.
Предмет
на иска по чл. 403, ал. 1 ГПК е вземането на ответника по обезпечения иск за
обезщетяване на вреди, причинени от допуснатото обезпечение, което представлява
особена, извъндоговорна форма на гражданска отговорност, произтичаща от общата
забрана да се вреди другиму (чл. 45 ЗЗД) и се основава на накърняването на
т.нар. "негативен интерес". В следствие на допуснатото обезпечение
ответникът е претърпял едно неблагоприятно за него ограничение поради
поведението на ищеца по обезпечения иск. Поради това, както в правната теория,
така и в задължителната съдебна практика, отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК
се категоризира като особен вид деликтна отговорност, притежаваща определени
специфики в отличие от деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Фактическият
състав на чл. 45 ЗЗД изисква виновно поведение, докато чл. 403, ал. 1 ГПК се
отнася до невиновна/безвиновна, обективна отговорност за вреди. Правото да се
иска обезпечаване на бъдещ или висящ иск е законоустановено, като е ирелевантно
дали ищецът по този иск е направил проверка на обезпечената претенция и каква е
субективната му увереност относно претендираните от него права. Отговорността
по чл. 403, ал. 1 ГПК е обективна, тъй като ответникът по иска не може да се
освободи от отговорност/екскулпира/ чрез доказване на положена грижа на добър
стопанин.
Фактическия състав на отговорността по чл.
403, ал. 1 ГПК възниква при три кумулативни елемента - първо, наложена
обезпечителна мярка; второ, някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК- искът, по който е допуснато обезпечението, е
отхвърлен
или делото прекратено; трето, наличието на вреди, причинени от обезпечителната
мярка. Осъществяването на този фактически състав е основание за пораждането на
отговорността на ответника. Това е и предметът на доказване в процеса по чл.
403, ал. 1 ГПК.
В разглеждания спор безспорно са установени
фактите, относими към първите два елемента - наложена е обезпечителна мярка,
заменена впоследствие с учреден по реда на чл. 398, ал.2 ГПК паричен залог от
ответника по бъдещия иск и ищец в настоящото производство, а обезпеченият иск е
отхвърлен с влязло в сила съдебно решение. Действително, залогът не представлява
обезпечителна мярка, доколкото не се налага в резултат на правораздавателната
компетентност на съда, а се учредява по волята на ответника. Доколкото, обаче,
залогът е учреден именно в рамките на проведеното обезпечително производство и
същият съставлява факултативна възможност, имаща идентични цели с допустимите
по см.на чл. 391 ГПК обезпечителни мерки/при решение, уважаващо обезпечения
иск, изпълнението може да бъде насочено върху заложените пари/, то несъмнено
разпоредбата на чл. 403, ал.1 ГПК намира приложение и в хипотезата на замяна на
допуснато обезпечение по чл. 398, ал.2 ГПК със залог в пари. Няма основание да
се изключи отговорността на ищеца по обезпечения иск след като учредяването на
паричния залог е наложено именно поради допуснатото обезпечение, при който е
наложен запор на суми на банкови сметки на „А.К.” ООД до размер от общо 291 980,40лв.
и запор на селскостопанска продукция реколта 2011г.
Безспорно се установи и отхвърляне на
исковете, по които е било наложено обезпечението с влязъл в сила съдебен акт.
Спорът по делото е фокусиран във въпроса за
вида и доказването на твърдяните имуществени вреди. В хипотезата на чл. 403,
ал. 1 ГПК вредите могат да бъдат, както имуществени, така и неимуществени по
смисъла на чл. 82 ЗЗД. В случая ищецът претендира имуществени вреди от платени
възнаградителни лихви по договори за
заем сключени след допуснато в полза на
ответника обезпечение по ч.т.д. № 129/2011 г. по описа на ПлОС.
Установено бе, че в резултат на неоснователно наложената обезпечителна мярка ищецът е бил
лишен от възможността да ползва свой финансов ресурс от
292 000лв. от м. юли 2011г. до датата, на която е отпаднало основанието за задържането й
по сметка на
ОС Плевен, а именно датата на която е влязло в сила определението
за отмяна на допуснатото обезпечение - 26.03.2015г. В този период
ищцовото търговско дружество е ползвало краткосрочно кредитиране, чрез договори
за заем от други дружества и физическото лице П.Г. и по които е предвидена
договорна лихва. Това е периодът, в който съдът приема, че
действително ищцовото
търговско дружество е търпяло вреди под формата на заплатени договорни лихви за
набавяне чрез заеми на паричния ресурс, от който бизнесът му е лишен
неоснователно. Предвид заключението на ССчЕ, че процесните заеми са надлежно
осчетоводени, решаващия състав намира, че се касае реални заемни
правоотношения, а заявеното от ответника оспорване на договорите за заем
представени с исковата молба за недоказано. Установи се безспорно, че заемодателят
физическо лице П.Г. е декларирала в процесния период приходи от лихви в размер
на 30 935,91 лева от договори за заем, по които заемател е дружеството ищец.
Ето защо, съдът приема за доказана и втората предпоставка за
уважаване на иска, а именно - претърпени вреди под формата на заплатената
цена, като възнаградителна лихва за привличане на външен паричен ресурс, през
периода на обезпечение на иска предявен от „А.и з.Б.“ ЕООД. Тези вреди се намират в причинна връзка с
наложеното обезпечение, Размерът на вредите, съдът намира за съизмерим с договорната лихва,
представляваща среден лихвен процент по кредитите
в
същия размер за този период на търговските банки в Б., който според
възприетото заключение на ССчЕ възлиза на 37 249,44лв.
С него
се съизмерва обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца за вредите,
претърпени от неоснователно наложената обезпечителна мярка залог на парична
сума от 292 000лв.
Предвид гореизложеното, искът е доказан по
основание. Ето защо съдът намира, че искът следва да бъде уважен до размера от 37 249,44лв., като за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер от 56 102,58 лева следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното
по исканията на страните за присъждане
на разноски:
Ищецът е направил искане за присъждане на
сторените разноски, както и на адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител, които съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и представените по делото
доказателства възлизат в общ размер на 5745 лв. Съразмерно с уважената част от иска и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят 3814 лв. разноски за платена държавна такса, депозити за вещо лице и
възнаграждение за един адвокат.
Искането на ответника за присъждане на
разноски е частично основателно - съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът е направил
искане за присъждане на разноски по делото, но не е
представил списък по чл. 80 ГПК. От доказателствата се
установяват разноски в размер на 600 лв. за депозити за вещо лице. Съразмерно с отхвърлената част от иска и на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят 201,82 лв. разноски по делото.
Воден от горното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "А.и з.Б.“
ЕООД (А.-Б.)” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район В., кв. Д., ул. ********, представлявано от управителя В.С., на основание чл. 403, ал.1 от ГПК да заплати на „А.К.“ ООД ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.А.сумата
от
37 249,44лв, представляваща
обезщетение за претърпените вреди от неоснователно наложеното обезпечение на
бъдещ иск по реда на чл. 390 от ГПК, допуснато по ч.гр.д.№ 129/ 2011г. по
описа на ОС Плевен, който иск е бил отхвърлен
с Решение № 323/ 11.12. 2012 г. по в.т.д. № 185/ 2012 г. по описа на ВтАС, потвърдено в цялост с Решение № 130/ 09.01.2015 г. по т.д. № 1850/ 2013 г. по описа
на първо т.о. на ТК на ВКС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 37 249,44 лв. до пълния му предявен размер от
56102.58 лева.
ОСЪЖДА "А.и з.Б.“ ЕООД (А.-Б.)” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район В., кв. Д., ул. ********, представлявано от управителя В.С., на
основание чл. 403, ал.1 от ГПК да заплати на „А.К.“ ООД ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 3814
лв. разноски
по делото пред СГС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „А.К.“ ООД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.и з.Б.“ ЕООД (А.-Б.)”
ЕООД, ЕИК ********, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 201,82 лв.
разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: