Определение по дело №471/2019 на Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 795

 

гр.Шумен, 27 Декември 2019г.

 

            Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова

                                                                                                      2. С. Стефанова

 

като разгледа докладваното от окръжния съдия М. Маринов, в.ч.гр.д. № 471 по описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е образувано по частна жалба с вх. № 4073 от 14.11.2019г. депозирана от адв. Н.Д. в качеството и на пълномощник на „Хладилна база за дивечово месо“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Л., представлявано от П.С.П. срещу разпореждане № 716 от 29.10.2019г. на РС – В.П. по ч.гр.д. № 776/2019г., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10  от ГПК срещу Ю.С.М.с ЕГН **********, с пост. адрес: ***. В жалбата се излага, че задължението на длъжника е възникнало по силата на договор за покупко – продажба на селскостопанска продукция от 24.11.2016г. и са получени сумите от 2 000 лева и 6 000лева, за които съответно били издадени и разписки от 24.11.2016г. и 28.11.2016г. Задължението по договора, било със срок до 30.11.2016г. и тъй като записите на заповед били издадени за пълното и точно обезпечаване на договора, падежът в тях съвпадал с този на договора. Счита, че така издадените заповеди на заповед са редовни от външна страна и заявлението не следвало да бъде отхвърлено. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:

Ч.гр.дело № 776/2019 г. по описа на РС - В.П., е образувано по заявление на „Хладилна база за дивечово месо“ АД, уточнено с молба с вх. № 3793/23.10.2019г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т. 10 от ГПК срещу И.С.М. за следните паричните вземания: сумата от 2000 лв., дължима по запис на заповед от 24.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението - 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6000 лв., дължима по запис на заповед от 28.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението - 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;  сумата от 1462, 22 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.12.2017г. до 19.09.2019г. върху общата сума от 8000 лв. Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 190 лв.

С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението, като нередовно. Приел е, че така представените 2 броя записи на заповед не представляват редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 10 от ГПК, тъй като падежът посочен в тях, не бил определен по никой от начините посочени в разпоредбата на чл. 486, ал. 1 от ТЗ. Както в записа на заповед от 24.11.2016г., така и в записа на заповед от 28.11.2016г. било посочено, че издателят се задължавал да плати “не по - късно от 30.11.2017г.”. Позовал се е на разпоредбата на чл.486, ал.1 от ТЗ, според която падежът на записа на заповед би могъл да бъде: на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването или на определен ден, както и, че и законодателят е прогласил за нищожна менителница, която е издадена с падеж, определен по начин, различен от регламентирания в чл. 486, ал. 1 от ТЗ и тъй като посоченият падеж за плащане - до 30.11.2017 г. е по начин, различен от императивно установения в ал.1 на чл. 486 от ТЗ е приел, че заявителят не е представил редовни от външна страна документи по чл. 417, т. 10 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, като по реда на чл. 418 от ГПК, поиска съдът да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, съдът издава изпълнителен лист, след като провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В това производство проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е строго ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на изпълнителен лист, дали този акт е формално редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение притезание срещу длъжника. В настоящия случай правилно първоинстанционният съд е приел, че за да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. По силата на чл. 537 от ТЗ, разпоредбите относно менителницата в частта за начините на определяне на падежа са приложими и относно записа на заповед. Записът на заповед е действителен и когато в него не е посочен падеж, като се смята платим на предявяване (чл. 536, ал. 2 от ТЗ), а когато е определен падеж, той може да бъде на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването или на определен ден. Съгласно чл. 486, ал. 2 от ТЗ менителница, издадена с падежи, определени по друг начин, различен от посочения в чл. 468, ал. 1 от ТЗ или последователни падежи е нищожна. Така посочения в представените записи на заповед падеж „не по - късно от 30.11.2017г.“  несъмнено води до неяснота относно падежа и същия е определен в нарушение на императивните изисквания на чл. 486, ал. 1 от ТЗ, което от обуславя  нищожността на представените записи на заповед, поради което и същите, не съставляват предвиденото в закона, редовно от външна страна изпълнително основание по смисъла на чл. 417, т. 10 от ГПК вр. чл. 418, ал. 2 от ГПК.

Ето защо,  като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, първоинстанционният съд е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 716 от 29.10.2019г. на РС – В.П. по ч.гр.д. № 776/2019г., с което е отхвърлено заявлението на „Хладилна база за дивечово месо“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Л., представлявано от П.С.П. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 от ГПК срещу Ю.С.М.с ЕГН **********, с пост. адрес: *** за сумата от 2000 лв., дължима по запис на заповед от 24.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението - 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; за сумата от 6000 лв., дължима по запис на заповед от 28.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението - 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и за сумата от 1462, 22 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.12.2017г. до 19.09.2019г. върху общата сума от 8000 лв.

На основание чл. 274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                         2.