Р Е Ш
Е Н И Е-373
Гр.В.
06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на шестнадесети
декември две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател :В. В.
Членове :1. Г. Й.
2.Д. В.
при
секретаря Н. К.........................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр.д. №545
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С
Решение №498/22.07.2020 г. по гр.д.№602/2020 г. по описа на Районен съд
–В. е признато , че уволнението на В.Д.В., с ЕГН:**********, и съдебен адрес ***
, извършено със Заповед № 42-2/27.02.2020г. на Управителя на „А. Б. О.” ЕООД на основание чл.328, ал.1, т.10 б от КТ,
считано от 28.02.2020г , е незаконно и е отменена същата заповед.
Възстановен е В.Д.В.
*** на заеманата преди уволнението длъжност “шофьор –специален тежкотоварен автомобил до 12т.”.
Отхвърлен е предявеният от В.Д.В. с ЕГН ********** срещу
„А. Б. О.” ЕООД , със седалище гр.Б. иск за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 04.03.2020г. до
04.09.2020г. в размер 4650.00 лева, ведно със законната лихва за забава.
Осъден е „А. Б.
О.” ЕООД , със седалище гр.Б., ЕИК.. да заплати на бюджета на съдебната власт
разноски по делото в размер 126.60 лева.
Осъден е В.Д.В.
с ЕГН:********** , да заплати на „А. Б. О.” ЕООД , със седалище гр.Б., ЕИК .
разноски в размер 233.30 лева.
Така
постановеното от първоинстанционния съд решение
е обжалвано от А. Б. О. ЕООД ,
със седалище гр.Б., ЕИК. .Твърди се ,че решението е незаконосъобразно ,тъй като
съдебният състав вменявал извършена процедура от управителя на юридическо лице
„уволнение“ на ищеца.Твърди се ,че не били извършвани действия по нарушаване на трудовата
дисциплина от ищеца В. -„шофьор", съгласно чл.186 КТ жалбоподателят не бил
констатирал да е нарушавал дисциплинарния
ред ,въведен с Правилник за
вътрешния ред на „ А. Б. О."ЕООД, както и не било проведено дисциплинарно
производство ,завършващо със Заповед за дисциплинарно уволнение на ищеца. Неправилно съдът бил приел ,че предмета на Заповедта е „уволнение", а не
както било написано в нея „прекратяване на трудов договор" от работодателя
на основание чл.328, ал.1 КТ във вр.
чл.326 КТ, във вр. чл.325 КТ.
Иска се да се отхвърли подадената искова молба по гр.дело 602/2020г. срещу „А. Б. О."
ЕООД, ЕИ.К. , тъй като издадената Заповед №42-2/27.02.2020 г. била
законосъобразна и прекратявала трудовия договор за изпълнение на възложена
работа „шофьор" съобразно предвидените процедури на Кодекса на труда.
Сочи се ,че било връчено предизвестие в изпълнение на законовата
процедура за прекратяване на трудовия договор, както били съобразени всички законови срокове за
прекратяването му. Видно от приложените доказателства,трудовият договор бил
прекратен на основание чл.325 КТ във вр.
чл.328 КТ, а не била извършвана дисциплинарна процедура, предвидена в чл.186 КТ. Твърди се ,че работодателят не бил констатирал нарушение от ищеца В., както и че не
бил го канил да изпълнява процедура по уволнение в предвидения законов ред на
Кодекса на труда. Решението изменяло неправилно, незаконосъбразно и в
противоречие със съдебната практика предмета на издадената Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, на основание отпаднала неободимост по
предложение на Работодателя, както предвиждал чл.328 КТ във вр. члл.326 КТ.Работодателят
нямал основание да уволнява най-дисциплинирания работник-шофьор В.В.. Той служел за пример на всички с
изпълнителните си действия, послушание и точност във възложената му длъжност .Работодателят
бил много доволен от работата му, както
и от ситуацията за своевременно предизвестяване на всички проблеми по машините.
Твърди се ,че договорът бил прекратен на законово
основание чл.328 КТ във вр. 325 КТ във вр. чл.326 КТ, тъй като била отпаднала
необходимостта от изпълнение на възложената работа. Законът давал право в
чл.325 КТ при изпълнение на всички законови изисквания работодателят да
прекрати сключения договор. Издадената заповед била изпълнила всички законови
изисквания по издаването й, както не нарушавала нито едно правно основание за
издаването й в КТ.
Сочи се ,че ищецът неоснователно , неправилно и
незаконосъобразно считал ,че Заповед 42-02/27.02.2020г. може на основание
чл.344, ал. 1, т.1-3 КТ да бъде отменена. Посоченото правно основание било
незаконосъобразно, недопустимо и неправилно, тъй като Работодателя не бил издал
акт с процедурата, предвидена в чл.344 КТ.
Съдебната практика била прогласила основни принципи при прекратяване на
Трудовите договори, които били изпълнени от Работодателят при издаване на
Заповед 42-02/27.02.2020г.
Ответната страна не е взела становище
по въззивната жалба.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено следното :
Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1, т.2
,т. 3, във вр. с чл.225, ал. 1 от КТ.Твърди се от ищеца В.Д.В. ***, че е бил в
трудово правоотношение с ответника „А. Б. О.” ЕООД , със седалище гр.Б., ЕИК.,
като изпълнявал длъжността “шофьор
-специален тежкотоварен автомобил до 12 т.” с място на работа в гр.В..
Поддържа, че със заповед № 42-2/27.02.2020г. на Управителя на ответното
дружество е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328,
ал.1, т.10б от КТ, считано от 28.02.2020г. Твърди, че прекратяването на
трудовото правоотношение е незаконосъобразно, че заповедта е издадена , без да
са налице основанията за това, тъй като ответникът не е налице изискуемата възраст
за придобиване на правото на пенсия. Иска се признаването на уволнение за
незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода
04.03.2020г. до 04.09.2020г. в размер 4650.00 лева, ведно със законната лихва
за забава Претендират се и разноските по делото .
Ответникът чрез
своя процесуален представител е оспорил исковете в основанието им. Поддържа, че
трудовият договор е прекратен с изпълнение на възложената работа, тъй като е
отпаднала необходимостта от изпълнение на възложената работа.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноските.
От събраните по делото доказателства Окръжен съд-В. приема за установено следното:
Безспорно е по делото и не се оспорва от страните
факта, че страните са били в трудово правоотношение, видно и от представените
Договори от №11/20.04.2015г., 42/19.01.2018г. и Допълнително споразумение
№42-1/07.02.2018г., по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността “шофьор
-специален тежкотоварен автомобил до 12т.” с място на работа в гр.В.. Със
заповед № 42-2/27.02.2020г. на Управителя на ответното дружество е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.10б от КТ, считано от 28.02.2020г. ,като заповедта не е
мотивирана от фактическа страна.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие от правна страна
следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му
част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Правилен е изводът на районния съд,че искът за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна е доказан по основание . Посоченото в заповедта на
прекратяване на трудовото правоотношение правно основание за прекратяване на
правоотношението - чл.328, ал.1, т.10б КТ ,
дава право за прекратяване на правоотношението от работодателя с предизвестие в
случаите, в които трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът
или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Пред първоинстанционния ,както и пред въззивния съд ответникът не
излага доводи и не представя доказателства за законосъобразност на заповедта,
касаещи посоченото в същата правно основание-възникване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Районният
съд правилно е приложил материалния
закон и въз основа на задължителната
практика на ВКС е приел ,че когато
работодателят е посочил погрешна правна квалификация , това обстоятелство не
опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от
страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната
правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. Във всички
случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота за
основанието, на което то се извършва.
Тъй като в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение се сочи правното
основание за прекратяване на трудовото правоотношение –Чл.328 ал.1 т.10б КТ и
словесно не са изписани мотиви ,то законосъобразността на уволнението следва да
се провери от съда именно въз основа на това посочено от работодателя правно
основание –в случая работодателят не доказва по какъвто и да било начин
наличието на това правно основание ,изразяващо се в това ,че трудовото правоотношение е възникнало, след
като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст .Нито пред районния,нито пред въззивния съд
работодателят не твърди наличието на това правно основание ,както и на друго
правно основание.Въззивният съд намира за нужно да отбележи ,че ако правното
основание е посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
само с посочване на съответния текст от закона ,то е напълно недопустимо в хода
на процеса да се установява наличието на друго правно основание .
Във въззивната
жалба се изразяват доводи относно това ,че действителното правно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение е „отпаднала необходимост“ от шофьор
.Такова правно основание не е познато на Кодекса на труда ,а и е недопустимо
,както се посочи по-горе , ако правното
основание е посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
само с посочване на съответния текст от закона , в хода на процеса да се
установява наличието на друго правно основание .
В мотивите на решението районният съд е приел ,че на
ищеца не следва да бъде присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, тъй
като липсват доказателства за начина на плащане , респ. за самото плащане.Посочено
е ,че ,видно от ДПЗС от 18.03.2020г.е уговорено възнаграждение в размер на
1500.00 лева , от които внесени е посочено, че са 500.00 лева, но не е посочено
дали е в брой или по банкова сметка ***.Постъпила е въззивна жалба
№8442/07.08.2020 г. от В.В. срещу решението в частта ,в която е оставено без
уважение искането за присъждане на разноски .Т.н.“въззивна жалба“ по същество е
искане по реда на Чл.248 ал.1 ГПК за допълване или изменение на решението в
частта за разноските ,по която молба е компетентен районният съд.С оглед на
горното делото следва да бъде изпратено на Районен съд-В. за произнасяне по
посоченото по-горе искане по реда на Чл.248 ал.1 ГПК.
На въззиваемата страна не следва да се присъждат
разноски пред Окръжен съд-В. поради липсата на искане в тази насока.
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №498/22.07.2020 г. по
гр.д.№602/2020 г. по описа на Районен съд –В. .
Решението
подлежи на касационно
обжалване по силата на Чл.280 ал.2 т.3 ГПК в едномесечен срок от връчване на препис.
Делото да се изпрати на Районен съд-В. за произнасяне по искането №8442/07.08.2020 г. на ищеца В.Д.В. по реда на Чл.248 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :