РЕШЕНИЕ
№ 3881
гр. Варна, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20253110108915 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Съдът е сезиран с молба от С. Ш. М., ЕГН **********, жив. в гр. Д.ч., срещу А. М.
М., ЕГН ********** с искане за прилагане на мерки за защита по ЗЗДН.
В молбата се твърди, че С. Ш. М. и А. М. М. са във фактическо съжителство от 25-26
години, като са сключили граждански брак от 2 години и имат общи деца С.Д., Д.Д. и А.М..
Твърдят се извършени актове на домашно насилие в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН:
На дата 08.07.2025 г. А. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д.ч., който
към настоящия е задържан под стража във Затвора гр. Варна, около 15.00 ч. се прибра в
жилището в гр. Д.ч. след като по-рано на същия ден е освободен от Затворническото
общежитие в с. Разделна към Затвора гр. Варна, където изтърпявал наказание „Лишаване от
свобода“. Когато се прибрал бил употребил алкохол и бил пиян. Носел в ръката си 1 /една/
стъклена бутилка с бира и продължил да пие. Още с влизането си в жилището започнал да
заплашва С. М., че ще я убие, както и да я псува. Това се случило пред децата им С. С.Д. на
15 години, Д.С.Д.на 13 години и пред А.А.М.. След като изпил бирата, която си донесъл, той
отишъл до магазина в махалата и се върнал вече с две големи пластмасови бутилки бира
„Пиринско" всяка от по 2 /два/ литра.
Докато той бил извън жилището, за да си купи бира, майката казала на децата да
излязат от жилището и да стоят навън на двора. Казала им, че ако я чуят да пищи и вика за
помощ да се обадят от телефона на 112 и да викат за помощ. Като се завърнал, съпругът
продължил със заплахите и обидите, колкото повече алкохол употребявал, ставал по-
агресивен.
Някъде около 22.00 часа А. М. М. ударил два силни шамара на С. М. по лицето, като
продължавал да я псува и заплашва, като думите му били „Майка ти курва.“; „Ти си курва“,
„Тази вечер ще те убия".
Когато мъжът я ударил, молителката успяла да излезе от жилището на улицата, но
той веднага я последвал, хванал за ръката и отново я завлякъл в жилището. Вече вътре
съпругът й, й казал „Сега те убивам". Запалил цигара и започнал да я гори със запалената
1
цигара по лявата ръка, над лакътя и под рамото. Изгасил цигарата си на левият й крак, от
външната страна зад коляното. Отново повтарял „Сега ще те убия“, станал и заключил
вратата да не може да избяга отново тръгнал към нея. Тогава С. М. се качила на леглото, до
което има прозорец към улицата и започнала силно да пищи и да вика за помощ, мъчела се
да счупи стъклото на прозореца и да избяга. Тогава видяла, че в двора има полицаи и единия
застанал до вратата и викал „А.е, А.е, отвори“, а другият полицай бил близо до прозореца.
Тогава ответникът отворил вратата, при което пострадалата избягала навън, а полицаите
задържали извършителя и го отвели с тях.
Ответната страна изразява становище за неоснователност на молбата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Молбата е допустима, подадена от С. Ш. М. срещу лице попадащо в хипотезата на
чл.3, т.1 и т.2 от ЗЗДН, с което се е намирала във фактическо съпружеско съжителство и в
интимна връзка, впоследствие сключили брак.
Съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗЗДН, компетентен да наложи мярка за защита е
районния съд по постоянния или настоящ адрес на пострадалото лице, в случая Районен съд
- Варна.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН.
В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване,
че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да
доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила.
Ответникът не ангажира доказателства за оборване на придадената от закона
доказателствена сила на представената от молителката декларация по чл.9 от ЗЗДН.
Относно начина на опровергаване доказателствената сила, която дава ЗЗДН на
декларацията по чл.9, то същото следва да се извършва с всички допустими доказателства
по ГПК и специално предвидени по чл.12 и чл.13 от ЗЗДН.
Ето защо, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ответника А. М. действително е осъществил сочените актове на психическо, физическо и
емоционално домашно насилие на 08.07.2025 г., спрямо С. М..
По делото са разпитани и Д.Л. и П.П., пристигнали по сигнал на адреса на страните.
Същите излагат, че и друг път са посещавали адреса по сигнал за насилие от ответника.
Видно и от изискана по делото справка за съдимост, А. М. е с множество присъди,
вкл. и по чл. 142а, ал.4 от НК и за закани за убийство към С. М..
Съобразно събраните по делото доказателства установяващи осъщественото домашно
насилие заплахи с убийство, псуване, удряне на шамари и гасене на цигари в тялото на
молителката, цялостното поведение на А. М., както и предвид данните за начина на
осъществяване и конкретната форма на домашно насилие повтарящо се, следва да се уважи
молбата на С. М., като се приложат и исканите всички мерки за защита в максимално
предвидения от закона срок.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС дължимата за
разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА А. М. М., ЕГН ********** с адрес гр. Д.ч. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо С. Ш. М., ЕГН **********, жив. в гр. Д.ч..
ЗАДЪЛЖАВА А. М. М., ЕГН ********** с адрес гр. Д.ч. ДА НЕ ПРИБЛИЖАВА
до 30 метра (тридесет метра), С. Ш. М., ЕГН ********** с изключение сградите на
държавни институции за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца), считано от датата на
постановяване Заповед за незабавна защита № 161/20.08.2025г., на осн.чл.5, ал.1, т.3 вр.
чл.5, ал.2 от ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА А. М. М., ЕГН ********** от жилището с адрес гр. Д.ч., в което
живее с пострадалата С. Ш. М., за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца), считано от
датата на постановяване Заповед за незабавна защита № 161/20.08.2025г.
ЗАДЪЛЖАВА А. М. М., ЕГН ********** с адрес гр. Д.ч. ДА НЕ ПРИБЛИЖАВА
до 30 метра (тридесет метра) жилището на С. Ш. М., ЕГН **********, на адрес в гр. Д.ч.
за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца), считано от датата на постановяване на
решението.
ЗАБРАНЯВА на А. М. М., ЕГН ********** с адрес гр. Д.ч. да осъществява контакт
със С. Ш. М., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца), считано от датата на
постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. М. М., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта,
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата, на основание чл.21, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС дължимата
за разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание
чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на С. Ш. М., ЕГН **********, заповед за защита с
постановените мерки, на основание чл.15, ал.8 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и на НАЧАЛНИКА на
съответното РУ на МВР по адрес на страните, който следва да следи за изпълнението им, на
основание чл.21, ал.4 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 7-дневен срок, считано
от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3