Р Е Ш Е Н И Е
№1776
гр.
Перник, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на шести
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 09090
по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – Перник” АД срещу И.Г.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е поискано да
бъде признато за установено, че дължи сумато от общо 954,55 лева, от които 835.49
лв. /Осемстотин тридесет и пет лв. и 49 ст./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017
г., сумата 119.06 лв. /Сто и деветнадесет
лв. и 6 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 29.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 835.49 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
Ответникът чрез назначения й особен представител-
адв. К. е подал отговор на исковата молба, като е изброило набор от възражения срещу
претенцията в това число, че лицето няма качеството собственик, ползвател на
имота, че неправилно са били изчислявани сумите, които се претендира, че
претенцията е погасена по давност.
В
последното по делото съдебно заседание, процесуалният представител на ответника
е задал множество въпроси към вещите лица по назначените СИЕ и СТЕ по делото,
като съдът е приел с мотивирано определение всяка една от експертизите по
делото. В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца и ответника,
поддържат, респ. оспорват исковата претенция. Излагат съображения.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
Перник” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК срещу И.Г.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 05340 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд,
за която е подадено посоченото заявление, като са дадени указания на
ищеца по чл.415 гпк за предявяване на настоящите искове.
Представено е извлечение от вестник “Съперник”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен ежедневник.
По
допустимостта:
Предявени са от страна на ищеца обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
По делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от Топлофикация-Перник ЕАД от 2008 г., приети въз основа на Закона за енергетиката (ЗЕ) от съвета на директорите на ищеца и одобрени с решение на ДКЕВР. Съгласно чл. 21 от общите условия измерването на подадената топлинна енергия се извършва непрекъснато през периода на продажба чрез средства за търговско измерване, монтирани на границата на собственост на абонатната станция или на място съгласувано между страните, които са с автономно захранване, като отчитането на средствата за търговско измерване се извършва от продавача ежемесечно по съгласуван между страните график, при което има право да участва и купувачът по договора.
Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетика. Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, който съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е този, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
Исковете са предявени за установяване
вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за
забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на
парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност /като
тези обстоятелства, видно от гореизложеното се установяват от допуснатите по
делото два броя експертизи/.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия, като
следва да се посочи, във връзка с възраженията на процесуалния представител на
ответника, че не е установено по делото, че ответницата е собственик или
ползвател на процесното жилище, че съдът намира това възражение за
неоснователно такова. Това е така, тъй-като видно от ангажираните писмени
доказателства по делото- декларация по чл. 14 ЗМДТ, представена от ищеца се
установява, че ответницата е декларирала имот като свои собствен, действително,
както възразява адв. К., това не е документ за собственост, но е документ,
който сочи на неизгоден за лицето факт в случая, като самата ответница е
декларирала имота като свои собствен и следователно посоченото писмено
доказателство, може да се ползва, като съдът се позове на него, каквато е и
еднозначната практика на въззивната инстанция, че и именно ответницата е
собственик на процесното жилище. Следователно, съдът намира, че това възражение
е неоснователно и процесният факт е доказан по делото.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик /каквато е настоящата хипотеза/ или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. В случая ответницата се явява собственик на процесното жилище. Това води до извод, че между нея и другата страна по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба екс леге. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото е безспорно установено и от приетата СТЕ, че се касае за топлофициран имот. Видно от заключението на вещото лице З., което съдът не намира основание да не кредитира, въпреки направените оспорвания от страна на ответната страна, като съдът счита, че вещото лице е отговорило, пълно, ясно и обосновано на поставените задачи, като е изследвало и релевантните документи за това, както и относимата нормативна база. Така в заключението си вещото лице е посочило, че системата за дялово разпределение в СЕС е въведена преди процесния период, понеже изравнителни сметки от „Нелбо” АД, гр. София, са изготвяни от 2006 год. до сега. Посочило е също, че между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях, като в съдебно заседание вещото лице изрично обосновава този свои отговор, като посочва и че се касае за става дума за „Договор №99 от 08.12.2011г,със срок една година,с клауза за продължение с още една година,ако липсват възражения от подписалите го страни“. В последствие сочи, че е установило, чедоговорът е безсрочно продължен и действа и понастоящем. Вещото лице е отбелязало и че през процесния период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Досежно количеството на топлинната енергия за СЕС, е заключил, след обосновка и в констативно-съобразителната част на експертизата, че е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. По въпрос пети, вещото лице е посочило, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният период. Посочило е и размер на главницата, съответен на претенцията, заявена от ищеца-835.49 лв. /Осемстотин тридесет и пет лв. и 49 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г. Предвид всичко изложено, съдът намира, че възраженията относно експертното заключение, дадено от вещото лице, направено от ответната страна е неоснователно и досежно процесните факти, съдът поставя заключението в основата на своите решаващи изводи по делото.
На следващо място относно размера на претенцията, то по делото е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице- В.. Видно от СсЧе се установява, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност сумата от 835.49 лв. /Осемстотин тридесет и пет лв. и 49 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г., сумата 119.06 лв. /Сто и деветнадесет лв. и 6 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 29.06.2018 г.. Безспорно е установен и размерът на тази лихва. Вещото лице е посочило, че в общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия-в 30- дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът на заплащането е до края на текущия месец,следващ месеца за доставката на топлинната енергия С изтичането на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в забава. Главницата за процесния период от 01.05.2016г. до 30.04.2017.е в размер на
835.49 лева. Обезщетението за забава за периода от 10.07.2016г. до 29.06.2018г., начислено върху главницата в размер на 835,49 лева за посочения период е в размер на 119,06 лева, съобразено с клаузите на общите условия на дружеството, като е посочено, че ответникът не е извършил плащания. Следователно, съдът намира, че заключението, е обосновано и размерът на претенцията се явява доказан.
При този извод, за съда възниква задължение да се произнесе по направеното възражение за погасителна давност на претенцията, застъпено в края на отговора по чл.131 ГПК. Следователно, се налага извод, че спорът по делото е концентриран около обстоятелството и дали част от вземанията са погасени по давност.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). Касае се за периодични вземания, чиято давност е три годишна. В случая заявлението за издаване заповед за изпъление е подадено на 01.08.2018 г., като при при „връщане“ с три години назад във времето, за да се провери давността, то се установява, че същата не е изтекла /01.08.2015 г./, а заявената претенция е за период 01.05.2016г. до 30.04.2017 г.. Следователно и това възражение на ответната страна, съдът намира за неоснователно такова.
Водим от всичко изложено, съдът намира, и че
ищецът е доставил топлинна енергия на процесния апартамент, на посочената
стойност и в посочения период, поради което и установителният иск следва да
бъде уважен.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД), като в случая то не е погасено по давност и се дължи, следователно се дължи и акцесорната претция за лихви. Следователно исковете и за лихва се явяват основателни, както по основание, така и по размер и следва да бъдат уважени.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да присъди поисканото и обективирано в спикък по чл. 80 ГПК /стр. 88 от делото/ юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства-100 лева в исковото и 50 лева в заповедното производство, което е и в минималните изискуеми предели.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертизи, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 730 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сума в размер на
общо 954,55 лева, от които 835.49 лв. /Осемстотин тридесет и пет лв. и 49 ст./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017 г., сумата 119.06 лв. /Сто и деветнадесет лв. и 6
ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 10.07.2016 г. до 29.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
835.49 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които е била издадена заповед по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №05340 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА И.Г.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** , ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 730 лева, разноски в заповедното и в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 5340 по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. Районен съдия: