Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на двадесет и осми юли през
двехиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 801 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 200 от КТ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на злополука,
призната за трудова по надлежния ред.
Ищецът твърди, че като складов работник при
ответното дружество е претърпял
злополука, която е била призната от ответника, като трудова. На 11.01.2017г.,
около 10.30ч. изпълнявал трудовите си задължения, като подреждал плоскости от
шперплат в двора пред склада. Отишъл да помогне на колегата си Васил да изсипе съдържанието на саднъци в по-
голям контейнер. Когато застанал в страни на мотокара единия от сандъците бил блъснал ищеца странично по рамото. При
залитането си ищецът стъпил с дения си крак
на затрупано със сняг пале и кракът му пропаднал заклещвайки се между дъските на палето. В следващия момент
се чуло прещракване от счупване кост. Ищецът почувствал силна пронизваща болка в областта на долния
десен крайник, след което паднал на земята. Колегата В. му
помогнал да се изправи и да си
издърпа крака от палето. Тъй като сам не можел да върви, ищецът бил закаран от
началник – склад до „Пирогов“ в гр. София. Ищецът твърди ,че след
като там му била направена снимка се установило,че се нуждае от хирургична
намеса. Поради това му била поставена шина, а на 13.01.2017г. в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД ищецът бил опериран.
Извършена му била репозиция на фрактурата и вътрешна фиксация с 1/3
тубуларна плака на увредата на
синдезмозата. След това раната била зашита и превързана. В последствене била
проведена обезболяваща и антибиотична терапия.
Ищецът твърди, че на 28.03.2017г. му
е извършена втора операция за отстраняване
на остеосинтезния материал поставен в крака му при първоначалната
операция.От болницата бил изписан на 30.03.2017г.. Препоръчано му било домашно
лечение и контролен преглед на 09.04.2017г..
Ищецът твърди още, че дълъг
период от време след датата на
счупването на крака, е бил на болкоуспокояващи медикаменти. Не можел да стъпва
на крака и да се обслужва, поради което се наложило майка му да помага за
личната му хигиена и да го придружава
до тоалетната.
Ищецът твърди , че съня му се накъсал, станал неспокоен, като се
пробуждал и от болки и от стреса, който се натрупал в резлутат на счупването и медицинските интервенции.
Ищецът твърди също, че преди
настъпване на процесното травматично увреждане бил спокоен, уравновесен, но в резултат
на постоянната болка станал неспокоен и раздразнителен.
Иска се съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000.00 /двадесет и
шест хиляди/ лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
получената травма, изразяваща се във фрактура на фибула на десен крак и болките претърпени
в резултат на продължително лечение и дълго възстановяване.
Претендира се и лихва върху
главницата от 26 000.00 лева, считано
от 11.01.2017г. до окончателното изплащане.
Претендират се и сторените по делото
разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът,
чрез плъномощника си по делото е
депозирал отговор на исковата молба .Ответникът възразява по твърденията на ищеца с исковата молба относно начина, по който е настъпила
трудовата злополука. Твърди, че обстоятелствата , при които е настъпило за
ищеца травматичното увреждане, са
описани пълно и точно при извършеното разследване и деклариране по законоустановения ред на приетата за трудова с влязло в сила
разпореждане на НОИ №
5104-22-4/19.01.2017г. злополука.
Не се оспорва от ответника, че на 11.01.2017г. при изхвърляне на дървесни
отпадъци в контейнера за боклук, при движение назад ищецът стъпил накриво и е
паднал. В резултат на това получил
фрактура на крака, за което работодателят наредил да се извърши разследване на
трудовата злополука и след проведеното разследване злополуката била декларирана
по законоустановения ред пред ТП на НОИ София. Поддържа се, че с Разпореждане № 5104-22-4/19.01.2017г. на ТП на НОИ София
злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
Твърди се, че при разследването самият пострадал е дал собственоръчно писмени показания, които са представени по
делото.
Твърди се, че за времето, когато ищецът е ползвал отпуск за възстановяване, няколкократно се е явил в
офиса на работодателя, за да представи
болнични листове. На 16.02.17г. се явил лично придружаван от майка си,
но се движел сам с помощта на патерица.
При следващото си посещение се явил лично при работодателя, като тогава
той си шофирал автомобила, с който пътувал от гр. Р. до с. М., където се намират офисите и складовете на работодателя.
Ответникът не оспорва наличието на
безвиновна отговорност произтичаща от настъпилата злополука призната, като трудова по надлежния
ред.
Ответинкът твърди, че
възстановяването на ищеца е настъпило в рамките на стандартен за подобни травми 6-месечен срок. В този смисъл
възстановяването било без усложнения или
допълнителни придружаващи заболявания.
Твърди се, че ищецът се е завърнал
на работа след изтичане срока на болничните му, но е споделил на колега , че предпочитал да
живее в родния си град, тъй като си имал нова приятелка. Скоро след това
ищецът престанал да се явява на работа при
ответника, за което бил
дисциплинарно уволнен със Заповед № 44/31.07.2017 година.
Твърди се, че ответникът е
съдействал на ищеца за намиране на квартира в гр. Елин Пелин и му е заплащал
част от наема / от 200 лв. при наем 250 лева/ за жилището за период от 6 месеца.
Отевтникът твърди, че е оказал пълно
съдействие и подкрепа като работодател, поемайки всички разходи по оперативни интервенции,
предоставяне на удобства и създаване на максимален конфорт на пострадалия
работник в процеса на неговото възстановяване с цел минимизиране проблемите ,
които могло да възникнат и окажат
негативно влияние, в т.ч. да породят
стрес , притеснения, усложнения.
Ответникът твърди, че стресирането и
раздразнителността у ищеца се дължали на наличните му парични задължения по дела за издръжка и
изплащане на задължения към банка.
От друга страна възрастта на ищеца била твърде млада, както и бил в добро физическо
състояние и след злополуката водел нормален за младата си възраст социален и личен живот, създавайки си ново семейство и
деца, а в последствие заработил като
шофьор в „Креативе“ЕООД-гр. Благоевград.
Оспорва се твърдениято на ищеца за наличие
на физически и/или психически
ограничения в резултат на счупването на
десния крак през месец януари на 2017 година.
Твърди се, че ищецът е получил и обезщетение по застраховка „ДЗО“
на „Уника живот“АД и получил здравна карта.
По същество се иска отхвърляне на предявените искове. Алтернативно на
основание чл.200, ал.4 КТ прави искане
за намаляване на размера на претендираното обезщетение с размера на получено от
ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 1 250.00 лева по полица № 0110160126002425-Групова застраховка „Злополука и заболяване“, валидна
към датата на настъпване на застрахователното събитие по отношение на ищеца.
Претендират се сторените в настоящото производство разноски съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си по делото поддържа
изцяло исковата молба , като оспорва
изложеното от ответника с
отговора по чл.131 ГПК.
Процесуалният представител на
ответника оспорва предявената искова претенция. Счита, че към настоящия момент
няма влошаване на здравословното състояние на ищеца, като последица от претърпяната злополука , приета за трудова
с представеното по делото разпореждане.
От показанията на св. Кирилова е видно, че
през 2017г. синът й претърпял злополука, след като бил блъснат от негов
колега с мотокар и състоянието на сина й не било добро. Предстояла операция в
„Пирогов“. И. й се обадил и споделил, че
му е поставена шина, а след два дни щели да го оперират. Видяла сина си пребледнял, със силни болки, а
крака шиниран, обвързан с бинт и гипсиран. След два дни го оперирали за поставяне на
пирони и пластина. По-късно била извършена и втора операция за тяхното
премахване. От болките, които търпял
сина, той станал нервен. От поставени в
кръста упойки в последствие и към 21.01.2020г. синът й получавал схващане в кръста, не
можел да стане и започвал да плаче. Тя му помагала да се изправи. Два
месеца след операцията не му давали да
ходи на крака си. Трудно било и ходенето до тоалетна, обслужване, къпане. Лечението
продължило шест месеца. И сега чувствал болка на мястото на травмата. Притеснил
се дали ще е пълноценен човек с този крак занапред. Искал да му се даде по-лека
работа , но тъй като нямало му казали да си пусне предизвестие за напускане. Ищецът споделил с майка си, че с този крак
нямало как да работи, след което от фирмата
го уволнили дисциплинарно. Синът
й работел при ответника с мотокар. Когато той носел болничните си листове и двата пъти
свидетелката била със сина си , като тя лично го карала до фирмата – работодател, за да си остави болничния
лист. Ищецът карал колата в определена част от пътя , за да не му се смеели
колегите, че го кара майка му. Имал
моменти на изпадане в депресия. искал да си намери другарка и да си създаде
семейство и дете. Фирмата - работодател изявила желание да заплати операцията. Не е ходил на рехабилитации и на
процедури въпреки, че от фирмата-работодател обещали. Жена с образование на рехабилитатор идвала около 10-на дни в дома им в
гр. Р. , след което сами си продъжлили упражнения за раздвижване на
крака. Първо свидетелкатасе опитвала да обслужва сина си с подлога, но той се
притеснявал. След това разрязали стар стол и поставили под него съд, но пак се притеснявал. След
това започнал да се придвижва с патерица,
като майка му го подпомагала по стълбите до тоалетната на
втория етаж, тъй като на втория етаж нямали отопление - печка. От първата до
втората операция И. бил в леглото. Преди
травмата бил трудолюбив и не бил нервен.
След травмата от болките от които
страдал станал нервен. След като бил
уволнен от фирмата на ответника сина й
си намерил работа, като шофьор. Твърди , че когато чувства болки синът й пие
хапчета.
В показанията си св. Д. твърди, че познава
ищеца, с който били колеги във фирмата
на ответника. И. отишъл да помогне на
колегата В. Съндък се хлъснал и ударил
И. по рамото, от което той паднал в снега и в последствие извикал от
болка. Откарали И. в „Пирогов“ . Казали, че е със счупен крак. Свидетелят
веднъж се обадил на И., но последният му казал, че е нервен и го боли крака, поради което не можел да
говори. Щом И. се върнал от болнични
споделил на свидетеля, че му е
тежко на крака и има болки , поради което не може да работи тази работа.
В показанията си св. Паскалева сочи, че
работи в ответното дружество, като юрисконсулт от
месец октомври на 2009 година. По молба на управителя на дружеството
посетила ищеца в „Пирогов“, за да се запознае със състоянието му и ако се нуждае от нещо, до му бъде осигурено. И. дал писмени обяснения по случая с
претърпяната от него злополука.Първия път, когато И. носел болничен го придружавала
майка му. Благодарили за отношението на работодателя, което последния бил проявил към И.. Втория път И.
бил сам. Представените болнични листове
били за 6-месечен период във връзка с лечението на пострадалия. Казали на И. да
си събере документите от лекуващите
лекари, за да се проследи чрез ТЕЛК, какво му е състоянието и тогава да могат да
му предложат подходяща работа. Когато
отишла в „Пирогов“ И. чакал да го
оперират, но не го оперирали веднага . Имал силно желание да го оперират по-бързо.
Не изглеждал в лоша кондиция. Крака му бил възран или гипсиран. Не е споделял,
че има силни болки, но го притеснявало, че не искали да го оперират веднага.
От показанията на св. Дончев е видно,
че от месец септември на 2014г. до края на месец март 2019г. е бил
„мениджър логистика „ при ответното дружество. По
време на злополуката се намирал извън
фирмата, но след това направили
разследване. Взели показания от замесените в случая лица и декларирали
злополуката. При разговор с управителката на фирмата в последствие И. заявил,
че не иска да живее в София, а да пътува
от гр. Рила до работата си, за което поискал повече пари за гориво. В
следващите дни спрял да се явява на работа и не вдигал телефона си. Ищецът не е
коментирал със свидетеля да е имал проблеми
при изпълнение на задачите си. Преди инцидента И. живеел на квартира в
гр. Елин Пелин с още двама свои колеги, които също били от гр. Рила.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, намери следното:
Не се спори в настоящия процес, че
настъпилата злополука с ищеца на 11.01.2017г.,
в качеството му на „складов
работник“ в ответното дружество, е
призната за трудова с Разпореждане № 5104-22-4/19.01.2017г. на НОИ ТП София
област. В този смисъл безспорен между страните се явява и факта, че ищецът е
работил по трудово правоотношение с ответника съгласно Трудов договор от 14.05.2015 година на длъжност „складов работник“ /чл.1 от Договора ,
л.10 от делото/.
Видно от събраните в процеса
доказателства настъпването на процесната
злополука-счупване на фибулата на десен крак -S 82.4 /л.16 от делото/ е обосновало и
последвалата за ищеца временна неработоспособност.
Оспорват се претендираните от ищеца, като претърпени болки и страдания-
неимуществени вреди в размера заявен с исковата молба като сума от 26 000.00
лева. Алтернативно ответникът иска намаляване размера на претенцията с получено
вече от ищеца застрахователно
обезщетение.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията за
претърпени болки и страдания, неудобства и трудности причинени по време на
лечението, като последица и в пряка и непосредствена причинна връзка с
претърпяната злополука, призната за трудова.
В тежест на ответника е да докаже
твърдението за получено вече от ищеца обезщетение за трудовата злополука, в
т.ч. и по застраховка „ДЗО“ на „Уника
живот“АД и
Групова застраховка „Злополука и заболяване“.
Между страните не е спорно, че към датата на
настъпване на злополуката, приета за трудова , между тях е съществувало валидно
трудово правоотношение съгласно
цитирания по- горе трудов договор
от 14.05.2015 година.
Не е спорно също, че процесната
злополука приета за трудова, е настъпила в склад на фирма „Й. Б.“ЕООД, с. М.,
ул.“С.“№…., около 13.20 часа на 11.01.2017 година .Свидетел на злополуката бил В.Щ.Т.,
който заедно със С.Г. С.оказали първа помощ
на И.К.. Злополуката е настъпила, когато И.К. изхвърлял дървени
отпадъци в контейнера за боклук, намиращ
се в двора на „ЙАФ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с. М., ул.“С.“№… Като механизъм на настъпване на травматичното увреждане за
ищеца и възприето стъпване с десния крак
накриво и с падане съпътствано от
усукване на десния крак, при което последвало за И.К. счупване само на фибулата на десния крак.
Изложената фактическа обстановка
установена с нарочен Протокол за
трудова злополука № 01/13.01.2017г. /л.48, 49 от делото/.
Видно от представените заверени копия от болнични листове, ищецът е бил в отпуск поради злополука-трудова по чл.55, ал.1 от КСО. От
27.03. до 30.03.2017г. И.К. е постъпил повторно в УМБАЛ“Н.И.Пирогов“ за отстраняване на остеосинтезния материал поставен при предходна хоспитализация,
която за периода 11-18.01.2017г. поради
диагноза „СЧУПВАНЕ НА ФИБУЛАТА - ЗАКРИТО“.
При първоначалното му
хоспитализиране на И.К. е било извършено
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, Т. И Ф.. Въведена му
е спинална анестезия. Направен му е латерален достъп в областта на фибуларния малеол. След достигане до латералния малеол е извършена репозиция на фрактурата и вътрешна фиксация с
1/3 тубуларна плака на увредата на синдесмозата. Поставен е послоен шев на
достъпа и направена превръзка /Епикриза , л.14 от делото/.
От приетата по делото, като
компетентно дадена и неоспорена от страните Съдебно медицинска експертиза
изготвена от в.л. Р. Д. - ортопед травматолог е видно, че в
следствие на претърпяната злополука
приета за трудова ищецът е получил следните телесни уврежадния с травматичен
характер: счупване само на фибулата/малкопищялната кост-дясна подбедрица/
закрито и разкъсване на синдесмозата/съединителнотъканно свързване между долните краища на двете кости на
подбедрицата, което е от голямо значение за стабилността на глезенната става и
подсилва от две връзки отпред и отзад, увреждания причинили на пострадалия
трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок по дълъг от 30
дни. И.К. е бил временно нетрудоспособен 180 / сто и осемдесет / дни.Спрямо
ищеца е приложено съвременно лечение на увреждането оперативно, а не
консервативно. Без данни за остатъчни явления. При липса на придружаващи
заболявания обичаен възстановителен период от 4-5 месеца. Следоперативно
придвижване с ПС - патерици-без стъпване около 2-2.5 месеца след интервенцията.
Благоприятно повлияване на възстановяването
при подобни травми чрез първоначално пасивна физиотерапия, а в
последствие и активна рехабилитация до отзвучаване на болката, отока,
ограничението на движенията. От решаващо значение е ранното раздвижване на
оперирания крайник с оглед по-бързото възстановяване и отзвучаване на
оплакванията. Физиолечението и рехабилитацията са част от лечението на подобен видо увреждания. Насрочен
на 09.04.2017г. контролен преглед за сваляне на конци след оперативната интервенция/отстраняване
на остеосинтезния материал/. С препоръка за постепенно натоварване на
оперирания крайник с провеждане на физиотерапия и рехабилитация. Наличие на
обичайно срастване на мястото на оперативното вмешателство. С възможност за леко придърпване в крайните фази на разгъване с твърде инивидуален праг на
болката при отделните пациенти /вж.
становище на вещото лице в с.з.
от 28.07.2020г по представената СМЕ от 09.07.2020г./.
Видно от представените доказателства
за периода 01.02.2016г. до 31.01.2017г. „Й. Б.“ЕООД, с. М. е сключило с „Уника
Живот” АД договор за застраховка на
работници и служителите, в чиито списък е в ключен и ищеца И. К. под
№ 15. Същият фигурира под № 48 и в
списък на застрахованите лица към полица № 0110160126002425 между ответника и „Дженерали застраховане“АД-София,
по която на ищеца е изплатено обезщетение
за следните рискове: „Временно нетрудоспособност в следствие на
трудова злополука “ - 1 000.00
лева; „Фрактура, в следствие трудова злополука“- 250.00 лева. Представени
са от ответника и Общи условия за задължителна застраховка на работниците и
служителите по сключения договор с „Уника
живот” АД. В тази връзка се се оспорва, че по застрахователна полица №
0110160126002425 /между ответника и „Дженерали
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-София/ и във
връзка с настъпилата на 11.01.2017г.
трудова злополука и постъпила на 02.06.2017г. застрахователна претенция от страна на И.Н.К.,
на последния е изплатено застрахователно
обезщетение в обще размер на 1 250.00
лева за рисковете:“временна
неработоспособност , вследствие на трудова злополука“ и „фрактура, вследствие
на трудова злополука“.
От така изложеното по- горе съдът приема за
установено, че на 11.01.2017г. И. К. е
претърпял злополука по време на изпълнение на трудовите си задължения
произтичащи от длъжностна характеристика по Трудов договор от 14.05.2015г.. При стоварване на съндъци на
територията на „Й. . с. М., ул. „С.я №..“, И.
К. се отдръпнал поради предприета от колегата му с мотокара маневра.
При това ищецът стъпил на криво и при падане в снега последвало усукване на
кръка и счупване само но фибулата на десния крак. Увреждането е настъпило
по време и във връзка с извършване на работата от страна на работника И. К. и злополуката е призната за трудова по
надлежния ред.
Счупването само на фибулата на
десния крак е довело до временна неработоспособност на пострадалия за период от
180 дни. Същият е претърпял болки, които към настоящия момент със затихващ
характер, с леко придърпване в крайните фази на разгъване / вж. становище на
в.л. изразено в с.з. на 28.07.2020 година/. Във връзка с настъпилата
злополука ищецът е претърпял две оперативни
интервенции, като първата се изразява
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с 1/3 тубуларна плака на увредата на синдесмозата. Втората е извършена поради необходимост от премахване
на фиксацията от пирони и пластина.
Удома ищецът е изпитвал множество затруднения свързани с
придвижването му до тоалетна, до баня,
първоначална пълна невъзможност за подвижност на десния долен крайник при
мястото на счупването. Подпомаган е от неговата майка - св. Кирилова.
Претърпените болки от травмата и в последствие от оперативните намеси са породили у ищеца нервност , каквато до
тогава той не притежавал и не е проявявал.
Придвижването му първоначално ставало с
помощта на патерици. С патерици се придвижвал и при първото си отиване до „“Й. Б.“ след инцидента, за да си
остави болничния лист /св. П./. И понастоящем се наблюдава оток в десния крак,
болезнена реакция и опъване /в каквато насока са изводите на вещото лице след личен преглед на
И.К. на 04.07.2020г. извършен от в.л. Р. Д./.
Предвид изложеното настоящият състав
приема, че с настъпилата за ищеца злополука на 11.01.2017г. приета за трудова, изразяваща се в счупване
само на фибулата на десен крак,
са причинени болки и страдания с продължителност от 180 дни, като и към
настоящия момент се наблядават признаци
на придърпване и болка /вж. заключението
на вещото лице по СМЕ и становище в с.з. от
28.07.2020г./. За така обсъдените увреждания съдът приема , че на ищеца
се следва обезщетение.
По отношение размера на
обезщетението:
Съгласно чл. 200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя. Касае се за имуществени и/или неимуществени вреди. За да възникне отговорността за работодателя, следва да са налице три предпоставки: наличие на трудова злополука, настъпили за ищеца/работника вреди и причинна връзка между настъпилата злополука и претърпените вреди. Установи се в настоящия процес, че настъпилото на 11.01.2017г. за ищеца травматично увреждане е в резултат на претърпяна злополука, призната за трудова /вж. свидетелски показания, Заповед № 3/11.01.2017г., Протокол за трудова злополука № 01/13.01.2017г./. С Разпореждане № 5104-22-4/19.01.2017г. на ТП на НОИ София злополуката настъпила с ищеца на 11.01.2017г. “ е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО” и цитираното разпореждане е влязло в сила. Следователно налице е неоспорен от страните стабилен административен акт. От изложеното е видно ,че в резултат на трудовата злополука за И. К. са настъпили неимуществени вреди , които са в причинна връзка със злополуката.
От събраните в процеса
доказателства се установиха претендираните с исковата молба, претърпени от
ищцата неимуществени вреди-болки и страдания. Същите са със затихващ
интензитет, с оглед заключението на в.л.
и изразеното от същото становище в о.с.з. при приемане по делото на изготвената СМЕ. Налице е пряка причинна връзка между констатираното травматично
увреждане и процесния инцидент.
Преценката за обезщетяване на претендираните
неимуществени вреди се основана на справедливостта /чл.52 от ЗЗД/. За да
извърши такава преценка съдът съобрази
степента и характера на настъпилото увреждане, обстоятелствата свързани с неговото настъпване,
продължителността във времето на конкретното увреждане. Касае се до увреждане с
трайност на нетрудоспособността на ищеца от 180 дни. И към настоящия момент се
наблюдават оток , болка леко придърпване /вж. становището на вещото лице/.
Установи се и наличие на емоционален срив у ищеца, свързан увредата настъпила в
резултат на претърпяната трудова злополука, като доказателствата сочат
такъв период времето до втората оперативна интервенция
/вж. свидетелските показания в този смисъл/. След завръщането си на работа
ищецът е споделил на колегата си единствено че му е тежко на крака и има
болки, поради което не може да работи тази работа /вж. показанията на св. Д./.
От друга страна от управителя на дружеството - работодател ищецът е поискал
единствено да му се заплащат допълнително парични средства за да пътува от гр. Рила до работното си място. Ищецът не е ангажирал доказателства
за предприети от негова страна действия по установяване на действителното му
здравословно състояние след злополуката
и завръщането му на работа, с оглед
последващото му устрояване на работно място подходящо за претърпелия
злополуката работник. Нещо повече, ищецът е бил в последствие освободен от
работа, поради неспазване на трудовата дисциплина, което не се оспорва в
процеса /вж. и показанията на св. Дончев, писмо изх. № 82/18.07.2017г.,л.82 от
делото/.
От
друга страна от представените в процеса от ответника по делото запорни
съобщения от 2015 и 2016 година /по отношение на ищеца в настоящия процес в
качеството на последния на длъжник по изпълнително дело за издръжка с взискател Александра Цв. Кирилова,
съответно по изпълнително дело с взискател „С. Ж. Е.“ АД по облигационно правоотношение, вж.
изпълнителни дела №№ 20151510402041-ДСИ; 20157430400521-ЧСИ; 20151510402074-ДСИ
/ се налага извод, че емоционалния срив у ищеца
е настъпило в резултат на процесното травматично увреждане, като по
делото не се съдържат данни К. да е повлиян емоционално и психичеснки по
контретен начин от текущите задължения, в
качеството му на длъжник по горните изпълнителни производства. В този контекст
вярно е и противното, че поведението на ищеца, като длъжник по изпълнителните
производства / с оглед бездействие
от страна на последния по висящите му
задължения с оглед връчените му запорни
съобщения и предхождащите във времево отношение задължения за издръжка и задължение
към банка- кредитор/ , респ. неговото бездействие не е могло да бъде опосредено по какъвто и да било начин
от настъпилата значително по-късно
увреда от процесната злополуката, приета за трудова и предмет на обсъждане по
настоящия спор между страните . Следователно в такава насока не се доказват ,
но и не се претендират от ищеца
неимуществени вреди. От друга страна в тежест на ответника е да докаже в процеса , че емоционалния срив у ищеца се дължи именно на висящите задължение на И. К. по цитираните изпълнителни дела
пред ДСИ, в каквато насока са наведени
твърдения с отговора по чл.131 от ГПК.
Ето защо настоящият
състав намира, че за обсъдените
по-горе увреждания настъпили за ищеца справедливо и разумно се явява обезщетението в размер на 7 000.00 /седем лихяли / лева, с
която сума съдът счита, че се репарират претърпените от К. болки и
страдания в обема от доказване проведено от ищеца в настоящия процес.за
разликата до пълния претендиран размер от 26 000.00 лева исковата претенция
следва да се отхвърли , като неоснователна и недоказана.
От така определения размер на обезщетение следва
да се приспадне сумата от 1 250.00 лева, изплатена на И. К., като обезщетение
по застрахователна полица № 0110160126002425
/ между „ЙАФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и
„Дженерали ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД-София/ .
Ето
защо исковата претенция за обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания следва
да се уважи в размер на 5 750.00 лев,
която сума представляваща намаления
размер на действително установената в
процеса /като дължима се сума за обезщетение за неимуществени вреди - 7 000.00
лева/ с размера на изплатеното на И.К. обезщетение
по цитираната застрахователна полица / от 1 250.00 лева/.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и претендираната с исковата молба лихва
върху определеното от съда обезщетението / от 5 750.00 лева /, считано от
11.01.2017 година до окончателното изплащане.
Предвид изхода на спора по настоящото дело и претенцията на И.К. за разноски, следва на основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторени такива за един адвокат в размер на 324.30 лева / по Договор за правна защита и съдействие № *********/12.08.2019г.,л.110 от делото/.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин държавна такса върху уважената част от иска, в размер на 230.00 лева.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва И.Н.К. , с ЕГН **********, да бъде осъден за заплати на „Й. Б.“ЕООД, с. М., обл. Софийска, с ЕИК…, сумата от 95.00 /деветдесет и пет /лева - по внесен от ответника депозит за СМЕ и сторени разноски за един адвокат - 135.14 лева или общо 230.14 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Й. Б.“ЕООД,с. М.о , обл.
С., с ЕИК.., на основание чл.200 от КТ да заплати на И.Н.К. ***, с ЕГН **********,
сумата от 5 750.00 / пет хиляди седемстотин и петдесет / лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
следствие на претърпяна трудова злополука от И.Н.К. на 11.01.2017 година, заедно със законната лихва от датата на увреждането –
11.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Н.К. *** , с ЕГН **********, иск
против „Й.Б.“ЕООД,с. М. , обл. Софийска, с ЕИК . с правно основание чл.200 от КТ за разликата над присъдения размер до
пълния предявен размер от 26 000.00 /двадесет и шест хиляди/ лева
/.
ОСЪЖДА „Й. Б.“ЕООД,с. М. ,
обл. Софийска, с ЕИК., да заплати на И.Н.К. ***, с ЕГН **********, сторени
разноски по настоящото производство - адвокатско възнаграждение в размер на 324.30 /триста двадесет и четири
лева и 30 стотинки/ лева.
ОСЪЖДА „Й. Б.“ЕООД,с. М.,
обл. Софийска, с ЕИК., да заплатив полза на държавата по сметка на РС Елин
Пелин
държавна такса върху еважената част от иска в размер на 230.00 /двеста и тредесет /лева.
ОСЪЖДА
И.Н.К. ***,
с ЕГН **********
да заплати на „Й.Б.“ЕООД, с. М., обл. Софийска, с ЕИК…., сумата в общ размер на
230.14 /двеста и тридесет лева и 14 стотинки/- сторени разноски от
ответника в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: