Р Е Ш Е Н И Е
№291
гр. Велико Търново,28 .06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №384 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145,и сл. От АПК във вр. с чл.215 от ЗУТ.
Образувано е
по жалба на Б.З. *** като пълномощник на
М.С.З. против Заповед № РД-22-2432/11.12.2015г. на Кмета на Община Велико
Търново, с която се допуска частично изменение на ПУП-ПЗ за УПИ V-2642 в кв.
56 по плана на града.
В жалбата се твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Жалбоподателят навежда довод, че
не са изложени мотиви, което ограничава правото на защита на лицето. Заповедта
не е съобщена на всички заинтересовани страни и не отговаря на изискванията на чл.
146, т. 2, т.
4 и т.
5 от АПК.
Твърди, че е налице нарушение на
материалните разпоредби на чл. 31,ал.5 изр.1 и изр2 във
вр. с чл. 31, ал 2 т.1 от ЗУТ, тъй като Кметът е одобрил изменение на ПУП при
което се предвижда, че дълбочината на сграда в УПИ пет римско 2642 кв.56 е над 16 . при което
отстоянието до страничната граница на неговия имот е само 3 м. Това нарушение е
следствие от неправилното прилагане на
чл. 24, ал 1 от ЗУТ, което определя
начина на установяване на височината на сградата, когато е разположена на
линията на застрояване в абсолютни мерки. Съгласно устройствения закон
отстоянието след 14 тия метър до 16 тия следва да е минимум 4,33 м, а не 3 м.
по предвиденото изменение. Качеството му на заинтересовано лице по чл.131, ял 2
т.2 от ЗУТ се определя както от намалените отстояния, така и от промяната в
характера на застрояването, свързани с увеличаване на височината на допустимото
строителство, което съгласно процесната заповед и проекта към нея се преминава
от Жм към Жс. Друг порок на Заповедта е ,че площта на имота съгласно влязлата в
сила КК и КР на гр.В.Търново е едва 288 кв.м. В проекта е дадена извадка от ПУП
– ПР, а е следвало съгласно ЗУТ да се даде извадка от ПУП-ПЗ и ПУП- ПР , което
обаче не е сторено, поради което ЧИ на ПУП не е съобразено с влязлата в сила КК
и КР на града. От съда се иска да отмени оспорваната заповед. В съдебно
заседание жалбоподателката М.З. се представлява от З. , който поддържа така подадената жалба.
Представя подробна писмена защита. Отбелязва, че в предварителния проект в
забележка е посочена височина по- малко от 10м. смятано от средно прилежащия
терен по лицевата част от имота, и тя липсва в предварителния проект. Тази
забележка и направената геодезическа експертиза доказват по безспорен начин ,
че височината на сградата измерена по чл. 24, ал.1 от ЗУТ към имота на
жалбоподателката е над 12м, тъй като денивелацията е 4м. Това означава, че след
14м. в дълбочина отстоянието трябва да бъде 1/3 от височината на сградата, а
именно 4м.а не както е посочено в чертежа 3м. Предендиа разноски.Прави
възражение за прекомерност на претендираните от ответник жалба разноски.
Ответната страна- Кмет
на Община Велико Търново , чрез процесуалния си представител В. в с.з. и в представена писмена защита
оспорва жалбата. На първо място намира същата за недопустима, тъй като не са
налице намалени отстояния, поради което жалбоподателката не се явява
заинтересовано лице. Алтернативно счита същата за неоснователна. От събраните в
хода на производството доказателства безспорно се установява, че процесната
заповед представлява правилен и законосъобразен административен акт. Същата е
издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, съдържа
фактическите и правни основания по смисъла на чл. 59 от АПК, поради което е
издадена в съответната форма. Заповедта е издадена при спазване на предвидените
в АПИ и ЗУТ процесуални правила и при строго спазване на материалния закон.
Позовава се на заключението на съдебно-техническата експертиза, според която
при одобряването на ЧИ на ПУП са спазени нормативните изисквания. Моли жалбата
да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени разноски по списък по чл. 80
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Заинтересованите страни А.Г.Ж., Г.П.Ж.,
Х.К. редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира от
фактическа страна за установено следното:
Заповед №
РД-22-2432/11.12.2015г. на Кмета на Община Велико Търново, с която се допуска
частично изменение на ПУП-ПЗ за УПИ V-2642 в кв. 56 по плана на града.
Жалбоподателката е собственик по наследство на 1/9 ид.ч. от УПИ четири
римско -2643 в кв. 56 по регулационния плана на града, както и на 1/3 д.ч. от
последния етаж от построената в имота къща съгласно Нотариален акт № 48 ,т.1
н.д.105/1971 г. и удостоверение за наследници изх.№ 94ББ-90/21.2.2014г.
издадено от Община В.Търново.
Производството е започнало с подаване на заявление от А.Ж. ,с което се
иска да бъде разрешено изработването – да бъда допуснато изменение на ПУП. Към
заявлението е представен и проект,изготвен от арх. С., член на камарата на
архитектите, за който е представена застрахователна полица за професионална
отговорност. Към плана за ЧИ на ПУП- План за застрояване е представена обяснителна
записка. В преписката се съдържа становище по реда на чл. 135, ал 4 от ЗУТ на
Главния архитект на Община В.Търново, с което предлага на Кмета на общината на
основание чл. 135, ал 3 във вр. с чл.134, ал 1 т.1 от ЗУТ да се разреши
изработването на частично изменение на ПУП План за застрояване за УПИ пет римско -2642 в кв. 56 по плана на града с
цел създаване на градоустройствена основа за строителство на жилищна сграда с
гаражи и определяне режимите на застрояване в съответствие с устройствената
зона.
Въз основа на така представените документи Кметът на
Община В.Търново със Заповед № 22-1786/1.9.2016г. на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.135, ал 3 от ЗУТ във вр. с чл.135, ал 4,т.1 от ЗУТ е разрешил да се
проектира ЧИ на ПУП – ПЗ за горепосоченото УПИ. В заповедта изрично е посочено,
че проектът за изменение следва да се изработи от проектанти със съответната
техническа и проектанска правоспособност съгласно чл. 230 от ЗУТ, да се
изработи върху попълнена геодезическа основа, при спазване на изискванията на
действащата нормативна уредба, в обхват и съдържание, съгласно изискванията на
Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствение планове. Проектното
решение да се изработи при спазване на чл. 18, чл.19, чл.108, чл.110, ал1 т.3
от ЗУТ. Определен е шестмесечен срок от датата на съобщаване на заявителя за
представяне на плана в Експертния съвет по устройство на територията при
Общщина Велико Търново.
В
преписката се съдържа становище на РИОСВ В.Търново, че имотът, предмет на
инвестиционното предложение не попада в границите на защитена територия по
смисъла на ЗЗТГЗЗ, като отчитайки местоположението и характера на заявеното
инвестиционно предложение няма вероятност от отрицателно въздействие върху
защитени зони.
Заявителите, конституирани като заинтересовани страни , се легитимират
като собственици на УПИ с представения НОТ. Акт 152 т. 2 н.д. 739/63г. и два
броя удостоверения за наследници. На стр. 49 от делото е представено пълномощно
от Г.Ж. и Х.К. за представителство във
връзка с УПИ, тяхната съсобственост от А.Ж.. Като на стр. 77 от делото
съответно е преупълномощен Г.Х., както и предварителен договор за учредяване
право на строеж и покупко- продажба на недвижим имот между собствениците на УПИ
и преупълномощеното лице от 26.5.2014г.
Проектът за изменение на ПУП е съобщен на заинтересованите лица ,като от
администрацията за такива са приети само заявителите. След като не са били
подадени възражения срещу проекта, същият е внесен за разглеждане от ЕСУТ на
Община В.Търново, който с Решение № 93 по протокол №9 от 25.11.2015г. е приел и
предложил на Кмета да добри на основание чл.129, ал 2 и чл.134, ал 2 от ЗУТ във
вр. с чл.134, ал 1т.1 от ЗУТ частично изменение –ПЗ за посоченото УПИ при
запазване отреждането на имота „за жилищно строителство“ и при промяна на
градоустройствените показатели за коефициент за интензивност от 1,2 на 2 и
минимална озеленена площ от 40% на 30%, а останалите показатели височина до 10
м., плътност на застрояване макс. 60% , начин на застрояване - свободно се
запазват.Линиите на застрояване са ограничителни и задължителни, като се
запазва линията на застрояване към УПИ четири римско 2643, съгласно ПУП и РУП
одобрени със Заповед № РД22-418/13.3.2012г. на Кмета на Община В. Търново .
Променя се контурът на ограничителната линия на застрояване към дъното на
имота. Производството е завършило с издаване на процесната Заповед, която е
обявена само на заявители, и с акт от
6.1.2016г. е констатирано ,че срещу нея няма подадени възражения.
По
делото е приета представената от ответник жалба административна преписка по
издаване на Заповедта. Допълнително са представени и Одобрени от МРРБ и
Общински съвет В. Търново правила и нормативи за прилагане на общия
градоустройствен план със специфични прави и норми за устройство на територията
на град Велико Търново. Представено е и
становище на Гл. архитект на Община В. Търново стр68 и 69 от делото, в което се
посочва, че със заповедта не е извършена промяна в вида на устройствената зона
Жм характера на застрояването и не се одобряват нови отстояния между двата
имота, тъй като не се променят застроителните линии.
Като доказателства са ангажирани още влязлото в сила Решение
№58/1.3.2016г., по адм.д.516/2015г. , с което е отменена виза за проектиране от
20.12015г. касаеща същото УПИ, Заповед РД22418/13.3.2012г. , с която е одобрено
ЧИ на ПУП ПЗ за имота на заинтересованите страни и жалбоподателката.
Представена е и Заповед № ДК 11 ВТ 2/28.5.2015г. на РДНСК, с която се отменя
издаденото от Гл.архитект на Община В. Търново разрешение за строеж №
95/30.4.2015г. за Жилищна сграда с гаражи – стр 146 от делото.
От
съда са допуснати и изслушани две съдебно- технически експертизи, които съдът
цени като обективни и безпристрастни и подробни мотиви за тях ще изложи по
съществото на спора.
Жалбоподателката е оспорила по реда на чл. 193, ал.1
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК заявление
вх. № 94 АА 1203/25.9.2015г. подписано от А.Г.Ж.. По делото се установи,
че същото не е подписано от това лице, но след като същото е бил призован по
реда на ч.176 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и същото не се е явило, съдът
намира за доказан факта, че то е било надлежно представлявано от пълномощника
Ганчев в хода на административното производство.
Въз основа на така
установените факти мотивират следните правни изводи:
За установяване на допустимостта на жалбата, за което е направено възражение още в първото по делото съдебно заседание от страна на ответник жалба Кмет на Община Велико Търново, съдът ще изложи мотиви по- долу във връзка с материалната законосъобразност на акта. Това е така, тъй като съгласно чл.131, ал.1 от ЗУТ Заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Съгласно чл.131, ал.2 от ЗУТ Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: имотите -1. предмет на самия план;. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.)2. съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им;.3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния;.4.съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана;5. имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната,за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот. По делото няма спор, че жалбоподателката не е собственик на имот, предмет на самия план, нито са съседни имоти, по т. 3,4 и 5. Следователно спорният по делото въпрос, дали се променя застрояването на имотите, предмет на плана. Установено е, че е налице промяна в застрояването са увеличени показателите за плътност и интензивност на застрояването и озеленяване. Следователно в случая е налице промяна в застрояването по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като начинът на застрояването и устройствените показатели са различни от тези по предходния план. Следователно за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване по смисъла на цитираната норма. Следва да се отбележи, че жалбоподателя оспорва начина на определяне на абсолютните стойности на височината на сградата, предмет на разработката, като намира, че е нарушен законовоустановения в чл. 24, ал.1 от ЗУТ и чл. 74 от с.з. начин на измерване височината на сградата при денивелация, което е по съществото на спора и предмет на съдебния контрол е дали същите са правилно определени, а не е въпрос на допустимост на оспорването след като е налице промяна в застрояването.Изясняването на този спор, за който са допуснати две експертизи, ще бъде дадено по съществото на спора относно материалната законосъобразност на ЧИ на ПУП. В този смисъл е Определение № 1924 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 640/2019 г Определение № 3206 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1922/2017и други.
Заповедта е издадена от
компетентен административен орган-Кмет на Община Велико Търново в съответствие
с разпоредбата на чл.
129, ал. 2 от ЗУТ, при спазване на изискуемата от закона писмена форма. При
издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
основание за нейната незаконосъобразност. Издаването на оспорената заповед се
предхожда от издадена от Кмета на Община Велико Търново, с която е дадено
разрешение за изработване на проект за ПУП, при съобразяване с изискванията на чл.
124а, ал. 2 от ЗУТ. Изработеният на основание посочената заповед Проект за
ПУП е съобщен на заинтересованите лица, каквото е изискването на чл. 128, ал.
3, касаещо конкретната хипотеза, с изричното указание в изпратените съобщения
за възможността и сроковете, в които могат да бъдат направени възражения.
Изпълнението на изискването за съобщаване на проекта е установено с приложените
към административната преписка писма до заинтересованите страни и обратните
разписки за тяхното връчване. След изтичането на срока по чл. 128, ал. 7, и в
съответствие с тази разпоредба, проектът е внесен в ЕСУТ при Община Велико
Търново. От приложения и описан по- горе протокол от заседание на съвета е
установено, че същият е провел задълбочено проучване на проекта, приложената
документация, както и на постъпилите възражения. ЕСУТ е взел решение за
приемането му и е предложил на Кмета на Общината да издаде заповед за
одобряването му. Издадената след приемането на проекта от ЕСУТ заповед на Кмета
на Общината е със съдържание, отговарящо на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК . Съдът намира, че при издаването й не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Дори да се установи, че жалбоподателката е
заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал.2 т.2 от ЗУТ.Неуведомяването й не
е съществено процесуално нарушение, доколкото същата е упражнила правото си на
жалба срещу Кметската заповед, могла да
направи всички искания за събиране на доказателства, както и да изложи
всички сови възражения срещу оспорвания акт.
В нормата на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е регламентирано, че компетентният орган по ал. 1 (в случая кмет на община) в 14-дневен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Текста на чл. 135, ал. 4 от ЗУТ въвежда задължително изискване предхождащо и обуславящо заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, а именно - заповедите по ал. 3 се издават въз основа на становище на: т. 1 главния архитект на общината - когато актът се издава от кмета на общината. Наличието на становище на главния архитект на общината съставлява абсолютна процесуална предпоставка при постановяване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ и такова е налице по настоящото дело. От жалбоподателя не са инвокирани други оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно правилото на чл. 168 от АПК съдът следва служебно да провери съответствието на индивидуалния административен акт с предвидените от закона разпоредби, а не само на основанията, изложени в жалбата . Освен горепосоченото съответствие на Заповедта на специалните норми в ЗУТ, налице и спазване на общите такива в АПК- чл. 26 –уведомяване на заинтересованите лица за започване на производството, чл. 34- при пълноправно участие на последните в производството, и издаване на акта след установяване на всички правнорелевантни факти и събиране на всички доказателства за тях съгласно чл.35 от АПК.
Съдът установи, че при
изработването на одобреното изменение на ПУП- са спазени правилата и нормите на
проектиране съгласно ЗУТ и подзаконовите нормативни актове и не са налице твърдените
от жалбоподателя нарушения на материалния закон.
кредитира направените от вещото лице заключения във връзка със спазване на нормативните изисквания Наредба № 7 за Правила и норми за устройство на територията в частта устройване на отделните видове територии, както и на изискванията на Наредба № 8 за обем и съдържание на устройствените схеми и планове.Неоснователно е възражението на жалбоподателката досежно неизпълнение на изискванията на чл. 65 от горепосочената наредба. Видно от представените в оригинал административна преписка по одобряване на ЧИ на ПУП-ПЗ за процесния имот, проектната графична документация позволява по ясен и недвусмислен начин да се визуализира предвиденото изменение, независимо от вида на материалния носител. Както посочва и вещото лице, изискването за представяне на материалите в цифров вид или на недеформируема прозрачна основа се свързва с практическото улесняване за бързо и ясно нанасяне на предвижданията на частичното изменение върху ПУП за поддържане на неговата актуалност. Това обаче следва да бъде и технически възможно, което в конкретната хипотеза не е. Становището на вещото лице е че подобно отклонение от изискванията не е съществено и не създава сериозен технически проблем. След като графичната част на допуснато изменение съпътства издадената заповед и е върху хартиен носител , съдържащ необходимите реквизити, то условията горепосочената Наредба следва да се счита , че са изпълнени. В обобщение съдът кредитира направените от вещото лице заключения във връзка със спазване на нормативните изисквания Наредба № 7 за Правила и норми за устройство на територията в частта устройване на отделните видове територии, както и на изискванията на Наредба № 8 за обем и съдържание на устройствените схеми и планове.
чл.
134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. В обяснителната записка, в решенията на ОбЕСУТ или пък в другите,
съпътстващи административната преписка документи, се съдържат фактически
обстоятелства за наличие на съществени промени в обществено-икономическите и
устройствени условия при които е бил одобрен плана, налагащи изменението му.
С процесната заповед е одобрено частично изменение на ПУП ЧИ на ПУП –ПЗ за УПИ V-2642 в кв. 56 по плана на гр.В.Търново, като по отношение на имота са запазва отреждането за „жилищно строителство“ и се установяват показатели както следва коефициент на интензивност 2, минимална озеленена площ 30%, при спазване на височина от 10 м. и плътност на застрояване макс.60%, начин на застрояване свободно, линии на застрояване – ограничителни и задължителни. Изрично в заповедта е посочено, че се запазва линията на застрояване към имота на жалбоподателката, съгласно одобреното изменение на ПУП – план за застрояване касаещ парцела на жалбоподателката със Заповед № РД 22-418/13.3.2012г. За УПИ предмет на тази заповед е одобрена надстройка с един етаж трети на съществуващата сграда, начин на застрояване – свободно , линии на застрояване – задължителни. С оспорваната заповед е предвидено за УПИ V-2642 в кв. 56, собственост на заявителите построяване на нова жилищна сграда при височина 10 м. начин на застрояване – свободно, линии на застрояване ограничителни. С горепосочения ИАА Заповед № РД 22-418/13.3.2012г е одобрен и РУП за имота на жалбоподателката, с характер и начин на застрояване , съобразно ПУП при намалени отстояния от 6м. на 4м. спрямо съществуващата вилищна сграда в УПИ III- 2645 от кв. 56 по плана на гр.В.Търново и от 6м. на 4м. спрямо сградата в УПИ V-2642 . Обстоятелството , че процесната заповед не променя установената с плана от 2012г. югозападна линия на застрояване на УПИ IV-2643 като се запазва и съответно намаленото отстояние от 4 м. между сградите в двата съседни имота, който факт се потвърждава и от изслушаната съдебно- техническа експертиза. В този смисъл направените оплаквания от страна на жалбоподателката за наличие на намалени отстояния към съседния имот се явява неоснователно. След като отстоянието на сградата в новата разработка до регулационната линия е 3м., същото е намалено и одобрено с предходния план, то твърдението, че с този нов план се предвиждат намалени разстояния е несъстоятелно. Това намаление е следвало да бъде обжалвано от жалбоподателката при изготвяне на изменението на ПУП 2012г., което не е сторено. Фактът, че се касае за изграждане на изцяло нова сграда, след като същата е в рамките на предвидените със стария план ограничителни линии, не променя установяванията на съда. Следователно в тази част няма изменение на плана, поради което оплакването на жалбоподателката за намалени отстояния е неоснователно. Изслушаната СТЕ. Последната потвърждава, че на практика не е налице промяна в устройствената зона спрямо действащия от 2012г. предходен план, доколкото в последния не е означена такава. Позовавайки се графичните материали вещото лице посочва, че УПИ V-2642 се намира в зона с преобладаваща средна височина на плътност, поради което предвидените устройствени показатели са коректно заложени и съответстващи на нормативните изисквания. Вещото лице смята, че не е било необходимо изготвяне на РУП, доколкото не е допуснато отклонение от нормативите. По делото са представени и приети като доказателства Правилата и нормативите за прилагане на ОУП със специфични правила и норми за устройство и застрояване на територията на гр.В.Търново от 31.7.2003г. Не е спорно по делото, че имотите попадат в т.нар. традиционно изградена градска част и са разположени на наклонен терен, като същите се намират спрямо обслужващата ги улица откъм по- ниската кота на терена. В този случай, съдът изцяло споделя становището на процесуалния представител на ответник жалба, че съгласно чл. 53, ал 1 от Правилата е допустимо изграждането на допълнителни надземни жилищни етажи към вътрешните линии на застрояване, които са разположени под прилежащото на имота ниво на улицата- графичен пример фиг. 2 на Приложение 2 към Правилата.С оспорваната заповед не е посочен начинът по който се определя височината на сградата, което от своя страна означава, че са спазени нормативните изисквания по чл. 24,ал.1 от ЗУТ. В проекта за изменение на ПУП е отбелязано, че Височината е по- малка от 10 м. смятано от средно прилежащия терен по лицевата част на имота, което съответства на горепосоченото нормативно изискване. Не е спорно по делото и се установява и от двете експертизи, че е налице денивелация в конкретния казус , при което регулационната граница между двата имота е -3,46 м. от нивото на уличното платно. Вещото лице изрично потвърждава в заключението си и в отрито съдебно заседание , че „доколкото се касае за стръмен терен с наклон повече от 10% при изработване на плана и при неговото одобряване са взети положения от специфичните правила и нормативи за приложение на ОУП на гр.В.Търново които допускат при денивелация създаване на допълнителни нива“. След като имотите попадат в зона, допускаща средна височина до 15м. и съответните за нея устройствени показатели – съобразно заключението на вещото лице , то одобреният проект е в рамките на предвиденото с ОУП, даже е по- малко ,тъй като допустимото застрояване е до 10м.,Дори да се приеме подходът на жалбоподателката , и към тази височина да се добави денивелацията от 3,46 м., то оспорваната разработка отново не изменя както зоната на застрояване по чл. 23 от ЗУТ.
Предвид изложеното,
съдът намира, че одобрения с обжалваната Заповед ПУП-ПРЗ е изработен при
спазване на материалноправните изисквания на закона и подзаконовите нормативни
актове.
При така направените
изводи за издадена в отсъствие на съществени процесуални нарушения, и при
съобразяване с материалноправните норми и в съответствие с целта на закона
заповед, съдът счита, че същата следва да бъде потвърдена, а жалбата- като
неоснователна и недоказана- да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
своевременно направените от ответника искания за присъждане на разноски следва
да бъдат уважени, като жалбоподателят бъде осъден да заплати на
ответника-Община Велико Търново съобразно представения списък на разноските по
чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
вр. с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от издадената за
неговото прилагане Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100
лева.
Водим от горното и на основание чл. 172от АПК осми състав на
Административен съд Велико Търново
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.З.,
представлявана от Б.З. *** против Заповед № РД-22-2432/11.12.2015г. на
Кмета на Община Велико Търново, с която се допуска частично изменение на ПУП-ПЗ
за УПИ V-2642 в кв.
56 по плана на града.
ОСЪЖДА М.С.З. *** да заплати на Община В.Търново сумата в размер
на 100 лева, разноски в производството.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.